Общата площ на общината (254.4 хил. дка) е под средната за общините в страната. Гъстотата на населението е 69.7 д/км2 – близка до средната за страната (70.7), но малко по-ниска.

Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м (северно от с. Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 м.

Климатът е умереноконтинентален. Средната годишна температура в Костинброд е 9.9°С, средногодишните валежи – 600 мм.

През територията на общината протичат реките Блато, Сливнишка и Белица. От Мала планина извират няколко малки притока на р. Искър. Най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е Голямата темнота, дълга около 1100 метра.

Биоразнообразие

Флора
В околностите на Костинброд и селата на общината се срещат над 40 вида редки и застрашени от изчезване растения. Открити са находища на 3 вида български и 23 вида балкански ендемити, 16 вида са включени в Червената книга на България, 14 са защитени от Закона за биологичното разнообразие, на 2 е отредено място в световния Червен списък на застрашените растения, а 3 са включени в европейските природозащитни документи.

Особено интересни са теснолистният божур, ниският бадем, горската съсънка, дивите орхидеи, перуники и гладиоли.

Фауна
Фауната на Костинбродска община също се отличава с голямо разнообразие, което е най-изразено сред птиците. Само в района на с. Безден са установени 192 вида птици, а около рибарниците при с. Петьрч – 190 вида. Голям брой от тях са включени в Червената книга на България, 5 са световно застрашени видове, а много други се опазват от българското и международното законодателство. Сред най-важните представители на птичия свят са малкият корморан, голямата бяла чапла, белият щъркел, белооката потапница, блатната сова, ливадният дърдавец, скалният орел, белоопашатият мишелов и др.

Земноводните и влечугите са представени от 19 вида, като повечето от тях са защитени от българското и международното законодателство (горска дългокрака жаба, късокрак гущер, медянка). а 3 от тях са и световно застрашени видове (голям гребенест тритон, дървесна жаба и обикновена блатна костенурка).

От бозайниците се срещат световно застрашените видове лалугер (в равнинните части) и видра (в рибарниците и водоемите около с. Пегьрч и с. Безден). Известно е, че в района обитават поне 10 вида прилепи (голям и малък подковонос, трицветен нощник, кафяво прилепче. сив дългоух прилеп и др.), които са 1/3 от всички прилепи в България. Това видово богатство се обяснява с разнообразните местообитания – карстови терени и пещери, влажни зони, широколистни горски масиви.

Недостатъчно проучени са насекомите и другите безгръбначни. От групата на водните кончета -тези красиви и полезни насекоми, край водоемите и ливадите са намерени 16 вида, но се очаква те да са много повече. Продължават проучванията и на пещерната фауна.

Гъби
Районът на Костинброд е много популярен сред любителите на гъбите. Този интерес се дължи на многобройните видове и тяхното изобилие. До момента са идентифицирани над 60 вида гъби, като 4 вида са включени в Червения списък на гъбите в България, а някои от тях дори са редки за цяла Европа. От ядливите гъби масово се събират лятната и бронзовата манатарка, сърнелата, пачият крак, челадинката, печурката, а други са познати на ограничен брой любители гъбари (бисерната гъба, тръбенката, жълтата рогачка). Изключително трудно е намирането на деликатесните гъби трюфели, особено на един от най-ценните им представители – летния трюфел. От отровните гъби опасност представляват бялата и зелената мухоморка.

Местообитания (хабитати)
Над 15 са установените в района хабитати с голямо природозащитно значение (сред храстовите и тревистите, речните, скалистите, горските съобщества и др.). Повечето от тях са включени в Директивата за местообитанията на Европейския съюз (92/43/ЕЕС) и се нуждаят от специални мерки за опазване. Предложено е част от територията на общината (предимно скалисти масиви и влажни зони) да бъде включена в НАТУРА 2000 – екологичната мрежа от защитени зони на страните – членки на Европейския съюз.

Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка).

Води
Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. Изворна област на двете реки е Сливнишката свита на предпланините на Стара планина. Реките са с предимно снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие през м.април-м.май и два минимума – зимен и летен.

През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори.

На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.За начало на р.Блато се приема Петърчката река, която събира водите на 20 карстови извори при с.Безден, с.Опицвет и др.в полите на Камико, най-южната част на Комския дял на Стара планина.Количеството на карстовите извори силно се влиае от валежите. По-големите извори са: Безден – дебит 80 л/с; Опицвет – 280 л/с; Бистрица – 60 л/с; пустиняшка бара – 25 л/с. Другите притоци на р.Блато са незначителни – Крива река която идва от Бучино – Дервентски проход и минава през с.Житен и Кътинска река, която идва от южните слонове на Мала Софийска планина, Сливнишка река и др.

Водите на р.Блато се използват за задоволяване на различни нужди – в промишлеността и селското стопанство за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения, които съществено нарушават оттока й. Река Белица е с малка водосборна площ около 18,7 км2. Гъстотата на речната мрежа е 1,5 – 2,0 км/км2. Модолът на годишния отток на р.Белица е в границите от 7,5 до 10 л/с/км2, като най-висок е през пролетта, а най-нисък през лятото и есента. Пълноводието е с продължителност 3- 4 месеца, като настъпва през януари и завършва през април. Маловодието също продължава 3- 4 месеца, като започва през юли и свършва през октомври. Характерно за хидроложкия режим на реката е увеличаването на водните количества от края на месец февруари до края на месец юни в резултат на пролетното снеготопене и интензивните пролетни валежи. Периодът на по-ниски водни количества започва през месец август и завършва в началото на месец ноември. Вторичен максимум на завишаване на водните количества се наблюдава през месец декември.

По данни от ежемесечен мониторинг по НАСЕМ на пункт р.Блато преди вливане в р.Искър през 2002 год., р.Блато не отговаря за II категория водоприемник по слидните показатели: азот-амониев, азот-нитратен, ХПК. Реката често с ниски кислородни показатели, периодично е замърсявана с мазнини и нефтопродукти.През 2003 год. са регистрирани концентрации над ПДК само по показател азот-нитратен. Град Костинброд е един от лимитиращите замърсители на р.Блато посредством градската канализация, в която освен битово фекални води от населението се заустват и производствени отпадни води от фирмите в града.

Водите на р.Белица не отговарят по показатели за приемници II-категория – разтворен кислород, НВ, ХПК. Реката е битово-фекално замърсена от градски колектор ф400 и периодично от предприатия, които заустват отпадните си води в нея.

Земи и почви
Почвите в община Костинброд принадлежът към клас Vertisols, тип Vertisols /смолници/, вид Haplic/ обикновенни/ . Образуването им се свързва със специфично съчетание на почвообразуващите фактори – ниските части на релефа, слаб дренаж, ливадно-блатна растителност, базични скали.

В района на Костинброд са образувани върху андезитови почвообразуващи материали. Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, който достига мощност до 1000 см. По някой морфологични признаци – мехеничен състав, структура, плътност и цвят, този хоризонт се разделя на две части. След първите 30 см. започва уплътняване, което продължава и в преходния хоризонт. Механичния състав от повърхността надолу се изменя от леко глинест към тежко глинест, а структурата съответно от троховидно-зърнеста към буцесто-призматична. Реакцията на почвения разтвор е неутрална.Съдържанието на хумус е в порядъка на 3-4 %. Част от органичното вещество е свързано по специфичен начин с монтморилонитовите вторични глинести минерали и образува органо-мнерални съединения, които придават смолисто черния цвят на тези почви.

Характерна особеност на хумуса е и съдържанието на смоли и восъци в него. Това определя високата му консервативност и устойчивост към различни видове въздействия. Общото съдържание на азот в повърхностния хоризонт е около 0,237%. Сорбционния капацитет е висок, което показва висока колоидност на почвата. Наситеността с бази е 99%.Смолниците са едни от най-консервативните и устойчиви почви в нашата страна. Високото съдържание на монтморилонитови глини, високия сорбционен капацитет и неутралната реакция гарантират висока буферна способност срещу замърсяване.

Въздух
За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Софийското поле намиращо се в Западната /висока/ подобласт се характеризира с преобладаващи умерено-континентални климатични условия. Характерна е добре изразена влажна сянка и поява на падащи ветрове от към Стара планина.

Сравнително висока е средноянуарската температура /2,6 0С/. Има условия за проява на типични инверсионни състояния с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми, които са с типичен континентален режим. Сравнително неголямата височина на релефа, малкото средногодишно валежно количество /590 мм/, значително изпарение и водопропускливост на геоложката основа са условия за ниската стойност на отточния модул, който е един от най-малките в страната.За чистотата на атмосферния въздух в района освен климатичните фактори и релефа, съществена роля играят:

• наличие на големи промишлени източници;
  
• наличие в близост на пътища с голяма интензивност на движение;
  
• наличие на големи птици и животновъдни ферми;

Намиращите се в общината животновъдни ферми са със затихващи функции, а Птицекомбината /”Джиев”АД/ е на разстояние от града което не оказва влиание върху фоновото състояние на атмосферния въздух.Липсва пренос на замърсен въздух от промишлени райони, поради тяхната отдалеченост и поради пресечения релеф на общината.