Крумовград, пл. България 5 036417113, 036417024 minkrum@abv.bg  http://www.krumovgrad.bg

Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи. Тя заема 26% от територията на област Кърджали и 0,75% от територията на страната.

На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад – с Кирково и Момчилград, на север – с Кърджали и Стамболово, а на юг – с Република Гърция.

Общата територия на общината е 843, 320 кв.км., от която 48,79% са горски територии, 47,83% – земеделски територии, 2,18% са територии на населени места и други урбанизирани територии, 1,2% са площите с водни площи, транспортна инфраструктура и други.

Общината се състои от 80 населени места, съставени от 403 махали.

Административен център е град Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Капитан Андреево, отстоящ на 130 км. Най-близкият воден граничен пункт е Бургас, отстоящ на 310 км от Крумовград. Най-близкият железопътен възел е Момчилград, отстоящ на 32 км. Проходът Маказа, където се изгражда гранично-пропускателен пункт, отстои на 40 км от гр.Крумовград и на 18 км от западната граница на общината.

Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 12 обекта.

Разкрити са останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи.

Архитектурно-строителни и художествени паметници са църквата „Св. Иван Рилски“ в гр. Крумовград, построена през 1934 година, църквата „Св.Илия“ в с. Аврен, построена през 1870 година и църквата „Св.Атанасий“ в с. Черничево, построена през 1847-1848 година.

Групов паметник на културата с местно значение са къщи на ул. „Съединение“ в историческата зона на гр. Крумовград, тютюневи складове и джамията „Сейтляр Джамиси“, строена през 1855 година.

За културно-историческото наследство на община Крумовград свидетелстват над 2 хиляди експоната, подредени в музейна сбирка с изложбена площ 250 кв.м. и обособени в отдели археология, нова история и етнография. Сбирката е открита през 1971 година и се помещава в сграда строена през 1901 година, която е обявена за паметник на културата.

В памет на загиналите в национално-освободителните борби в гр.Крумовград са издигнати паметници на Капитан Петко войвода и на убитите опълченци, в с. Черничево и с. Аврен – на загиналите през 1913 година и в местността „Лелек дере“ до с. Голям Девисил – на загиналите в Отечествената война.

В община Крумовград съществуват благоприятни предпоставки за развитие на селки и екологичен туризъм, тъй като тя разполага с разнообразни и атрактивни туристически ресурси. Характерното съчетание между ценната природна среда и културно-историческото наследство, би привлякло интереса на различен тип туристи.

Климат

Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,20°С, с максимална температура 37,00°С и минимална температура -16,00°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.

Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на общината е полупланински и хълмист. Общата денивелация е от юг на север, следваща пониженията на Мъгленишките хребети в северна посока. Средната надморска височина е 425 м, а вертикалното разчленение 170 м.

На територията на общината са установени минерално-суровинни ресурси, без да са разработени, като: азбест, вермикулит, серпентизирани ултрабазити и дунити, талкошисти и скално-облицовачни материали.

При направени геоложки проучвания от “Болкан Минерал енд Майнинг” АД, в района на общината са открити находища на злато. Общото количество на запасите е 28 тона с високо процентно съдържание. След концесиониране на находището се предвижда да започне промишлен добив на злато по открит способ. Установени са, но не са разработени находища на минерално-суровинни ресурси, като азбест, трас и перлит в землищата на селата Аврен и Голямо Каменяне.

Растителен и животински свят

Общината не е богата на растителност. Преобладават храстовидните и дървесни видове. Горската растителност е представена от средиземноморските видове – благун, габър, дъб, цер и др. На отделни места се срещат клен, елша, мъждрян и др.

От животинските видове най-разпространени са влечугите, костенурките, зайците, гризачите и др.

ДАНЪЦИТЕ КЪМ ОБЩИНА КРУМОВГРАД ВЕЧЕ МОГАТ ДА СЕ ПЛАЩАТ АВТОМАТИЧНО ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА И ПО ИНТЕРНЕТ. ПЛАЩАНЕТО СТАВА САМО ПО ЕГН НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ИЛИ ЕИК НА ФИРМИТЕ

От 15 януари Община Крумовград пусна модерна услуга за жителите си. Данъчно задължените вече могат да плащат автоматично местните данъци и такси от всяка една точка на страната в касите на ИЗИПЕЙ (Easypay) и по интернет от целия свят чрез системата ИПЕЙ (ePay). Плащането се извършва само със съобщаване на ЕГН-то на физическите лица и ЕИК-а на фирмите.

Таксата за плащане от каса на ИЗИПЕЙ е минимална – от 1 до 5 лева в зависимост от дължимите суми. Само 0.40 лв. за транзакция е таксата за плащане през интернет (ePay) без оглед на дължимото.
По новия начин на плащане не е необходимо да се носят и представят печатните съобщения или да се попълват каквито и да са документи. ИЗИПЕЙ към момента има точно 2 300 каси и офиси в цяла България. ИЗИПЕЙ има 1 каса и в Крумовград. Тя се намира на пл. „България“ №6. На нея гражданите освен да платят битовите сметки, да извършат плащания към държавни институции, Съд, КАТ и МВР, да заредят ваучери за мобилни телефони, да получат или изпратят пари, вече могат да плащат данъците и към своята община, и към други общини в страната, където имат свои имоти.

Подробна информация, къде се намират всички каси на ИЗИПЕЙ в България,може да видите ето тук: http://www.easypay.bg/?p=offices_list

Новата услуга на автоматично разплащане на данъците улеснява неимоверно гражданите . Тя е в полза най-вече на живеещите извън общината и пести време, нерви и пари. Повишава и събираемостта от местните приходи. Услугата е безвъзмездна за Общината. Тя стана възможна след като кметът на Крумовград г-жа Себихан Мехмед подписа договор за предлагането й с дружествата ИЗИПЕЙ и ИПЕЙ. Така Крумовград стана поредната община в област Кърджали, внедрила модерно и европейско обслужване за жителите си и подобрила възможността за събираемост на местни приходи.

Облекчаването на административните услуги, снижването на цените им, предоставянето на широка възможност за избор от страна на гражданите иприближването на администрацията до тях са едни от основните приоритети вработата на кметския екип.

В допълнение ИЗИПЕЙ работи с партньор в Турция.Това е банка АКИФ. Банката има 14 000 офиса в цялата страна. Те работят с парични преводи към и от България с доста ниски такси. Тях може да видите на този линк: http://fexopay.com/?p=_turkey_fee. Двете дружества работят в посока внедряване на автоматичното разплащане и от Турция към България.

Вижте по-голяма карта

Ивайловград, ул. Георги Димитров №49 036616090, 036616528, 0885504010 oba_ivaylovgrad@abv.bg  http://www.ivaylovgrad.org

Ивайловград възниква в края на ХVІ в. в близост до разрушения средновековен български град и митрополистки център Лютица /днес кв.Лъджа/ под името Ортакьой, означаващо Средно село, наречен така вероятно поради средищното му местоположение на пътищата от Любимец през Димотика и Софлу за Александруполис /Дедеагач/ и от Смолян и Кърджали за Одрин. През ХІХв. до 1912г. градът е изявен духовен, културен и търговски център с около 2000 жители, чийто основен поминък е търговия, бакърджийство, калайджийство, бубарство, терзийство, яхнаджийство. След като получава независимостта си до 1923г. Ортакьой приема много бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.
По време на османското присъствие и през епохата на българското Възраждане сведенията за района са оскъдни. В по-голямата си част те се отнасят за времето след Освобождението и изясняват икономическото, стопанското и политическото състояние на Одринския вилает и най-вече неговите важни средища Одрин, Димотика и Софлу. В тях се споменава и за Ортакьойската казаа като малка и незначителна област в обширния вилает. Поради междуособиците в Османската империя, кърджалийските набези и в търсене на по-добър поминък в края на ХVІІІв. и през ХІХв. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.

След Руско-турската освободителна война, според решенията на Берлинския конгрес – 1878г., Ивайловградския край заедно с други райони от Беломорска Тракия и Македония, остават подвластни на Османската империя. Преселническите движения са към пределите на новоосвободена България. Към Северна Тракия и Добруджа се отправят стотици български семейства.

През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано т.нар. Гюмюрджинско автономно управление с председател Хафъз Сали. Автономистите “ефективно” използват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони и на 29 юли 1913 г. пристигат в Ивайловград. През м. септември и октомври местното българско население е оставено на произвола на развилнелите се башибозуци, дезертьори от турската армия, гръцки и албанско шовинисти, водени от Иляз бей. Селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна са опожарени, а населението – 335 мъже, жени, деца и старци, са посечени. Унищожени са стотици къщи, църкви, училища, читалища. За този небивал геноцид проф. Любомир Милетич пише в книгата си “Разорението на тракийските българи”: “…всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия може да се каже най – нещастна между пострадалите околии на Нова България”. И до днес тази книга се пази като особено скъпа реликва в тези селища, за да помнят идните поколения онези “мълчаливи герои” и тяхната саможертва в името на свободата. Пълното обезбългаряване на Ивайловградския край е предотвратено след намесата на 28-ми пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов. Разказите на преживели събитията българи, записани по-късно, разкриват съдбата на хилядите мирни жители, прогонени от родните места. След подписването на мирните договори започва бързо социално – икономическо и културно възраждане на Ивайловградския край. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност. През октомври 1913 г. е открито първото българско училище в Ивайловград с 354 ученика, днешното СОУ “Христо Ботев”, а през 1914 г. е създадено читалището, което и днес продължава да съхранява и популяризира българщината.

През 1932 г. се ражда идеята за изграждане на паметник на загиналите от Ивайловградска околия през войните 1912 – 1913 г. и 1915-1918 г. Съставен е Инициативен комитет, който събира средства от дарения и организира тържественото откриване на връх Черни рид на 21 юни 1937г. Паметникът представлява 18 м. внушителен обелиск с барелеф – Орденът за храброст. В подножието му е построена костница на загиналите в боевете. И до днес този монумент, както и десетките паметни плочи в община Ивайловград, напомнят за страшната кървава драма, която преживява населението от този край.

През 1996 г. Инициативен комитет, с участието на председателя на СТДБ, председателите на тракийските дружества в Хасково, Кърджали и Ивайловград, Кмета на община Ивайловград, бизнесмени и видни общественици, събра средства от дарения и изгражда мемориален комплекс “Илиева нива” край с. Глумово, община Ивайловград, състоящ се от паметник на загиналите тракийски деца през 1913 г., параклис “Св. Петка” и тракийска чешма. Всяка година тук се провежда Национален младежки тракийски събор “Илиева нива”, в който участват хиляди тракийци и потомци на тракийски българи от цяла България.

През 1934 г. се извършва преименуване на новоприсъединените след Балканската война селища и Ортакьой получава името Ивайловград.

В най-ново време в Ивайловградския край постепенно започва да се изгражда местна икономика и да се развива селското стопанство и животновъдството. Градят се училища и читалищни сгради, които заемат своето място в духовния живот на региона. Изграждат се междуселищни пътища – необходимо условие за комуникативност, израстват промишлени предприятия. Настъпват дълбоки промени в селото, открит е и последният хидровъзел на каскада Арда – хидровъзел “Ивайловград”.

Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток граничи с Република Гърция, а нейни съседи на север и запад са общините Любимец, Маджарово и Крумовград.

Местоположението на Ивайловград, на границата с Гърция, е благоприятно за развитието на трансгранично сътрудничество в различни сфери на дейност, както и за притока на чуждестранни туристи в общината.

Климатът на общината е преходно-средиземноморски. Като цяло община Ивайловград разполага с добри природни дадености – мек климат, планината Родопи с красива и екологично чиста природа, изобилие на водни ресурси – река Арда и язовир Ивайловград, наличие на полезни изкопаеми. На територията на общината има разработени залежи от скално-облицовъчни материали.

Източните Родопи са един от районите в страната с най-богато биологично разнообразие. В общината, се срещат 84 вида растения от Червената книга и 11 редки видове в световен мащаб.

Районът е от голямо значение за опазване на птиците – 77 вида птици фигурират в Червената книга на страната, а 7 вида са световно защитени. Уникално е разнообразието от грабливи птици.

Селското стопанство е основен отрасъл за общината. Много добри са природно-климатични условия за развитие на лозарството.

Лозовите насаждения осигуряват висока продуктивност и качествена продукция. Освен традиционните зеленчукови култури – пипер, домати, зеле, картофи, в региона има условия за отглеждане на аспержи и бадеми, както и за създаване на маслинови насаждения.

Промишленият облик на общината се представя от три основни фирми – Завод за крепителни детайли АД, „Фибротекс“ ООД и „Егида“ АД, както и множество малки частни фирми, специализирани основно в обработка на скално-облицовъчни материали. На територията на общината работят и две гръцки фирми.

В община Ивайловград има прекрасни условия за воден и ловен туризъм. Язовир Ивайловград със своята природа, създава благоприятна среда за отдих, риболов и практикуване на водни спортове.

Много важен факт, подпомагащ развитието на туризма, е и богатата на културни и исторически ценности история на общината.

Тук са запазени множество следи от тракийската, елинистичната и римската култура.

Има останки от редица крепости, следи от най-стари селища и гробници. Уникален паметник на културата е античната вила „Армира“, както и могилата-гробница край с. Свирачи от тракийско-римския период.

Освен за развитие на туризма, община Ивайловград насочва усилията си за създаване на по-благоприятни условия за развитие на селското стопанство и по-добра реализация на продукцията му, както и за оптимално използване възможностите на трансграничното местоположение на общината.

 Документи и формуляри

Вижте по-голяма карта