Кнежа
КМЕТСТВО ЛАЗАРОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Лазарово е село в Северна България. То се намира в община Кнежа, област Плевен. В близост е до град Червен Бряг и град Бяла Слатина. Селото граничи със землищата на Бреница, Еница, Кнежа, Койнаре.
На 1 януари 1979 г. преминава от Врачански към Плевенски окръг. Преди е било към Белослатинска околия.
Лазарово е разположено на два хълма, разположени от двете страни на малка река, която местните хора наричат „барата“. В селото има китни градини, хубави лозя, паркове и стара църква.
Разположението на селото и котловинният релеф дават предпоставки за топло лято и студени зими. Зимните температури достигат оптималните за Северна България стойности в някои години и до -30 градуса по Целзий! Въпреки това тук почвите са плодородни и реколтата обилна, което привлича арендатори и земята се обработва.
Тук пустеещи земи няма. Развито е и животновъдството. Отглеждат се предимно крави за добив на мляко.
След освобождението от османска власт, село Струпен бързо се увеличава макар, че живота и благосъстоянието на вече свободни българи не станал по-добър. Немотията последвалите няколко войни не попречили на населението в селото бързо да се увеличава.
При преброяването през 1946 г. жителите на село Лазарово започват да намаляват. Една от причините за намаляването на селското население е индустрализацията на големите градове, за която са необходими много свежи сили от работна ръка. По големите градове се издигат много фабрики и заводи, и промишлените градове бързо нарастват за сметна на земеделските села и градове от равнината. Тези промени, които стават в страната не подминават и с. Лазарово, макар и малко, но с много бъдна младеж, която като птички отлита по-големите градове, жадни за знания и труд, и за по-добър живот.
От 1989 г. селото остарява с всеки изминат ден и се обезлюдява, както и самата България. Младите хора, притиснати от безработицата и безпаричието избягаха по другите държави и станаха бели роби, измикяри само да могат да преживяват. Но все пак надеждата крепи човека, макар, че тя умира последна.
Ние трябва да се гордеем със с. Струпен преживяло пет царства – Трибалското, Римското, Първо Българско царство от 681 г. до 1018 г., Второто Българско царство от 1185 г. до 1396 г., Трето Българско царство от 1878 г. до 1946 г., просъществувало и при тиранията на две империи – Византийска, Турска. С всеки изминал ден тук само умират хора, но не се раждат.
Млади хора и колкото имаше и те избягаха, селото остарява и се обезлюдява, пустее ли пустее. То е преминало през толкова много препятствия, имало толкова много премеждия, разорявано, опожарявано, обезлюдявано – каквато е била и съдбата на много други села и градове, но се запазвала малка искрица живот, която отново като птицата Феникс го издирало от пепелищата за нов живот.
В Лазарово виреят много черници, листата на които се изпозват за хранене на буби за производство на коприна.
Друго предназначение на черницата е добиването на „дудовица“ (ракия от черничев плод).
В селото има много подпочвени води, особено в ниските части. Там са запазени в оригиналния им вид две чешми. Водата е изворна и може да се консумира целогодишно. Земята е плодородна и добивите са доста високи. Местният климат позволява да виреят всякакви земеделски култури.
Хората са трудолюбиви и въпреки, че средната възраст на населението е 65 години, пролетно време животът на полето кипи. Независимо от възрастта всички обработват земите си. Тук пустеещи земи няма.
Запазени са някои от традиционните празници като „Традиционната национална вечер“, която се провежда всяка година в навечерието на 3 март. Тогава бабите вадят от скриновете старите носии, с които навремето са се кипрели по празници техните майки и баби. Организира се конкурс за най-оригинална носия, надпяване и надиграване. Това е нещо, което наистина си заслужава да се види.
„Съборът“ се празнува на 21 ноември – Архангеловден по стар стил.
ОБЩИНА КНЕЖА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав , в равнината между р. Искър – на изток , р. Скът на запад и Предбалкана – на юг.
Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.
Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.
В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.
Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка.
В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.
Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.
Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност, но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.
В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.
Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.
Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.
Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.