Каменец
ОБЩИНА ПОРДИМ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Административни услуги – виж тук!
Електронни административни услуги – виж тук!
Кратка географска и историческа характеристика на община Пордим.
Община Пордим с административен център гр. Пордим се намира в Централна Северна България, в Дунавската равнина. Съставна част от област с административен център гр. Плевен. Граничи с общини Плевен, Левски, Летница и Ловеч. Град Пордим е общински център на седем села – Вълчитрън, Каменец, Одърне, Згалево, Тотлебен, Борислав и Катерица.
Град Пордим е наследник на древни селища, съществували на тези земи още от античността. Първото писмено споменаване на селото е от 1430год. в турски документи с две имена “Рупча” и “Пордим”, В следващите сведения от ХІІ и ХVІІвек селото се споменава само като “Пордим”. Това име е старинно прилагателно, означаващо “пораждащ се, възобновяващ се”. През време на Освободителната руско-турска война 1877-78г., на територията на гр. Пордим са разположени главните квартири на руската и румънската армии, тук е проектиран и Санстефанския мирен договор. През 1909г. комитетът “Цар Освободител Александър ІІ” превръща тези сгради в къщи-музей с красиви благоустроени паркове около тях. Неразделна част от историческото наследство на гр. Пордим са камбанарията и църквата “Свети Димитър”. Камбаните са подарени от руския император Александър ІІ в знак на благодарност към жителите на града през 1879г.
Църквата в с. Згалево е обявена за художествен паметник на културата.
На 17.11.1977г. с Указ на Държавния съвет на България село Пордим е обявено за град.
Географско положение:
Община Пордим е разположена в Централна Северна България, Дунавската равнинно хълмиста област/приложение №1/.Общината се разполага на площ – 240кв.км., с преобладаващ релеф – равнинно-хълмист, а средната надморска височина е 183,5м. Климата е умерено континентален и сравнително сух. Зимата е особено студена. Средните температури през месец януари се движат -5ºС и -1ºС, съобразно надморската височина. Броят на дните със средна температура под нулата за трите зимни месеца е около 50-60. Зимните валежи са предимно от сняг 70-90% от общото количество на валежите. Снежната покривка е устойчива поради ниските температури и обилните снеговалежи. Пролетта е топла, а лятото изключително горещо поради равнинния характер на територията. Средните температури през най-горещия месец се движат между 30-35ºС. Есенните студени дни настъпват към средата на месец октомври.
История на Пордим
Пордим има щастлива историческа съдба. Рядко едно населено място получава шанса на непрекъснат живот за десетки векове. Историята на Пордим се губи в античността. За съществуването на активен селищен живот в района свидетелстват намерените останки от ранно и късно средновековни селища в местностите Шаварна, Дрен и Селището.
Въпреки малобройните си жители, Пордим устоява на историческите превратности и в годините на националното ни възраждане е вече значително чисто българско селище с над 60 къщи и около 1000 жители. Историческият му жребий е да стане известно на света по време на най-голямото събитие в историята ни през Х1Хвек -Руско-турската война от 1877-78 година.
На 19 юли 1877 година започва Плевенска епопея, в която Пордим заема своето достойно място. Съсредоточаването на големи руски войскови части, създаването на отбранителни линии и настаняването на командването на Западния отряд, а по-късно и на Главната квартира на императора в Пордим, го превръщат във важен пункт от Освободителната война.
Две сотни от Кубанския казашки полк са първите руски части, които влизат в Пордим. На 11 юли те пристигат в селото с разузнавателна цел. Сотнята на есаул Пархоменко успява още при първата схватка да отблъсне 200 черкези, разположени западно от Пордим. Към 17 часа разузнавателният отряд докладва на командването за случилото се в Пордим, след което напуска селото.
Още по време на Първия щурм за превземането на Плевен /19-20 юли 1877 година/ руските части се насочват към Пордим. След получаване на заповедта на командира на Западния отряд за настъпление към Плевен, ген. Шилдер-Шулднер заповядва на командира на 19 Костромски полк, който е включен в лявата колона да настъпи към Пордим. Костромци, в състав 2 батальона, 8 оръдия и 2 сотни, потеглят от бивака си около с. Трънчовица и след еднодневен поход пристигат в Пордим. Те преминават през селото, разузнават разположението на турските части и вечерта се изтеглят
към шосето за Русе. На следващият ден Костромският полк се насочва към Гривица.
На 19 юли в Пордим се установява щабът на 3-та пехотна дивизия от състава на IX корпус. С това Пордим започва да се превръща в команден пункт на Западния отряд при превземането на Плевен.
За организацията на Втория щурм, ген. Криденер свиква военен съвет на 29 юли в Пордим. Това е първият военен съвет на Западния отряд, който се провежда.
След Военния съвет в Пордим пристигат нови сили – една бригада от 30-та пехотна дивизия и два полка от 32-ра пехотна дивизия. Те заемат позиции източно от селото. Командваните от ген. Шаховски сили край Пордим наброяват 12 батальона с 10 000 пехотинци и 2 000 артилеристи с 56 оръдия.
Турското контранастъпление на 30 и 31 август 1877 година превръща Пордим в център на главните ударни сили. Построяването на силите и средствата, според новия командир на Западния отряд, ген. Зотов трябва да насочи турците към Пордим, където да бъдат посрещнати от главните сили. Така започва боят на 30 август, когато Осман паша настъпва с 11 000 души към с. Пелишат. Завързват се ожесточени боеве, в който 14 руски батальона в този участък устояват твърдо срещу 19 турски табора. Кръвопролития се водят и при самите села. Турците претърпяват големи загуби – 1350 души убити и ранени и към 16 часа са принудени да се върнат обратно в Плевен. Не малко жертви струва и победата на русите – 1 000 души.
Третият щурм за превземането на Плевен / 11-12 септември 1877година/ също е свързан с Пордим. На 2 септември командирът на Западния отряд свиква военен съвет в Пордим. В този съвет вземат участие всички артилерийски командири на частите, намиращи се около Плевен. Те обсъждат плановете за действието на артилерията при провеждането на Третия щурм. Румънският княз Карол I, който е назначен за командващ плевенските руско-румънски войски, също взема участие в съвета.
След неуспеха и на Третия щурм военният съвет взима решение за блокада на Плевен. Извиканият спешно от Русия ген. Едуард Иванович Тотлебен предприема редица енергични мерки за подобряване на обсадните позиции. В Пордим започват да се изработват приспособления от преплетени пръти, които да се използват за строеж на земните укрепления. Това са така наречените
“тури” , “фашини”, “опанки” – цилиндрични кошници без дъна, със затворени долни краища. Те се набиват по укрепителната линия и се напълват с пръст. По този начин те стават надеждни укрития за войниците. От по-дебели пръти и колове се изготвят шурмови стълби с дължина до 3-4 метра, които по време на атака се поставят върху брустверите на турските редути. Населението на Пордим взима активно участие при събирането и подготовката на необходимите за целта материали.
След превземането на турските укрепления при Горни Дъбник и Телиш /24 и 28 октомври 1877г./ от гвардията на ген.Гурко, положението на руската армия при Плевен се стабилизира. Руският император премества главната квартира в с.Пордим. Подготовката за настаняването се възлага на капитан Константин Ал. Галперт -комендант на селото. Той организира разчистване на калните и изпълнени със смет улици, а от разпръснатите камъни край оградите нарежда да се направи тротоар. С помощта на подръчни материали той организира създаването на първото оригинално улично осветление. Върху телеграфните стълбове кап. Галперт нарежда да се привържат бутилки с откъртени дъна. В бутилките се поставят свещи. Издръжката на това самобитно осветление се възлага на търговците, които не плащали данък за търговията при снабдяването на войската.
Единствената къща в Пордим, изградена върху каменни основи, е тази на Иван Стойков Троянчинина. В нея е отседнал румънският княз Карол I, който на 23 октомври я отстъпва на руския император Александър II.
Установяването на главната квартира в Пордим /26 октомври 1877г./ го превръща в централен команден пункт на руската армия и го свързва с по-нататъшното развитие на военните действия. В Пордим се съсредоточават руският генералитет и висшето офицерство. Главнокомандващият Николай Николаевич редовно информира императора и почти всяка вечер двамата прекарват времето си заедно в обсъждане на ситуацията при Плевен. По покана на императора много често идват ген.Милютин – военен министър на Русия, началник щаба ген.Непокойчицки, генералите Обручев, Тотлебен, Зотов, Ганецки, Туттгтт, Крдаев, Гурко и др.
Превърнал се във важен пункт на руското командване, Пордим става център на военните съвети, които имат голямо значение за понататъшното развитие на военните действия. Тук са проведени следните по-важни военни съвети:
На 27 октомври се свиква военен съвет на който присъства и румънският княз Карол I. Разглеждат се плановете за превземането на с.Телиш.
На 12 декември се свиква военен съвет за обсъждане плана на зимното преминаване на Балкана. В работата на съвета взимат участие Александър II, Николай Николаевич, военният министър ген.Милютин, началник щаба Непокойчицки и др. Предложението на ген.Гурко съдържа ценни насоки за понататъшния ход на войната. В донесението си до главната квартира той предлага, без да се чака превземането на Плевен, със смело и бързо настъпление да се нанесе удар върху армията на Шефкет паша. Настъпващият отряд трябва да премине Балкана през прохода Арабаконак, да превземе София с нейните големи складове от припаси и движейки се южно от Балкана, да се насочи към Одрин и Цариград.
В Главната квартира в Пордим се връчват награди на много генерали, офицери и войници. На 29 октомври императорът посещава двата лазарета в Пордим и награждава ранените. На 10 декември пръв полковник Моравски донася дългоочакваната вест за предаването на Осман паша.
През м.ноември Александър II заповядва да повикат граф Игнатиев от Петербург в Пордим. След дълго зимно пътуване известният дипломат пристига на 6 декември в Пордим и се явява в главната квартира, което личи от неговите лични записки.
На 13декември в Пордим се свиква военно дипломатически съвет за разглеждане на условията за мирен договор с Турция, ако тя поиска примирие. Граф Игнатиев отново изтъква пред съвета своите позиции, а именно че докато не бъде превзет Одрин, Турция няма да поиска мирен договор, затова военните действия трябва да бъдат насочени в това направление. Той изтъква пред съвета, че България трябва да стане свободно княжество, което се приема от съвета. Заедно с това са обсъдени границите на новоосвободена България и са приети позициите, застъпени на Цариградската конференция.
След превземането на Плевен императорът решава да напусне театъра на военните действие и да отпътува за Санкт Петербург /15декември 1877г./. В чест на неговото пътуване се организира тържествен преглед на войските около Пордим.
Една година след войната императорът изпраща на пордимчани шест големи бронзови камбани. Уста Генчо построява пред входа на църквата нова камбанария, в която е издялан от камък двуглав орел.
Императорът изпраща руски икони, утвар и тържествени одежди за богослужение. Карол1 подарява два свещника за църквата.
След пристигането на ген. Тотлебен се организира телеграфна връзка с частите, разположени около Плевен. Нейният център се установява в Пордим. Чрез линията Левски – Свищов и Румъния тя се свързва с Русия. По същото време се създава линията с.Пордим -с.Горно Студена – с.Павел за връзка с Източния отряд. С установяването на Главната квартира в Пордим пристига и командният състав на телеграфните части. Осигурена е надеждна връзка на императора с главнокомандващия и щабовете на IV, VI и XI корпус. В с.Пордим пристигат директорът на полевата поща Романус и началникът на пощенските отделения в България Трубачов. В Пордим е пуснат в действие първият граждански телеграф, с което се поставя началото на телеграфната служба в България.
Санитарните части на Западния отряд пристигат в Пордим още на 28юли, за да окажат помощ на ранените по време на Втория щурм. На ЗОюли в Пордим пристигат главният хирург на армията д-р Кадецки, д-р Пирогов и др.
След сражението в пордимските лазарети са превързани около 1 600 ранени. Непосредствено след Втория щурм лазаретите в Пордим стават шест. Те заемат обширните поляни югоизточно и югозападно от селото, където опъват палатките си и разполагат фургоните си. Тук са подвижните лазарети на 3, 5, 16,30, 31, 32 пехотни дивизии. По късно тук пристигат 47-ма военновременна болница и 63-ти военен госпитал. Дейността на медико-санитарните части в Пордим се засилва след контраатаката на турците на 31 август и при превземането на укрепленията при с.Горни Дъбник /24октомври/. Поради невъзможността на пордимските лазарети да поемат всички ранени, започва транспортирането им с каруци до Свищов, през Румъния за Русия.
След Освобождението, със събитията от тази война е свързана и новата история на Пордим. По инициатива на Комитета “Цар Освободител Александър II” с председател видния български революционер, обществен деец и мемоарист Стоян Заимов, къщите , където е отсядала руската и румънска главни квартири са превърнати в музеи. Те са част от мащабната програма за запазване на народния спомен и увековечаване на признателността. В Пордим отварят врати две от петте къщи – музеи в България. Благородната идея на Стоян Заимов получава горещата подкрепа на държавата и народа. Откупени са къщите на Иван Стойков Троянчанина и Върбан Илиев, седалище на двете главни квартири и съседни имоти за уреждане на парковете.
На 3 септември 1907 година в присъствието на княз Фердинанд I, Великия княз Владимир Александрович, членове на неговото семейство и много руски генерали, участници в войната, тържествено са открити къщите – музеи “Великий княз Николай Николаевич” и “Негово кралско Величество Карол I”. Пордимският кмет Божин Иванчев посреща височайшите гости с хляб и сол, а неговата съпруга подарява на Великата княгиня Мария Павловна великолепен пордимски женски костюм.
Така с дейността си Комитетът “Цар Освободител Александър II” дава материален израз на народната признателност. От тогава до днес не спира потокът от посетители на “тези ерусалими на българската свобода”, както сполучливо ги нарича българският поет Иван Вазов и вече близо 100 години те напомнят на поколенията за славното време на нашето освобождение, за важната роля, която е играло малкото българско селце Пордим в националната ни и световната история.
ОБЩИНА СТРАЛДЖА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Стралджа се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно – териториалните граници на област с административен център Ямбол. Територията на общината заема площ от 676.3 кв. км и съставлява 20.2% от територията на областта.
Най – северните части на общината граничат с полите на Стара планина, а най – южните опират до склоновете на Бакаджиците, както и до северозападните разклонения на Странджа планина. На север граничи с община Котел, на изток – с община Карнобат и община Средец, на запад – с община Тунджа и община Сливен и на юг – с община Болярово и община Елхово.
Община Стралджа включва 22 населени места, в това число един град и 21 села. Общият брой на населението при официалното преброяване през месец март 2001 г. е 15 409 души (в края на 2001 год. – 15 553 души) или гъстотата на населението е 23.5 жители на кв. км.
Административен, индустриален и културен център е Стралджа (обявен за град през 1968 година). 40% от населението на общината е концентрирано в общинския център (6 226 жители в края на 2001 год). По – големите села в общината са: с. Лозенец – 645 жители, с. Войника – 645 жители, с. Каменец – 594 жители, с. Зимница – 2 011 жители. Най – малкото село е с. Леярово – 75 жители (данните са от края на 2002 г.).
Община Стралджа е разположена в обхвата на север от Тунджанската климатична подобласт, която има преходно – континентален климат и се определя като една от най-топлите в страната. Средногодишната температура е 12єС, като средните януарски са 0,6 – 1,2єС, а средните юлски 22,5 – 23єС.
Средногодишните валежи са около 530 – 540 мм. /м2. Снежната покривка е неустойчива. Преобладаващите ветрове са от изток-североизток и от юг-югоизток. Община Стралджа не попада в сеизмично – активна зона. Територията е с разнообразен релеф, от равнинен и частично хълмист към полупланински релеф. Средната надморска височина е 205,3 м.
Благоприятните условия, които предлага релефа диференцират разнообразни стопански дейности – пътната инфраструктура, механизираното обработване на селскостопанските площи и доброто обезпечаване с хидромелиоративни съоръжения. Северните и южните части на общината, характерни с хълмисти морфоложки структури в съчетание с останалите природогеографски елементи са подходящи за развитие на краткотраен отдих.
Общината сe пресича от реките Мараш, Мочурица, Правдинска и други по – малки реки и поточета. Тези реки се характеризират със снежно – дъждовен режим, есенно – зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Икономическият профил на общината се характеризира с развито земеделие и свързаната с него преработвателна промишленост.
Структуроопределящи отрасли са селското стопанство, хранително – вкусовата промишленост, керамичната промишленост, машиностроенето, дърбообработващата и мебелната промишленост, търговията и услугите. В социален аспект общината има добре развити мрежи от образователни и здравни заведения, с известни затруднения в по – малките и периферни селища.
Има добри традиции в културата и спорта, но поради финансови затруднения те не намират подобаващото им се място в общия социално-икономически облик на общината. На територията на общината има значително ромско малцинство, което до голяма степен оказва влияние със своите характеристики на общите социални параметри на общината.
В демографско отношение като цяло се забелязват негативни тенденции на застаряване на населението, обезлюдяване на територии, спад в раждаемостта и увеличаване на смъртността, емиграция. Техническата инфраструктура е добре развита по отношение на електроснабдяването и съобщенията. Проблеми има с водоснабдяването на отделни селища, сериозен недостатък е липсата на канализация в почти всички населени места.
Междуселищната пътна инфраструктура е изградена, но част от пътищата са силно амортизирани и се нуждаят от рехабилитация и ремонти. Общината е със сравнително добри параметри на околната среда. Разполага с екологично чисти територии, които предлагат отлични възможности за екологично земеделие и производства. Има богата флора и фауна и интересни природни забележителности, сред които минерални извори и защитена местност Блатото.
Градът и общината са богати на културни и фолклорни прояви. Има и редица археологически, исторически и културни паметници. Стралджа е древно тракийско и средновековно селище. Районът е бил арена на военни походи и сражения между Прабългарската държава и Византия. През територията на общината преминава уникално погранично съоръжение (окоп) – Еркесията. Стралджа е център на комитет за съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 год.
Ежегодно община Стралджа разработва културен календар, който включва мероприятията организирани от културните институти от общината – Традиционен събор на народното творчество “Мараш пее“, Конкурс – надпяване “С песните на Вълкана Стоянова“, Общински празник на коледарската песен и други.
Кметства към община Стралджа:
1. с. Александрово
Намира се в южната част на общината, в подножието на Странджа планина. Хълмиста местност. Население – 263 души. Застаряващо село – в трудоспособна възраст са 103 души. Основният поминък е земеделието. Добри почвено-климатични условия за зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Добра инфраструктура – асфалтови пътища, изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация.
2. с. Атолово
На три километра източно от гр. Стралджа. Построено селище през 1926 г. на мястото на пресушено блато. Населено с бежанци от гръцка и македонска Тракия. Население 246 души – в трудоспособна възраст 101 души. Основен поминък е земеделието. През 1998 г. от местен предприемач е построен цех за преработка на зеленчуци. Добра инфраструктура – асфалтови пътища, електроснабдяване, телефонизация, водоснабдяване, ж.п. гара.
3. Богорово
Население – 167 души, от които в трудоспособна възраст – 78. Основен поминък – земеделие. Плодородна земя – черноземни смолници, подходяща за зеленчукопроизводство. Изградени са основните елементи на техническата инфраструктура – водоснабдяване, електрификация, пътища, телефони.
4. Воденичане
На 6 км южно от гр. Стралджа. Равнинни плодородни земи. Население 564 жители, от които 301 в трудоспособна възраст. Развито земеделие – зърнопроизводство и зеленчукопроизводство на базата на поливната система “Средна Тунджа”. Много добре изградени пътища, улици, електроснабдяване, телефони. Проблеми с водоснабдяването – качеството на водата.
5. Войника
Намира се на юг от Бакаджишките възвишения. Население – 645 жители, от които в трудоспособна възраст 306. Основен поминък – земеделие. Развито зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Добре развити комуникации – телефони, водоснабдяване, изградени улици и пътища. Има действуващо училище с деца и от околните села.
6. с. Джинот
На 10 км югозападно от гр. Стралджа. Равнинен район с плодородни земи. Жители – 353, от които 199 в трудоспособна възраст. Основно занимание на населението е земеделие с развито зърнопроизводство и технически култури. Изградени пътища, частично улици, има телефони, ток и вода.
7. с. Зимница
На 7 км западно от гр. Стралджа. Равнинна местност с богати земеделски земи. Население 2 011 жители – най-голямото село в общината. В трудосподобна възраст са 1 167 души от населението му. Основно занимание на жителите е земеделието с развито зърнопроизводство и силно зеленчукопроизводство на базата на поливната система “Средна Тунджа”. Съществува промишленост, свързана с мелничарство, зеленчукопреработка, има асфалтова база, произвеждат се бетонови изделия, има ж.п. гара. Много добре изградена инфраструктура – улици, ток, вода, телефони, частична канализация. Действуващо основно училище с деца и от съседните села.
8. с. Иречеково
Намира се на 17 км на юг от гр. Стралджа, в подножието на Бакаджишкшите възвишения. Население 639 души, от които 296 в трудоспособна възраст. Хълмиста местност с развито зърнопроизводство и лозарство. Добри възможности за развитие на животновъдство. Изградени пътища, водоснабдяване, ток, телефонна централа. Функционира самостоятелно начално училище.
9. с. Каменец
Населението на селото наброява 594 души, от които 365 в трудоспособна възраст. Развито зърнопроизводство и трайни насаждения. Много добри възможности за развитие на пасищно животновъдство. Има действащо предприятие за добив на негасена вар. Добри възможности за развитие добива на инертни материали за строителството. Изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация. Функционира основно училище.
10. Леярово
Най-малкото и най-отдалеченото село от общинския център. В подножието на Странджа планина, хълмиста пресечена местност. Населението е 75 души, от които 39 в трудоспособна възраст. Природните условия предлагат развитие на пасищното животновъдство и пчеларството.
11. с. Лозенец
Намира се на 5 км северно от гр. Стралджа, в подножието на Странджа планина. През селото преминава главия път София-Бургас. Населението е 645 души, от които в трудоспособна възраст 323. Трудовата заетост на населението е в селското стопанство, горското стопанство и газокомпресорна станция. Развито е лозарството, зърнопроизводството и животновъдството. Добри коомуникации и пътни връзки. Наличие на термални води.
12. с. Люлин
Намира се в източната част на Бакаджишките възвишения. Населението е 295 души, от които 127 в трудоспособна възраст. Основен поминък – земеделие. Добри условия за пасищно животновъдство и пчеларство. Добри комуникации – водоснабдяване, телефони, пътища.
13. с. Маленово
Намира се на 10 км югоизточно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Основен поминък е земеделието, като е развито зърнопроизводството, животновъдството и отглеждането на технически култури /слънчоглед/. Население 405 души, от които 197 в трудоспособна възраст.
Изградени нормални комуникации – вода, ток, телефони и пътища.
14. с. Недялско
Намира се на около 25 км на юг от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Население 458 души, от които 228 в трудоспособна възраст. Развито зърнопроизводство и лозарство. Изградени пътища, водоснабдяване, електроснабдяване и телефони. Функционира основно училище с деца и от съседни села.
15. с. Палаузово
Намира се на 10 км южно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Населението е 204 жители, от 111 в трудоспособна възраст. Основният поминък е земеделието. Развито е зърнопроизводство и отглеждането на технически култури /слънчоглед, памук/. Развито е и животновъдството. Нормални комуникации.
16. с. Поляна
Разположено в южния район на общината, горска местност със слабо продуктивни земи. Население 423 души, от които 213 в трудоспособна възраст. Природно-климатични условия, подходящи за развитие на пасищното животновъдство. Функционира основно училище. Изградени електроснабдяване, водоснабдяване, телефони и пътища.
17. с. Правдино
Население 242 души, от които преобладаващо население в пенсионна възраст (повече от половината) и само 93 души в трудоспособна възраст. Благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство. Наличие на минерален извор с лечебна вода с възможности за разширяване използуването му. Наличие на кариера за пясъчен камък, използван за облицовки в строителството. Добри възможности за създаване на производствено предприятие в това направление. Изградени нормални комуникации.
18. с. Първенец
Равнинна местност с плодородни земи. Население 454 души, от които 227 в трудоспособна възраст. Силно развито селско стопанство на основата на зърнопроизводството и животновъдството. Добри традиции в развитието на лозарството. Изградени пътни връзки, водоснабдяване и телефонизация.
19. с. Саранско
Население 171 души, от които 70 в трудоспособна възраст. Основен поминък – земеделие и животновъдство. Съществува складова зърнобаза, филиал на “Зърнени храни” – Ямбол. Добри условия за развитие на зърнопроизводството. Изградени транспортни връзки, водоснабдяване, телефони.
20. гр. Стралджа
Намира се на 23 км североизточно от гр. Ямбол в обширен равнинен район. Население 6 226 души, от които в трудоспособна възраст 3 567. Основен поминък е земеделието с развито зърнопроизводство и лозарство. Има изградени промишлени мощности за строителна керамика, производство на поливна техника и металообработване. Развито е мелничарството и дървообработването. Съществуват благоприятни условия за развитие на зеленчукопроизводството на база на изградените поливни полета на системата “Средна Тунджа”. Има и благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на овощни трайни насаждения. Добре изградена градска инфраструктура и благоустрояване. Изградени добри транспортни връзки със селата и областния град. Ж.п. линия и главен път Бургас-София осигуряват връзките с цялата страна. В системата на образованието действат четири училища.
21. с. Тамарино
Намира се в район с плодородни земи и добре развито земеделие. Население 406 души, от които 227 в трудоспособна възраст. Основният поминък е зърнопроизводството, добро развитие има и животновъдството. Тук се намира и Дом за душевно болни хора. Функционират начално училище и детска градина. Изградени водоснабдяване, телефонизация и електроснабдяване.
22. с. Чарда
Намира се на 12 км от гр. Стралджа в равнинен район с плодородни земи. Населението е 409 жители, от които 196 в трудоспособна възраст. Основно тук е застъпено зърнопроизводството и животновъдството. Изградени са водоснабдяване, електроснабдяване и телефонизация. Главната пътна мрежа е асфалтирана.