Красно градище
КМЕТСТВО КРАСНО ГРАДИЩЕ
с. Красно градище, Общ. Сухиндол 061363087 |
Красно градище е село в Северна България. То се намира в община Сухиндол, област Велико Търново.
Селото е разположено по поречието на река Росица и на седем километра от яз. Александър Стамболийски.
Смесена растителност от иглолистни и широколистни гори го прави уникално за този район.
Влажният въздух и обилното количество вода наоколо са предпоставка за наличието на плодородна почва и буйна растителност.
ОБЩИНА СУХИНДОЛ
Сухиндол, ул. Росица № 106 061362912 kmet@suhindol.egov.bg http://www.suhindol.bg |
Община Сухиндол се явява преходна между Дунавската равнина и Предбалкана. Разположена е в централната част на Северна България и заема западната част на област Велико Търново.
Общинският център Сухиндол се намира на 52 км. западно от областния град Велико Търново. Градът отстои на 117 км. от Българо – Румънската граница, както и на 30 км. от първостепенния шосеен път София – Севлиево – Велико Търново – Варна.
Географското положение на община Сухиндол определя до голяма степен нейното бъдещо икономическо, социално и културно развитие. Общината разполага с възможности за бърз достъп до земен и въздушен транспорт, което би допринесло за развитието на успешни устойчиви регионални и международни партньорства.
Близостта на общината до Румъния дава възможност за създаване на сътрудничество на ниво местни власти, бизнес, неправителствен сектор.
ОБЩИНСКА ПЪТНА МРЕЖА
Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.
Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии, които са собственост основно на автостопанствата в гр. Павликени и гр. Севлиево и други градове, тъй като на територията на община Сухиндол няма изградено собствено стопанство.
Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км. Изградената пътна мрежа е основно от третокласни и четвъртокласни пътища.
Отстоянието от първостепенен шосеен път София – Севлиево – В. Търново – Варна е 30 км. Транспортното обслужване на общинската територия се осъществява посредством пътна мрежа, свързваща както отделните населени места, така и осигуряваща връзката им със съседните общини.
Общественият транспорт се осъществява чрез автобусни линии.Общата дължина на уличната мрежа в населените места на територията на Общината възлиза на 85 км.
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ
Всички населени места в общината са оборудвани със съоръжения за извършване на пощенски, телефонни и радио услуги, осигурени са Internet-връзки.
Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал, като покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община.
Има кабелна телевизия, покриваща територията на град Сухиндол. Територията на общината има покритие с мобилни комуникации на операторите Мобилтел, Глобул и Вивател.
ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ
На територията на общината енергийната система е на добро равнище. Всички населени места са електрифицирани.
Електроснабдяването на консуматорите в общината се осъществява предимно от подстанция гр. Павликени. Обслужването на населението се извършва от E.ON България
ВОДОСНАБДЯВАНЕ
Територията на община Сухиндол се обслужва от ВиК „Йовковци” ООД град Велико Търново, район гр. Павликени.
Във всички населени места на територията на общината има изградена водопроводна мрежа.
КАНАЛИЗАЦИЯ
Канализационната мрежа за отпадни води е изградена в гр. Сухиндол на около 50%.
Изграждането на канализационна мрежа и отвеждането на отпадъчните води е проблем, решаването на който, ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, подобряване инфраструктурата и ефективно опазване на околната среда.
НАСЕЛЕНИЕ
Населението на Община Сухиндол наброява около 3 105 души, в община Сухиндол няма населени места, които да са обезлюдени, въпреки че територията не е гъсто населена.
Средната гъстота е 20 д/ кв.км.
ИСТОРИЯ
Първите данни за съществуването на населено място по земите на днешния Сухиндол датират от епохата на Неолита, според археолозите от великотърновския исторически музей.
Сухиндол се оформя като лозаро-винарско средище още през древността, свидетелство за което е откритата по тези земи /местността Сопот/ плоча от началото на нашето хилядолетие, на която са изобразени Херакъл и Дионис като измежду постоянните атрибути на Дионис присъстват и гроздове, увити около главата му.
За първи път писмен белег за съществуването и названието на селището се среща в един турски регистър от края на 15в., където името му е записано „СУХЕНДОЛ”.
Известният австрийски етнограф, художник и пътешественик Феликс Каниц посещава Сухиндол през 1871г. като го нарича „СЮШЮНДОЛ”; „СЮГЮНДОЛ”; „ЗЮЧЮНДОЛ”; „ЮЧЧЮНДОЛ” и „СУХИНДОЛ”. Опит за обяснение на произхода на името прави ученият Никола Мънков, търсейки етимологията му в сухия дол, разделящ селото на две.
Името претърпява много морфологични и словообразувателни промени, докато се получи формата „СУХИНДОЛ”. Данните за образованието и културата по тези земи датират от далечната 1770г., тогава е открито килийното училище. През 1870г. са открити училище за възрастни и светско училище.
През същата година белочерковския учител Васил Неделчев основава в селото читалище, което Отец Матей Преображенски – Миткалото кръщава „ТРЕЗВЕНОСТ”.
През 30-те години на 20 в. в читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град /декември 1970г./ местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.