Криводол
ОБЩИНА КРИВОДОЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Криводол заема 326 кв. км площ в северозападната част на Република България.
Отстои на равни разстояния от сравнително големите икономически центрове Враца и Монтана.
През нея преминават основни транспортни оси – жп линията София – Видин и главен път Е-79 (София – Мездра – Видин).
Релефът е разнообразен: котловинен, хълмист,нископланински, но доминиращи са хълмистият и нископланинският.
Климатът е умереноконтинентален, но не са редки случаите на големи застудявания или на много високи температури.
Годишният валеж е 600 мм/кв.м – под средния за страната.
Доминира целогодишният въздушен пренос запад-изток.
Водните ресурси в общината са ограничени. Основни хидроизточници са части от речните системи на реките Ботуня и Лева. Те са с непостоянен режим на оттока. Водите им са относително чисти. Двете реки имат потенциал за производство на електрическа енергия, и вече е започнато изграждането на каскада от малки ВЕЦ на река Ботуня.
Общината попада в зоната на дъбовите гори, но тъй като природо-географските дадености благоприятстват развитието на селското стопанство голяма част от горските насаждения са превърнати в обработваема земя. Флората е представена най-вече от храстовидна растителност: габър, глог, леска и др.
Животинският свят е типичен за средноевропейската фаунистична зона и е представляван от лисица, язовец, дива свиня, сърни, зайци, белки спорадично се срещат и чакали. Има и различни видове влечуги: змии, гущери.
Жителите на Община Криводол се обслужват от 8 общо-практикуващи лекари.
В общинският град има изградена и модернизирана Клинична лаборатория, спомагаща по-точното диагностициране от страна на лекарите.
За здравето на жителите на общината се грижат 2 стоматолози в съвременно оборудвани стоматологични кабинети.
Природните дадености на територията на общината са изключително разнообразни и включват реките Ботуня, Въртешница /Лева/ и Рибиня, система от пещери, карстови извори, горски масиви и др. През 5000 – 4000 г. пр.н.е. в земите на днешна Западна България се зараждат и развиват две оригинални и последователни по време халколитни култури – култура Градешница и култура Криводол.
Край с. Градешница е открита глинена плочка с писмени знаци – образец на първата писменост в Европа. Характерно по тези земи по време на късноримската епоха е наличието на много имения, вили и крепости. От един каменен надпис научаваме, че днешният гр. Криводол е разположен върху територията на римския град Тафтиомозис.
На територията на общината са съхранени уникални исторически паметници – римска вила „Рустика“ и античен мавзолей край с. Урвене, останки от римски крепости край селата Осен, Краводер, Галатин и др. В пещерите край с. Ботуня, уникални със своята разнообразност и съвършенство, има неизследвани обиталища на първобитния човек от края на палеолитната епоха – 40 000 г. пр.н.е.
Интересни туристически обекти са построеният в малка долина манастир „Йоан Предтеча“ известен като Градешки манастир, мемориален комплекс „Септемврийци“ в местността „Томин мост“, Мътнишкият манастир и други.
Кметства
Работното време на кметствата в Община Криводол е от 08.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа всеки работен ден.
с. Баурене
с. Ботуня
с. Галатин
с. Главаци
с.Големо Бабино
с. Градешница
с. Добруша
с. Краводер
с. Лесура
с. Осен
с. Пудрия
с. Ракево
с. Фурен
с. Уровене.
ОБЩИНА БОЙЧИНОВЦИ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Бойчиновци е разположена в северозападна България в централната част на област Монтана. На запад граничи с община Монтана, на юг и югоизток с община Криводол и на север с общините Вълчедръм и Хайредин.
Територията й се пресича от средното течение на река Огоста и долното течение на река Ботуня.
Територията на общината 307 321 дка в т.ч. фонд населени места 16 358 дка, селскостопански фонд 263 243 дка, горски фонд 21 596 дка и територии със специфичен режим на ползване, а именно водни площи, територии за транспорт и инфраструктура 6 124. Средната надморска височина е 138.7 м.
Особено атрактивни са следните забележителности, находящи се на територията на общината: малката рекичка Рибине в землището на село Лехчево с растящите в нея красиви жълти водни рози, петте величествени вековни дървета край Бойчиновци, червените поляни от цъфналия през май див божур, в горския масив край село Мадан, осемте православни храма, по – голяма част от които с над стогодишна история.
На територията на общината функционират 11 читалища, на които в съответствие със Закона за народните читалища е предоставен сграден фонд – публична общинска собственост за стопанисване и управление.
За град Бойчиновци и всяко от селата в общината читалищата са единствените културни институции, осигуряващи достъп до изкуството и културата чрез многобройните изяви на самодейните колективи, гостуващите професионални творци и богатите читалищни библиотеки.
Читалищните библиотеки със своите 106805 тома поддържат интереса към книгата. Ежегодно броят на читателите се увеличава.
Все повече деца и ученици търсят литература и помощни материали в библиотеките. Една от най – важните задачи пред читалищата е уреждането и поддържането на библиотеки, чиято мисия е да бъде посредник между информацията и отделния потребител.
От 2009 – та година всички читалища в Община Бойчиновци участваха в процедура по набиране на кандидатури за включване в Програмата „Глобални библиотеки – България“ на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“.
Читалищата в с. Громшин, с. Кобиляк, с. Ерден и с. Портитовци не са одобрени за включване в Проекта поради неподходящи помещения за оборудване с работни станции. За етап 2009 са одобрени библиотеките при НЧ“Възраждане 1932″ гр. Бойчиновци и НЧ“Нов Живот – 1900г.“ с. Владимирово.
За етап 2010 са одобрени библиотеките при НЧ“Развитие – 1911″ с. Лехчево, НЧ“Гоцо Николов – 1960″ с. Мадан и НЧ“Просвета – 1934″ с. Мърчево, и за етап 2011 – НЧ“Просвета – 1921″ с. Охрид и НЧ“Христо Ботев – 1934″ с. Бели брод.
Общо в 7 читалища по тази Програма са оборудвати работни станции за потребители, като по този начин е улеснен обществения достъп до информация и услуги чрез интернет.
На територията на община Бойчиновци се изповядва източно-православната религия. Осем от селищата имат църкви, една от тях, намираща се в двора на функциониращата църква във Владимирово е строена през 17 век и заедно с тази в с. Охрид са паметници на културата с национално значение.
На 6 май 2007 година в Бойчиновци е проведена първата божествена литургия в новопостроения православен храм.