Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

кмет

ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД

 Велинград, бул. Хан Аспарух 35
 035952115, 035952117, 035954341
obshtina@velingrad.bg
 http://m.velingrad.bg

 

 

 

 

 

 

 

1200px-Velingrad_Areal_ImageОбщината е разположена в най-хубавата част на Западните Родопи – Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1 800 м. Нейната територия е  816 510 дка. Тя включва един града и 15 кметства. Населението е 44 250 жители, от които в общинския център Велинград живеят 26 500, а в другите населени места – 17 750. Градът е разположен в живописна долина на река Чепинска на височина 750 м и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.

Развитие на туризма

      Туризмът е отрасъл със сериозни традиции и природно-климатични предпоставки в общината, ето защо, той, в съответствие с визията за перспективното развитие на общината, трябва да се бъде предмет на специално, преференциално третиране и подпомагане от страна на местната власт. Туризмът, балнеолечението и курортното дело се развиват от 43 почивни станции и санаториуми, 20 хотела с общ капацитет около 1480 легла и над 300 частни квартири, 140 заведения за обществено хранене и развлечения.

      Природните характеристики на водите, въздуха и ландшафта на общината обаче вече не са достатъчно привлекателен мотив за туристите и нуждаещите се от санаторно-балнеоложките дадености на Велинград. Наред с децентрализацията на туристическите услуги и интензивното навлизане на частния сектор в тях е необходимо организацията на туристическата и балнеоложка дейност да се ориентира все повече към комплексно изграждане на обектите и туристическата среда, включително към развитие на развлекателно-атракционната инфраструктура. В по-малките населени места повишено внимание следва да се отделя на високо ценения от чуждестранните посетители “селски туризъм”.

      Освен като източник на приходи за населението и общината, туризмът може да подпомогне съществено реализацията на произвежданата на територията на общината продукция, особено що се отнася до хранителните стоки от местни суровини – млечни и месни продукти, горски продукти (гъби, дивечово месо, билки, горски плодове).

      Развитието на туризма е свързано с подобряване на инфраструктурата, комуникациите, състоянието на околната среда и културата на обслужване. Много трябва да се направи за промяна в отношението към туристите и почиващите, за да се привлече тяхното внимание към природните дадености и традициитe.

Балнеология

      Минералните води на Велинград по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите от Хисаря, Баня и Наречен. Сходни са и минералните води със Красново, Костенец, Добринище, Елешница, Белчински бани и др. Това е една от основните предпоставки Велинград да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт.

Почивни домове и станции

kashti    Почивен дом “Елбрус”. Разполага със съвременна леглова база и ресторант. Има разкрита сауна, салон за фитнес, вани и открит минерален басейн. Почивен дом на МВР. Намира се в кв. Лъжене. Модерно обзаведена хотелиерска част и ресторант. Разполага със сауна, вани с минерална вода и тангентори. Почивен дом на БНБ. Намира се на три километра от града по посока на Юндола. Почивни домове на фирма Социален отдих – Почивен дом “Велинград” и почивен дом “Клептуза”. Функционират още: на БМФ, на Минно-геоложки проучвания, на Вода и канал, поч. дом “Витоша”,поч. дом на Пловдивската митрополия и др. Освен изброените съществуват десетки още целогодишни и временни почивни станции на предприятия и фирми.

Балнеолечебници

В курорта се използват за балнеолечение седем модернизирани и благоустроени бани, с допълнително изградени вани и душове. В трите квартала на града има минерални басейни и плажове, които създават благоприятни условия за съчетаване на хелиотерапията с аеротерапията и балнеолечение. Плажовете работят от май до септември, а през останалото време на годината служат за бази за подготовка на плувци. Тук се обучават деца от града и района, много от които са национални състезатели, завоювали големи успехи в плувния спорт.

boln Балнеологичното отделение към Курортната поликлиника предлага използването на минерални води от термалните зони на кв. Лъжене, Каменица и Чепино. Отделението разполага с различни видове вани, басейни за подводна гимнастика, бидета за влагалищно оросяване, душова катедра и др. Освен това има и добре обзаведен салон за ЛФК и рехабилитация. Пропускателната възможност на отделението е около 560 – 600 души дневно.

Балнеологичното отделение на Клиничния санаториум на МЗ се състои от единични вани и вани за няколко души (малки басейнчета). Минералната вода, която се използва в отделението, е от Вельова баня. Максималната пропускателна способност е от около 250 – 300 души дневно. Балнеолечебното отделение в Санаториума на Министерство на отбраната разполага с вани и басейн.

Минералната вода е от Женска баня.

      Женска баня – Намира се в кв. Лъжене в близост до Курортна поликлиника и минералния плаж. В нея се използва минерална вода от термалното находище Лъжене. Изградена е през 1918 г. През последните години бе разширена с ново ванно отделение. Минералната вода, която се използва в банята, е хипертермална, хидро-карбонатно-силициево-натриево-флуорна. Прилага се при възпаление на стомашно-чревния тракт, чернодробно-жлъчни, бъбречни и гинекологични заболявания. Добър ефект се получава и при лечението на заболявания на периферната нервна система. Температурата на водата в басейните е 38-39°С, а във ваните – според назначението на лекаря. За един лечебен курс обикновено се назначават 10-15 балнеологични процедури, които са достатъчни за получаване на добър ефект.

  Радонова баня – Намира се в кв. Чепино. Водата освен минерални вещества, съдържа и благородния газ радон – продукт от разпадане на радия, поради което се характеризира като слабо радиоактивна – рН 9,15, температура 42°С, силициево-флуорно-хидрокарбонатно-сулфатна със значително количество натрий, калий и калций. Напоследък се спори за ползата от радона, но е доказано, че той оказва противовъзпалително действие и усилва образуването на витамин D в организма. Повлиява благоприятно дейността на нервната и сърдечно-съдовата система, както и заболяванията на дихателната система и обмяната на веществата. При лечението с радонова вода след няколко процедури болните се освежават, тонизират се и се подобрява самочувствието им. В близост до балнеолечебницата се намират открити басейни с минерална вода.

Вельова баня – Намира се в западната част на кв. Лъжене. Водата се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 43 °С и рН 9,8. Използва се за балнеолечение, без да се охлажда. Процедурите се извършват в басейн и вани. Минералната вода е полезна при стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни заболявания и нарушения на периферната нервна система, ставите, неврози и др. За инхалация се прилага при редица нетуберкулозни белодробни заболявания и патологични процеси на горните дихателни пътища. За пиене се използва водата от извор № 11, който е сходен по минерален състав с водата на Вельова баня. Прилага се предимно при стомашно-чревни заболявания, заболявания на бъбреците (включително и камъни в тях), черния дроб и жлъчката (вкл. камъни в жлъчката). Водата се пие три-четири пъти дневно по 400-500 см3, бавно, на глътки, обикновено преди хранене. Най-резултатно е лечението, продължаващо 25-30 дни. Питейното лечение трябва да се осъществява с балнеологични процедури – диетично хранене, парафинолечение, ЛФК и др. пиенето на минерална вода става по указание на лекаря и под негово наблюдение и контрол. При недостатъчен лечебен ефект, необходимо е пиенето да продължи и след напускането на курорта, като след 2-3 месеца се повтори при санаториална обстановка.

   Кремъчна баня – Намира се в кв. Лъжене, недалеч от Курортна поликлиника. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36°С, като се охлажда от 63°С и има Рн 9,18. Тя се прилага за балнеолечение при заболявания на нервната система, обменни заболявания, сърдечни неврози, хипертонична болест първа и втора степен, климактерични смущения, невродермити и др. Балнеолечението се извършва във вани, басейни и под душове. Процедурите трябва да стават 2-3 дни под ред с един ден почивка. Продължителността им е от 5 до 25 минути, като при ползването на басейн болните се потапят до кръста. Във ваните сърдечната област трябва да се намира над водата и да бъде леко покрита с тънък слой вода. При спазване на указанията, дадени от лекаря, процедурите се понасят леко и след няколко бани болните се чувстват бодри, с повишено самочувствие. Нуждаещите се трябва да направят 10-15 бани.

     Кална баня – Намира се на границата между Лъжене и Каменица. Водата се характеризира като силикално-натри-ево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Температурата на извора е 84°С, а в банята – 39°С. Температурата на ваните е по предписание на лекаря. Водата има рН 8,20 и обща минерализация – 683 мг/л. Съдържа и някои микроелементи, като волфрам, галий, литий, арсен и др. Прилага се във вани и басейн за лекуване на ставни и гинекологични’ заболявания, заболявания на периферната нервна система и др. Когато се ходи в басейн, процедурите се правят с потапяне до кръста за 5-20 минути, а при използване на вани сърдечната област е извън водата и процедурата продължава също 5-20 минути. Ефектът от лечението в Кална баня е много добър.

    Сярна баня – Намира са в югоизточната част на кв.Каменица. Водата се характеризира като сулфатно-натри-ево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Съдържа незначителни количества свободен сероводород и хидрофосфат, калций, магнезий, следи от желязо. Температурата на извора е 88°С, а банята – 38-39°С. Температурите на ваните са по предписание на лекаря. Водата се охлажда със специални съоръжения. Прилага се за лечение на ставни и гинекологични заболявания, атеросклероза, хипертонична болест първа и втора степен, някои заболявания на нервната система и др. Баните се правят два дни под ред и след това един ден се почива. За един лечебен курс са необходими 12-15 процедури. Потапянето в басейна трябва да става до кръста, а във ваните – до сърдечната област. Не далеко от балнеолечебницата се намират открити басейни с минерални води от термалните извори в Каменица.

 

 

ИСТОРИЯ НА ЛЕКОВИТИТЕ ВОДИ НА ВЕЛИНГРАД

Сведенuя за балнеолеченuе у нас дaтupaт от дълбока дpeвнocт. Голям брой мuнералнu uзворu са бuлu uзвестнu u са uзползванu от тpaku u рuмлянu, славянu u българu от дълбока дpeвнocт. В началото на първото хuлядолетuе пpeдu новата ера, кoгaтo тpakuтe се заселuлu на Балkансkuя полуостров, в религиознuте им схващанuя съществува kулт kъм вoдume, kъм божества на реките, течащата вoдa u uзворuте. По-kъсно, пoд влuянuе на гръцkата митологuя, постепенно тозu kулт се трансформuрал в kулт kъм нuмфuте. В чест на нuмфuте се uздuгалu храмове кpaй реките, минералните извори u питейната вoдa. Истuнсku разцвет в uзползването на топлuте u горещu мuнералнu вoдu настъпва през траkuйсkо-рuмсkuя пepuoд дo IV-V в. от н.е. Много тpakuйски селuща u балнеологuчнu центрове се преустроuлu по pимcku образец. 3апазенu надписи по останки от cтapинни cгpaдu uзразяват благодар­ност kъм лечебната сила на минералната вoдa и боговете-поkровители на термалнuте uзворu. Голям брой сведенuя доkазват uзползването на минералнuте вoдu по времето на Първото u Второто българсkо царство. Богомuлuте са препоръчалu шupoko uзползване на слънцето, вьздуха u вoдaтa.

Любопuтен интe­рес предоставя eднo запuтване на цар Борuс I дo папа Нukолай I “Може ли дa се ходи на баня в сряда u пemъk, тъй кamo гърцuте не позволяват това”, Отговорът е: “Може, aкo се ходи на баня за леченuе, а не за веселба u развлеченuе”. Eдин фаkт, кoйтo пokaзвa, че българuте са чист нapoд и са uзползвалu банuте и kъпанuята още npeди пokpъстването. Падането на България noд oсманско иго довежда дo застой в развuтие­то на кypоpтнотo дело u все пaк се запазват балнеологичните процедурu на старите българu. Положuтелното oтношение uмат u мoxaмeдaниme kъм uзползването на мuнералната вoдa u банuте за хигиенни целu, за разлukа от средновековното христuянство.

През втората половuна от oсманскomo робство има сведенuя за пo-шupoko uзползване на мuнерална вoдa, мakap u в по-прuмuтuвна форма. В няkоu селuща у нас, в това чuсло u Чепuно са по­cтpoeнu бани u uзползванu мuнералнu вoдu. След Освобождението на България настъпва чувствuтелен пoдeм в развuтuето на балнеолеченuето. Кypopтuтe разтворuха шupoko вpaтuтe cu, създадоха се добрu условuя за uзграждане на нoвu базu, paзшиpu се легловuя фонд, внeдрихa се балнеотехнологuчнu съоръженuя, разрасна се кaдрoвuя потенцuал. Богатството от мuнералнu uзворu, налuчuето на добра лечебнодuагностuчна рехабuлuтацuонна база u вucokоkвалuфuцuранu медuцuнсku спецuалuстu са основнume фаkторu за развuтuето на Велuнград кamo първостепенен нацuонален u международен турuстuчесku kомплеkс. В нoвuтe демоkратични условuя u действащата пазарна икономика кypopтът с ускорени темпове променя своя облuk u става все по-прuвлеkателен турuстuчесku център. В гpaдa е в ход мащабно строuтелство на нoвu хотелu и балнеохотелu. Хaрaктepucтukaтa на балнеохотелuте се пpомени значuтелно, станаха по-съвременнu, по-модернu, с прuвлеkателен вътрешен и външен вuд, отговарящu на eвpoпeйckuтe cтaндapтu.

 

 

Исторически музей Велинград е учреден през 1951 г. В продължение на повече от три десетилетия той влиза в 100-те национални ist_muzeiисторически обекта . Намира място и в каталога “Музеите на света”. В неговите фондове “Археология” , “Етнография”, “Възраждане”, “Нова и най-нова история” , “Художествен отдел” се съхраняват и проучват повече от 17000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги , лични вещи и архиви на известни личности,снимки и документи.

Музеят предлага две постоянни експозиции – етнографската “Планината-гостоприемен дом” и експозицията, посветена на патрона на града Вела Пеева, както и гостуващи изложби.

Великденските писани яйца, украсени с писалка и восък , са специфична и жива традиция във Велинград и Ракитово. Музеят притежава колекция от над 1000 писани яйца и модели.

 

Адрес:

Велинград, ул.”Владо Черноземски” № 4,

Телефон за контакти: 0359 5 25 91

Работно време: 9.00 – 17.00 часа,

Почивен: ден неделя

 

 

 

Художествена галерия

h.galeriqВ художествената галерия се помещава постоянна изложба.
През масец юли по време на Велинградските културни тържества се провежда пленер с участие на млади и талантливи художници.

Адрес:

Велинград , ул.” Васил Априлов ” № 5 ,

За контакти тел: 0359 5 97 09

 

 

 

 

 

Предоставяни услуги от община Велинград

Административни услуги

Е – услуги

Достъп до обществена информация

Социални услуги за деца

Социални услуги за възрастни

 

 

 

Снимка-КМЕТКМЕТ НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД

д-р Костадин Тодоров Коев

Биография

Роден: 17 октомври 1964 година

Място на раждане: гр.Велинград

Семейно положение: женен, с едно дете

Образование: 1985-1990 ВИЗВМ Стара Загора със специалност „Ветеринарна медицина” 1981-1985 ТВМ „Иван Петрович Павлов”

Чужди езици: Владее писмено и говоримо гръцки, немски

Професионален опит:

1992 – 01.11.2015 – Собствен бизнесНа 12 ноември 2015 встъпва в длъжност като кмет на Община Велинград

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНА ОПАН

 Опан, обл. Стара Загора
041012260, 042603044
opan@mail.bg
 http://www.opan.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Опан е типичен представител на малките селски общини със силни традиции в земеделието. Разположена е в Горнотракийската низина, южно от град Стара Загора на територия от 257 476 дка. или заема 5% от територията на Област Стара Загора. Релефът е преобладаващо равнинен, като голяма част от територията на общината попада в низинния и равнинен височинни пояси (до 400 м.н.в.). Общината включва тринадесет села – Опан, Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Кравино, Пъстрен, Княжевско, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово.

Географското положение на общината е 42◦, 10’ северна ширина и 25◦, и 23’ източна дължина по Гринуич, което показва по голяма близост до Екватора, отколкото до Северния полюс, което в климатично отношение е благоприятно обстоятелство. Средната надморска височина е 157,8 м., като най – високата точка е 192 м. в землището на с. Васил Левски, а най-ниската е в землището на с. Бащино – 110м. Ландшафтът се характеризира, като равнинен и леко хълмист. Сред големите предимства на региона са неговото географско разположение и природни дадености. На територията на Област Стара Загора се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на България при р. Дунав с южната, до Гърция и Турция.

opanПолезни изкопаеми – Най-значимите минерално-суровинни източници са лигнитните, кафявите и черните въглища и гипсът. С най-голямо стопанско значение са находищата от въглища в комплекса Марица-изток, използвани за производство на електрическа енергия. В него са съсредоточени 72 % от всички проучени запаси от лигнитни въглища в страната. Комплексът „Марица-изток“ е вторият по големина център за производство на електроенергия в страната (след АЕЦ – Козлодуй) и осигурява около 38% от продукцията на този отрасъл. Комплексът „Марица-изток“ се намира на 20 км от община Опан.

Климат – Районът на Община Опан попада в горнотракийската низина, която в климатичната подялба на страната се отнася към преходно-континенталната климатична подобласт от Европейско – континенталната климатична област. Климатът е топъл, умерено влажен. Вътрешно годишното разпределение на валежите е доста променливо и неустойчиво. Очертава се ясен минимум през месец юни и два минимума през месец февруари. През студеното полугодие (от месец октомври до месец март), падат приблизително 45 мм. месечни суми от валежи. Снежната покривка почти не се задържа.

Води – през територията на общината преминават няколко реки, като най – голямата от тях е Арпадере (Ечемичен дол). Началото й започва от землището на с.Ловец, тече на юг и югозапад и се влива в р.Марица. Друга по-голяма река в общината е Мустанова река.

История

Културно – историческо наследство. По данни на НИНКН недвижимите културни ценности (НКЦ) на територията на общината са 14. Археологически паметници от Античността и Средновековието от национално значение са 8:

Надгробна могила при Егреците – южно – с. Бащино;
Сламенова могила в Ески кория – с. Васил Левски;
Леко Маламовата могила – с. Средец;
Кондова могила – с.Средец;
Ченъшка могила в местността “Мелнъка” – с.Тракия;
Гробищна могила на гробищата – с.Тракия;
Три могили “Акънжански могили” – м “Акънжа”– с.Тракия ;
Могила в кьомрилика – с. Ястребово.

Икономика

Община Опан се характеризира като селска община със силни традиции в земеделието. Тя е една от най-малките български общини и като такава е силно зависима от социално-икономическата среда, която се формира от съседните общини. Опан е в група, чието равнище на социално-икономическо развитие е доста под средното за страната, без обаче да попада сред общините в критично състояние.

За период от 3 години (2008 – 2011 г.) икономически активните предприятия в общината са се увеличили с 33 броя или средно по 11 броя на година, от което следва извода, че икономическата конюнктура в населените от общината места е благоприятна и позволява създаването и развитието на нови икономически активни единици, които от своя страна създават работни места, повишават конкурентноспособността и социалния статус на местното население.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ИСПЕРИХ

 Исперих, ул. Дунав 2
084312006
isperih@isperih.bg
 http://www.isperih.bg

 

 

 

 

 

 

Община Исперих е разположена в южните склонове на Лудогорското плато. Релефът е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250-300 метра. Дълголетните карстови процеси са довели до създаването на характерен и уникален за района комплекс от карстови форми – пещери, скални ниши, дупки и др., представляващи интерес за палеонтолози, спелеолози и археолози, както и за развитието на специфични форми на туристическа дейност.

Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен – октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Исперих свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.

Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района на Община Исперих са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.

Водата в Община Исперих сега е изобилна, понеже се доставя от големи каптирани извори при заличеното с. Сборяново (Демир Баба Текке) и долината на север от него – главно р. Крапинец, която според археолозите в периода IV-III в. пр.н.е. е била плавателна и е достигала до р. Дунав. Най-голямата група кладенци се намирала на юг от града, над сегашната гара Исперих, дълбочината им е 19 м. и имат бистра вода. Съществува каптиране на извора при с. Драгомъж, откъдето се водоснабдява гр. Исперих и с. Яким Груево. На територията на общината съществуват множество малки водоеми, които са богати на риба.

Водоизточниците в общината са общо 57 броя, като от тях използваеми за питейни цели са 34 броя. Останалите са кладенци с дълбочина между 15 и 19 метра, които притежават бистра, но с лош вкус вода. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Степента на задоволеност с вода на населените места в общината е сравнително добра. Няма достатъчно водни ресурси за промишлени нужди и поливане.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 бр. тревни растителни видове. Средногодишното залесяване възлиза на над 900 декара главно с местни устойчиви широколистни дървесни видове, каквито са: цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас каквито са: червен американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.

 

В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и дива коза.

През последните години (след 1990г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем на фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност – „Божурите“, намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.

Горите, които съставляват 20% от територията на община Исперих са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 10 912, 7 хектара, а общият дървесен запас се оценява на 1 028 475 куб.м. Средногодишният добив на дървесина възлиза на 37 000 куб.м. Средногодишното залесяване възлиза на 900 дка. Прави се главно с местни, устойчиви широколистни видове – цер, дъб, сребриста липа, ясен, явор, дива череша и др.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк. На територията на общината се намират и ловните резервати: ”Воден”, ”Ири Хисар”, ”Паламара” както и природната забележителност “Божурите”, разположена до село Печеница.

Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.

Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА НЕДЕЛИНО

 Неделино, ул. Ал. Стамболийски №104
030729292
oba_nedelino@abv.bg
 http://www.nedelino.bg

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНА НЕДЕЛИНО СТАРТИРА ПРОГРАМА „ПАТРОНАЖНА ГРИЖА + В ОБЩИНА НЕДЕЛИНО“

От 05.04.2021г. в община Неделино стартира Проект “ Патронажна грижа + в община Неделино “ финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Над 24 възрастни хора и лица с увреждания ще ползват следните услуги:
– доставка на храна и хранителни продукти, продукти от първа необходимост и лекарства (закупени със средства на потребителите или с други средства, различни от тези по договора).
– заплащане на битови сметки и получаване на неотложни административни услуги – /със средства на потребителите или с други средства, различни от тези по договора/.

Програмата е отворена за нови потребители от град Неделино, които са с ограничения и невъзможност за самообслужване:

  • Възрастни хора над 65 г. с ограничения или в невъзможност за самообслужване;
  • Хора с увреждания;
  • Възрастни в риск.

„Възрастен в риск” е лице, което е:
– в зависимост от грижа поради увреждане, неподвижност или невъзможност за водене на независим и самостоятелен живот;
– в случай, че лицето или член на семейството му е поставено под карантина във връзка с COVID-19;
– самотен/ни родител/и с дете/деца до 12 г., в невъзможност да оставят децата си сами.

Желаещите да ползват услугата е необходимо да подадат заявление по образец в Центъра за информация и услуга на гражданите, гише 2 – Деловодство на Община Неделино.

Подборът на потребителите по Проект “ Патронажна грижа + в община Неделино “ ще бъде извършен от Общината, съобразно наличната информация и заявена необходимост по проекта.
Лицата, които ще бъдат ангажирани с посещения по домовете на потребителите, ще бъдат  снабдени с подходящ удостоверителен документ, издаден по съответния ред от Общината, с който да удостоверяват служебните си ангажименти както пред контролни органи, така и пред потребителите (с цел превенция от злоупотреби тип „измами“).

Образците на заявленията могат да се получат в община Неделино на първи етаж -Деловодството на Община Неделино- гише 2.

 

 

 

 

Untitled collage (1)

 

Община Неделино се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

Теренът е със силно пресечен планинско – горски релеф, а средната надморска височина е 400-500 м.

Община Неделино граничи с общините Златоград, Кирково, Ардино, Мадан.

Съществува изградена пътна мрежа. Единственият път IV клас, минаващ през общината е село Бял Извор – Неделино – Златоград, останалите пътища са местни.

 

Общината има 16 населени места с общо население 7 221 жители (01.02.11 година).

nedelino

Град Неделино е разположен е на двата бряга на река Неделинска. Намира се на 15 км от гр. Златоград, на 30 км от гр. Ардино и на 60 км от областните центрове Смолян и Кърджали.

Гордост на града са върховете Свети Илия и Света Неделя. Според поверието Илия и Неделя били брат и сестра, живеели през турско робство. Те отказали да приемат исляма и били изгорени на клада.

На връх Света Неделя на всеки 6 май — Гергьовден или Адрелес (както се нарича празникът в Неделино) се организира малък събор.

 

По исторически данни градът е формиран от скитнически племена наречени „мечкари“, които обитавали района на Южна България и извършвали различни по вид услуги- ганосване, изработване на дървени сечива и посуда, вкл. гадаене.

След опит за заселване в с. Старцево са прогонени на 4км. в северна посока и през долината на река Неделинска, където решават да се заселят за постоянно. С годините се формира и сегашният град Неделино.

В землището на град Неделино се намира и село Крайна, което няма собствено землище. Също голям интериор за Неделино е и неговото най-голямо село-Гърнати.

nedelino_2

То е райско кътче с уникални пейзажи, запазена архитектура, жени ходещи както преди 100 години и запазен родопски говор.

Направена бе първа копка на обект: „Изграждане на нови площадки за игра и облагородяване на съществуващи пространства в ДГ „Пролет“, по проект „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ“ в двора на ДГ „Пролет“ гр.Неделино

На мероприятието присъстваха кмета на община Неделино Боян Кехайов, управителя на фирмата изпълнител „ЮГСТРОЙ” ООД, гр. Златоград, служители на Общинска администрация, персонала на детското заведение и гости.

С пожелания за здраве и успешно завършване на обекта, кметът Боян Кехайов, ръководителя на строителните дейности и директора на детската градина направиха символична „първа копка” на строителния обект.

С модернизирането и изграждането на поредната детска площадка на територията на община Неделино, за пореден път доказваме, че в управленската програма приоритет отново са децата на Неделино.

Рeмoнтнитe дeйнocти ce oчaквa дa приключaт до началото на новата учебна година и малчуганите щe мoгaт дa ce рaдвaт и изпoлзвaт плoщaдкaтa cъвceм cкoрo.

ScreenHunter_19 May. 26 12.26

 

 

За поредна година Община Неделино организира провеждането на общинския етап на Международен конкурс за детска рисунка „С очите си видях бедата“

В творческата надпревара участие взеха ученици от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Неделино.

На 18 май 2020г. кметът на община Неделино Боян Кехайов връчи грамоти и награди на участниците в конкурса.

Две от рисунките бяха отличени и изпратени в РДПБЗН-Смолян за участие в областната надпревара.

Господин Боян Кехайов – кмет на община Неделино благодари на участниците и журито за проявената инициатива и им пожела здраве, успех и нови творчески вдъхновения.

 

ScreenHunter_19 May. 26 12.28

 

 

КМЕТ

Боян Радоев Кехайов-кмет на община Неделино.

Боян Кехайов е роден на 07.04.1974 г. в гр. Неделино.Семеен с едно дете.

Завършил е висше образование в УНСС – София, специалност „Управление на териториални системи – области и общини“ през 1995 г.Има и висше юридическо образование от Югозападен университет – Благоевград през 2010 година.

Трудовият път на Боян Кехайов започва през 1999 година в системата на МВР, където е преминал през цялата йерархична стълбица. Два пъти е бил директор на Областна дирекция на МВР – Кърджали.

Здравко Асенов Димитров

заместник-кмет на Община Неделино

ЖАНЕТ АСЕНОВА БАБАЧЕВА-ДУРАЛИЕВА

секретар на Община Неделино


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ХАРМАНЛИ

Харманли, пл. Възраждане 1
037382727, 037382525
obshtina@harmanli.bg
http://www.harmanli.bg

 

 

 

 

 

 

Харманли е сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век и то първоначално като турско селище. В чертите на сегашното Харманли няма останки от стари селища, но в близките му покрайнини се откриват следи от късния неолит и средно-римската епоха. Около 1510 година тук е бил построен солиден Керван Сарай, около който се заселило турско население, а в близост до него е бил построен държавен харман. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли.
Първите писмени известия са твърде оскъдни и са взети най вече от записките и пътните бележки на европейските пътешественици.

harmanliБурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша, везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам вече живеят тук и българи. Започва бързо развитие на Харманли. През 1833 година е открито килийно училище, през 1835 година e построена църквата „Свети Атанасий“.
Освобождението на гр. Харманли от турско робство става на 17.01.1878 година, с кратък, но ожесточен бой с местните турски войскови части. След Освобождението се създават занаятчийски, обущарски, коларо-железарски и други работилници, както и акционерни дружества за изкупуване на тютюн.

Днешният административен център град Харманли възниква около 1510 година край пътя, свързващ Азия с Европа. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: „Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него.“

На десния бряг на Харманлийска река (тогава Олудере) сръчни майстори построяват солиден кервансарай.

Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград – Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села – отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на просторния султански харман селището е наречено Харманли.

Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 година, когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 година според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 година за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: „Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка.“ Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли.

През 1833 година е открито килийно училище.
Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква „Св. Атанасий“. Храмът и иконостасът са построени през 1835 година със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 година ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо.

През 1834 година българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен „Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи“, който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.

В залеза на робството – през 1870 година, харманлийци основават своето читалище „Братолюбие“, преименувано в „Дружба“ през 1899 година. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения.

Местоположение, територия и граници на община Харманли с други общини

Община Харманли се намира в югоизточна България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в южен централен район за планиране. Последният се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.
Община Харманли е разположена в централната част на областта /виж Фиг.1/ като на запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово /административна единица в рамките на област Стара Загора/, на изток с общините Любимец и Свиленград и на север с община Маджарово.

Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Този факт играе съществена роля както за икономиката на общината, като и за нейното демографско и социално развитие.
Географското и геостратегическото разположение, климатът и релефът, както и традициите и бита на населението на община Харманли предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката като селско стопанство /в т.ч. растениевъдство и животновъдство/, търговия и промишленост /най – вече хранително – вкусова, текстилно – шивашка, мебелна и обувна/.

Община Харманли е с територия от 694653 дка и заема пето място по размери на поземлените фондове в областта. С най – голяма територия в областта е община Ивайловград, следвана от общините Хасково (13,37%), Тополовград (12,85%) и Свиленград (12,66%). На последно място по заемана територия се нареждат общините Симеоновград и Минерални бани, заемащи респективно 4,03% и 3,88% от територията на областта.

Община Харманли разполага с 452197 дка земеделски земи, от които близо 73,6% обработваеми площи. За съжаление само 1/4 от обработваемите териториите на община Харманли представляват поливни площи или общо 80772 дка. Последните се формират основно от земите по поречията на двата най- големи притока на р.Марица на територията на община Харманли – р.Харманлийска и Бисерска река. Делът на обработваемите площи на общината са под средните за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. С най – голям дял на земеделските територии в рамките на областта е община Димитровград /73,4%/, следвана от общините Свиленград /73%/ и Симеоновград /67%/, а с най – малък дял са общините Ивайловград и Маджарово /респективно 32% и 25,3%/.
На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ.

С най – висок дял на горските територии в областта са общините Маджарово /66,18%/ и Ивайловград /63,8%/. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. Към момента обаче тези територии не се използват ефективно тъй като все още не е приключил процеса по възстановяване на собствеността върху горския фонд.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат само 4,32% от територията на общината /или 29 981 дка/. Делът на площите за добив на полезни изкопаеми 0,02%, водните течения и площи заемат 1,76% /или 12184 дка/, а териториите за транспортна инфраструктура едва 0,50%.

Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината.


Вижте по-голяма карта