с. Бенковски, Община Мирково 0318822211, 0889320557

Селото се намира в подножието на Средна гора, на територията на Златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг и седловините Козница и Гълъбец на изток и запад. Разположено е на около три километра от подбалканския път, първата отбивка в дясно след разклона за с. Мирково – общински център, в посока Петрич и Смолско. Самото село е в закътана котловина, под връх Локмата (832 м.).

Лято в с. Бенковски

Климатът е мек и здравословен. Мъглите са рядко явление, а снежната покривка е минимална. Дори през най-студения месец – януари, средната месечна температура в района е положителна.

В близост се срещат различни видове дивеч: зайци, сърни, лисици и други. По пътя за Смолско има рибарник. В околностите се поддържат насаждения от маслодайна роза и други етерични култури – спецефичният климат благоприятства растежа на много билки. Отглеждат се картофи, лозя.

В околните гористи местности и по поляните има много ядивни гъби – от челадинки през май, до сърнели чак до първите слани.

Отскоро частни стопани се грижат за стадо от 50 овце.

По турско време селото се е наричало Келаво Камарци. Името Бенковски е дадено след Освобождението, през 1897 година, но местните жители наричат селото си Бенково. Повечето от сегашните жители на селото са преселници от Македония.

Селището се намира в земи, за които се смята, че са обитавани повече от 6000 години. Наблизо е минавал древният път, свързващ Улпия Сердика и Улпия Траяна, като по него е имало 3 римски крепости – част от системата на прохода Траянови врата. В землището на селото са ставали боеве през Руско-турската освободителна война, при които са загинали русите генерал Философов и генерал Каталей, както и много офицери и войници. Гробът на генералите се намира на 300 метра от селото.

В много от къщите на селото от години не е стъпвал човешки крак. Тенденция е обаче закупуването на къщи от жители на София и тяхното обновяване. Много от възрастните жители, които години са живели и работили в големите градове се завръщат и съживяват селото. Последните два факта могат да доведат до развитието на транспорта, пътната инфраструктура и водоснабдяването в района.

Повечето жители са православни християни. Храмовият празник е на 8 септември. В ромската махала има застъпници на Църква на адвентистите от седмия ден.

Обществени институции[редактиране | edit source]
Кметство, читалня.

Кметството на селото
Има частно кафе и магазин на Мирковската кооперация, които се зареждат редовно с хранителни и основни промишлени продукти. Когато не работи магазинът, работи кафето – почти винаги има къде да се пазарува или да се обсъди местната политика.
Имало е основно училище, чиято сграда вече не съществува.

Селото има чудесно работещо улично осветление, както и канализация. Минават маршрутките от Петрич и Смолско в направление Пирдоп. Има автобуси до София, но общественият транспорт е проблем – хората от селото играят на „ша доди, няма да доди“ за редовността на автобусите. Не би бил голям разход или проблем поддържането на маршрутка между селата и Мирково с оглед ползуване на редовния и евтин железопътен транспорт. Всеки ден има 5 влака в посока от и към София.

В центъра на общината – с.Мирково – има основно училище и детска градина, както и много добре снабдявани и обслужвани магазинчета – хранителни стоки, текстил и козметика, железария и строителни материали. В с.Мирково може да ползувате и услугите на банкомат/ако работи/, аптека и здравна служба, ресторант, кафенета, хотел.

Подбалканският път се ремонтира основно и сега пътуването от и до столицата става бързо и приятно.
Проблем е и водоснабдяването през август – важи постулатът „Във вода газим, жадни ходим!“. Да се надяваме на бързи и адекватни мерки от страна на новоназначения кмет.

Иван Рилски, пресъздаден от Йордан Шентов

Малко момченце пред стара автентична порта
На мястото на стария рекиджийник вече има нова ловна хижа за дружинката на селото

с. Шипково, ул. Георги Димитров 106  069662430, 0885880411  m_kerembova@abv.bg  http://shipkovo.bg/old/

Село Шипково е част от Троянска община. Дълго е около 4 км. Средната му надморска височина е 640 м. Има стъпаловидно разположение. Местното население условно го поделя на две части: Долно и Горно Шипково, като двете части са разделени от обработваеми земеделски площи.

Броят на постоянно живеещото население в селото и курорта е около 800 души. Етническият състав на населението е представен само от българи. Инфраструктурата на селото се допълва административно от кметство, поща, читалище, църква, училище, детска градина, здравна служба, няколко производствени фирми и т. н.

През 2006 г. пътят от Бели Осъм до селото беше преасфалтиран, което улесни пътуването по този маршрут. Чрез третокласния път ІІІ-358 се осъществяват връзката на селото с общинския център Троян. Като обществените транспортни връзки се осъществяват по утвърдена ежедневна схема.

В селото и Курорта има покритие в момента на два GSM оператора – МТL, Globul; Vivatel – частичен.

Основният приоритет, свързан с бъдещото развитие на селото и Курорта, е развитието на туризма с цел превръщането на Курорта Шипковски Минерални бани в предпочитана целогодишна туристическа дестинация.

Курортът Шипковски Минерални Бани е един от най-старите и известни курорти в България. Обявен е за курорт през 1946 г. Намира се на 2 км от центъра на село Шипково в западна посока. Средната му надморска височина е 700 м.

Благоприятните климатични условия в съчетание с лековитите минерални води, природните дадености, липсата на излишна оживеност, богатото културно-историческо наследство, различните видове туризъм, които могат да се практикуват, превръщат Курорта в един от най-предпочитаните и посещавани курорти в ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН. Всички тези и други предпоставки го правят най-често избирано място за релаксация през цялата година.

В Курорта се намират три минерални извора и няколко сондажа. Минералната вода е от групата на сулфатно-калциево-магнезиевите, с варираща температура от 180 С до 350 С. Лечението с минерална вода се извършва чрез пиене и балнеолечение. Химичният й състав я прави подходяща за лечение на няколко групи заболявания.

Съвременният облик на Курорта се допълва от своеобразния му център, минералната баня, поликлиниката, двата обществени басейна, заведенията за развлечение, няколкото хотела, почивни станции и множеството частни вили. Повечето от изброените обекти, работят сезонно.