КМЕТСТВО МУСАЧЕВО

с. Мусачево, Общ. Елин Пелин  072560217, 0893441422

Мусачево е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Селото е разположено в източната част на Софийското поле, на двадесет и един км на изток от София, на три км на запад от град Елин Пелин, на девет км северно от магистрала Тракия и на седем км южно от магистрала Хемус. Жилищната му територия заема площ от 1,079 кв.км, а цялото му землище – 13,777 кв. км. В източния край на селото има извор, от който води начало бара, пресичаща селището.

Край Мусачево минават две реки – Матица и Лесновска. От столицата до Мусачево може да се стигне с автобуси и маршрутки от жп гара Север, автогара Подуяне, автогара Юг и Окръжна болница, както и с влак от Централна гара София. Мусачево е гара на ЖП Възела – Казичане-Столник.

На един километър югоизточно от Мусачево, при вливането на река Матица в река Лесновска, се намират останки от крайпътна стражева кула (Стражница) с прилежащо към нея малко селище (Muzaca) от (четвърти век) от н.е., която е охранявала Виа Милитарис. Българинът Мусачио (Mussacio) е посочен, наред с много други от Винченцо Д`Амико като останали в днешна Италия от Алцековите прабългари. Неговият род е от селището Музаца (Muzaca).

В османски данъчен регистър от петнадесети век селото се споменава като Муса-и-кючук, а по-късно се среща с наименованието Муса кьой мюслим. Според легендата по името на турския бей Муса, чиято глава е била отрязана на дръвника в селото. В кондиките на Рилския манастир и на Етрополския манастир Варовитец са записани поклонници и дарители от Мусачево.

През 1870 година-1871 година в селото е основан таен революционен комитет от поп Манол Паунов, Георги Колев, Христо Кацарски и Тоне Гяков. По това време в селото е имало четиридесет български, двадесет турски и тридесет черкезки къщи. Четирима четници от Ботевата чета са се укривали няколко дни в къщите на Тоне Гяков и Георги Колев. При заминаването им за Самоков те са били открити от турците и трима от тях са били убити в местността Китанови вирове.

При настъпление на руските войски към София всички черкези и турци от селото се изселват в Османската империя. Мусачево е освободено на 20 декември 1877 година от ескадрона на поручик Орльов. Във войните, водени след Освобождението, мусачевци дават свидни жертви – един е убит в Сръбско-българската война, шестнадесет са убитите в Балканската и Междусъюзническа война, двадесет и един – през Първата и четирима – през Втората световна война.

В периода 1946-47 година е изграден парк и паметник на загиналите във войните. През 1937 Георги Колев името на селото е променено на Маслари, тъй като основният поминък по това време е производството и търговията с масло. От 1945 Георги Колев е възстановено старото название на селото.

По време на Втората световна война ливадите на юг от селото са ползвани за военно-полево летище от германците и от изтребители от XVII-та въздушна армия на Трети украински фронт. След 1947 година летището се ползва последователно като Централна школа за въздушен спорт към Народния съюз за спорт и техника и Централния аероклуб към ДОСО за развитието на авиомоделизма, парашутизма, безмоторното и моторното летене.

През 1955 година се създава самостоятелна работилница за ремонт на безмоторни самолети. През 1957 година по проект на инженерите Панов, Панчовски и Радомиров в нея започва строителството на двуместен учебно-тренировъчен безмоторен самолет Ястреб. През 1958 година са произведени 10 броя Ястреби и 10 броя БРО-11 по съветска документация.

В началото на 1960 година излита построеният в работилницата по български проект безмоторен самолет Комета-стандарт. Тази серия самолети са едни от най-добрите в света за своето време и с тях е достигната височина над 8000 м и дължина на полета 480 км. След Мюнхен, 1952 година, и Москва, 1956 година, през 1960 година в Мусачево е открито V-то световно първенство по парашутизъм с групов скок на военни парашутисти при много силен вятър.

Централният аероклуб е преместен в бившия Михайловград и от 1964 година до 23 юни 1975 година на неговата територия е настанена 86-а учебно парашутно-разузнавателна база, както и свързочен полк, които остават тук съответно до 1989 година.

От 20 октомври, 1974 година, до 27 август, 1998 година, на територията на селото носи дежурство ракетно поделение на ПВО. От 31 март 1989 година в Мусачево е разквартируван 38-ми полк за ядрено-химическа и бактериологична защита и екология.

Тук започва изграждане на централна база за ремонт на технически средства за ЯХБЗ, която е закрита през 2004 година.