Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

КМЕТСТВО ЕЛЕШНИЦА

КМЕТСТВО ЕЛЕШНИЦА

 с. Елешница, Общ. Елин Пелин
071502220


 

 

 

 

 

 

Елешница е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Село Елешница (бивше Йорданкино) се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на двадесет и пет км североизточно от София и на десет км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш.През селото минава стария път от София за Ботевград и в непосредствена близост е автомагистрала Хемус.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино. Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година. Край село Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на османците.

На четири км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през 14 век. През 16-18 век той е бил оживен книжовен център. В църквата му Света Богородица са запазени ценни стенописи от 16 и 19 век. През 18 век в него е открито килийно училище.

В близост до селото се намира Елешнишкият манастир Свето Успение Богородично от 1499 година със забележителни стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор Топлика.

За връх мургаш има легенда от преди векове:Според легендата за връх Мургаш в някогашното село Якущица (сега Елешница) някъде около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива мома – за чудо и приказ. За нейната работливост и хубост се пеели песни и славата й стигнала надалеч. Казвала се Златка.

Но била и горделива. Идвали ергени от близо и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието, че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия връх планината! Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат.

Всички падали от умора още недостигнали средата към върха. Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, затуптяло юнашкото му сърце, главата му се замаяла. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора.

Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име – Мургаш.

А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.