Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

КМЕТСТВО ИЛИНДЕН

КМЕТСТВО ИЛИНДЕН

 с. Илинден, общ. Хаджидимово
0675288922


 

 

 

 

 

 

 

Илинден е село в Югозападна България, община Хаджидимово, Област Благоевград. В близост до селото е изграден ГКПП Илинден – Ексохи (Възем). До 1951 година името на селото е Либяхово.

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач.

Отстои на четиринадесет километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на осемнадесет километра югоизточно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите.

Средната годишна валежна сума е около 700 мм. През землището на селото тече река Мътница. Почвите са предимно рендзини (хумусно-карбонатни).

Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.

През деветнадесети век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак.

В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово (Lubiahovo) е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.