Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

кмет

ОБЩИНА ХАРМАНЛИ

Харманли, пл. Възраждане 1
037382727, 037382525
obshtina@harmanli.bg
http://www.harmanli.bg

 

 

 

 

 

 

Харманли е сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век и то първоначално като турско селище. В чертите на сегашното Харманли няма останки от стари селища, но в близките му покрайнини се откриват следи от късния неолит и средно-римската епоха. Около 1510 година тук е бил построен солиден Керван Сарай, около който се заселило турско население, а в близост до него е бил построен държавен харман. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли.
Първите писмени известия са твърде оскъдни и са взети най вече от записките и пътните бележки на европейските пътешественици.

harmanliБурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша, везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам вече живеят тук и българи. Започва бързо развитие на Харманли. През 1833 година е открито килийно училище, през 1835 година e построена църквата „Свети Атанасий“.
Освобождението на гр. Харманли от турско робство става на 17.01.1878 година, с кратък, но ожесточен бой с местните турски войскови части. След Освобождението се създават занаятчийски, обущарски, коларо-железарски и други работилници, както и акционерни дружества за изкупуване на тютюн.

Днешният административен център град Харманли възниква около 1510 година край пътя, свързващ Азия с Европа. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: „Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него.“

На десния бряг на Харманлийска река (тогава Олудере) сръчни майстори построяват солиден кервансарай.

Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград – Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села – отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на просторния султански харман селището е наречено Харманли.

Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 година за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: „Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка.“ Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли.

През 1833 година е открито килийно училище.
Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква „Св. Атанасий“. Храмът и иконостасът са построени през 1835 година със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 година ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо.

През 1834 година българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен „Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи“, който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.

В залеза на робството – през 1870 година, харманлийци основават своето читалище „Братолюбие“, преименувано в „Дружба“ през 1899 година. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения.

Местоположение, територия и граници на община Харманли с други общини

Община Харманли се намира в югоизточна България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в южен централен район за планиране. Последният се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.
Община Харманли е разположена в централната част на областта /виж Фиг.1/ като на запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово /административна единица в рамките на област Стара Загора/, на изток с общините Любимец и Свиленград и на север с община Маджарово.

Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, като и за нейното демографско и социално развитие.
Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката като селско стопанство /в т.ч. растениевъдство и животновъдство/, търговия и промишленост /най – вече хранително – вкусова, текстилно – шивашка, мебелна и обувна/.

Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%). На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта.

Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% обработваеми площи. За съжаление само 1/4 от обработваемите териториите на община Харманли представляват поливни площи или общо 80772 дка. Последните се формират основно от земите по поречията на двата най- големи притока на р.Марица на територията на община Харманли – р.Харманлийска и Бисерска река. Делът на обработваемите площи на общината са под средните за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най – голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград /73,4%/, следвана от общините Свиленград /73%/ и Симеоновград /67%/, а с най – малък дял са общините Ивайловград и Маджарово /респективно 32% и 25,3%/.
На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ.

С най – висок дял на горските територии в областта са общините Маджарово /66,18%/ и Ивайловград /63,8%/. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно тъй като все още не е приключил процеса по възстановяване на собствеността върху горския фонд.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината /или 29 981 дка/. Делът на площите за добив на полезни изкопаеми 0,02%, водните течения и площи заемат 1,76% /или 12184 дка/, а териториите за транспортна инфраструктура едва 0,50%.

Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Георги Дамяново, ул. Единадесета №2
095512220, 095512340
gd3470@mail.bg
 http://www.georgidamyanovo.com

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Община Георги Дамяново заема площ от 298 кв.км. и обхваща 13 населени места (селата Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел, Еловица, Камена Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш). По – голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м.

gdНа северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.

 

Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …

Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина.

За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.

Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.

 

От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с. Дълги Дел, един детски танцов състав в с. Копиловци, група за буфонада в с. Дълги Дел, две групи стари градски песни – с. Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с. Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

В сферата на образованието функционират 8 учебно – възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.

Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.

Култура

На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.

1. Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.

2. Народно читалище “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.

3. Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса

4. Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци

5. Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.

6. Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.

7. Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина

8. Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне

От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

Образование

В сферата на образованието функционират 8 учебно-възпитателни заведения с над 337 ученици. Мрежата на територията на общината е следната: има 1 начално училище, 1 прогимназия, 1 основно училище, 1 средно – Професионална Гимназия по селско стопанство и един Дом за деца лишени от родителски грижи. Съществуват и 4 целодневни детски градини.
Всички училища са снабдени с компютри и Интернет връзка.

01. ОУ ”Отец Паисий” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 288; 414

02. Прогимназия V-VII клас “Отец Паисий” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 381

03. НУ “Христо Смирненски” с. Говежда – Телефон: 09556/ 377

04. Професионална гимназия по селско стопанство “Марко Марков” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 311; 312

05. Дом за възпитание на деца лишени от родителски грижи “Звънче” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 277; 241

06. ЦДГ “Детелина” с. Георги Дамяново – Телефон: 09551/ 241

07. ЦДГ ”Славейче” с. Говежда – Телефон: 09556/ 275

08. ЦДГ ”Здравец” с. Копиловци – Телефон: 09555/ 367

Спорт

Община Георги Дамяново разполага със стадион, който се намира в с.Георги Дамяново. Там се провеждат срещи и тренира футболен отбор “Шурданица”.


Вижте по-голяма карта