Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Лесново
КМЕТСТВО ДОГАНОВO
 |
 с. Доганово, общ. Елин Пелин 071582113, 0893441428  |
Доганово е разположено на 8 километра от град Елин Пелин, на 30 километра източно от София. То граничи със седем села: на запад с Лесново, на изток с Огняново, на юг с Богданлия, на югоизток с Караполци, на североизток с Богданлия, на север с Априлово, и на северозапад с Петково.
В землището на селото се намират няколко обширни местности, това са: Курията, Мало село, Азмако, Къро, Могилката, Гьоло, Ливадето, Под буцата, Кюшето, Брего, Калдаръмо,Чубамбаро и Равнището.
Село Доганово за първи път е споменато в турски данъчен регистър през 1420 година под наименованието Доганджъ-Махмудъ. През 1446 година в друг турски документ е вписано като Доганджи.
Преведена от турски, думата доган означава сокол. Доганджии в превод означават соколари. Това са хора, които в Османската империя са отглеждали и дресирали ловни соколи. При избухването на Балканската война един човек от Доганово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Доганово има основно училище, детска градина, читалище и Дом за отглеждане на деца и юноши, лишени от родителски грижи. Училището се нарича Св. Св. Кирил и Методий. В сборник Килийните училища в България от 1967 година е упоменато, че в Доганово е съществувало килийно училище 1835 година.
То се е помещавало в три стаи, в двора на църквата. През 1934 година е построена нова сграда за него, но днес в нея е настанено кметството. През 1951 година е завършена днешната сграда на това учебно заведение.
В него учат деца и от съседните села Караполци, Богданлия, Огняново и Голяма Раковица. В тясна близост до училището се намира и Домът за деца и юноши лишени от родителски грижи, който е построен през 1953 година.
Читалище Възраждане е създадено през 1911 година. От 1933 година датират и първите театрални представления на сцената на читалищния салон.
Има хубав парк, селото е много чисто. В долната част на селото е разположена красивата, но стара църква Свети Димитър.
КМЕТСТВО ЛЕСНОВО
 |
с. Лесново, Общ. Елин Пелин 071552278, 071552276 kmetstvo_lesnovo@abv.bg https://lesnovo.eu/ |
Новини и съобщения … виж тук!
Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 27 км източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър. В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“
Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Ганеви и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии – Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).
В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) – основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Джоров, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на дъщеря си (оттам и фамилията „дели балтия“, което ще рече „луда секира“). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.
Центърът на селото
В края на осемнадесети век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 година френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от град София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров Велик Круп на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на двадесети век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история Село Лесново – кратък исторически очерк.
Една от забележителностите на селото е църквата Свети Архангел Михаил построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в страната.
Редовни събития
От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Ивановден и Йордановден в селото се провежда празникът Деведжиите. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят Долната махала на селото.
Младежите от основната група пресъздават традиционна Шопска сватба и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с наниз пендари, с бели ръкави и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците.
Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и тъпанджията и гайдарджията, които пред всяка къща свирят деведжийската, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а сватбарите играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие.
На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят Горната махала, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне основната група – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от обществения и социален живот. Празникът завършва с добро настроение и кръшни хора.
ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ:
Конни състезания
Деведжии
Събор