Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
КМЕТСТВО ПОБИТ КАМЪК
КМЕТСТВО ПОБИТ КАМЪК
 |
 с. Побит камък, общ. Велинград 035492327  |
Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.
Село Побит камък се намира в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград. Селото съществува от 26 декември 1978 година.То носи името си от побита скала в ливадите на м. Азмако, с височина около четири метра има предположения, че скалата е менхир или езически идол на Богинята Майка издигнат от древните траки.
Разположено е в приказната долина на р. Доспат, заобикалящаго, от всички страни, селото е затворено с планински възвишения носещи имената Дивите кози на югозапад, на юг над село Побит камък се извисява връх Беслет с 1938 м н.в (Беслен- т.н от месните) на север от селото се намира Дерменка на изток се намира м. Стойчов чарк и Дзюле-между който се намира пътят за най-близкото населено място Селище (където преди десет години е имало минно предприятие) а на запад от Побит камък се намира м.Беьовото. Други населени места в района на р.Доспат са село Медени поляни, градовете Доспат и Сърница.
Има сведения че около селото е имало осем поселения на траките от племето на бесите.Те издигнали най-високият менхир на Балканите и редица скални светилища в района.
По късно по тези места се заселват и славяни които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на месното население.През Средновековието населението и околните местности преминават от Византия в пределите на България и обратно. А след това в Латинската империя на Балдуин Фландарски до 1207 година.
Между 1207 година до 1230 година местностите около село Побит камък са в владението на Деспот Слав чиято резиденция е била крепостта Цепина тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори.
След падането на Българското царство под властта на османците през 1396 година и по късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема религията на завоевателят. Имало е и времени поселения на юруци,които са оставили следа в названията на няколко месносностти около селото като Слепите юртове и Юрто.
За известно време през 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места а само от времени колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878 година)тези земи остават като пограничен район между царство България и Османската империя според решенията на Берлинския договор.
Едва след Балканската война 1912-1913 година тези територии влизат отново във състава на България В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници българи-мюсюлмани от околностите на село Бабяк и околните махали търсещи препитание.
Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран,собственост на сем. Матрови от Велинград което по късно е изгорено от партизаните.
През лятото на 1943 година в мес. Дерменка се установява взаимодействие между отрядите на Антон Иванов и Никола Парапунов, а през лятото на 1944 година между отрядите Чепинец и Анещи Узунов.
През 1950 година е открито и селско училище до 4 клас носещо името на Никола Вапцаров, в сградата се е намирал и магазина, през 1999 година училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от 1 до 8 клас.
Населението на селото изповядва религията ислям. Поради този факт местното население бива наричано българомохамедани чийто майчин език е българският. В селото има новопостроена джамия през 1995 година.