КМЕТСТВО ЕЛЕШНИЦА
КМЕТСТВО ЕЛЕШНИЦА
с. Елешница, Общ. Елин Пелин 071502220 |
Елешница е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Село Елешница (бивше Йорданкино) се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на двадесет и пет км североизточно от София и на десет км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш.През селото минава стария път от София за Ботевград и в непосредствена близост е автомагистрала Хемус.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино. Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година. Край село Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на османците.
На четири км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през 14 век. През 16-18 век той е бил оживен книжовен център. В църквата му Света Богородица са запазени ценни стенописи от 16 и 19 век. През 18 век в него е открито килийно училище.
В близост до селото се намира Елешнишкият манастир Свето Успение Богородично от 1499 година със забележителни стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор Топлика.
За връх мургаш има легенда от преди векове:Според легендата за връх Мургаш в някогашното село Якущица (сега Елешница) някъде около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива мома – за чудо и приказ. За нейната работливост и хубост се пеели песни и славата й стигнала надалеч. Казвала се Златка.
Но била и горделива. Идвали ергени от близо и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието, че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия връх планината! Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат.
Всички падали от умора още недостигнали средата към върха. Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, затуптяло юнашкото му сърце, главата му се замаяла. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора.
Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име – Мургаш.
А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.