културен туризъм
КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР ДВОРЕЦА – Балчик
![]() |
![]() ![]() ![]() |
Културен център “Двореца” е държавен културен институт създаден от Министерския съвет на Република България по предложение на министъра на културата. Предмет на неговата дейност е опазване на паметниците на културата, тяхното съхранение и развитие.
Във връзка с дейността на ДКИ „Културен център „Двореца“ и Закона за достъп до обществена информация, съгл. Заповед РД-08-25/20.10.2017г., можете да се обърнете към отговорния служител на тел: 0579 76849 или на e-mail: dworeca@abv.bg.
Основните цели и задачи на института са възстановяване и обогатяване на културно-историческите обекти и природното богатство, създаване и разпространение на културни ценности, развитие на културния и познавателен туризъм и популяризиране на културно-историческото наследство. В “Двореца” – Балчик съществуват традиции за културни изяви. Обстановката предлага възможности за провеждане значими национални и международни фестивали, конкурси на млади таланти, изложби, пленери на художници и скулптори, реализация на малки театрални форми, заснемане на филми и клипове и др.
Привличането на хората на културата и изкуството и предоставянето на условия за творчество спомага за нарастване популярността на обекта. Културните изяви в съчетание с романтичната обстановка доставят естетическа наслада у посетителя и оставят в него траен спомен от срещата с прекрасното.
Двореца
Преди по-малко от век край малката рекичка на морския бряг дремели само три стари воденици, а из пръснатите по напечените склонове лозя събирали сладост гроздата… Балчик напомня на забравено кътче от романтичния ориент, когато през 1913 г. временно става румънско владение. В него се влюбват художници и поети, а по-късно румънската кралица Мария избира живописната местност около реката, за да изгради своята резиденция – своето „Тихо гнездо” на морския бряг. Това не е дворец като всички други.
Тук няма внушителни помпозни сгради, не личи стемеж да се вдъхне величие или могъщество. Напротив – всичко сътворено от човека е вписано в пейзажа така, сякаш винаги е било тук – малките каменни вили с покриви от турски керемиди, приютявали някога кралицата, семейството и антуража й са разпръснати из великолепния парк. Израстналите край реката огромни каваци нарочно са заобикаляни при прокарването на алеите, дори трите воденици все още са тук …
Посещение

Входна такса за посещение: Възрастни – 7 лева
Деца /от 7 до 18 години/– 2 лева
Деца до 7 години – безплатен вход
Пакетна цена за семейно посещение (родители с деца) – 14 лева
Експедиенти – 3 лева
Хора със специфични потребности – безплатен вход и мобилни съоръжения
Снимка с кралицата – 2 лева
Групови посещения /при представяне на списък/:
За група от възрастни – водачът /екскурзовод/ влиза безплатно;
За група от деца/учащи – по един ръководител на 10 деца влиза безплатно.
Архитектурно-парков комплекс „Двореца” е един от 100-те национални туристически обекта. В списъка на Българския Туристически Съюз той е под номер 24. Печати на туристическите книжки можете да получите в Инфо центъра на културния институт, както и в сграда „Тихото гнездо“.
Работно време на Рецепция на вилно селище „Двореца”:
Зимно работно време: от понеделник до петък – 8:30 – 17 ч., събота и неделя – денонощно.
Лятно работно време: Денонощно, без почивен ден.
Работно време на администрацията на Културен център „Двореца”: От понеделник до петък – 9:00 до 17:30

възможност за хората, които желаят да прекарат почивката си по
нетрадиционен начин, съчетана с културни събития.
Част от вилите в комплекса, които при построяването си са били предназначени
за антуража на кралицата, днес са обособени като вилно селище с три звезди.
Вилно селище „Двореца” се състои от 6 вили, като в тях се намират 29 двойни
стаи и 12 апартамента. Всяко помещение е с отделен санитарен възел.
Работно време
Вилно селище „Двореца” работи целогодишно.
Зимно работно време: от понеделник до петък – 8:30 – 17ч., събота и неделя – денонощно.
Лятно работно време: Денонощно, без почивен ден.Цени за настаняване във вилно селище: Виж тук!
ОБЩИНА МАДЖАРОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Маджарово е разположена в югоизточна България, между Хасковската хълмиста област и склоновете на Източните Родопи и обхваща територия от 246,7 кв.км, което е 4,5% от площта на Хасковска област.
Общината се състои от 19 населени места.
Общинският център – гр. Маджарово е разположен на 65 км. югоизточно от гр. Хасково, на десния бряг на р. Арда.
Най-близките гранични пунктове са: Капитан Андреево – на 74 км. югоизточно и Ново село – на 56 км. Разстоянието до столицата е 295 км, а до Черно море – 200 км.
Значението на селското стопанство в икономиката на общината е голямо, но то е от екстензивен тип и не отговаря на европейските стандарти.
Според оценки на общинската администрация над 90% от населението в работоспособна възраст в общината се занимава със селско стопанство, като обработва малък по размер земя.
Общината разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, екологичен и културен туризъм.
Това наследство без съмнение предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи.
Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на общината и да ги превърне в привлекателно място за живот.
В състава на общината влизат следните 19 населени места: гр. Маджарово, с. Румелия, с. Ръженово, с. Селска Поляна, с. Сеноклас, с. Тополово, с. Бориславци, с. Брусевци, с. Габерово, с. Голяма Долина, с. Горни Главанак, с. Горно Поле, с. Долни Главанак, с. Долно Съдиево, с. Ефрем, с. Златоустово, с. Малки Воден, с. Малко Брягово, с. Малко Попово
Туризмът е приоритетен отрасъл в стопанския комплекс на общината от началото на 90-те години, когато се търси алтернатива за закритото минно производство.
Благоприятен фактор за първоначално развитие на отрасъла е повишеното търсене на специализирани видове туризъм в международен мащаб, каквито Маджарово може да предложи.
Основен принос за развитието на туризма има Природозащитният (посетителски) център, създаден през 1994 г. по проект на Българо-швейцарската програма за защита на биологичното разнообразие с цел опазване и съхраняване на уникалното природно богатство в района.
Привлекателни за туризма са релефните форми, водните ресурси и биоразнообразието.
С изключителна красота се отличават скалните масиви: Кулата, Момина скала, Сивридикме, Хисаря, Кованкая, Патронкая, Окопа, Менека.
Особено ценен ресурс за развитието на воден и риболовен туризъм е язовир Ивайловград, устието на който се намира на територията на общината. Съществува нереализиран проект за изграждане на туристически комплекс край с. Малки воден.
Посетителите са предимно чужденци с особен интерес към наблюдение на лешоядите, както и организирани групи с престой в района на Хасково, Кърджали и Стара Загора, които идват на еднодневни екскурзии до Маджарово.
Българските туристи идват заради археоложките паметници или за краткотраен отдих (1-3 дни).
История
Селището е обявено за град с Указ № 1942 / 4.09.1974 г. на Държавния съвет на НРБ.
Селището Маджарово съществува под името Ятаджик векове наред. В превод от турски “Ятаджик” означава котловина, леговище.
През 1936–1937 г. селището се преименува на Дупница. През 1949 г. получава името Маджарово – в чест на воеводата Димитър Маджаров.
До 1913–1914 г. тук живее само турско население. След Балканската война държавната граница се установява на около 30 км. югоизточно от Ятаджик и селището попада вече в българска територия. На мястото на избягалите турци се заселват подгонените от Беломорска Тракия българи.
Първите заселници са от с.Бунархисар. Сегашните коренни жители на територията на община Маджарово са дошли от селата Доганхисар, Тафтаджик и Пишмен през 1920-21 г.
Предишните бежанци в по-голямата си част се отправят към Варна, Несебър, Ямбол, Стара Загора и др. поради липса на магазини, телефонна, шосейна и др.връзки.
Първата учебна година в с.Ятаджик е 1921-1922 г. с Начално училище. Първият назначен учител е волнонаетият Христо Апостолов.
Поминъкът на местното население през този период е животновъдството /предимно овце и кози/, а също така и отглеждане на тютюн.