КМЕТСТВО МОМЧИЛОВЦИ

с. Момчиловци, Обл. Смолян  0878417981 info@momchilovtsi.info  http://www.momchilovtsi.info

Тя е изградена на базата на археологически находки, османски и възрожденски документи, преплетена е с легенди, предания и древна митология.

Многобройните, случайно намерени при селскостопанската обработка на земята, археологически находки свидетелстват, че животът на селото не е прекъсвал от бронзовата епоха насам.
Не се знае средновековното християнско име на селото, което то е носело до четиринадесети век.

През четиринадесети век тази област е завладяна от турците, които наричат селото Горно Дерекьой ( село в дере). Селото носи днешното си име от 1934 година, когато то е наречено на името на Момчил Юнак – последния християнски владетел на Среднородопската област.

През периода на Османското Средновековие XV – XVIII в. населението в Родопите е подложено на натиск да приеме исляма. Момчиловци е едно от малкото селища, които успяват да запазят християнството. Това става благодарение на силния български дух на жителите на селото, а според преданията и благодарение на щастлива случайност или невидима закрила.

XVIII – XIX в. е периодът на Българското Възраждане, когато среднородопските християнски селища, включително и Момчиловци участват в общонационалните възрожденски борби: борбата за българска църква, борбата за българско училище и борбата за национална независимост.
Но преди това тези селища преминали през борба, специфична само за тях – борбата за възстановяване на храмовете, тъй като в продължение на няколко века тези села нямали право да имат църкви.

В резултат на тази борба през 1834 година след много усилия и подкупи, заедно с други 8 села от района успяват да получат разрешение – ферман за построяване на църква. Църквата е осветена през 1836 година и е наречена Свети Константин и Елена.

Отначало към църквата било открито килийно училище от Йеромонах Григорий, който и до днес е почитан като светец от християнското население в Средните Родопи. Той бил грък – монах от Света гора, Атон. Най-напред се установява в Момчиловци, където научава родопския диалект и създава т. нар. гръцка транскрипция ( изписването на думите от родопския диалект с букви от гръцката азбука ).

На тази писменост превежда гръцките богослужебни книги и ограмотява своите ученици в килийните училища в Момчиловци и околните християнски селища. Въпреки гръцкия си произход, по-късно, застава на страната на местното население в борбата му срещу Цариградската патриаршия и Ксантийската митрополия за българска църква и българско училище.

След 1867 година килийното училище в селото постепенно прераства в българско и светско.
Руско – турската война от 1878 година Завършва с победа на Русия и възстановяване на българската държава, но Средните Родопи остават отново в пределите на Османската империя. Тази област е присъединена към българската държава през 1912 година след Балканската война.

Основен поминък в Родопите от Античността до средата на XX в. е овчарството. През периода на Българското Възраждане среднородопските християнски селища, поради липса на достатъчно и плодородна земя, развили много занаяти, които мъжете – занаятчии практикували през зимния сезон по бреговете на Егейско море, егейските острови и Мала Азия, а се завръщали за летния сезон при семействата си, за да съчетават занаята със селскостопанска дейност.

Според българските етнолози това е основната причина за високото ниво на традиционния бит и култура на среднородопските християнски селища. Така се получила една полуградска – полуселска култура.

За Момчиловци най-развити и масови занаяти били строителството, шивачеството и абаджийството, рибарството и златарството.

Според предания и средновековни документи рибарството датира още от преди 14 в. , когато родители пращали своите момчета като харизани или безплатни работници на Бистонското езеро, притежание тогава на Бачковския манастир, където те ловели риба в полза на манастира. Към 1913 година в Момчиловци е имало 80 рибари, които упражнявали занаята си на Бистонското езеро.

След Междусъюзническата война 1913 година, когато достъпът на българите към Беломорието бил спрян, по – голяма част от занаятите западнали, а повечето от тези занаятчии се преквалифицирали като строители, но освен в Родопите те вече упражнявали занаята си в източните краища на България.

В началото на двадесети век се появило и каменоделството. Група строители преминали италианската каменоделска школа на някой си Силвестър, който бил поканен от султана да строи обществени сгради и мостове, а строители от Средните Родопи били наети за негови помощници.

След 1913 година затварянето на икономическия излаз към Бяло море довел до тежка икономическа криза за Среднородопския регион. Момчиловци успява да оцелее благодарение на предприемчивостта и трудолюбието на своите жители.