Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Лозенец
СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА
 |
 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б 028157610 info@vrabnitsa.bg http://www.vrabnitsa.bg |
Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).
По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.
На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.
Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.
На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.
В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.
След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.
В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.
Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.
В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.
Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.
Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.
През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.
С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.
Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.
С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.
С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.
Територия
Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка
Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.
Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.
Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.
В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.
Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.
В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.
Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.
ОБЩИНА СТРАЛДЖА
 |
Стражица, ул. Дончо Узунов №5 061614343, 061612568 obstr@abv.bg http://www.straldzha.net |
Община Стралджа се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно – териториалните граници на област с административен център Ямбол. Територията на общината заема площ от 676.3 кв. км и съставлява 20.2% от територията на областта.
Най – северните части на общината граничат с полите на Стара планина, а най – южните опират до склоновете на Бакаджиците, както и до северозападните разклонения на Странджа планина. На север граничи с община Котел, на изток – с община Карнобат и община Средец, на запад – с община Тунджа и община Сливен и на юг – с община Болярово и община Елхово.
Община Стралджа включва 22 населени места, в това число един град и 21 села. Общият брой на населението при официалното преброяване през месец март 2001 г. е 15 409 души (в края на 2001 год. – 15 553 души) или гъстотата на населението е 23.5 жители на кв. км.
Административен, индустриален и културен център е Стралджа (обявен за град през 1968 година). 40% от населението на общината е концентрирано в общинския център (6 226 жители в края на 2001 год). По – големите села в общината са: с. Лозенец – 645 жители, с. Войника – 645 жители, с. Каменец – 594 жители, с. Зимница – 2 011 жители. Най – малкото село е с. Леярово – 75 жители (данните са от края на 2002 г.).
Община Стралджа е разположена в обхвата на север от Тунджанската климатична подобласт, която има преходно – континентален климат и се определя като една от най-топлите в страната. Средногодишната температура е 12єС, като средните януарски са 0,6 – 1,2єС, а средните юлски 22,5 – 23єС.
Средногодишните валежи са около 530 – 540 мм. /м2. Снежната покривка е неустойчива. Преобладаващите ветрове са от изток-североизток и от юг-югоизток. Община Стралджа не попада в сеизмично – активна зона. Територията е с разнообразен релеф, от равнинен и частично хълмист към полупланински релеф. Средната надморска височина е 205,3 м.
Благоприятните условия, които предлага релефа диференцират разнообразни стопански дейности – пътната инфраструктура, механизираното обработване на селскостопанските площи и доброто обезпечаване с хидромелиоративни съоръжения. Северните и южните части на общината, характерни с хълмисти морфоложки структури в съчетание с останалите природогеографски елементи са подходящи за развитие на краткотраен отдих.
Общината сe пресича от реките Мараш, Мочурица, Правдинска и други по – малки реки и поточета. Тези реки се характеризират със снежно – дъждовен режим, есенно – зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Икономическият профил на общината се характеризира с развито земеделие и свързаната с него преработвателна промишленост.
Структуроопределящи отрасли са селското стопанство, хранително – вкусовата промишленост, керамичната промишленост, машиностроенето, дърбообработващата и мебелната промишленост, търговията и услугите. В социален аспект общината има добре развити мрежи от образователни и здравни заведения, с известни затруднения в по – малките и периферни селища.
Има добри традиции в културата и спорта, но поради финансови затруднения те не намират подобаващото им се място в общия социално-икономически облик на общината. На територията на общината има значително ромско малцинство, което до голяма степен оказва влияние със своите характеристики на общите социални параметри на общината.
В демографско отношение като цяло се забелязват негативни тенденции на застаряване на населението, обезлюдяване на територии, спад в раждаемостта и увеличаване на смъртността, емиграция. Техническата инфраструктура е добре развита по отношение на електроснабдяването и съобщенията. Проблеми има с водоснабдяването на отделни селища, сериозен недостатък е липсата на канализация в почти всички населени места.
Междуселищната пътна инфраструктура е изградена, но част от пътищата са силно амортизирани и се нуждаят от рехабилитация и ремонти. Общината е със сравнително добри параметри на околната среда. Разполага с екологично чисти територии, които предлагат отлични възможности за екологично земеделие и производства. Има богата флора и фауна и интересни природни забележителности, сред които минерални извори и защитена местност Блатото.
Градът и общината са богати на културни и фолклорни прояви. Има и редица археологически, исторически и културни паметници. Стралджа е древно тракийско и средновековно селище. Районът е бил арена на военни походи и сражения между Прабългарската държава и Византия. През територията на общината преминава уникално погранично съоръжение (окоп) – Еркесията. Стралджа е център на комитет за съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 год.
Ежегодно община Стралджа разработва културен календар, който включва мероприятията организирани от културните институти от общината – Традиционен събор на народното творчество “Мараш пее“, Конкурс – надпяване “С песните на Вълкана Стоянова“, Общински празник на коледарската песен и други.
Кметства към община Стралджа:
1. с. Александрово
Намира се в южната част на общината, в подножието на Странджа планина. Хълмиста местност. Население – 263 души. Застаряващо село – в трудоспособна възраст са 103 души. Основният поминък е земеделието. Добри почвено-климатични условия за зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Добра инфраструктура – асфалтови пътища, изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация.
2. с. Атолово
На три километра източно от гр. Стралджа. Построено селище през 1926 г. на мястото на пресушено блато. Населено с бежанци от гръцка и македонска Тракия. Население 246 души – в трудоспособна възраст 101 души. Основен поминък е земеделието. През 1998 г. от местен предприемач е построен цех за преработка на зеленчуци. Добра инфраструктура – асфалтови пътища, електроснабдяване, телефонизация, водоснабдяване, ж.п. гара.
3. Богорово
Население – 167 души, от които в трудоспособна възраст – 78. Основен поминък – земеделие. Плодородна земя – черноземни смолници, подходяща за зеленчукопроизводство. Изградени са основните елементи на техническата инфраструктура – водоснабдяване, електрификация, пътища, телефони.
4. Воденичане
На 6 км южно от гр. Стралджа. Равнинни плодородни земи. Население 564 жители, от които 301 в трудоспособна възраст. Развито земеделие – зърнопроизводство и зеленчукопроизводство на базата на поливната система “Средна Тунджа”. Много добре изградени пътища, улици, електроснабдяване, телефони. Проблеми с водоснабдяването – качеството на водата.
5. Войника
Намира се на юг от Бакаджишките възвишения. Население – 645 жители, от които в трудоспособна възраст 306. Основен поминък – земеделие. Развито зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Добре развити комуникации – телефони, водоснабдяване, изградени улици и пътища. Има действуващо училище с деца и от околните села.
6. с. Джинот
На 10 км югозападно от гр. Стралджа. Равнинен район с плодородни земи. Жители – 353, от които 199 в трудоспособна възраст. Основно занимание на населението е земеделие с развито зърнопроизводство и технически култури. Изградени пътища, частично улици, има телефони, ток и вода.
7. с. Зимница
На 7 км западно от гр. Стралджа. Равнинна местност с богати земеделски земи. Население 2 011 жители – най-голямото село в общината. В трудосподобна възраст са 1 167 души от населението му. Основно занимание на жителите е земеделието с развито зърнопроизводство и силно зеленчукопроизводство на базата на поливната система “Средна Тунджа”. Съществува промишленост, свързана с мелничарство, зеленчукопреработка, има асфалтова база, произвеждат се бетонови изделия, има ж.п. гара. Много добре изградена инфраструктура – улици, ток, вода, телефони, частична канализация. Действуващо основно училище с деца и от съседните села.
8. с. Иречеково
Намира се на 17 км на юг от гр. Стралджа, в подножието на Бакаджишкшите възвишения. Население 639 души, от които 296 в трудоспособна възраст. Хълмиста местност с развито зърнопроизводство и лозарство. Добри възможности за развитие на животновъдство. Изградени пътища, водоснабдяване, ток, телефонна централа. Функционира самостоятелно начално училище.
9. с. Каменец
Населението на селото наброява 594 души, от които 365 в трудоспособна възраст. Развито зърнопроизводство и трайни насаждения. Много добри възможности за развитие на пасищно животновъдство. Има действащо предприятие за добив на негасена вар. Добри възможности за развитие добива на инертни материали за строителството. Изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация. Функционира основно училище.
10. Леярово
Най-малкото и най-отдалеченото село от общинския център. В подножието на Странджа планина, хълмиста пресечена местност. Населението е 75 души, от които 39 в трудоспособна възраст. Природните условия предлагат развитие на пасищното животновъдство и пчеларството.
11. с. Лозенец
Намира се на 5 км северно от гр. Стралджа, в подножието на Странджа планина. През селото преминава главия път София-Бургас. Населението е 645 души, от които в трудоспособна възраст 323. Трудовата заетост на населението е в селското стопанство, горското стопанство и газокомпресорна станция. Развито е лозарството, зърнопроизводството и животновъдството. Добри коомуникации и пътни връзки. Наличие на термални води.
12. с. Люлин
Намира се в източната част на Бакаджишките възвишения. Населението е 295 души, от които 127 в трудоспособна възраст. Основен поминък – земеделие. Добри условия за пасищно животновъдство и пчеларство. Добри комуникации – водоснабдяване, телефони, пътища.
13. с. Маленово
Намира се на 10 км югоизточно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Основен поминък е земеделието, като е развито зърнопроизводството, животновъдството и отглеждането на технически култури /слънчоглед/. Население 405 души, от които 197 в трудоспособна възраст.
Изградени нормални комуникации – вода, ток, телефони и пътища.
14. с. Недялско
Намира се на около 25 км на юг от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Население 458 души, от които 228 в трудоспособна възраст. Развито зърнопроизводство и лозарство. Изградени пътища, водоснабдяване, електроснабдяване и телефони. Функционира основно училище с деца и от съседни села.
15. с. Палаузово
Намира се на 10 км южно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Населението е 204 жители, от 111 в трудоспособна възраст. Основният поминък е земеделието. Развито е зърнопроизводство и отглеждането на технически култури /слънчоглед, памук/. Развито е и животновъдството. Нормални комуникации.
16. с. Поляна
Разположено в южния район на общината, горска местност със слабо продуктивни земи. Население 423 души, от които 213 в трудоспособна възраст. Природно-климатични условия, подходящи за развитие на пасищното животновъдство. Функционира основно училище. Изградени електроснабдяване, водоснабдяване, телефони и пътища.
17. с. Правдино
Население 242 души, от които преобладаващо население в пенсионна възраст (повече от половината) и само 93 души в трудоспособна възраст. Благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство. Наличие на минерален извор с лечебна вода с възможности за разширяване използуването му. Наличие на кариера за пясъчен камък, използван за облицовки в строителството. Добри възможности за създаване на производствено предприятие в това направление. Изградени нормални комуникации.
18. с. Първенец
Равнинна местност с плодородни земи. Население 454 души, от които 227 в трудоспособна възраст. Силно развито селско стопанство на основата на зърнопроизводството и животновъдството. Добри традиции в развитието на лозарството. Изградени пътни връзки, водоснабдяване и телефонизация.
19. с. Саранско
Население 171 души, от които 70 в трудоспособна възраст. Основен поминък – земеделие и животновъдство. Съществува складова зърнобаза, филиал на “Зърнени храни” – Ямбол. Добри условия за развитие на зърнопроизводството. Изградени транспортни връзки, водоснабдяване, телефони.
20. гр. Стралджа
Намира се на 23 км североизточно от гр. Ямбол в обширен равнинен район. Население 6 226 души, от които в трудоспособна възраст 3 567. Основен поминък е земеделието с развито зърнопроизводство и лозарство. Има изградени промишлени мощности за строителна керамика, производство на поливна техника и металообработване. Развито е мелничарството и дървообработването. Съществуват благоприятни условия за развитие на зеленчукопроизводството на база на изградените поливни полета на системата “Средна Тунджа”. Има и благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на овощни трайни насаждения. Добре изградена градска инфраструктура и благоустрояване. Изградени добри транспортни връзки със селата и областния град. Ж.п. линия и главен път Бургас-София осигуряват връзките с цялата страна. В системата на образованието действат четири училища.
21. с. Тамарино
Намира се в район с плодородни земи и добре развито земеделие. Население 406 души, от които 227 в трудоспособна възраст. Основният поминък е зърнопроизводството, добро развитие има и животновъдството. Тук се намира и Дом за душевно болни хора. Функционират начално училище и детска градина. Изградени водоснабдяване, телефонизация и електроснабдяване.
22. с. Чарда
Намира се на 12 км от гр. Стралджа в равнинен район с плодородни земи. Населението е 409 жители, от които 196 в трудоспособна възраст. Основно тук е застъпено зърнопроизводството и животновъдството. Изградени са водоснабдяване, електроснабдяване и телефонизация. Главната пътна мрежа е асфалтирана.