Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Костинброд

ОБЩИНА КОСТИНБРОД

 Костинброд, ул. Охрид 1
 072168722
kostinbrod.bg@gmail.com
 http://www.kostinbrod.bg

 

 

 

 

 

 

 

Ръководство

Трайко Андреев Младенов
Кмет на община Костинброд

Габриела Борисова Георгиева
Заместник кмет “Устройство на територията, общинска собственост и екология”

Теодора Володиева Гогова
Заместник кмет “Икономическо развитие и инженерна инфраструктура”

Александър Емилов Ненов
Заместник кмет “Образование, култура, социални и хуманитарни дейности”

Валя Иванова
Секретар на община

Местоположение и граници

Община Костинброд е разположена на 14 км северозападно от София. Границите й със съседните общини са следните: на югоизток – Столична община, на юг – Божурище, на запад – Сливница и Драгоман, на северозапад – Годеч, и на североизток – Своге. Преминаването на трансевропейски транспортни коридори (ТК) в близост до община Костинброд, определя транспортно-географското положение като благоприятно.

I-ви клас път I-8 (София- Калотина) от републиканската пътна мрежа ,
II-ри участък от 35,8 km от републикански път
II-81 „Ломско шосе“ (София – Костинброд – Монтана – Лом)
III-ти клас път III-811 (I-8 –с.Богьовци- II-81).

Административно деление

В обхвата на общината са включени 14 населени места – град Костинброд, административен център на общината, и 13 села. След 2003 г. на територията на общината функционират 6 кметства – Пегьрч, Драговищица, Голяновци, Градец, Чибаовци, Опицвет, с пряко избрани от населението кметове, в останалите населени места са назначени кметски наместници.

Култура

По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите. Множество находки говорят за организиран живот по тези земи още от древността. Частично са проучени селищната могила при с. Петърч от камеино-медната епоха, селището западно от с. Опицвет от бронзовата епоха, селища и култови сгради от римската и ранновизантийската епоха (I—VI в.). Пътят от Европа за Мала Азия през Белград, София и Цариград съществува от хилядолетия. На частта му, минаваща през района, е съществувала пьт- на станция Скретиска. Най-внечатляващата по размери и качество открита археология е в местността Градище в Костинброд. Тя включва два уникални антични паметника: късноримска резиденция Скретиска /ра1айиш ЗсгеПвса/ и ранно византийското селище Кратискара.

В края на III в. започва изграждането на дворцовия комплекс при Скретиска, в западните околности на Сердика, включващ най-голямата перистилна постройка на Балканите. Завършен е чак при Константин Велики и целият район остава в историята с неговото име – Костинброд.

През Възраждането селището се замогва и разширява. Безспорна роля за будното съзнание на населението има близкият манастир „Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и Школото, открито доста години преди Освобождението. През 1914 година се създава акционерно дружество за химическо производство – „Гара Костинброд“. Построява се най-голямото химическо предприятие на Балканите, което изнася своята продукция в САЩ, Англия, Япония, Италия,Германия и др. Основател е д-р Никола Чилов.По онова време той е и председател на Съюза но българските индустриалци, председател на българо-американската камара, на Родопското културно дружество и др. През 40-те години след неговата смърт фабриката се преименува на „Заводи д-р Никола Чилов”. В търсене на препитание мнозина слизат от балканските села, засeлват сe тук и работят в софийските фабрики. През 1974 г. Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към него като квартал.

Общата площ на общината (254.4 хил. дка) е под средната за общините в страната. Гъстотата на населението е 69.7 д/км2 – близка до средната за страната (70.7), но малко по-ниска.

Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м (северно от с. Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 м.

 

Климатът е умереноконтинентален. Средната годишна температура в Костинброд е 9.9°С, средногодишните валежи – 600 мм.

През територията на общината протичат реките Блато, Сливнишка и Белица. От Мала планина извират няколко малки притока на р. Искър. Най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е Голямата темнота, дълга около 1100 метра.

 

Биоразнообразие

Флора
В околностите на Костинброд и селата на общината се срещат над 40 вида редки и застрашени от изчезване растения. Открити са находища на 3 вида български и 23 вида балкански ендемити, 16 вида са включени в Червената книга на България, 14 са защитени от Закона за биологичното разнообразие, на 2 е отредено място в световния Червен списък на застрашените растения, а 3 са включени в европейските природозащитни документи.

Особено интересни са теснолистният божур, ниският бадем, горската съсънка, дивите орхидеи, перуники и гладиоли.

Фауна
Фауната на Костинбродска община също се отличава с голямо разнообразие, което е най-изразено сред птиците. Само в района на с. Безден са установени 192 вида птици, а около рибарниците при с. Петьрч – 190 вида. Голям брой от тях са включени в Червената книга на България, 5 са световно застрашени видове, а много други се опазват от българското и международното законодателство. Сред най-важните представители на птичия свят са малкият корморан, голямата бяла чапла, белият щъркел, белооката потапница, блатната сова, ливадният дърдавец, скалният орел, белоопашатият мишелов и др.

Земноводните и влечугите са представени от 19 вида, като повечето от тях са защитени от българското и международното законодателство (горска дългокрака жаба, късокрак гущер, медянка). а 3 от тях са и световно застрашени видове (голям гребенест тритон, дървесна жаба и обикновена блатна костенурка).

От бозайниците се срещат световно застрашените видове лалугер (в равнинните части) и видра (в рибарниците и водоемите около с. Пегьрч и с. Безден). Известно е, че в района обитават поне 10 вида прилепи (голям и малък подковонос, трицветен нощник, кафяво прилепче. сив дългоух прилеп и др.), които са 1/3 от всички прилепи в България. Това видово богатство се обяснява с разнообразните местообитания – карстови терени и пещери, влажни зони, широколистни горски масиви.

Недостатъчно проучени са насекомите и другите безгръбначни. От групата на водните кончета -тези красиви и полезни насекоми, край водоемите и ливадите са намерени 16 вида, но се очаква те да са много повече. Продължават проучванията и на пещерната фауна.

Гъби
Районът на Костинброд е много популярен сред любителите на гъбите. Този интерес се дължи на многобройните видове и тяхното изобилие. До момента са идентифицирани над 60 вида гъби, като 4 вида са включени в Червения списък на гъбите в България, а някои от тях дори са редки за цяла Европа. От ядливите гъби масово се събират лятната и бронзовата манатарка, сърнелата, пачият крак, челадинката, печурката, а други са познати на ограничен брой любители гъбари (бисерната гъба, тръбенката, жълтата рогачка). Изключително трудно е намирането на деликатесните гъби трюфели, особено на един от най-ценните им представители – летния трюфел. От отровните гъби опасност представляват бялата и зелената мухоморка.

Местообитания (хабитати)
Над 15 са установените в района хабитати с голямо природозащитно значение (сред храстовите и тревистите, речните, скалистите, горските съобщества и др.). Повечето от тях са включени в Директивата за местообитанията на Европейския съюз (92/43/ЕЕС) и се нуждаят от специални мерки за опазване. Предложено е част от територията на общината (предимно скалисти масиви и влажни зони) да бъде включена в НАТУРА 2000 – екологичната мрежа от защитени зони на страните – членки на Европейския съюз.

 

Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка).

Води
Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. Изворна област на двете реки е Сливнишката свита на предпланините на Стара планина. Реките са с предимно снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие през м.април-м.май и два минимума – зимен и летен.

 

През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори.

На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.За начало на р.Блато се приема Петърчката река, която събира водите на 20 карстови извори при с.Безден, с.Опицвет и др.в полите на Камико, най-южната част на Комския дял на Стара планина.Количеството на карстовите извори силно се влиае от валежите. По-големите извори са: Безден – дебит 80 л/с; Опицвет – 280 л/с; Бистрица – 60 л/с; пустиняшка бара – 25 л/с. Другите притоци на р.Блато са незначителни – Крива река която идва от Бучино – Дервентски проход и минава през с.Житен и Кътинска река, която идва от южните слонове на Мала Софийска планина, Сливнишка река и др.

Водите на р.Блато се използват за задоволяване на различни нужди – в промишлеността и селското стопанство за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения, които съществено нарушават оттока й. Река Белица е с малка водосборна площ около 18,7 км2. Гъстотата на речната мрежа е 1,5 – 2,0 км/км2. Модолът на годишния отток на р.Белица е в границите от 7,5 до 10 л/с/км2, като най-висок е през пролетта, а най-нисък през лятото и есента. Пълноводието е с продължителност 3- 4 месеца, като настъпва през януари и завършва през април. Маловодието също продължава 3- 4 месеца, като започва през юли и свършва през октомври. Характерно за хидроложкия режим на реката е увеличаването на водните количества от края на месец февруари до края на месец юни в резултат на пролетното снеготопене и интензивните пролетни валежи. Периодът на по-ниски водни количества започва през месец август и завършва в началото на месец ноември. Вторичен максимум на завишаване на водните количества се наблюдава през месец декември.

По данни от ежемесечен мониторинг по НАСЕМ на пункт р.Блато преди вливане в р.Искър през 2002 год., р.Блато не отговаря за II категория водоприемник по слидните показатели: азот-амониев, азот-нитратен, ХПК. Реката често с ниски кислородни показатели, периодично е замърсявана с мазнини и нефтопродукти.През 2003 год. са регистрирани концентрации над ПДК само по показател азот-нитратен. Град Костинброд е един от лимитиращите замърсители на р.Блато посредством градската канализация, в която освен битово фекални води от населението се заустват и производствени отпадни води от фирмите в града.

Водите на р.Белица не отговарят по показатели за приемници II-категория – разтворен кислород, НВ, ХПК. Реката е битово-фекално замърсена от градски колектор ф400 и периодично от предприатия, които заустват отпадните си води в нея.

Земи и почви
Почвите в община Костинброд принадлежът към клас Vertisols, тип Vertisols /смолници/, вид Haplic/ обикновенни/ . Образуването им се свързва със специфично съчетание на почвообразуващите фактори – ниските части на релефа, слаб дренаж, ливадно-блатна растителност, базични скали.

В района на Костинброд са образувани върху андезитови почвообразуващи материали. Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, който достига мощност до 1000 см. По някой морфологични признаци – мехеничен състав, структура, плътност и цвят, този хоризонт се разделя на две части. След първите 30 см. започва уплътняване, което продължава и в преходния хоризонт. Механичния състав от повърхността надолу се изменя от леко глинест към тежко глинест, а структурата съответно от троховидно-зърнеста към буцесто-призматична. Реакцията на почвения разтвор е неутрална.Съдържанието на хумус е в порядъка на 3-4 %. Част от органичното вещество е свързано по специфичен начин с монтморилонитовите вторични глинести минерали и образува органо-мнерални съединения, които придават смолисто черния цвят на тези почви.

Характерна особеност на хумуса е и съдържанието на смоли и восъци в него. Това определя високата му консервативност и устойчивост към различни видове въздействия. Общото съдържание на азот в повърхностния хоризонт е около 0,237%. Сорбционния капацитет е висок, което показва висока колоидност на почвата. Наситеността с бази е 99%.Смолниците са едни от най-консервативните и устойчиви почви в нашата страна. Високото съдържание на монтморилонитови глини, високия сорбционен капацитет и неутралната реакция гарантират висока буферна способност срещу замърсяване.

Въздух
За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Софийското поле намиращо се в Западната /висока/ подобласт се характеризира с преобладаващи умерено-континентални климатични условия. Характерна е добре изразена влажна сянка и поява на падащи ветрове от към Стара планина.

Сравнително висока е средноянуарската температура /2,6 0С/. Има условия за проява на типични инверсионни състояния с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми, които са с типичен континентален режим. Сравнително неголямата височина на релефа, малкото средногодишно валежно количество /590 мм/, значително изпарение и водопропускливост на геоложката основа са условия за ниската стойност на отточния модул, който е един от най-малките в страната.За чистотата на атмосферния въздух в района освен климатичните фактори и релефа, съществена роля играят:

  • наличие на големи промишлени източници;
  • наличие в близост на пътища с голяма интензивност на движение;
  • наличие на големи птици и животновъдни ферми;

Намиращите се в общината животновъдни ферми са със затихващи функции, а Птицекомбината /”Джиев”АД/ е на разстояние от града което не оказва влиание върху фоновото състояние на атмосферния въздух.Липсва пренос на замърсен въздух от промишлени райони, поради тяхната отдалеченост и поради пресечения релеф на общината.

ОБЩИНА СВОГЕ

 Своге, ул. Ал. Стамболийски 7
 072622108, 0887804684
kmet@svoge.bg
 http://www.svoge.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.

Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.

Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.

Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София, в Западния дял на Стара планина. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 37 селища.

История

ScreenHunter_17577 Dec. 12 16.57Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.

От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.

След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.

След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

География

Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв.км.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.

Климат

Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.

Природни ресурси

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали(„Житолюб“).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.

Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на с. Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.

Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.

Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.

Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над 40 вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.

Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:

антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав
Селско стопанство

На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.

Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.

Кмет

Емил Кирилов Иванов

Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;

Избран за кмет на Община Своге с Удостоверение №1/ 06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия- Своге.

Kмет на Община Своге 2015г.-2019г.
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;

Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2019г. на Общинската избирателна комисия.

Емил Иванов е роден на 5 март 1965 година в град Мездра. Семеен , с две деца. Завършва „Екология и опазване на околната среда“ във Велико Търново в местния университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. От далечната 1999 година, когато за пръв път е избран за кмет на Община Своге, на практика не спира да работи за родния град. Дори в периодите, в които е далеч от местната власт – и от позицията на Областен управител на Софийска област, и от трибуната на Народното събрание, Емил Иванов милее за Своге.

Безспорен е професионализмът и опитът му в местното самоуправление, трупан цели 20 години. Видими са резултатите и успешните проекти, реализирани по време на неговото управление през годините.
Трудно би било да изброим всичките награди, почетни и благодарствени грамоти и статуетки в колекцията на Емил Иванов – заслужено признание за безспорния му професионализъм и принос в развитието на Община Своге и областта.
Удостоен е със званието „Почетен член на Департамента на вътрешните одитори“ в Софийска област, има сертификат от Националния конвент на експертите, благодарение на който на град Своге, докато той е кмет, се дава официален статут на „Град с висок престиж и принос за авторитета на България“.

За мандат 2015г.-2019г. като кмет на общината, Емил Иванов има присъдена награда на Областния управител на Софийска област за „Кмет на Софийска област за 2017г.“ в категорията „Трансгранично и международно сътрудничество“ за успешното изпълнение на проект „Съвместно предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“.

Емил Иванов бе удостоен с почетната награда за мир и толерантност – The Peres Tolerance Award, от Института „Перес“ през 2017 г. в Тел Авив, Израел. Господин Иванов е първият българин с подобна награда. Градоначалникът бе избран за получаването й още по времето, когато заема длъжността Областен управител на Софийска област през 2014 г. и я получи през 2017г. по инициатива на видния израелски държавник и политик Шимон Перес.

На традиционната годишна среща на Асоциацията на българските градове и региони г-н Иванов през 2019 година бе удостоен с почетното звание „Най- добър кмет на малка община“. Заслужената награда е плод на усилената работа на кмета и общинското ръководство през четирите години на мандат 2015г.- 2019г. в посока развитие и благоустрояване на административния център – град Своге и прилежащите му 38 населени места.

Вижте по-голяма карта