Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Левски

КМЕТСТВО СТЕЖЕРОВО

с. Стежерово, ул. Христо Ботев 5
065332263
kmetstvo_stejerovo@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

Истиджеларова, това е най старото име на село Стежерово. Затова се намират сведения още от 1519 година. През годините на турското робство е менено на Истиджар, а след освобождението на стожер – наименование на три дървета горуни намирали се в района на църквата. До 1956 година селото се е именувало Стижеровъ, но през годините се е наложило Стежерово.

Намиращо се на почти еднакво разстояние около 25 км от град Свищов, град Белене и град Левски в миналото е било спирка на керванджиите към град Плевен и град Ловеч, а от там за южна България. кръстопътното му разположение допринася за развитието на занаятите и търговията.

ScreenHunter_20733 Apr. 13 11.19Осем хана са предоставели възможност за пренощуване на керваните, които след изкачване на възвишението преди селото спирали за почивка. Керванджиите кладели огньове и започвали веселие, от празнувайки преодоляването на последното препятствие по пътя си за град Свищов. От там и наименованието на стръмнината“ кючека,“ известната шофьорите на автомобили със злия си нрав през зимата. несъмнено роля за заселването на стежеровчани в този район са изиграли изворите с питейна вода. и до днес съществуват седем гравитачни чешми. изградени от камък с „постави“ за поене на добитъка и пер ала за пране на дрехи , за мен дошлият от безводната в миналото Добруджа бяха чудна гледка. сега вода тече само в три от тях, но сухите пер ала и постави още напомнят за времето , когато край тях са се празнували Иванов и Йорданов ден, рожденни и именни дни, имало е моми с менци и напети ергени. Преплитали са се съдби. В непосредствена близост до „Булева чешма” почти в центъра на селото е построена църквата „Св.Симитрий”.

Инициативата се ражда още в 1867 година от тогавашните родолюбци дядо Дончо от село Ловнидол – Севлиевско, дядо Гени Янков, Тодор Горуня, Петко Мусев, Ангел Димитров и новоназначения свещеник Илия Симеонов. В историята на селото написана от протойерей Петър Попов е записано, че са платени 1200 гроша за да се купи двора. Средствата необходими за завършването на строежа са възлизали на 12 000 гроша, повечето от които дарени от местните хора. Строителството започва през пролетта на 1869 година и е завършено есента, а богоугодното дело е подпомагано от цялото село, кой с каквото може и кой с каквото има. След основен ремонт през 2006 год. църквата, а днес се извисяване величествено с непокътната си от времето каменна зидария.

Църквата в село Стежерово

Развитието на селото вследствие на търговските му връзки допринася и за културното му израстване. за училище се споменава още в 1858 година, а първият даскал Димитър е ограмотявал стежеровчани по зимници и ханове. Съвременната сграда на училището, гордост на поколения, преподаватели и ученици вече е само фасада. Строена през далечната 1925 година, масивната постройка е преродена в едно от най-добре уреденото училище в региона. С всеобщите усилия на кмета Тодор Ламбев, секретаря на кметството Коста Кирилов и директорката Недялка Костова, през 1973 – 1978 година сградата се ремонтира основно отвън и отвътре. Богато уредените кабинети по физика, химия и биология, класните стай столовата, работилницата дават възможност за пълноценно обучение на учениците, а на учителите по ефективно да предадат знанията. Къде остана това? Сега е развалина.
Училище в село Стежерово

В едно от най- големите по територия и население села – около 4200 души , днес живеят 540 човека. Негативите на съвремието не ощадиха от сътресения и културния живот в стежерово, въпреки това традициите заложени в миналото все още живеят в дейността на читалището със секретар Милена Гераскова. През 2010 година читалище „съгласие“ чества своята 115 годишнина. Показател за стремежа на хората ни към запазване на традициите и съхранение на културното и историческо наследство на село Стежерово. Въпреки трудностите , които преодолява Милена Гераскова за развитие на читалищната и културна дейност, благодарение на нейната всеотдайност се проведоха редица мероприятия отбелязали бележити дати и събития от националната ни история.

Своя труд и принос в тази дейност са отдавали и секретарите на читалището Донка Новакова и Костадинка Петкова. Организираните от тях театрални, певчески и танцови постановки на стежеровска сцена още живеят в спомените ни, а представянето, на книгата на проф.др. Евгени Минков „един аптекар в село Стежерово” в културното събитие за 2008 година. Започнал аптекарската си практика в нашето село професора се издига до дългогодишен ректор на фармацевтичния факултет на софийския университет.

Не прекъснал връзките си със село Стежерово и до днес, професор Минков реалистично и с носталгия описва живота и най- вече отношенията между хората в ония години. Трудолюбие, доброта, взаимопомощ, съчувствие към болката и проблемите на другите са основните качества на стежеровчани описани в книгата на професора.

Днес , като че ли много от тези качества на характера ни са отмити от талазите на времето в което живеем. Важно място в цялостната културна дейност на селото заема и един от първите в областта „културен клуб на пенсионира”. Едва ли някой е предполагал, че замисления и създаден от Васил Петров Влайчев през 1973 година тогава клуб на пенсионера, ще просъществува десетилетия , а самодейността, която развива ще бъде в основата на почти всички общоселски и регионални културни събития.

Днес под ръководството на Илка Добрева културния клуб на пенсионера продължава традицията на първо проходниците. певческия колектив към него постоянно обновява репертоара си , а членуването на все по вече хора в клуба потвърждава идеята за създаването му. вече има стремеж за контакти със сродни клубове от общината и региона, които допринасят за обогатяване на културната дейност и осмисляне на свободното време на пенсионерите. желанието ни е тази дейност да продължи доказвайки още веднъж, че единението на хората от село Стежерово е било винаги в основата на добрите неща случващи се в селото ни. Отдавна започналият в цялата ни държава демографски срив не подмина и село Стежерово. Днес жителите ни в по-голямата си част възрастни хора имат привилегията да ползват знанията и уменията на единствения лекар, постоянно живеещ населеното място , което обслужва – доктор Георгиев е заслужил признателността на всички обърнали се към него за помощ. Саможертвата , която младият ни лекар прави е за всички пациенти независимо дали са здравно осигурени и по кое време. един човек, достоен за уважение.

В заключение: независимо от трудното време, в което живеем, стежеровчани ще оцелеем. Стъпили на здравите корени оставени от дедите ни, трябва да преодолеем несгодите и да вярваме, че след всяко зло ще дойде добро. Иначе не може да бъде, иначе значи сме се предали. Това в историята на селото ни го няма.

ОБЩИНА СУХИНДОЛ

Сухиндол, ул. Росица № 106
061362912
 kmet@suhindol.egov.bg
http://www.suhindol.bg

 

 

 

 

 

 

suhindol

Община Сухиндол се явява преходна между Дунавската равнина и Предбалкана. Разположена е в централната част на Северна България и заема западната част на област Велико Търново.

Общинският център Сухиндол се намира на 52 км. западно от областния град Велико Търново. Градът отстои на 117 км. от Българо – Румънската граница, както и на 30 км. от първостепенния шосеен път София – Севлиево – Велико Търново – Варна.

Географското положение на община Сухиндол определя до голяма степен нейното бъдещо икономическо, социално и културно развитие. Общината разполага с възможности за бърз достъп до земен и въздушен транспорт, което би допринесло за развитието на успешни устойчиви регионални и международни партньорства.

Близостта на общината до Румъния дава възможност за създаване на сътрудничество на ниво местни власти, бизнес, неправителствен сектор.

 

ОБЩИНСКА ПЪТНА МРЕЖА

Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.

Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии, които са собственост основно на автостопанствата в гр. Павликени и гр. Севлиево и други градове, тъй като на територията на община Сухиндол няма изградено собствено стопанство.

Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км. Изградената пътна мрежа е основно от третокласни и четвъртокласни пътища.

Отстоянието от първостепенен шосеен път София – Севлиево – В. Търново – Варна е 30 км. Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.

Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии.Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км.

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

Всички населени места в общината са оборудвани със съоръжения за извършване на пощенски, телефонни и радио услуги, осигурени са Internet-връзки.

Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал, като покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община.

Има кабелна телевизия, покриваща територията на град Сухиндол. Територията на общината има покритие с мобилни комуникации на операторите Мобилтел, Глобул и Вивател.

ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ

На територията на общината енергийната система е на добро равнище. Всички населени места са електрифицирани.

Електроснабдяването на консуматорите в общината се осъществява предимно от подстанция гр. Павликени. Обслужването на населението се извършва от E.ON България

ВОДОСНАБДЯВАНЕ

Територията на община Сухиндол се обслужва от ВиК „Йовковци” ООД град Велико Търново, район гр. Павликени.

Във всички населени места на територията на общината има изградена водопроводна мрежа.

КАНАЛИЗАЦИЯ

Канализационната мрежа за отпадни води е изградена в гр. Сухиндол на около 50%.

Изграждането на канализационна мрежа и отвеждането на отпадъчните води е проблем, решаването на който, ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, подобряване инфраструктурата и ефективно опазване на околната среда.

 

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на Община Сухиндол наброява около 3 105 души, в община Сухиндол няма населени места, които да са обезлюдени, въпреки че територията не е гъсто населена.

Средната гъстота е 20 д/ кв.км.

ИСТОРИЯ

Първите данни за съществуването на населено място по земите на днешния Сухиндол датират от епохата на Неолита, според археолозите от великотърновския исторически музей.

Сухиндол се оформя като лозаро-винарско средище още през древността, свидетелство за което е откритата по тези земи /местността Сопот/ плоча от началото на нашето хилядолетие, на която са изобразени Херакъл и Дионис като измежду постоянните атрибути на Дионис присъстват и гроздове, увити около главата му.

За първи път писмен белег за съществуването и названието на селището се среща в един турски регистър от края на 15в., където името му е записано „СУХЕНДОЛ”.

Известният австрийски етнограф, художник и пътешественик Феликс Каниц посещава Сухиндол през 1871г. като го нарича „СЮШЮНДОЛ”; „СЮГЮНДОЛ”; „ЗЮЧЮНДОЛ”; „ЮЧЧЮНДОЛ” и „СУХИНДОЛ”. Опит за обяснение на произхода на името прави ученият Никола Мънков, търсейки етимологията му в сухия дол, разделящ селото на две.

Името претърпява много морфологични и словообразувателни промени, докато се получи формата „СУХИНДОЛ”. Данните за образованието и културата по тези земи датират от далечната 1770г., тогава е открито килийното училище. През 1870г. са открити училище за възрастни и светско училище.

През същата година белочерковския учител Васил Неделчев основава в селото читалище, което Отец Матей Преображенски – Миткалото кръщава „ТРЕЗВЕНОСТ”.

През 30-те години на 20 в. в читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град /декември 1970г./ местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.

 

 


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ЛЕВСКИ

 

 Левски, бул. България 58
 065082448, 065082016, 065083220
 oblevski@abv.bg
 http://www.oblevski.com

 

 

 

 

 

 

oblОБЩИНА ЛЕВСКИ с административен център град Левски се намира в Централна Северна България и е съставна част от област с административен център град Плевен.

Разположена на територия от 414 кв.км. в сърцето на Дунавската равнина – оживен район с отлични комуникации във всички посоки, с традиции в селското стопанство, машиностроенето и леката промишленост, през последните години бързо възстановява природното си очарование и икономиката си.

На север граничи с общините Никопол и Белене, на юг с община Летница, на запад с община Пордим, на изток със Свищов и olevПавликени. Град Левски е общински център на десет села /Асеновци, Аспарухово, Градище, Изгрев, Козар Белене, Българене, Малчика, Стежерово, Трънчовица, Обнова/ и две населени места /Божурлук и Варана/. Общото население на общината е 24 135 жители.

Благоприятното местоположение на общината и предимно на град Левски, предполага утвърждаването му като важен транспортно-комуникационен център – шосеен кръстопът и ж.п. възел.

Преминаването на международен път Е-83 през територията на общината и близостта до ферибот Никопол – Турну Мъгуреле я правят особено привлекателна за живот и инвестиции.

levskiСъществуването на град Левски датира още от времето на Османското робство като малко селце с името Караагач /Черен Бряст/. От 1897 година селцето носи името на Апостола на свободата – Левски. На 03.08.1945 година с Решение на правителството е обявено за град.

Общината е динамично развиваща се, устремена към постигане на конкурентна и ефективна икономика и по-висок жизнен стандарт за цялото население.

Пред нейното развитие стои и предизвикателството успешно да се включи в процеса на европейската интеграция и да се превърне в равностоен партньор на европейските региони и общини.

obshtlТериторията на общината е оазис на девствена красива природа. Река Осъм пресича цялото общинско землище. Около подковообразните извивки на реката бликат високи подпочвени води, а влажните зони са райски кътчета за запалени риболовци и любители на природата.

Три защитени местности притеглят любопитството: Герена, обширна влажна зона от 8000 дка край селата Обнова и Българене; лесопарк Тараклъка край село Градище – вековна гора от летен дъб; гористата местност Шаварна разположена южно от град Левски, в която населението и от околните села намира възможност за отдих и риболов.

loПрироден уникат са и старите корита на река Осъм, около селата Българене, Малчика и Обнова.

Витите улички, китните дворове и мегдани в общината, пазят духа на традиционното българско гостоприемство. Възстановените и действащи църкви столетници събират все повече хора.

Тук празниците са всенародни, традицията се тачи, а фолклорни групи и читалищните общества я поддържат в зали, салони, по площади и мегдани, не само на територията на общината, но и като гости на сборове и фестивали из цялата страна.

В град Левски – родното място на великия български актьор Георги Парцалев, се намира къща–музей Георги Парцалев с дарени от неговата майка сценични костюми, книги, мебели от ХІХ век, икони и други вещи.


Вижте по-голяма карта