Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

култура

ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР – ГР. РАЗГРАД

ScreenHunter 2287 гр. Разград, пл. Независимост 2
084621027
 kultura@razgrad.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР – ГР. РАЗГРАД е културно-образователен институт, които реализират приоритетите на стратегия за развитие на културата в Разград.

ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР създава условия за достъп до култура, стимулират културата и човешкия капитал, социализират културното наследство на променящия се град.

Съдействат за развитието на Разград като град на творческата икономика, продуцират и публично представят творчески продукти в областта  на музикални, танцови и театрални сценични изкуства.

 

 

ПОДЕЛЕНИЕ КУЛТУРА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ – ГР. ДИМИТРОВГРАД

ScreenHunter 331 гр. Димитровград, бул. Г.С. Раковски 15
039168298



 

 

 

 

 

 

 

 

 

Местното поделение Култура и Вероизповедания в град Димитровград се вписва в регистър от кмета  на общината според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.

 

 

Вероизповедания – Дейности

Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.

Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.

Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.

Правото на вероизповедание включва и следните права:

1. да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;

2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;

3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции;

4. да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали и предмети за обредите и обичаите на една религия или вяра;

5. да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации;

6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор;

7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;

8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;

9. да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници;

10. да се установяват и поддържат връзки в страната и чужбина с лица и общности по религиозни и верски въпроси.

 

 

 

Култура – Дейности

Поделение култура осъществява дейности в изпълнение на общинската политика в областта на образованието, културата, младежките дейности, спорта и туризма, социалните дейности и здравеопазването.

– участва при разработването, изпълнението и отчитането на стратегически и планови документи в общината;
–  обобщава и подава информация на дирекция „Икономическа политика и бюджет” за съставянето на Годишен план-график за провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и целите на съставянето на общинския бюджет.
–    организира подготовката на техническите задания за изготвяне на документация за обществени поръчки съгласно компетенциите на структурното звено.

ОБЩИНА AСЕНОВГРАД

 Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов 9
 033120230, 033120340, 033120330
 obstina@assenovgrad.com
 http://www.assenovgrad.com

 

 

 

 

 

 

 

Община Асеновград заема югоизточната част на Пловдивска област. Разположена е по двата бряга на река Асеница ( Чепеларска, Чая ). На север покрива малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите, поради което значителна част от терена е силно пресечен и наклонен.

Територията и е 615 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. Съседни общини са Родопи, Баните, Лъки, Първомай и Садово. По територия Асеновградската община е на трето място в областта след община Карлово и община Родопи.

Асеновград – центърът на общината, е най – големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м. надморска височина и отстои на 19 км. от Пловдив, на 85 км. от Смолян и на около 180 км. от София.

Общината има 29 населени места с общо население 64 034 жители (01. 02. 2011 г.). Кмет на Община Асеновград е Д – р Емил Караиванов. На територията на Общината развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. През 1999 година те са реализирали приходи в размер на 266 658 лв. Реализираните приходи за 2003 г. са нараснали на 351 969 лв., т.е. увеличени са с 31.99 на сто или с около 8 на сто средногодишно, което е по – високо от средното за страната.
Най – висок ръст на реализираните приходи за наблюдавания период е отбелязан в отрасъл Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, лични вещи и стоки за бита. Реализираните приходи от него са 102 087 лв. през 1999 г. и са нараснали на 170 179 лв. през 2003 година.

Средногодишното им нарастване е 17023 лв. Други бързо развиващи предприятия в икономиката на Общината са от отраслите на Металургия и производство на метални изделия, Транспорт, складиране и съобщения, Хотели и ресторанти, Операции с недвижими имоти.

Спад в реализираните приходи се отбелязват в предприятията от отраслите Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, Строителство и др.

Важна характеристика за предприятията от общинската икономика е съотношението между реализираните от тях приходи от материалното производство и от услугите. През 1999 година това съотношение е било 58,54 на сто в полза на приходите реализирани от производствените предприятия. През 2003 година относителното им тегло намалява на 42,42 на сто. В резултат общинската икономика е загубила част от своя производствен характер и се е превърнала повече в икономика, доминирана от услугите.

Друга важна особеност е, че в общинската икономика е настъпила пълна трансформация на собствеността в полза на частния сектор. През 1999 година частният сектор е създавал 88, 97 на сто от всички приходи, а през 2002 г., той създава вече 95, 15 на сто т. е. само незначителна част от приходите се създава от обществения сектор и това са главно общински предприятия.

За характеризиране на общинската икономика са анализирани и показателите за вида на регистрираните предприятия в зависимост от броя на заетия персонал. В Общината са регистрирани общо 2408 броя предприятия в т.ч.:
микропредприятия с персонал до 10 заети – 2234 броя, или 92,77 на сто от всички предприятия;
малки предприятия с персонал от 11 – 50 заети са регистрирани 143 броя, или 5, 98 на сто от всички;
средни предприятия с персонал от 51 – 100 заети са 19 броя или о, 79 на сто от всички;
междинна група със заети от 101 – 250 са регистрирани девет броя предприятия т.е. 0,37 на сто;
големи предприятия с персонал над 254 заети са регистрирани три броя, или 0,13 на сто от всички.
Обликът на общинската икономика дават микропредприятията и малките предприятия, които заедно представляват 98,75 на сто от всички регистрирани предприятия.

Най – много предприятия са регистрирани в отрасъл Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и стоки на бита – 1267 броя или 56,77 на сто от всички регистрирани. Следват предприятията, регистрирани в отрасъл Хотели и ресторанти – 255 броя или 10,59 на сто и др.

Очерталото се състояние налага извода, че в общинската икономика преобладават дребни предприятия и то концентрирани в един отрасъл.

Качествената характеристика на предприятията в общинската икономика е оценена чрез показателите за рентабилност на приходите и ефективност на разходите.

Рентабилността на приходите на предприятията в Общината през 2003 година е била 100, 27 на сто или всеки 100 лв. приходи са създавали 0,27 лв. печалба, което е изключително ниско. За областта този показател е 103,00 или всеки 100 лв. приходи са създавали 3 лв. печалба, което е значително по – високо от постигнатото за Общината.

Най – ниска рентабилност на приходите е реализиран в отрасъл Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия минус 18,07 на сто. С отрицателна рентабилност на приходите са още предприятията от отраслите Строителство минус 0,91 на сто, Хотели и ресторанти – минус 0,78 и Производство на машини и обслужване без класифицираните – минус 0.55 на сто.

Общата констатация е, че структуроопределящи предприятия в Общината имат ниска рентабилност на приходите и това е сериозен проблем за общинската икономика.

Другият оценяван показател Ефективност на разходите е тясно свързан с първия. Неговата интерпретация показва, че със 100 лв. разходи се създават 100,27 лв. приходи в предприятията от Общината, което показва много ниска степен на ефективност. Разбираемо е, че отрасли с най – ниска ефективност са предприятията постигнали ниска рентабилност на приходите.

Излизането от посоченото състояние налага ръководствата на предприятията да предприемат съответните мерки за обновяване на технологиите и производствата. Общината би могла да инициира мероприятия в това отношение.
Независимо от посоченото, Общината е с развиваща се икономика.

 

Untitled

 

Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА КРИЧИМ

Кричим, пл. Обединение 3
031452250, 031452252, 031452082
kmet_krichim@abv.bg
http://www.krichim.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Кричим е учредена като самостоятелна административна единица с указ на президента на Република България през 1998 г. след проведен референдум сред населението на едноименния град. Кричим е обявен за град на 28.08.1969 г., и оттогава официалният празник на града се чества на 27 АВГУСТ. Официалният герб е приет през 1972 г.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

FotorCreated

Община Кричим е разположена в югозападната част на Пловдивска област в така наречената“Северна родопска яка”. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините Стамболийски, Перущица, „Родопи”, Девин и Брацигово. Общата й площ е около53 668 декара. На територията й освен град Кричим, няма други населени места. Населението й надброява 9 386 жители.

КЛИМАТ

Природо-климатичните условия са благоприятни за развитие на почти всички селско-стопански култури. На територията на Общината не са открити полезни изкопаеми, но е богата на водни ресурси в т.ч. и на термални води.

Климатът на Общината е предопределен от географското й разположение. Град Кричим е разположен на 230 метра надморска височина и представлява рядко съчетание на планина и равнина. Общината попада в преходно-континентална климатична област, разположена на север от Родопския масив. В климатично отношение Общината не се отличава от климата на Горнотракийската низина. През пролетния сезон падат значителни валежи, които оказват благотворно влияние за развитието на земеделските култури. За лятото са характерни високи температури- 32-35 С, като валежите са редки и има чести засушавания. Най-голям недостиг на влага за земеделските култури се изпитва през месеците юли и август. В същото време близостта до планината създава прохлада и намалява влиянието на континенталния климат, характерен за Пазарджишко-Пловдивското поле. Ветровете със западна посока доминират. На второ място са източните ветрове. Те се характеризират с по-малка скорост. Силни ветрове със скорост повече от 14 метра за секунда се наблюдават рядко. Характерни за територията на Община Кричим са местните ветрове, които се появяват по планината, по течението на река Въча.

ПОЧВИ И РЕЛЕФ

Равнинната част на Общината се отличава с еднообразна алувиална почва. Тя има лек механичен състав, добра водопропускливост и притежава рохкав строеж, не е пластична и има малко съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Върху нея много добре виреят зеленчуци и овощни насаждения. Това е природна даденост, която е благоприятна за развитие на ефективно селско стопанство.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

В землището на Общината не са открити полезни изкопаеми, с изключение на кариерни материали. Кариерата е разположена на север от град Кричим и задоволява потребностите на строителството. На територията на Общината има минерален извор. Неговата вода се
характеризира като изотермална, слабоминерализирана, хидрокарбонатна калциево-натриева, без санитарно– химични признаци на замърсяване.

ВОДИ

В геоморфоложко отношение територията на Община Кричим се намира в преходната геоморфоложка област на страната, по-конкретно в южната част на Горнотракийската низина. Разположена е на юг от река Марица, като заема част от терасата, оформена от река Въча. Главен водоизточник на територията на Община Кричим е река Въча, която събира води от Родопския масив и е естествен отток на язовирите “Въча” и “Кричим”. Река Въча е оформила своеобразна тераса, която формира равнинната част на територията на Общината. Реката дренира подземните води от квартернера, като по време на пълноводие ги подхранва, а при ниски стоежи подземните води подхранват речните. На територията на Общината значителни количества от подземните води се дренират и по изкуствен път чрез изградените водоемни съоръжения за напояване. В близост до град Кричим е изграден един от най-големите хидроенергийни комплекси в страната, който включва язовирите “Въча” и “Кричим”. Те дават двигателна сила на четири водно-електрически централи, превръщайки Общината във важен водно-енергиен източник. Преминаването на реката през територията на Общината и през самия
град Кричим оказва благоприятно влияние в икономическо, екологическо и урбанистично отношение.

ИСТОРИЯ

Първите данни за наличие на селище на територията на общината датират от късния неолит (2600-2400 г.пр.Хр.) и бронзовата епоха (1900-1800 г. пр. Хр.). Откритите оброчни плочки на Зевс, Хера и Тракийския конник, кактоп и плочата на Бог Митра (от сегашното землище на с. Куртово Конаре, община Стамболийски) доказват наличието на тракийско селище от този период .Територията на общината е населявана в древността от тракийското племе БЕСИ. Според някои историци тук е бил разположен тракийският град ДРАГОВЕЦ. През ранното Средновековие Кричим играе важна роля поради стратегическото си разположение в граничната зона между България и Византия. Градът става част от Първото Българско царство при управлението на Хан Крум (803-814). През 1196 г. Кричим попада под владение на българския болярин Иванко, убил цар Асен I и приел васалството на Византия. Впоследствие, при цар Калоян (1197-1207), Иванко отново става съюзник на българите и градът преминава в български предели. Очевидно Кричим е бил една от важните крепости на Иванко, където вероятно е и живял. В съседство с града се намират и двете крепости от този период Малкото кале и Голямото – Иванковото кале. Архитектурните и археологическите находки дават основание да се смята, че селището-крепост върху десният бряг на р. Въча е средновековният Кричим, наричан още тогава от Henri de Valenciennes – Ville – ГРАД. След смъртта на Калоян през 1207 г. българския престол заема племенникът му цар Борил (1207-1218). Неговият братовчед, деспот Алексий – Слав, който още през 1206 г. при Калоян е управител на Родопската област, обособява самостоятелно княжество в обширна област от Родопите, в чиите предели влиза и Кричим. След победата на латинския император Хенрих над цар Борил в битката при Пловдив през 1208 г. Алексий – Слав приема васалството на Хенрих и се жени за неговата незаконна дъщеря на пищна сватба в Цариград. Именно по време на неговото управление започва изграждането на множество православни християнски църкви и манастири, част от които са на територията на общината. Кричим отново преминава в границите на България при един от най-великите български владетели Цар Иван Асен II (1218-1241). Градът е завладян от него през 1230 г. Свидетелство за това е средновековният надпис, изсечен върху голяма овална скала, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”.

Последните сведения за Кричим през Втората Българска държава датират от 1344 г., когато градът заедно с Перущица и света Устина са били присъединени към страната от българския цар Иван Александър (1331-1365), срещу подкрепата му за византийската императрица Анна Савойска в битката и за престола с Йоан Кантакузин. След падането на България под османско владичество първите сведения за града откриваме в Султански ферман от 1576 г. В него Кричим се споменава, като селище, разделено на горна и долна махала, а населението му се задължава да предава овце на Султана. В друг документ от 1781 г. – във връзка с уреждането на летни и зимни пасища на овцете. В „Наръчник на Пловдивската епархия”, издаден във Виена през 1819 г., градът е упоменат като място с развито животновъдство и земеделие. Молебственият и ктиторски надпис върху мраморната плоча на чешмата при манастира „Св. Богородица”, датираща от 1592г., свидетелства за запазването на българския характер на селището и през този период. Кричим е освободен от османско владичество на 9 януари 1878 г. от армията на ген. Гурко. Начело на Първи дивизион на 9-и хусарски Киевски полк са командирът полковник Флигел, барон Корф и началникът на щаба на 9-а дивизия полковник Николай Машонов.

НАСЕЛЕНИЕ

По броя на населението живеещо на територията на Община Кричим, тя е една от най-малките в Областта.Същевременно се оказва, че тя е една от най-гъсто населените общини след Община Пловдив. По последни данни броят на постоянното население в общината е 9 525. По настоящ адрес жителите са 9 140 на брой, от които 4 507 мъже и 4 633 жени. Населението в трудоспособна възраст е 5 234 души, в над трудоспособна възраст – 1 852 души, а в под трудоспособна възраст – 2 054 души. Средната гъстота на населението на квадратен километър е 158,44 души, при средна гъстота за областта 119,3 души на квадратен километър;

Нарастването на раждаемостта в Общината очертава благоприятна тенденция в нейното демографско развитие.
В Община Кричим естествения прираст е положителен за разлика от страната и Областта, където се очертава трайна тенденция към отрицателен прираст.

ИКОНОМИКА

Географското разположение и природните дадености обуславят до голяма степен структурата на общинската икономика. Водещи отрасли са енергетиката, транспортът, хранително-вкусовата и леката промишленост, търговията и услугите. В земеделието основно е застъпено овощарството и зеленчукопроизводството, а в животновъдството – изцяло в частни стопанства, се отглеждат едър рогат добитък, овце, кози и птици.
ТРАНСПОРТ
– добре изградена пътна мрежа, осигуряваща транспортни връзки с близките общини и оттам за цялата страна. През територията на Община Кричим преминават пътищата:
– Стамболийски – Кричим – Девин
– Пловдив – Йоаким Груево – Перущица – Кричим
– Перущица – Кричим – Козарско – Пещера
В този вид и структура транспортът удовлетворява потребностите на общинската икономика.
ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА
– През територията на Общината минават важни енергийни мрежи от националната електрическа система. Енергийната система на Общината е част от тази система и тя няма самостоятелно структурно звено. Обособеният експлоатационен район е пряко подчинен на „EVN България Електроразпределение – Пловдив“. Енергийната ефективност на голяма част от енергийните консуматори е ниска. Обществените сгради използват газьол и ел. енергия за отопление. Изградени са газопровод и газоснабдителна мрежа;
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Историческите и природните забележителности в община Кричим я правят особена интересна дестинация за културен и екотуризъм. В южния край на града, в началото на дефилето на река Въча, се намират останките от двете средновековни крепости.

Обект на религиозен туризъм са Кричимският манастир „Свето Рождество Богородично”, църквата „Свети Безсребърници Козма и Дамян” и останките от манастира „Св. Врач”

На територията на Общината се намира Поддържан резерват “Изгорялото гюне“. Той е обявен през 1956г. и обхваща площ от около 30 ха. Основното предназначение на Поддържан резерват „Изгорялото гюне“ е да запази второто по значимост естествено находище на дървовидна хвойна в България. Това е типичен средиземноморски представител на нашата флора, терциерен реликт, включен в Списъка на защитените видове. Отглеждат се още каляв габър, космат дъб, люляк, жасмин и много други интересни дървесни и растителни видове. Това безценно ботаническо богатство представлява голям интерес за природолюбителите.

По проект „Опазване на биологичното разнообразие в средни (Централни) Родопи в община Кричим са изградени екопътеки в защитената местност „Козница”, поддържаният резерват „Изгорялото гюне” и вилно селище Черешово.

Екопътеката „Кричим – Черешово” е с начало Минерални бани – Кричим и завършва в китното едноименно селище. Туристическия маршрут който е пригоден и за велотуризъм е 12 км. и по него могат да се наблюдават редки растителни и животински видове.

КУЛТУРА

Още през ранното Възраждане -1396-1762 г., към манастирите „Св. Врач” и „Св. Богородица” започват да действат т. нар. Килийни училища, в които се обучават бъдещи учители и свещеници. Паралелно с тях към джамиите са отворени и турски училища.

Първото светско училище е открито през 1861 г. с учители Костадин Щърковеца, Найден Колев и Стойко Стоименов.

През 1864 г. Е ИЗДИГНАТА ПЪРВАТА УЧИЛИЩНА СГРАДА с помощта на братята Стоян и Атанас Стоименови.

Училището е продължено през 1878 г., като пръв учител е свещеник Атанас Янакиев от с. Жребичко, а втори – Георги Стоянов от с. Лилково. От 1889 до 1914 г. учителства и Васил Стоименов от Кричим. Първите учителки са Мария Димчева и Ана Мартинова.

През 1909 г. е построена нова училищна сграда, която днес е най-старата административна сграда в общината. В нея през 1912 г. е основано и народно читалище „ПРОБУДА“.

От 1949 г. училището е самостоятелно и се именува „Димитър Благоев“. През 1980 г. училището се премества в сегашната си сграда и от 1991 г. носи настоящото си име „Васил Левски“. През септември 1966 г. в югоизточната част на Кричим е открито и ново училище – „Св. Св. Кирил и Методий“. След 1984 г. училището вече се помещава в нова сграда.

На 1 септември 1915 г. е открит първи прогимназиален клас на Кричимската смесена прогимназия с директор Куна Енчева.

От март 1922 г. първоначалното училище и прогимназията се сливат в Кричимско народно основно училище, като в края на 1925 г. е надстроен и вторият му етаж.

През 1949 г. е завършена сградата на прогимназията и от 5 септември същата година основното училище се разделя на Народно училище „Димитър Благоев“ и „Народна прогимназия „Георги Димитров“.

От септември 1960 г. турското училище „Назъм Хикмет“ се слива с българското училище.

Настоящата училищна сграда – 28-мо класно училище, отвая врати на 15 септември 1979 г., а от 1981 г. прогимназията прераства в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ).

През 1991 г. Средното училище се преобразува и преименува в Средно общообразователно училище „Петко Рачов Славейков“.

На 12 май 1912 г. по инициатива на д-р Стоян Павлов и съмишленици е учредно читалище „ПРОБУДА“. Новата сграда на читалищния дом е завършена през 1966 г. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Към читалището функционират: група за автентичен фолклор, която печели множество призови места на фетивалите и съборите в Смолян, Копривщица и Кюстендил. На националния фолклорен събор „Копривщица 2010“ групата спечели златен плакет и грамота, а репертоарът ще бъде записан и съхранен във фонд „Културно наследство на ЮНЕСКО.“ В НЧ „Пробуда 1912 г.“ работят и творят школи по модерен балет „Ритъм“, латино танци, детски естрадно-сатиричен състав „Арлекин“, театрален състав, детски танцов състав за народни танци „Български ритми“ и детска школа по пиано.

Читалищната библиотека е основана от д-р Павлов с личното му дарение от 1000 книги. Днес фондът на библиотеката надхвърля 18 000 тома. От 2011 г. по програмата „Глоб@лни библиотеки“ читалището предоставя безплатен достъп до интернет, компютърно обучение и онлайн услуги.

Открит през 1985 г. Общинският младежки дом развива активни извънучилищни форми на обучение на младите жители на общината.

FotorCreated1Детската вокална група „ДЪГА“ печели редица призови места на национални и международни фестивали, като връх в творческата й история е участието й в I – Световен младежки фестивал карнавал „Орфей в Италия“, където извоюва GRAND PRIX.

Екоклуб „Чудесата на природата“ разработва и представя разнообразни теми за опазване на околната среда и популяризиране на природното богатство на Община Кричим.

Към Младежкия дом функционират и кръжоци по изобразително изкуство, „Направи си сам“, математика, български и английски език, курс „Автомобилизъм и картинг“ и китара.

РЕЛИГИЯ

Идеята за строежа на ЦЪРКВАТА „Св. Св. Козма и Дамян“ е на игумена на манастира „Св. Врач“, – йеромонах Пахомий, свързан с църковните и просветните дейци на Пловдив през Възраждането.

Инициатива за изграждането на храма дава през 1861 г. кричимския първенец Атанас Стоименов (1827-1908).

На гърба на построената от него мегданска чешма е изсечен релефен двураменен кръст, символ на вярата в освобождението от робството, което ще се ознаменува с издигане на храм.

Мястото на църквата е на старото христянско гробище, където са погребани убитите при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. монах и манастирски ратаи и тогавашния кмет (мухтар) на Малкия Кричим – Стоян Стоименов. Първоначално изградена от плет и кал през 1879 г., църквата е заменена с каменна през 1896 г.

Храмът е осветен на 2 март 1897 г. от митрополит Натанаил. За първи свещеник при храма е ръкоположен учителят Атанас Янакиев. Храмовата икона Св. Св. безсребреници Козма и Дамян е дарена на църквата през 1871 г., а иконостасът с Царските икони е изографисан през 1879 г. от иконописеца Атанас Гюдженов.

В днешния си вид църквата е преустроена и удължена на запад през 1954 г., като е запазен възрожденския и облик – еднокорабна базилика с три полуцилиндрични свода под общ седловиден покрив, над който се издига малък осмостен купол. Построени са и Братствен салон, канцелария и кръщелно.

На приклонния иконостас стои копие на несебърската икона БОГОРОДИЦА ЕЛЕУСА – ОДИГРИЯ (Милостива Богородица), с обков, дарена през 2009 г. от Централна кооперативна банка. Оригиналната икона, съхранявана в Археологическия музей в София, е дар на Несебърската църква от вуйчото на цар Иван Александър през 1342 г.

В църквата са запазени и няколко старопечатни книги от манастира „Св. Врач“, печатани в Санкт Петербург, издирени и съхранени от отец Атанас Янакиев.

Известен в миналото под името „Успение на Св. Богородица“, манастирът е разположен в Равногорския рид на Баташка планина от Западните Родопи, на левия бряг на река Въча на около 5 км южно от Кричим по шосето за Девин. След възобновяването на монашеския живот в обителта през 2006 г. манастирът е посветен на Рождеството на Пресвета Богородица, по настояване на покойния Пловдивски митрополит Арсений (1932-2006 г.). Обявен е за паметник на културата.

Според едни източници манастирът е основан през IX-X век при управлението на цар Симеон Велики, а според други – през XIII век, когато владетел е деспот Алексий – Слав.

Символиката и надписите на оцеляла каменна плоча при манастрирската чешма дават основания да се смята, че обителта е изградена на мястото или в близост до раннохристянско светилище от IV-V в. сл. Хр., като може да се предположи, че тук се е намирал и ЕПИСКОПСКИ ЦЕНТЪР.

През турското робство манастирът продължава да е важно културно и просветно средище. Молебственият и ктиторски надпис върху мраморната плоча на чешмата при манастира: „С изволението на Отца и изпълнението на Сина и съдействието на Светия дух направи се тази чешма през лето 1592 от ктитора Илия, по времето на игумена Онуфрий. Бог да го прости“, свидетелства за запазването на българския характер на селището и през този период. В горния край на красиво оформената плоча има кратък надпис: „От богохранимото село Батак“, а под него стилизирано „Исус Христос Победител“ и два пауна с преплетени шии.

Според местните предания, през XVII век манастирът е бил любимо място на легендарния СТРАХИЛ ВОЙВОДА. Отсрещните планински ридове, където се е подвизавала дружината му, носят и досега името Страхилови чардаци.

В старата летописна книга на манастира, съхранявана някога от стария кричимски свещеник отец Стефан, се твърди, че ВАСИЛ ЛЕВСКИ е създал в манастира средищен революционен комитет с председател игумена Нафталим.

По време на Априлското въстание манастирът играе важна роля. Нафталим споделя в предсмъртната си изповед пред митрополит Панарет, че е осъден на смърт, защото се разкрило, че три години преди въстанието тук се е подвизавала хайдушка чета. Войводата пред четниците се именувал Сава, но пред игумена казал, че кръщелното му име е Гавраил и е роден в Копривщица. Очевидно става въпрос за ръководителя на Априлското въстание Георги (Гавраил) БЕНКОВСКИ. Като председател на революционния комитет отец Нафталим е обвинен, че по негова заповед са въстанали селищата по Северните Родопи. На основание на същия закон манастирът е опожарен, защото е станал „гнездо на разбойници“.

В днешния си вид манастирът „Свето Рождество Богородично“ е възстановен през 1932 г. Представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна църква, с жилищна сграда и красива каменна чешма.

 

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА ИВАНОВО

 Иваново, ул. Олимпийска 75
081162253, 0886460102, 0886841689
obshtina@ivanovo.bg
 http://www.ivanovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО

 

 

Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.

Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.

Untitled collage (5)Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.

В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.

Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.

Забележителности:

Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.

http://www.ecoart2000.org/

Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.

Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)

Скалният манастир край село Иваново:

Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.

Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).

Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.

 

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.

Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.

В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.

 

Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.

Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.

На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.

 

КУЛТУРА:

    Читалища

На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само  две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.

 

 

Здравеопазване

Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).

 

 

        Забележителности

    Скалният манастир край село Иваново
g_12   Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).    Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.

Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Tower    Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.

 

 

  Природен парк Русенски Лом.
G_lom   Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/


Вижте по-голяма карта