Карлово
ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА Д-Р ИВАН БОГОРОВ – Карлово
гр. Карлово, Площад 20-ти юли 0899828874 library_karlovo@abv.bg http://www.library-karlovo.com/ |
Библиотеката в Карлово съществува като част от читалището от самото му създаване до октомври 2011 година, след като се преобразува в Общински културен институт – Общинска библиотека. Нейните основи са поставени през 1861 година от известния карловски учител Брайко х. Генов с няколко книги и абонамент на в. „Дунавски лебед” и в. „Гайда”. Пак той осъществява идеята си да събере чрез дарителство повече книги и да ги раздава на желаещите. Така възниква карловската библиотека – една от първите обществени библиотеки в България.
През дългогодишната и дейност в ново време неколкократно наименованието и щатът на библиотеката са променяни съобразно разширяване на обхвата и обогатяването на функциите й. От началото на 1976 год. тя е със самостоятелен щат и бюджет по предложение на Комитета за култура. През 1979 година библиотеката има 8 щата. През 1982 г. Общинският съвет за култура я определя като Централна общинска библиотека с методически функции за общината. По това време тя разполага с Отдел за възрастни, Детски отдел, Читалня, Отдел за комплектуване и обработка; към нея функционират два филиала – в кв. Сушица и в източната част но града; разкрита е дейност Централизирано комплектуване, а малко по-късно е обособен и Отдел „Изкуство”. След няколко години филиалът в рамките на града е закрит, а Централизираното комплектуване съществува до 2000 година.
В края на 2000 година в библиотеката са работили 7 библиотечни специалисти – 4 на щат към Община Карлово /като градска библиотека/ и 3 – на щат към читалище „Васил Левски”. С цел по-доброто финансово осигуряване и организация на библиотечната дейност и премахване различията в заплащането на щатовете от 01.01.2001 година трите читалищни щата са прехвърлени към Община Карлово. Оттогава библиотеката функционира като поделение на Общината – функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности”, група „Култура”, дейност „Градски библиотеки”. Дейността и се финансира изцяло от Община Карлово от местни приходи.
Общинска библиотека – Карлово се помещава в северното крило на сградата на НЧ „Васил Левски-1861г.”, което е предвидено за библиотека още в плановете за строителство на сградата. Разполага с помещения с обща площ 511 кв. м. /заедно с филиала – 47 кв.м./. Фондът наброява около 68000 библиотечни документа, библиотеката обслужва около 1500 читатели, чиито посещения годишно възлизат на около 27000, а заетите библиотечни документи наброяват около 50000 на година. През 2004 година е поставено началото на автоматизация на библиотечните процеси, понастоящем в библиотеката функционира локална мрежа от 5 компютърни конфигурации, успоредно с традиционния се поддържа и електронен каталог. От 2009 година библиотеката разполага и с Интернет каталог. Карловската библиотека бе одобрена и включена в Етап 2009 на Програма „Глобални библиотеки – България”, спонсорирана от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. С цялостната си културна и информационна дейност Общинска библиотека, трябва да се утвърди като действен център на социалния живот, образованието и просветата за населението на общината.
Общинска библиотека – Карлово да носи името на бележития възрожденец и борец за чистота на българския език, карловецът д-р Иван Богоров. Това приеха единодушно общинските съветници на 26 октомври 2017 г. на редовно заседание на ОбС – Карлово. Решението се взима в навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители по предложение на Дружеството на българските писатели – Карлово.
Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров” – Карлово е активно действаща институция, която предоставя на своите ползватели достъп до знание и информация. Като осигурява надеждно и достъпно библиотечно и информационно обслужване, тя подкрепя официалното и неформално образование. Чрез дейността си убедително защитава своята важна роля на обществено пространство и център на културно развитие за общността.
Структура
Общинска библиотека – Карлово има следната структура:
Директор
Отдел „Комплектуване и обработка”
Отдел „Обслужване на възрастни потребители” /Отдел възрастни/
Отдел „Обслужване на потребители под 14-годишна възраст“ /Детски отдел/
Отдел „Изкуство”
Отдел „Справочно-библиографско и информационно обслужване. Периодика. Читалня”
Филиал
Отдел Комплектуване и обработка
Отделът извършва всички библиотечни дейности по набавяне, регистрация и обработка на новите постъпления, планира развитието на фондовете по отрасли, вид, количество и език. Прави подбор на библиотечните материали, събира и обработва информация и изготвя списъци на книги и проекти за обогатяване на колекциите, съобразени с търсенето на потребителите.
В дейността на отдела се включва и периодично прочистване на фонда от многоекземплярни и физически изхабени библиотечни документи. Съвместно с ръководителите на обслужващите звена се прави вторичен подбор на неактивните части от фонда. Извършват се техническите библиотечни дейности по отчисляването: изготвяне на актове, отразяване на корекциите в библиотечните документи и каталозите.
Отделът изгражда, поддържа и редактира електронен каталог от 2004 г. и традиционни каталози в три поредици: на български, на руски и на латиница.
Отдел Обслужване на възрастни потребители /Заемна за възрастни/
Отделът обслужва всички категории читатели над 14 години с литература от различни отрасли на знанието. Читателите имат право да заемат до пет книги за домашно ползване, които трябва да бъдат върнати в едномесечен срок след датата на заемане. Извършва се регистрация на читателите и се издават читателски карти за ползване на библиотечни услуги в рамките на една календарна година.
Фондът в заемна зала за възрастни е на свободен достъп, подреден е систематично-азбучно по комплексни групи: художествена литература, обществено-политическа литература, точни науки, медицина, селско стопанство, техника, литературознание. Извършва се библиографско и информационно обслужване на читателите. В тяхна помощ се поддържа справочен и подръчен фонд. Отделът разполага с отделно книгохранилище.
В дейността на отдела се включва и организиране и провеждане на публични културни прояви.
Отдел Обслужване на потребители под 14-годишна възраст /Детски отдел/
Отделът извършва регистрация и обслужване на читатели до 14 годишна възраст. Читателите имат право да заемат до пет книги за домашно ползване, които трябва да бъдат върнати в срок от двадесет дни след датата на заемане.
Отделът разполага със зала за свободен достъп и читалня, кнагохранилище и зала за провеждане на културни прояви. Фондът включва художествена, научно-популярна и справочна литература, периодични и библиографски издания, други материали. Извършва се справочно-библиографско и информационно обслужване на читателите. Поддържа се справочен и подръчен фонд.
В дейността на отдела се включва провеждане на библиотечни уроци и беседи за запознаване с библиотеката и изграждане на читателски навици у децата, както и организиране и провеждане на културни прояви за деца.
Отдел Справочно-библиографско и информационно обслужване. Периодика /Читалня/
Отделът обслужва всички категории читатели над 14 години със справочно-библиографски материали и периодика от всички отрасли на знанието. Библиотечните документи се ползват само на място в библиотеката. Отделът разполага с читалня и книгохранилище. Справочният фонд включва енциклопедии от общ и специализиран характер, речници, справочници, пътеводители, каталози, картографски издания и др. Извършват се справки по заявени от читатели теми, изпълняват се поръчки по междубиблиотечно заемане. Към отдела е и сектор Краезнание.
В отдела ежегодно се получават около 50 заглавия периодични издания. От тях трайно се съхраняват „Държавен вестник” и всички местни издания.
Тук се намира и информационният център, изграден по програма „Глобални библиотеки – България”, който разполага с шест автоматизирани работни места за ползватели и подпомага информационното им осигуряване. Провежда се индивидуално и групово обучение по начална компютърна грамотност.
Отделът подпомага културните и образователни прояви на библиотеката.
Отдел Изкуство
Отделът обслужва всички категории читатели в заемна за дома и читалня с 4 читателски места. Притежава разнообразен по вид и съдържание библиотечен фонд – книги, периодични издания, репродукции, ноти и графични издания, компактдискове и др. носители на информация. Извършва справочно-библиографска и информационна дейност. Поддържа се справочен и подръчен фонд. Залата дава възможност за прожекции с мултимедия за групови посещения.
В дейността на отдела се включва провеждане на библиотечни уроци и беседи, подпомагане на културните и образователни прояви на библиотеката.
Филиал
Филиалът обслужва всички категории читатели сред жителите на кв. Сушица с литература от различни области на знанието. Разполага със заемна зала, фондът е на свободен достъп, подреден е систематично-азбучно по комплексни групи.
ОБЩИНА КАРЛОВО
Карлово, ул. Петко Събев 1 033599307 karlovo@mail.bg http://www.karlovo.bg |
Община Карлово е разположена в централната част на България и северната част на Пловдивска област на площ 1030 км.Общината представлява 1% от територията на страната и е на 520 м. надморска височина. На север граничи с Ловешка област, на изток – с Община Павел баня, на юг – с общините Брезовска, Хисарска и Калояновска.
Разположена е в северната част на Карловската котловина. Тя обхваща площ от 280 км и се огражда на север от най-високата част на Стара планина – Троянска и Калоферска планина, на югозапад – от Същинска Средна гора, а на югоизток – от Сърнена гора. На запад планинският праг Козница, а на изток Кръстец ( Стражата ) отделят Карловската котловина от съседните подбалкански котловини. Това обстоятелство има важно климатично значение. Климатът е преходноконтинентален, в сравнение с другите подбалкански полета – по-мек и по-топъл. Средната годишна температура е 11.4 С .
Градът отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата. Карловска Община е кръстопът на шосейния и железопътния транспорт. Тук преминава главният шосеен път Е 78 и подбалканската ЖП линия от София за Бургас, с отклонение за Пловдив.
Народно читалище „Васил Левски – 1861 г.“ – Карлово е една от най-старите културни институции. Обърнато към настоящето, то продължава традициите на възрожденското читалище. Основано е през 1861 г. със своите шест самодейни състава – носители на многобройни престижни награди в страната и чужбина, днес читалището се е превърнало в център за популяризиране на богатите духовни традиции в културния живот на цялата Община.
Тук се срещат представители на различни поколения, социални и етнически групи, за да работят заедно в самодейния театър „Елена Снежина“, в смесения хор за школувано пеене, танцовия фолклорен състав „Розова долина“, групата за стари градски песни, детските музикални школи. Те радват карловската публика и гостите на града, изнасят концерти и участват в конкурси и фестивали в страната и чужбина, гостуват в градовете, с които Карлово поддържа международни контакти. Читалището разполага със зрителна зала с 650 места, репетиционни зали, библиотечни зали за деца и възрастни, читалня.
Читалищната библиотека притежава 68 000 тома книги и има обособен отдел за изкуство.
Особено важно място в културния живот на града заема Общинската библиотека. Богатият библиотечен фонд дава възможност на широката читателска аудитория да се запознае с творчеството на класици и съвременни творци от страната и чужбина.
Общинска библиотека – Карлово е обществен, образователен, информационен и културен център в библиотечно-информационното обслужване на населението на територията на община Карлово. Културните инициативи на Общинска библиотека са насочени към актуални събития и бележити дати, както от национален мащаб, така и свързани с Културния календар на Община Карлово.
Традиционните седмици „Маратон на четенето” и „Есенни дни на книгата” водят в града ни популярни дейци на българската култура. В края на всяка година се провежда, утвърдилия се през годините детски литературен конкурс „Моето писмо до Дядо Коледа”. Интересът на карловската общественост към културната дейност на Общинска библиотека е сигурен показател за нейното утвърждаване като нужна и ценена от хората институция в града ни.
В града са учредени два музея:
Мемориален комплекс „Васил Левски“, който включва родна къща на Васил Левски, експозиционна зала, Историческата Чардаклиева къща и параклис „Вси български светии“, в който се съхраняват част от косите на Апостола.
Исторически музей – Карлово се намира в старата част на града до паметника на Васил Левски. Музеят се помещава в сградата на бившето петокласно мъжко училище от епохата на Възраждането. В него е представена историята на града от древността до съединението на България през 1885 г. Към музея са и действащите експозиции: „Етнографска експозиция“ в Мазакова къща и Екпозиция за живота и делото на Даскал Ботьо Петков в родната му къща.
Общинска художествена галерия е разположена в центъра на гр. Карлово. Съдържа богат фонд от скулптура, графика и живопис. Част от платната са на видни български художници като: Златю Бояджиев, Никола Танев, Димитър Киров, Йоан Левиев и други.
ОБЩИНА ХИСАРЯ
Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631 contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg |
Кмет на Община Хисаря
Инж. Пенка Ганева
Имейл: p.ganeva@hisarya.bg
Тел.: 0337 62 405
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.
Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името
Хисаря .
В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
– МОМИНА БАНЯ,
– ВЕРИГОВО,
– МИРОМИР,
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на
Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:
– Град Хисаря
– Беловица;
– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”
– Красново;
– Кръстевич;
– Мало Крушево;
– Михилци;
– Мътеница;
– Ново Железаре;
– Паничери ;
– Старо Железаре;
– Старосел ;
– Черничево.
Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.
Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.