Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

КМЕТСТВО ГУГУТКА

КМЕТСТВО ГУГУТКА

 с. Гугутка, общ. Ивайловград
036622254


 

 

 

 

 

 

 

Гугутка е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.

Село Гугутка се намира в долината на Бяла река.

Населени места: с. Бели дол, с. Ботурче, с. Ветрушка, с. Вис, с. Гнездаре, с. Казак, с. Розино, Бял градец.

До 1934 година името на селото е Арнауткьой. При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Арнауткьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Центърът на селото пази спомена за голямото турско клане през 1913 година, когато селото се е казвало Арнауткьой. На малкия площад има паметник на жертвите, като най-отдолу е името на 11-годишно момиченце. (в. Стандарт 17 юли 2011 година).

През 1912 година, то тогава селото се е наричало Арнауткьой, турците надошли за последно тук. Извели на площада всички българи, които не успели да избягат и да се покрият в планината. И нея извели. Пък била много красива тогава, чудно как не са й налетели първо.

Наредили ги в редица и почнали да стрелят в тях. Нея куршумите я улучили в хълбока. После един минавал край труповете и ги ритал, за да е сигурен, че са умрели. Забележел ли, че някой мърда, му казвал да стане. Ама който стане, го доубивали.

А тя останала да лежи и се направила на умряла, та така единствена се спасила. Как е издържала на тая болка да не се издаде, не я знам. Пък и съм била хлапе, де да ми е било на акъла да я питам това. После турците запалили всички къщи в селото, та оцелелите в единия ад ги чакал друг – останали без покрив.

Затова дълги години след това тука имаше негласно решение – който се изселва, не продава къщата си на турци. Но с годините вече никой не остана. Ама пък аз си се разбирам с всички и добре си живееме, вкарва накрая оптимизъм в тъжния си разказ баба Въла. (в. Сега, 4 юни 2009 година)

Сегашното ивайловградско село Гугутка е построено върху пепелта на старото село Арнауткьой, опозорено, избито и опожарено през юли 1913 година от редовна турска войска. Сухата статистика сочи: Застреляни са четиридесет и пет жени, деца и старци, над двадесет са съсечени по селото, шестнадесет мъже са убити. Останалите живи – без дом, без храна, без дрехи – с това само, което е на гърба им – тръгват без път и посока. Страховити неща се разказват за онова, което се случило в селото.

Тези разкази са се предавали от уста на уста вече близо столетие, но все още будят ужас и гняв. Разпиляват се мирните жители кой накъдето му видят очите. Останали в селото предимно деца, жени и старци.

Турците ги затворили в три къщи и започнали да ги измъчват, за да кажат къде са скрили пари. Отделени са момичетата, с които се гаврят После всички са събрани заедно и турците ги повеждат между плетища по тесен път. Искат да ги затворят в една плевня със сено, за да ги изгорят, но изведнъж някой започва да стреля по беззащитните българи, поведени като овце на заколение.

Падат много убити. Някои от живите лягат между мъртвите и така се спасяват, но не за дълго. Закъснял арменецът (на служба в турската армия), който пристигнал на бял кон със заповед да се прекрати стрелбата. Когато дошъл, той казал: Живите да станат!

Онемели, изплашени, с окървавени дрехи ги подкарват през реката към съседни села Пелевун, Ленско и др. без нищо, с дрехите на гърба. След тях остава огромната могила от убитите, съсечените и погубени по улиците, разпилените по горите, отвлечени хора и ограбените къщи.

Надалече се виждат пламъците на опожареното село. Над сто къщи стават на пепел и многогодишният труд на поколения изгаря в огъня Върху могилата от убити турците нахвърляли пръст.

След години върналите се в селото българи събират костите на жертвите и ги полагат в един гроб до стената на черквата. Имената на загиналите са написани на паметника близо до черквата, в центъра. Голяма е трагедията на хората от с. Гугутка, затова и песните им са тъжни, истински изживени. Името Гугутка село Арнауткьой получава през 1934 година (в Атака, 4.11.2010 година)

В с. Гугутка – старо българско село, преживяло стражни кланета и опожаряване от башибозука през 1913 година много от жителите му са избити или прокудени. Тук се заселват българи от с. Манастир, Гюмюрджинско. Много от последните се заселват в изоставеното турско с. Казак. (блог Атанасов Малоазийските българи)

Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на подложените на силен натиск и агитация мюсюлманите (турци и българомохамедани-помаци) в Беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 година. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос.

За месеца на съществуването си властта организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Гугутка.