Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Ихтиман

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ScreenHunter 2315  Костенец, ул. Иван Вазов 2
071422308, 071423234
kostenetz_adm@yahoo.com
 http://www.kostenetz.com

 

 

 

 

 

 

 

2032Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област.

Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.

Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември.

През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград.

 

 

 

ScreenHunter_1055-Jun.-13-15.00Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини.

Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф.

 

Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.

 

 

 

1180Общината включва 8 населени места:

– гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/,

– с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/,

– с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/,

– с. Очуша,

– с. Горна Василица,

– с. Долна Василица,

– с. Голак,

– с. Подгорие.

 

В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства:

– Кметство с. Костенец (най-голямото в общината),

– Кметство с. Горна Василица

– Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.

 

1200px-Selo_Kostenets_003Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.

Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви.

Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.

Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.

 

 

 

Заетост

Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост.

Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания.

В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни – на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години.

По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец.

Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните.

Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените.

Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.

 

Икономическа информация:

Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост
2. Хранително-вкусова промишленост
3. Търговия
4. Туризъм
5. Транспорт
6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
7. Дървообработване
8. Мебелно производство
9. Шивашка промишленост
10. Химическа промишленост
11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.

 

 


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ИХТИМАН

 Ихтиман, ул. Цар Освободител 123
072482381, 0887355455, 0886399354
obshtina_ihtiman@mail.bg
 http://www.ihtiman-obshtina.com

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter 2035Град Ихтиман се намира в Област София и е административен център на Община Ихтиман. Разположен е в Средна гора, в котловина  покрай автомагистрала „Тракия“, на 48 км от София, на 40 км от известния планински курорт Боровец и на около 95 км от Пловдив.

Градът е носел името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто населен“) и е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Археологическите данни датират човешко присъствие в ихтиманското поле от неолита. През него минава най-древната и пряка пътна връзка между Средна Европа и Предна Азия. По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е. От траките са запазени множество  могили, почти край всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман. Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище

 

По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е.

От траките са и множество тракийски могили, запазени почти при всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман.

ScreenHunter 2036Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище.

На десетина километра от с. Живково, в подножието на Рила, е природен резерват „Искър”. Той е най-малкият в страната – 38 кв². Ако имате поне един свободен ден, може да го използвате за фотосафари. Ловът тук е подборен и селекционен, а ловните екземпляри се подготвят 10-на години. Ще ви примамят и с конни преходи из Рила, Пирин или Родопите.

 

В Ихтиман е построено първото в България голф игрище, отговарящо на всички световни стандарти. Може да пробвате силите си на футбол, баскетбол, волейбол. Игрищата са затревени и със стандартни размери. Има и два тенискорта, два плувни басейна, възможност за конна езда, зала за тенис на маса, фитнес, сауна, солариум. Към комплекса има построени къщи за фамилна почивка и хотел в центъра на града. На Тодоров ден организират парад на конете и весела надпревара.

От Мирово старото шосе отвежда до останките на римската крепост, чието име носи и тунелът Траянови врата на магистрала „Тракия”. Името Траянови врата е използвано за първи път от Антоний Бонфиний, когато разказва за похода на Владислав Варненчик /1443/. Преди това е наричан първо Суки, после Царски проход, Български проход, по време на турското робство – Кападжик дервент. Тук през август 986-та войниците на Самуил разбили и обърнали в бяг армията на византийския император Василий Втори, който се връщал от неуспешната обсада на Средец.

ob_ihtiman

Самият той успява да се спаси, попадайки случайно на тунела, през който снабдявали крепостта с вода. За тази славна битка стиховете на византиеца Йоан Геометър редят: „Пропаднете дървета, зловещи планини. Пропаднете недостъпни скали, там където лъвът се изплаши да излезе срещу сърните. Слънце, скрий под земята златоблестящата си колесница и кажи на великия дух на императора /Никифор Фока/ това: Истъра грабна венеца на Рим. Вземи бързо оръжието, защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия.”

За тази велика битка сведения оставят Лъв Дякон, Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и много други.

 

Исторически музей – Ихтиман

linksmuzei_[1]Историческия музей на град Ихтиман е открит за първи път през 1951 г. в къщата на изтъкнатия писател Гьончо Белев, където е открита първата експозиция, отразяваща етнографското богатство на Ихтиманския край. Той е създаден с помощта на будни ихтиманци, след апел на тогавашната комисия за наука, изкуство и култура да се включат в издирването на старинни вещи, ръкописи, занаятчийски изделия, които да дарят на музея. През 60-те години на ХХ в., музеят се профилира като музей за история на капитализма и революционно-работническото движение. Преместен е в центъра на града, където е открита експозиция, отговаряща на профила на музея. Фондовете на музея непрекъснато се обогатяват и разрастват. Музейните специалисти не се ограничават в събирането на експонати и продължават издирването и съхраняването на материали, с които се създават археологически отдел, етнографски, възраждане и т.н. През 1970 г. музеят се премества в нова сграда , построена специално за целта. В нея се открива нова експозиция като на първия етаж е експонирана етнографска изложба. Под ръководството на музея през 1978 г. започват археологически разкопки на крепостта “Маркова механа”, елемент от фортификационната система при “Траянови врата”. Десетгодишните проучвания разкриват интересни факти от старата история на района, а намерените материали са ценни експонати във фондовете на музея. През 1992 г. с решение на Министерството на културата музея бе преименуван в Исторически музей. През тези петдесет години музеят се утвърди като един културен институт, издирващ, съхраняващ и популяризиращ историческото наследство на Ихтиманския край.

 

Троянови врата

 

Крепост Маркова механа

linkstroyan1_[1]На прохода “Траянови врата”, непосредствено до тунела на автомагистрала Тракия се намира късно античната крепост “Маркова механа”, която е елемент от крепостна система “Траянови врата” край Ихтиман. Тя представлява най-известния археологически елемент от голям фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите. Мощното фортификационно съоръжение – кастел, се намирало непосредствено пред крепостните стени сред естествено защитена местност. Единствената му открита за неприятеля северозападна страна, била защитена от заплашително врязаните островръхи кули. Археологическите проучвания на крепостта, ръководени от ст.н.с. Д.Джонова, водят до заключение, че тя е построена през VІ в. На това място през 17.VІІІ.986 г. е станала и една от най-великите победи в Българската история, битката на цар Самуил с византийския император Василий ІІ.

 

 

 

 


Вижте по-голяма карта