КМЕТСТВО РАВНО ПОЛЕ
КМЕТСТВО РАВНО ПОЛЕ
с. Равно поле, Общ. Елин Пелин 071569572, 071562011 http://ravnopole.ovo.bg |
С. Равно поле се намира на 18 км източно от гр. София и седем км западно от град Елин Пелин. Разположено е почти в средата на Софийското поле, край Лесновската река, десен приток на река Искър и надморска височина 540 м. Климатът му е умерено континентален. Главно алувиални почви. Зърнопроизводство и животновъдство.
История
По време на османското владичество селото се е казвало Хаджи Караман, а след това Бариево. След Освобождението през 1894 година е преименувано на Робертово, а през 1950 година селото получава днешното си име Равно поле.
Най-старото име на селото е Хаджи Караман, дадено му от един турчин, който направил чифлик в селото. Когато дошъл да се засели заварил една биволица с две биволенца. Чифликът по-късно бил наследен от Осман Паша. Към 1818 година турският бей построил голяма джамия от шуплив камък, където турското население ходело на молитва.
Българите не е имало къде да се причестяват, да си кръщават децата и да се венчават. Всички молитвени нужди се извършвали при голям камен кръст в брестовите дървета. По видните жители отишли при бея с молба да им разреши да си построят черква, получили разрешение и събрали средства, като в 1832 година сложили основите на храма Света Троица. Ктитори на храма били Величко и Ангелко Тодорови. Храмът бил завършен в 1834 година. Първа служба е извършена през 1835 година. Пръв свещеник е бил Димитър Паунов.
След разбиването на Ботевата чета много от четниците са се пръснали на различни посоки, някои от тях загиват в село Желява на Мерова поляна. Трима от тях стигат с.Мусачево и се крият там няколко дни. През деня излезли из полето и тръгнали към Бариево. Видял ги турчин от чифлика, събрал башибузука и ги заградили при Китанов вир. Четниците се защитавали храбро, двама от тях са убити, а третия се спасил в ледените води на вира, като три дни дишал с тръстика и избягал в Македония.
След освобождението се върнал в Мусачево, защото там останали жълтиците на четата. Хазяинът казал, че ще ги даде, но на сутринта се обесил, защото похарчил жълтиците.
През турското робство е имало килийно училище в селото – 1860 година.
През 1883 година се открива светско училище.За това училищеще е дошъл специално учител от Панагюрище. Училището се помещавало в една механа , която била черковна, а по-късно в къщата на свещеник Минко – погребан в двора на черквата.
Когато турците избягали селяните направили училище в чифлика, след като турците си продали имотите това училище е съборено и направено от същия материал в двора на черквата през о време на 1883 година, което е съществувало до 1928 година, когато се е построило новото, а в старото се е помещавала гимназията в продължение на учебните години 1931г-1934 година.