Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
липа
ДГС ВЪРБИЦА
 |
 Върбица, ул. Септ. въстание 133 053912106 dgs.varbica@dpshumen.bg https://dgsvarbitca.sidp.bg |
Държавно горско стопанство Върбица се намира в град Върбица.
В горското стопанство на територията на предприятието се отглеждат основно цер, дъб, обикновен габър, източен бук, липа, акация, черен бор и ясен. Освен това изкуствено са залесени бял и черния бор, бяла акация и червен дъб.
Наличната фауна и климатичните особености на региона се развъждат много видове птици и бозайници, част от които са обект на лов.
Най-разпространените видовете дивеч, обект на лов и ловен туризъм, са благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица и фазан. Освен тях може да бъде уловен муфлон, елен лопатар, пъдпъдък и патици.
В стопанството на ДГС Върбица се извършва и производство на фиданки.
Процедури на ТП ДГС Върбица:
Търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от държавните горски територии в района на дейност на “Североизточно държавно предприятие” ДП Шумен.
ОБЩИНА КРУШАРИ
 |
Крушари, ул. Девети септември 3А 057712024, 057712136 krushari@dobrich.net http://www.krushari.bg |
Община Крушари е с административен център с.Крушари, област Добрич и е разположена в североизточната част на Република България, граничеща на север с Република Румъния, на изток с Община Ген. Тошево, на запад с Община Кайнарджа обл. Силистра и Община Тервел, на юг граничи с Община Добричка.
Общината се намира в източната част на Дунавската равнина, състои се от 19 населени места с обща площ 417,5 км2.
Крушари се намира на 32 км. от областния център, на 85 км. от гр. Варна, на 70 км. от Балчик и Силистра.
Климатът в община Крушари е умерено континентален. Средната годишна температура варира около 11,7 оС., средните максимални стойности отчетени през месец юли са около 36,7 оС., а минималните през декември – януари варират около -13 оС. Относителната влажност на въздуха е 73%.
Средногодишния размер на валежите е 402 мм., а снежната покривка се задържа за около 38 дни в годината.
Теренът в голямата си част е равнинен с надморска височина 200м. Плодородните площи и подходящият климат благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.
Община Крушари е бедна на повърхностни водни ресурси. На територията й са изградени два микроязовира, захранвани от естествени водоизточници, като водната площ на двата язовира е 325 дка.
Единият от тях е на границата с община Тервел и се захранва от река Добричка.
Горският фонд в община Крушари се стопанисва от лесничейски участък, подчинен на държавно лесничейство гр. Ген. Тошево. Общата площ на ГСУ Крушари възлиза на 6043,5 ха., от която залесена – 50743,3 ха., незалесена – 867,7 ха. и 101,5 ха. горски пасища. Полезащитните горски пояси обхващат площ от 74,1 ха.
Предвиденото средногодишно ползване на дървесина по лесоустройствения план е 8000 м3. стояща маса. За залесяване през десетилетието са предвидени 469,7 ха. или 47,0 ха. годишно. Горските пасища могат да осигурят паша за 1206 глави едър рогат добитък и 8199 глави дребен добитък.
Основните дървесни видове са: цер, благун, червен дъб, акация, орех, гледичия и липа. Горите се обитават от благороден елен, сърна, дива свиня, фазан, яребица, пъдпъдък, гургулик, заек и други.
ОБЩИНА ЛОМ
 |
Лом, ул. Дунавска 12 097169101, 097166026 lom.municipality@lom.egov.bg http://www.lom.bg |
НОВИНИ
ЛЕВСКИ /ЛОМ/ НАКАЗА С 3:0 ПЪРВА АТОМНА /КОЗЛОДУЙ/
Отборът на Левски (Лом) взе класическа победа с 3:0 срещу тима на Първа Атомна (Козлодуй) в първия си домакински мач от своята лятна подготовка. Срещата се игра на градския стадион в Лом. Въпреки лошото време, момчетата на треньора Благой Кръстанов показаха сърцата игра и заслужено спечелиха контролната среща.
Ломчани поведоха в резултата още в 12-та минута с гол на Георги Цеков. В 47-та минута таранът Александър Славейков удвои резултата, а в 76-та отново Георги Цеков зарадва публиката с второто си попадение в мача. В досегашните си три изиграни контроли, футболистите на Левски (Лом) имат две победи и една загуба.
ЛЕВСКИ /ЛОМ/ СИ ГО ВЪРНА НА БДИН /ВИДИН/
Левски (Лом) си го върна на Бдин за загубата от преди няколко дни и постигна победа с 1:0 при визитата си в контролна среща, която се игра във Видин. Единственото попадение в мача бе дело на Александър Славейков, който се разписа в 43-ата минута и по този начин донесе успеха на ломчани.
Таранът е един от новите футболисти в състава на Благой Кръстанов.Левски (Лом) бяха по-добрият отбор на терена и при повече късмет можеха да стигнат до още по-изразителна победа над този опонент.
Лом се намира в област Монтана. Разположен е на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Намира се на 49 км северно от Монтана, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй.
Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.
В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.
Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.
Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.
Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.
В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.
Градът е свързан с живота и дейността на големия български етнограф и изследовател на българското минало Димитър Маринов, на писателката Яна Язова и др.
Културни институции
Народно читалище „Постоянство” 1856 Лом
Исторически музей
Достъп до обществена информация
Достъпът до обществена информация в Община Лом се предоставя въз основа на писмено заявление по образец, подадено лично, по пощата или по електронен път, или устно запитване.Заявлението се подава в Центъра за услуги и информация на гражданите (ЦУИГ) в Община Лом, ул. „Дунавска“ №12, на гише №3 при Главен специалист „Деловодител“, от 8,30 ч. до 17,00 ч. За контакти: тел: 0971/69 141
Заявлението може да се подаде и по електронен път на адрес: lom.municipality@lom.egov.bg.Заявление за достъп до обществена информация – тукЦени на услугата за достъп до обществена информация – тук
Вътрешни правила за достъп до обществена информация в Община Лом – тук
Заповед на кмета на Община Лом за упълномощаване на длъжностни лица, отговорни за вземане на решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация - тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2018 г. – тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2017 г. – тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2016 г. – тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2015 г. – тук
Списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет за сферата на дейност на администрацията на Община Лом и форматите, в които е достъпна – тук
Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна – тук
Данни за организацията, функциите и отговорностите на Общинската администрация и „Харта на клиента“ са публикувани в рубрика „Администрация“.
Решения и нормативни актове на Общинския съвет може да прочетете в рубрика „Общински съвет“. Видео на заседанията на Общинския съвет – тук
Информация за процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити след 1.10.2014 г. е публикувана в рубрика „Профил на купувача“.
Информация за обявените търгове, конкурси и обществени поръчки , открити до 1.10.2014 г. е публикувана в рубрика „Профил на купувача“.
Тук може да подавате „Сигнали за корупция“
Въпроси, сигнали и препоръки към ръководството на Общинската администрация и Общинския съвет може да отправяте в рубриката „Контакти“.
Образование:
Основни училища:
I ОУ “Никола Първанов”
II ОУ “Константин Фотинов”
IV ОУ “Христо Ботев”, кв. Младеново
ОУ “Св. Св Кирил и Методий”, с. Замфир.
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Ковачица.
ОУ “Свети Климент Охридски”, с. Сталийска махала
Средни училища:
СУ “Отец Паисий”
СУ “Димитър Маринов”
Гимназии:
ПГ “Найден Геров”
ПГХЗ “Дмитрий Менделеев”
ПГПТ
ПГСС “Дунавска земя”, с. Ковачица
Детски градини
ДГ №1 „Снежанка“ – тук
ДГ №2 „Червената шапчица“ - тук,
ДГ №3 „Звездица“ - тук
ДГ №7 „Калинка“ – тук
ДГ №12 „Звънче“ – тук
ОБЩИНА ДОСПАТ
 |
Доспат, ул. Първи Май №3 030452310, 030452312 obshtinadospat@abv.bg http://www.dospat.bg |
Географско разположение
Община Доспат е разположена в югозападната част на Родопите и административно попада в област Смолян. На юг общината граничи с Република Гърция, на изток с община Девин, на север с община Батак, а на запад с община Сатовча. Общината включва един град Доспат и 7 села. Територията се определя като високопланинска гранична територия. Общината е част от Южен централен район за планиране.
Територия
Територията на общината е 282,7 кв. км, което представлява 8,85% от общата площ на област Смолян и около 1,3% от територията на Южен централен район (ЮЦР, NUTS 2).
Административен център и населени места
В административните граници на общината са разположени 8 населени места, от които един град – Доспат, който е и административен център на общината и седем села:
§ с.Барутин,
§ с.Змейца,
§ с.Бръщен,
§ с.Късак,
§ с.Любча,
§ с.Црънча
§ с.Чавдар.
Характерни особености
На територията на общината се намира и язовир Доспат, който е вторият по големина язовир в България. Язовир Доспат е разположен на 1200 метра надморска височина, той е най-високият язовир в България, а със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Непосредствената близост на язовира до град Доспат – административен център на общината, както и прекрасната природа предполагат идеални възможности за отдих и туризъм.
Най-малък е оттокът на реките през месец август, а най-голям през месец май, тъй като това са районите с най-обилни валежи и засушавания.
По данни от преброяването на населението към 01.02.2011 г. в община Доспат живеят 9 116 души или 7,49% от населението на областта и едва 0,62% от населението на ЮЦР. По данни на ГД ‖ГРАО‖ жителите на общината по постоянен адрес към 15.06.2014 г. са 9 720 души, а по настоящ адрес – 8 848 души. Община Доспат има изградени транспортни връзки с всички съседни общини. На територията на общината основните пътни връзки са: Доспат – Батак – Пещера – Пловдив; Доспат – Батак – Пещера – Пазарджик – София; Доспат – Гоце Делчев – Благоевград; Доспат – Борино – Девин – Смолян.
Град Доспат е разположен на 76 км от областния град Смолян, на 199 км от столицата на страната гр. София и на 80 км от гр. Смолян. Урбанистичната структура на общината се характеризира с 8 населени места – административния център град Доспат и 7 села: с.Барутин, с.Змейца, с.Бръщен, с.Късак, с.Любча, с.Црънча и с.Чавдар. Община Доспат е една от 10-те общини в област Смолян. Тя е на пето място по територия и на шесто по население сред общините в областта.Най-голяма по население и по територия е община Смолян. В нея живеят 34,5% от общия брой жители на областта. Голяма концентрация на население има в общините Девин, Мадан и Златоград. Най-малката община в областта по територия е Неделино, а по население Борино.
История
В околностите на град Доспат са намирани останки от 4-5 век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. Край Доспат и до днес съществува местността „Даа―, която е осеяна с
величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи. За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с.Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца.
В с.Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфейс името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в. села. Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава ―Горяното, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места.
В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян. Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат. Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките. Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро.
Според хората от Любча в района на селото им има най-много открит кехлибар, което говорело, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия. В Древен Египет скарабеите са изобразявани и се приемали като символ на здравето и за закрила от висшите сили. Това, че го има в Родопите местните приемат за знак за това, че мястото тук е било ценно за тракийците. 28 тракийски могили има край Любча, археолози с години копаят по баирите наоколо, иманяри също, но никой не знае последните какво са открили.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.
През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе―.в документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat). Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини.
Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души. При прокарването на Възродителния процес, властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин, населението на Доспат е изплашено и за това не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите от МВР-Девин Зафиров и Касапов.
ОБЩИНА СИТОВО
 |
Ситово, ул. Трети март № 72 086 882 213, 08663 27 11 sitovo@mail.bg http://www.sitovo.bg |
НОВИНИ от Община Ситово … виж тук!
Територията на община Ситово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. Община Ситово се намира в северозападната част на област Силистра, Североизточен планов район и заема площ от 271 кв.км, на 120-150 м. надморска височина.
На запад и на юг граничи с общините Главиница и Дулово, а на изток с община Силистра.
На север достига до брега на р. Дунав.
Центърът на общината – с. Ситово, отстои на 25 км западно от областния център – гр. Силистра.
Релеф
Община Ситово се намира в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът е хълмисто-равнинен, наслоен с хоризонтални пластове от кредитни и терциерни варовици. Преобладаващата надморска височина е 100-150 м. В южната част, около селата Любен и Ирник, започват хълмовидни възвишения. Теренът е нарязан от суходолия – бивши речни долини, а там, където Дунавският бряг се е отделил от високия откос на междудолинните ридове, е образувана плодородната Попино-Гарванска низина.
Климат
Умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северо-западните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите на тереторията на общината е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум , очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари,февруари и март. Средната годишна температура е 14 оС.
Води
Територията на Общината е бедна на водни ресурси. Общината граничи с р. Дунав по крайбрежието на селата Гарван и Попина. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабият наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци.
Територията на общината е с неголяма гъстота на хидрогеографската мрежа. Граничещата с общината р. Дунав в участъка й от десет километра е единствената дренираща артерия на повърхностните и подземни води. Участъкът от реката, минаващ край общината, не се замърсява, тъй като няма заустване на битови и промишлени канализационни води.
Реки с постоянен повърхностен отток не преминават през територията на общината.
Минерални води на територията на общината няма.
Почви
Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека . Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващият почвен тип е излуженият чернозем, глинести и песъчливо глинести. Излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи –46,8%, силно излужени черноземи –16,4%, тъмно сиви горски – 5,8 % и други –3,3%.
Количеството на хумуса в орния слой е 2,2-3,0%.
Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до деградация на плоскостната, линейната и ветровата ерозия.
Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална.
Водният режим на почвите е добър и позволява производително изразходване на недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро.
Полезни изкопаеми
На територията на общината не са открити находища на рудни изкопаеми. Теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности. Природно богатство за общината е намиращата се в землището на с. Ястребна кариера за добив на варовик, която е публична общинска собственост. Общата й площ е 40.158 дка с доказани геоложки запаси от 2 835 600 куб.м. варовик. Варовиците са предимно седиментни от долна креда- горен барем, порцелановидни бели, плътни, покрити с плеистоценски чакъли, които преминават в кватерни пясъци и льосовидни глини.
Съгласно БДС варовиците отговарят на изискванията за произвоство на бетон 1,2, и 3 група до марка 30 МРа и трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития. На територията на общината се намира и кариера Слатина с площ 56,832 дка, разположена в землището на с. Слатина, също публична държавна собственост. Друг източник за добив на известно количество инертни материали – баластра и пясък за местни нужди е р. Дунав, чието дъно е песъчливо с дълбочина 6-7 метра.
Защитени територии и биоразнообразие
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. В Община Ситово има общо 2710 ха гори- частна, общинска, държавна собственост. Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех.
На територията на общината се срещат защитени видове растения и животни.
В землището на с. Гарван се намира местносттта “Гарвански блата” със статут на защитена територия.
Със Заповед № 853/06.08.1985 год. на Председателя на Комисията по опазване на природната среда към Министерски съвет, публикувана в ДВ бр.65/20.08.1985 год. водно-блатният комплекс “Гарвански блата” с площ 280 ха е обявен за природна забележителност. Целта е да се запазят естествените местообитания на редки водоплаващи птици, включително четири вида гмурци – голям, среден, черноврат и малък, както и белобрада рибарка и червена чапла, включени в Червената книга на Република България. В обекта е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, сред която се срещат редки видове растения, като водна жълта роза, бяла водна роза, блатно кокиче и водна лилия.
В Общината има четири броя вековни дървета. Със статут на защитена територия са още: находището на див божур в с. Добротица и в с. Любен “Острата канара”. Тъй като нямат достатъчна популярност и не е разработена стратегия за тяхното бъдещо развитие, засега тези обекти не са посещавани от туристи.
Съществува друга красива местност, необявена за природна забележителност – “Бялата канара” в землището на с. Ирник.
ОБЩИНА БЕЛЕНЕ
 |
Белене, ул. България 35 065831061, 065831062 obshtinabl@abv.bg http://belene.bg |
Община Беленe се намира в северната централна част на Дунавската равнина в Област Плевен — на 60 км в североизточна посока от областния център Плевен, на северната държавна граница на Р България с Р Румъния, от километър 582 до километър 567 на десния бряг на река Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина (с площ 160 000 дка). Територията на общината е 285 046 дка (285 км²), от които 12 110 дка са фонд „населени места“.
За площта си е една от малките общини в България. Състои се от шест населени места — общинският център град Белене (8 418 жители) и пет села (кметства) — Деко̀в (485 жители), Татари (329 жители), Петокладенци (389 жители), Кулина вода (201 жители) и Бяла вода (345 жители). Броят жители в Общината възлиза на 10 167 души (към 15.09.2013).
Съседни Общини са: на изток Свищов, на запад Никопол, и Левски на юг.
Икономика
Промишлеността на територията на община Белене е сравнително развита.
Промишлените производства се представляват от предприятия в следните сфери:
* Съхраняване и поддържане на доставеното оборудване и незавършено строителство на площадката на “АЕЦ – Белене” – НЕК ЕАД – София – клон “АЕЦ Белене”.
* Строително-монтажни работи и производство на бетонни вибро-елементи и изделия се осъществяват от „ЕСМ-Инженеринг” АД.
* В сферата на металообработването се е специализирало „Енеркемикал” ЕООД. Фирмата произвежда и рециклира машини, изработва нестандартно оборудване и метални конструкции. Неговата продукция намира приложение в редица значими отрасли от икономиката като: машиностроене, енергетика, химическа промишленост, строителство и др. Фирмата изработва конструкции и изделия по разнообразни поръчки на клиента.
* Обработка на черни и неръждаеми метали/плътна стомана, ламарина, шина, П-профил, Дв.Т-профил, спирателна арматура, тръби (шевни и без шевни), IPN, UPN, IPE, HE-A, HE-B, HE-M, метални конструкции и изделия и търговия с тях осъществява фирма „Майкромет” ООД.
* Колбаси се произвеждат от СД “МИКРОАРТ – 7”.
* Мебели от масивно дърво се изработват от ЕТ “ПТ – ГЕОРГИ ДЕНЕВ”. Производството им е предназначено за страната и за износ. Разполагат със собствена база и в Украйна.
Броят на заетите лица в отрасъл „Преработваща промишленост” в община Белене се увеличава от 162 души през 2010 г. до 386 души през 2012 г., като през 2011 г. те достигат 220. Средногодишният темп на прираста показва, че заетите лица в промишлеността се увеличават с 34.68%. Постепенното стабилизиране на макроикономическата среда и ръстът на промишленото производство в страната през 2011 и 2012 г., се отразяват благоприятно и на ръста на заетите лица в община Белене.
В периода 2014-2020 г. Община Белене трябва да продължи да предприема конкретни меки за повишаване на инвеститорския интерес и да оказва съдействие на бизнеса при заявени инвестиционни намерения. За успешното развитие на промишлеността в общината могат да се използват възможностите за финансиране, които ще се предоставят по различни европейски програми. По Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.”, където ще предоставят средства за насърчаване на иновациите и внедряването на научните постижения в производствата, технологично обновяване на МСП и повишаване на тяхната производителност, насърчаване на енергийната ефективност и „зелената” икономика и др. За повишаване квалификацията на персонала, за преквалификация и за усвояване на нови професии може да се използват възможностите, които ще предоставя Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.”.
Развитието на промишлеността в община Белене до 2020 г. трябва да преодолее следните съществени проблеми, част от които са характерни и за общинската икономика, като цяло:
* Повишаване конкурентоспособността на произвежданата продукция;
* Недостатъчно успешно въвеждане на иновации и модернизация на производствата;
* Високата енергоемкост на производството;
* Ниска квалификация на работната сила;
* Ниско заплащане и липса на мотивация на персонала.
За подем в икономически план от съществено значение е решаване съдбата на площадка на АЕЦ „Белене”.
СТРОИТЕЛСТВО
Строителството в община Белене е представено основно от малки фирми, специализирани в дребни ремонтни работи. Кризата в този сектор дава своето отражение, доказателство за което е намалените стойности на ДМА.
За периода 2010 – 2012 г. новопостроени са 2 сгради и 2-те са с жилищно предназначение.
През 2012 г. средно списъчния брой на персонала в строителството е 193 бр., или 11.10 % от броя на заетите.
СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО
Селското стопанство има водещо място в икономиката на община Белене. Отрасълът осигурява работни места на 112 души през 2012 г. или 6.44% от заетите.
Броят на земеделските стопанства в община Белене по данни на преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. е 482. Използваната земеделска площ е 115 851.7 дка. Средният размер на използваната земеделска площ за ареала е 235.5 дка. Стопанствата, които обработват над 500 дка. са 18 на брой. Преобладават фермите, стопанисващи до 10 дка. – 337.
Балансът на земеделските земи на община Белене има следната характеристика: от общо 213 308 дка селскостопански фонд 157 347 дка ниви, 1 091 дка ливади, 24 981 дка мери и пасища и 8 476 трайни насаждения. 89.96% от земеделските земи са обработваеми площи. 34 599 дка е горският фонд на ареала.
Съгласно Регистъра на кооперациите, на територията на община Белене е регистрирана 1 производителна кооперация „Утро”.
РАСТЕНИЕВЪДСТВО
Развитието на растениевъдството в община Белене се води от наличието на добър пазар на земеделската продукция, качествените поземлени ресурси и субсидираност на земеделското производство.
Водещо място в сектора има традиционното отглеждане на зърнени култури – пшеница, царевица, овес и ечемик. Пазарните отношения в сектора също оказват стимулиращо въздействие за развитието на този подотрасъл.
Основните култури са зърнените, допълвани с технически и маслодайни. Основно се отглеждат слънчоглед и рапица. От използваните земеделски площи около 50% са за зърнени култури, а около 30% за маслодайни култури.