Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

култура

ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ГР.ВЕЛИКО ТЪРНОВО

11219359_960418690662841_3362405432775795578_n гр. Велико Търново, ул. Краков 3
062641943, 062641882, 062641992

 

 

 

 

 

 

 

 

4b61d111cf84d_5_DKS-Vasil-Levski-2-300x200Дворецът на културата и спорта “Васил Левски” е открит на 15 ноември 1985 г. във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, възстановяването на българската държава и провъзгласяването на Търновград за нейна столица.

Комплексът е разположен върху 20 027 кв. м. (тротоарни площадки и стълбища -4000 кв.м.; паркова среда, вътрешни обслужващи асфалтирани пътища и паркинги -10843 кв.м.) между улиците: “Краков” – на изток, “Княз Ал. Батемберг” – на север и ул.”Толедо” – на запад и покрити паркинги над СОУ “Акад. Емилиян Станев” – на юг. Основната сграда заема 5184 кв.м застроена и има 11 726 кв.м разгъната площ на 10 нива.

Транспортни връзки: до ул.”Краков” – автобуси с № 5; по бул.”България” – спирка “Беляковско шосе”: тролейбус№ 2 и автобуси №№ 4, 9, 40, 60, 110; по бул.”Н.Габровски” – спирка “Болница”: тролейбус № 1 и автобуси №№  13, 20,30,70.

Голямата зала има 1600 места с 6+2 изхода, допълнителна възможност за концерти и др. обществени прояви за поставяне на до 300 подвижни стола, сцена 200 кв.м. и подвижен подиум от модули с размери 100/200/100 см с обща площ 240 кв.м.

Игралното поле: хандбал – 40 х 20 м, баскетбол – 18 х 26 м, волейбол – 9 х 18 м със стандартните странични разстояния до стените на залата, височина над полетата 13 м.; изкуствена стена за спортно катерене с 4 писти с височина 12,80 м. Осветлението осигурява 1500 лукса. Възможност за ефектно осветление и озвучаване. Залата има оборудвана кинокабина и широк екран с възможност за 35 мм филмови прожекции. Журналистически ложи 1 х 20 места и 2 х 7 места. Официална ложа със 17 места. Телевизионни площадки, разположени 1 централно и 2 странично. Рекламна площ – 90 кв.м.

Конферентната зала е с 40+6 работни места и 5 кабини за симултанен превод от и на 5 езика. Заседателни зали – 1 х 20 места, 1 х 15 места, 1 х 5 места. Пресцентърът има 60 места и 8 кабини с директен поглед към залата, офис и WC.

Две тренировъчни зали по 150 кв.м., 2 лекарски кабинета, 4 съблекални х 50 кв.м., всяка с масажно помещение, съблекалня с гардероб, баня с 4 душа (ел.бойлери) и WC. Една гримьорна – 30 кв.м. Климатици.

Централното входно фоайе има 4 обособени места за магазини и 350 кв.м. изложбена площ на 2 нива.

Електронното информационно табло може да обслужва следните спортове: хандбал, баскетбол, волейбол, мини-футбол, вдигане на тежести, борба, бокс, тенис, спортна и художествена гимнастика, спортно катерене. Има възможност за показване на рекламни и информационно текстове на таблици от 10 реда по 30 знака.

Телефонни връзки – 10 директни с възможност за включване на допълнителни във всички зали.

Комплексът предлага възможност за директно ТV-излъчване и е включен на 2 кабелни оператора за ВТ – “Видеосат” и “Евроком”

 

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СТОЮ ШИШКОВ – СМОЛЯН

ScreenHunter 2656 гр. Смолян, ул. Дичо Петров 5
030162727, 0879111915, 0879111913
museum-sm@mail.bg
http://www.museumsmolyan.eu

 

 

 

 

 

 

Смолян, сградата на музея, панорамаНа 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.

От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.

МИСИЯ

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян, чановеСъздаден през 1935 г. от Стою Неделев ШИШКОВ – родоповед, учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения, Историческият музей в Смолян е най-големият музей, съхраняващ знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи.

Регионален исторически музей “Стою Шишков” днес носи с достойнство името на своя основател и провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край.

Чрез своите уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции, чрез изследователските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музеят работи в полза на обществото – за  неговото духовно обогатяване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.

Мисията е приета от музейната колегия в Смолян през 2005 г.

 

 

 

 

 

Фондове

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян,През годините музеят в Смолян е натрупал богати и разнообразни колекции, възлизащи над 150 хил. единици основен, спомагателен и обменен фонд. Всички те свидетелстват за културно-историческото развитие на населението обитавало централната част на Родопите – за древни култури и непрекъснатата обитаемост на района, за историята, културата и начина на живот през различните епохи в тяхната специфика и върхови изяви.

 

ЕКСПОЗИЦИИ

 

Постоянни експозиции

2Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват  със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето. Галерия

 

Временни изложби

Актуална информация

5Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.

    Архив

Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:

“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).

„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.

„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани  снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.

„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от  22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.

“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян  и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България – Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.

“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см.  Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.

«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).

6“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите – Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.

 «Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).

“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество  в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.

“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.

 

Електронен пътеводител на родолюбия българин

„Електронен пътеводител на патриотичния българин” съдържа дигитална информация за Република България, нейните граници и символи; за националните празници и тяхното честване; за важни дати и събития от българската история.

 

ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР – ГР. РАЗГРАД

ScreenHunter 2287 гр. Разград, пл. Независимост 2
084621027
 kultura@razgrad.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР – ГР. РАЗГРАД е културно-образователен институт, които реализират приоритетите на стратегия за развитие на културата в Разград.

ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР създава условия за достъп до култура, стимулират културата и човешкия капитал, социализират културното наследство на променящия се град.

Съдействат за развитието на Разград като град на творческата икономика, продуцират и публично представят творчески продукти в областта  на музикални, танцови и театрални сценични изкуства.

 

 

ПОДЕЛЕНИЕ КУЛТУРА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ – ГР. ДИМИТРОВГРАД

ScreenHunter 331 гр. Димитровград, бул. Г.С. Раковски 15
039168298



 

 

 

 

 

 

 

 

 

Местното поделение Култура и Вероизповедания в град Димитровград се вписва в регистър от кмета  на общината според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.

 

 

Вероизповедания – Дейности

Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.

Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.

Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.

Правото на вероизповедание включва и следните права:

1. да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;

2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;

3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции;

4. да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали и предмети за обредите и обичаите на една религия или вяра;

5. да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации;

6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор;

7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;

8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;

9. да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници;

10. да се установяват и поддържат връзки в страната и чужбина с лица и общности по религиозни и верски въпроси.

 

 

 

Култура – Дейности

Поделение култура осъществява дейности в изпълнение на общинската политика в областта на образованието, културата, младежките дейности, спорта и туризма, социалните дейности и здравеопазването.

– участва при разработването, изпълнението и отчитането на стратегически и планови документи в общината;
–  обобщава и подава информация на дирекция „Икономическа политика и бюджет” за съставянето на Годишен план-график за провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и целите на съставянето на общинския бюджет.
–    организира подготовката на техническите задания за изготвяне на документация за обществени поръчки съгласно компетенциите на структурното звено.

ОБЩИНА AСЕНОВГРАД

 Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов 9
 033120230, 033120340, 033120330
 obstina@assenovgrad.com
 http://www.assenovgrad.com

 

 

 

 

 

 

 

Община Асеновград заема югоизточната част на Пловдивска област. Разположена е по двата бряга на река Асеница ( Чепеларска, Чая ). На север покрива малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите, поради което значителна част от терена е силно пресечен и наклонен.

Територията и е 615 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. Съседни общини са Родопи, Баните, Лъки, Първомай и Садово. По територия Асеновградската община е на трето място в областта след община Карлово и община Родопи.

Асеновград – центърът на общината, е най – големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м. надморска височина и отстои на 19 км. от Пловдив, на 85 км. от Смолян и на около 180 км. от София.

Общината има 29 населени места с общо население 64 034 жители (01. 02. 2011 г.). Кмет на Община Асеновград е Д – р Емил Караиванов. На територията на Общината развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. През 1999 година те са реализирали приходи в размер на 266 658 лв. Реализираните приходи за 2003 г. са нараснали на 351 969 лв., т.е. увеличени са с 31.99 на сто или с около 8 на сто средногодишно, което е по – високо от средното за страната.
Най – висок ръст на реализираните приходи за наблюдавания период е отбелязан в отрасъл Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, лични вещи и стоки за бита. Реализираните приходи от него са 102 087 лв. през 1999 г. и са нараснали на 170 179 лв. през 2003 година.

Средногодишното им нарастване е 17023 лв. Други бързо развиващи предприятия в икономиката на Общината са от отраслите на Металургия и производство на метални изделия, Транспорт, складиране и съобщения, Хотели и ресторанти, Операции с недвижими имоти.

Спад в реализираните приходи се отбелязват в предприятията от отраслите Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, Строителство и др.

Важна характеристика за предприятията от общинската икономика е съотношението между реализираните от тях приходи от материалното производство и от услугите. През 1999 година това съотношение е било 58,54 на сто в полза на приходите реализирани от производствените предприятия. През 2003 година относителното им тегло намалява на 42,42 на сто. В резултат общинската икономика е загубила част от своя производствен характер и се е превърнала повече в икономика, доминирана от услугите.

Друга важна особеност е, че в общинската икономика е настъпила пълна трансформация на собствеността в полза на частния сектор. През 1999 година частният сектор е създавал 88, 97 на сто от всички приходи, а през 2002 г., той създава вече 95, 15 на сто т. е. само незначителна част от приходите се създава от обществения сектор и това са главно общински предприятия.

За характеризиране на общинската икономика са анализирани и показателите за вида на регистрираните предприятия в зависимост от броя на заетия персонал. В Общината са регистрирани общо 2408 броя предприятия в т.ч.:
микропредприятия с персонал до 10 заети – 2234 броя, или 92,77 на сто от всички предприятия;
малки предприятия с персонал от 11 – 50 заети са регистрирани 143 броя, или 5, 98 на сто от всички;
средни предприятия с персонал от 51 – 100 заети са 19 броя или о, 79 на сто от всички;
междинна група със заети от 101 – 250 са регистрирани девет броя предприятия т.е. 0,37 на сто;
големи предприятия с персонал над 254 заети са регистрирани три броя, или 0,13 на сто от всички.
Обликът на общинската икономика дават микропредприятията и малките предприятия, които заедно представляват 98,75 на сто от всички регистрирани предприятия.

Най – много предприятия са регистрирани в отрасъл Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и стоки на бита – 1267 броя или 56,77 на сто от всички регистрирани. Следват предприятията, регистрирани в отрасъл Хотели и ресторанти – 255 броя или 10,59 на сто и др.

Очерталото се състояние налага извода, че в общинската икономика преобладават дребни предприятия и то концентрирани в един отрасъл.

Качествената характеристика на предприятията в общинската икономика е оценена чрез показателите за рентабилност на приходите и ефективност на разходите.

Рентабилността на приходите на предприятията в Общината през 2003 година е била 100, 27 на сто или всеки 100 лв. приходи са създавали 0,27 лв. печалба, което е изключително ниско. За областта този показател е 103,00 или всеки 100 лв. приходи са създавали 3 лв. печалба, което е значително по – високо от постигнатото за Общината.

Най – ниска рентабилност на приходите е реализиран в отрасъл Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия минус 18,07 на сто. С отрицателна рентабилност на приходите са още предприятията от отраслите Строителство минус 0,91 на сто, Хотели и ресторанти – минус 0,78 и Производство на машини и обслужване без класифицираните – минус 0.55 на сто.

Общата констатация е, че структуроопределящи предприятия в Общината имат ниска рентабилност на приходите и това е сериозен проблем за общинската икономика.

Другият оценяван показател Ефективност на разходите е тясно свързан с първия. Неговата интерпретация показва, че със 100 лв. разходи се създават 100,27 лв. приходи в предприятията от Общината, което показва много ниска степен на ефективност. Разбираемо е, че отрасли с най – ниска ефективност са предприятията постигнали ниска рентабилност на приходите.

Излизането от посоченото състояние налага ръководствата на предприятията да предприемат съответните мерки за обновяване на технологиите и производствата. Общината би могла да инициира мероприятия в това отношение.
Независимо от посоченото, Общината е с развиваща се икономика.

 

Untitled

 

Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА КРИЧИМ

Кричим, пл. Обединение 3
031452250, 031452252, 031452082
kmet_krichim@abv.bg
http://www.krichim.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Кричим е учредена като самостоятелна административна единица с указ на президента на Република България през 1998 г. след проведен референдум сред населението на едноименния град. Кричим е обявен за град на 28.08.1969 г., и оттогава официалният празник на града се чества на 27 АВГУСТ. Официалният герб е приет през 1972 г.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

FotorCreated

Община Кричим е разположена в югозападната част на Пловдивска област в така наречената“Северна родопска яка”. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините Стамболийски, Перущица, „Родопи”, Девин и Брацигово. Общата й площ е около53 668 декара. На територията й освен град Кричим, няма други населени места. Населението й надброява 9 386 жители.

КЛИМАТ

Природо-климатичните условия са благоприятни за развитие на почти всички селско-стопански култури. На територията на Общината не са открити полезни изкопаеми, но е богата на водни ресурси в т.ч. и на термални води.

Климатът на Общината е предопределен от географското й разположение. Град Кричим е разположен на 230 метра надморска височина и представлява рядко съчетание на планина и равнина. Общината попада в преходно-континентална климатична област, разположена на север от Родопския масив. В климатично отношение Общината не се отличава от климата на Горнотракийската низина. През пролетния сезон падат значителни валежи, които оказват благотворно влияние за развитието на земеделските култури. За лятото са характерни високи температури- 32-35 С, като валежите са редки и има чести засушавания. Най-голям недостиг на влага за земеделските култури се изпитва през месеците юли и август. В същото време близостта до планината създава прохлада и намалява влиянието на континенталния климат, характерен за Пазарджишко-Пловдивското поле. Ветровете със западна посока доминират. На второ място са източните ветрове. Те се характеризират с по-малка скорост. Силни ветрове със скорост повече от 14 метра за секунда се наблюдават рядко. Характерни за територията на Община Кричим са местните ветрове, които се появяват по планината, по течението на река Въча.

ПОЧВИ И РЕЛЕФ

Равнинната част на Общината се отличава с еднообразна алувиална почва. Тя има лек механичен състав, добра водопропускливост и притежава рохкав строеж, не е пластична и има малко съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Върху нея много добре виреят зеленчуци и овощни насаждения. Това е природна даденост, която е благоприятна за развитие на ефективно селско стопанство.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

В землището на Общината не са открити полезни изкопаеми, с изключение на кариерни материали. Кариерата е разположена на север от град Кричим и задоволява потребностите на строителството. На територията на Общината има минерален извор. Неговата вода се
характеризира като изотермална, слабоминерализирана, хидрокарбонатна калциево-натриева, без санитарно– химични признаци на замърсяване.

ВОДИ

В геоморфоложко отношение територията на Община Кричим се намира в преходната геоморфоложка област на страната, по-конкретно в южната част на Горнотракийската низина. Разположена е на юг от река Марица, като заема част от терасата, оформена от река Въча. Главен водоизточник на територията на Община Кричим е река Въча, която събира води от Родопския масив и е естествен отток на язовирите “Въча” и “Кричим”. Река Въча е оформила своеобразна тераса, която формира равнинната част на територията на Общината. Реката дренира подземните води от квартернера, като по време на пълноводие ги подхранва, а при ниски стоежи подземните води подхранват речните. На територията на Общината значителни количества от подземните води се дренират и по изкуствен път чрез изградените водоемни съоръжения за напояване. В близост до град Кричим е изграден един от най-големите хидроенергийни комплекси в страната, който включва язовирите “Въча” и “Кричим”. Те дават двигателна сила на четири водно-електрически централи, превръщайки Общината във важен водно-енергиен източник. Преминаването на реката през територията на Общината и през самия
град Кричим оказва благоприятно влияние в икономическо, екологическо и урбанистично отношение.

ИСТОРИЯ

Първите данни за наличие на селище на територията на общината датират от късния неолит (2600-2400 г.пр.Хр.) и бронзовата епоха (1900-1800 г. пр. Хр.). Откритите оброчни плочки на Зевс, Хера и Тракийския конник, кактоп и плочата на Бог Митра (от сегашното землище на с. Куртово Конаре, община Стамболийски) доказват наличието на тракийско селище от този период .Територията на общината е населявана в древността от тракийското племе БЕСИ. Според някои историци тук е бил разположен тракийският град ДРАГОВЕЦ. През ранното Средновековие Кричим играе важна роля поради стратегическото си разположение в граничната зона между България и Византия. Градът става част от Първото Българско царство при управлението на Хан Крум (803-814). През 1196 г. Кричим попада под владение на българския болярин Иванко, убил цар Асен I и приел васалството на Византия. Впоследствие, при цар Калоян (1197-1207), Иванко отново става съюзник на българите и градът преминава в български предели. Очевидно Кричим е бил една от важните крепости на Иванко, където вероятно е и живял. В съседство с града се намират и двете крепости от този период Малкото кале и Голямото – Иванковото кале. Архитектурните и археологическите находки дават основание да се смята, че селището-крепост върху десният бряг на р. Въча е средновековният Кричим, наричан още тогава от Henri de Valenciennes – Ville – ГРАД. След смъртта на Калоян през 1207 г. българския престол заема племенникът му цар Борил (1207-1218). Неговият братовчед, деспот Алексий – Слав, който още през 1206 г. при Калоян е управител на Родопската област, обособява самостоятелно княжество в обширна област от Родопите, в чиите предели влиза и Кричим. След победата на латинския император Хенрих над цар Борил в битката при Пловдив през 1208 г. Алексий – Слав приема васалството на Хенрих и се жени за неговата незаконна дъщеря на пищна сватба в Цариград. Именно по време на неговото управление започва изграждането на множество православни християнски църкви и манастири, част от които са на територията на общината. Кричим отново преминава в границите на България при един от най-великите български владетели Цар Иван Асен II (1218-1241). Градът е завладян от него през 1230 г. Свидетелство за това е средновековният надпис, изсечен върху голяма овална скала, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”.

Последните сведения за Кричим през Втората Българска държава датират от 1344 г., когато градът заедно с Перущица и света Устина са били присъединени към страната от българския цар Иван Александър (1331-1365), срещу подкрепата му за византийската императрица Анна Савойска в битката и за престола с Йоан Кантакузин. След падането на България под османско владичество първите сведения за града откриваме в Султански ферман от 1576 г. В него Кричим се споменава, като селище, разделено на горна и долна махала, а населението му се задължава да предава овце на Султана. В друг документ от 1781 г. – във връзка с уреждането на летни и зимни пасища на овцете. В „Наръчник на Пловдивската епархия”, издаден във Виена през 1819 г., градът е упоменат като място с развито животновъдство и земеделие. Молебственият и ктиторски надпис върху мраморната плоча на чешмата при манастира „Св. Богородица”, датираща от 1592г., свидетелства за запазването на българския характер на селището и през този период. Кричим е освободен от османско владичество на 9 януари 1878 г. от армията на ген. Гурко. Начело на Първи дивизион на 9-и хусарски Киевски полк са командирът полковник Флигел, барон Корф и началникът на щаба на 9-а дивизия полковник Николай Машонов.

НАСЕЛЕНИЕ

По броя на населението живеещо на територията на Община Кричим, тя е една от най-малките в Областта.Същевременно се оказва, че тя е една от най-гъсто населените общини след Община Пловдив. По последни данни броят на постоянното население в общината е 9 525. По настоящ адрес жителите са 9 140 на брой, от които 4 507 мъже и 4 633 жени. Населението в трудоспособна възраст е 5 234 души, в над трудоспособна възраст – 1 852 души, а в под трудоспособна възраст – 2 054 души. Средната гъстота на населението на квадратен километър е 158,44 души, при средна гъстота за областта 119,3 души на квадратен километър;

Нарастването на раждаемостта в Общината очертава благоприятна тенденция в нейното демографско развитие.
В Община Кричим естествения прираст е положителен за разлика от страната и Областта, където се очертава трайна тенденция към отрицателен прираст.

ИКОНОМИКА

Географското разположение и природните дадености обуславят до голяма степен структурата на общинската икономика. Водещи отрасли са енергетиката, транспортът, хранително-вкусовата и леката промишленост, търговията и услугите. В земеделието основно е застъпено овощарството и зеленчукопроизводството, а в животновъдството – изцяло в частни стопанства, се отглеждат едър рогат добитък, овце, кози и птици.
ТРАНСПОРТ
– добре изградена пътна мрежа, осигуряваща транспортни връзки с близките общини и оттам за цялата страна. През територията на Община Кричим преминават пътищата:
– Стамболийски – Кричим – Девин
– Пловдив – Йоаким Груево – Перущица – Кричим
– Перущица – Кричим – Козарско – Пещера
В този вид и структура транспортът удовлетворява потребностите на общинската икономика.
ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА
– През територията на Общината минават важни енергийни мрежи от националната електрическа система. Енергийната система на Общината е част от тази система и тя няма самостоятелно структурно звено. Обособеният експлоатационен район е пряко подчинен на „EVN България Електроразпределение – Пловдив“. Енергийната ефективност на голяма част от енергийните консуматори е ниска. Обществените сгради използват газьол и ел. енергия за отопление. Изградени са газопровод и газоснабдителна мрежа;
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Историческите и природните забележителности в община Кричим я правят особена интересна дестинация за културен и екотуризъм. В южния край на града, в началото на дефилето на река Въча, се намират останките от двете средновековни крепости.

Обект на религиозен туризъм са Кричимският манастир „Свето Рождество Богородично”, църквата „Свети Безсребърници Козма и Дамян” и останките от манастира „Св. Врач”

На територията на Общината се намира Поддържан резерват “Изгорялото гюне“. Той е обявен през 1956г. и обхваща площ от около 30 ха. Основното предназначение на Поддържан резерват „Изгорялото гюне“ е да запази второто по значимост естествено находище на дървовидна хвойна в България. Това е типичен средиземноморски представител на нашата флора, терциерен реликт, включен в Списъка на защитените видове. Отглеждат се още каляв габър, космат дъб, люляк, жасмин и много други интересни дървесни и растителни видове. Това безценно ботаническо богатство представлява голям интерес за природолюбителите.

По проект „Опазване на биологичното разнообразие в средни (Централни) Родопи в община Кричим са изградени екопътеки в защитената местност „Козница”, поддържаният резерват „Изгорялото гюне” и вилно селище Черешово.

Екопътеката „Кричим – Черешово” е с начало Минерални бани – Кричим и завършва в китното едноименно селище. Туристическия маршрут който е пригоден и за велотуризъм е 12 км. и по него могат да се наблюдават редки растителни и животински видове.

КУЛТУРА

Още през ранното Възраждане -1396-1762 г., към манастирите „Св. Врач” и „Св. Богородица” започват да действат т. нар. Килийни училища, в които се обучават бъдещи учители и свещеници. Паралелно с тях към джамиите са отворени и турски училища.

Първото светско училище е открито през 1861 г. с учители Костадин Щърковеца, Найден Колев и Стойко Стоименов.

През 1864 г. Е ИЗДИГНАТА ПЪРВАТА УЧИЛИЩНА СГРАДА с помощта на братята Стоян и Атанас Стоименови.

Училището е продължено през 1878 г., като пръв учител е свещеник Атанас Янакиев от с. Жребичко, а втори – Георги Стоянов от с. Лилково. От 1889 до 1914 г. учителства и Васил Стоименов от Кричим. Първите учителки са Мария Димчева и Ана Мартинова.

През 1909 г. е построена нова училищна сграда, която днес е най-старата административна сграда в общината. В нея през 1912 г. е основано и народно читалище „ПРОБУДА“.

От 1949 г. училището е самостоятелно и се именува „Димитър Благоев“. През 1980 г. училището се премества в сегашната си сграда и от 1991 г. носи настоящото си име „Васил Левски“. През септември 1966 г. в югоизточната част на Кричим е открито и ново училище – „Св. Св. Кирил и Методий“. След 1984 г. училището вече се помещава в нова сграда.

На 1 септември 1915 г. е открит първи прогимназиален клас на Кричимската смесена прогимназия с директор Куна Енчева.

От март 1922 г. първоначалното училище и прогимназията се сливат в Кричимско народно основно училище, като в края на 1925 г. е надстроен и вторият му етаж.

През 1949 г. е завършена сградата на прогимназията и от 5 септември същата година основното училище се разделя на Народно училище „Димитър Благоев“ и „Народна прогимназия „Георги Димитров“.

От септември 1960 г. турското училище „Назъм Хикмет“ се слива с българското училище.

Настоящата училищна сграда – 28-мо класно училище, отвая врати на 15 септември 1979 г., а от 1981 г. прогимназията прераства в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ).

През 1991 г. Средното училище се преобразува и преименува в Средно общообразователно училище „Петко Рачов Славейков“.

На 12 май 1912 г. по инициатива на д-р Стоян Павлов и съмишленици е учредно читалище „ПРОБУДА“. Новата сграда на читалищния дом е завършена през 1966 г. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Към читалището функционират: група за автентичен фолклор, която печели множество призови места на фетивалите и съборите в Смолян, Копривщица и Кюстендил. На националния фолклорен събор „Копривщица 2010“ групата спечели златен плакет и грамота, а репертоарът ще бъде записан и съхранен във фонд „Културно наследство на ЮНЕСКО.“ В НЧ „Пробуда 1912 г.“ работят и творят школи по модерен балет „Ритъм“, латино танци, детски естрадно-сатиричен състав „Арлекин“, театрален състав, детски танцов състав за народни танци „Български ритми“ и детска школа по пиано.

Читалищната библиотека е основана от д-р Павлов с личното му дарение от 1000 книги. Днес фондът на библиотеката надхвърля 18 000 тома. От 2011 г. по програмата „Глоб@лни библиотеки“ читалището предоставя безплатен достъп до интернет, компютърно обучение и онлайн услуги.

Открит през 1985 г. Общинският младежки дом развива активни извънучилищни форми на обучение на младите жители на общината.

FotorCreated1Детската вокална група „ДЪГА“ печели редица призови места на национални и международни фестивали, като връх в творческата й история е участието й в I – Световен младежки фестивал карнавал „Орфей в Италия“, където извоюва GRAND PRIX.

Екоклуб „Чудесата на природата“ разработва и представя разнообразни теми за опазване на околната среда и популяризиране на природното богатство на Община Кричим.

Към Младежкия дом функционират и кръжоци по изобразително изкуство, „Направи си сам“, математика, български и английски език, курс „Автомобилизъм и картинг“ и китара.

РЕЛИГИЯ

Идеята за строежа на ЦЪРКВАТА „Св. Св. Козма и Дамян“ е на игумена на манастира „Св. Врач“, – йеромонах Пахомий, свързан с църковните и просветните дейци на Пловдив през Възраждането.

Инициатива за изграждането на храма дава през 1861 г. кричимския първенец Атанас Стоименов (1827-1908).

На гърба на построената от него мегданска чешма е изсечен релефен двураменен кръст, символ на вярата в освобождението от робството, което ще се ознаменува с издигане на храм.

Мястото на църквата е на старото христянско гробище, където са погребани убитите при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. монах и манастирски ратаи и тогавашния кмет (мухтар) на Малкия Кричим – Стоян Стоименов. Първоначално изградена от плет и кал през 1879 г., църквата е заменена с каменна през 1896 г.

Храмът е осветен на 2 март 1897 г. от митрополит Натанаил. За първи свещеник при храма е ръкоположен учителят Атанас Янакиев. Храмовата икона Св. Св. безсребреници Козма и Дамян е дарена на църквата през 1871 г., а иконостасът с Царските икони е изографисан през 1879 г. от иконописеца Атанас Гюдженов.

В днешния си вид църквата е преустроена и удължена на запад през 1954 г., като е запазен възрожденския и облик – еднокорабна базилика с три полуцилиндрични свода под общ седловиден покрив, над който се издига малък осмостен купол. Построени са и Братствен салон, канцелария и кръщелно.

На приклонния иконостас стои копие на несебърската икона БОГОРОДИЦА ЕЛЕУСА – ОДИГРИЯ (Милостива Богородица), с обков, дарена през 2009 г. от Централна кооперативна банка. Оригиналната икона, съхранявана в Археологическия музей в София, е дар на Несебърската църква от вуйчото на цар Иван Александър през 1342 г.

В църквата са запазени и няколко старопечатни книги от манастира „Св. Врач“, печатани в Санкт Петербург, издирени и съхранени от отец Атанас Янакиев.

Известен в миналото под името „Успение на Св. Богородица“, манастирът е разположен в Равногорския рид на Баташка планина от Западните Родопи, на левия бряг на река Въча на около 5 км южно от Кричим по шосето за Девин. След възобновяването на монашеския живот в обителта през 2006 г. манастирът е посветен на Рождеството на Пресвета Богородица, по настояване на покойния Пловдивски митрополит Арсений (1932-2006 г.). Обявен е за паметник на културата.

Според едни източници манастирът е основан през IX-X век при управлението на цар Симеон Велики, а според други – през XIII век, когато владетел е деспот Алексий – Слав.

Символиката и надписите на оцеляла каменна плоча при манастрирската чешма дават основания да се смята, че обителта е изградена на мястото или в близост до раннохристянско светилище от IV-V в. сл. Хр., като може да се предположи, че тук се е намирал и ЕПИСКОПСКИ ЦЕНТЪР.

През турското робство манастирът продължава да е важно културно и просветно средище. Молебственият и ктиторски надпис върху мраморната плоча на чешмата при манастира: „С изволението на Отца и изпълнението на Сина и съдействието на Светия дух направи се тази чешма през лето 1592 от ктитора Илия, по времето на игумена Онуфрий. Бог да го прости“, свидетелства за запазването на българския характер на селището и през този период. В горния край на красиво оформената плоча има кратък надпис: „От богохранимото село Батак“, а под него стилизирано „Исус Христос Победител“ и два пауна с преплетени шии.

Според местните предания, през XVII век манастирът е бил любимо място на легендарния СТРАХИЛ ВОЙВОДА. Отсрещните планински ридове, където се е подвизавала дружината му, носят и досега името Страхилови чардаци.

В старата летописна книга на манастира, съхранявана някога от стария кричимски свещеник отец Стефан, се твърди, че ВАСИЛ ЛЕВСКИ е създал в манастира средищен революционен комитет с председател игумена Нафталим.

По време на Априлското въстание манастирът играе важна роля. Нафталим споделя в предсмъртната си изповед пред митрополит Панарет, че е осъден на смърт, защото се разкрило, че три години преди въстанието тук се е подвизавала хайдушка чета. Войводата пред четниците се именувал Сава, но пред игумена казал, че кръщелното му име е Гавраил и е роден в Копривщица. Очевидно става въпрос за ръководителя на Априлското въстание Георги (Гавраил) БЕНКОВСКИ. Като председател на революционния комитет отец Нафталим е обвинен, че по негова заповед са въстанали селищата по Северните Родопи. На основание на същия закон манастирът е опожарен, защото е станал „гнездо на разбойници“.

В днешния си вид манастирът „Свето Рождество Богородично“ е възстановен през 1932 г. Представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна църква, с жилищна сграда и красива каменна чешма.