история
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЧИРПАН
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Музеят се помещава в двуетажна монолитна сграда. Разполага с четири изложбени зали, фондохранилища и работни кабинети за отдели : Археология, Етнография и История. Има оборудвано реставрационно ателие и семинарна зала.
Музеят извършва събирателна, проучвателна и изследователска дейност в областта на археологията, етнографията и историята на Чирпан и региона.
В залите на музея периодично се представят изложби от различни периоди и с различна тематика. Основните колекции във фондовете включват снимки, вещи, документи, свързани с миналото на Чирпан и околностите, лични вещи и други материали, свързани с видни дейци от Възраждането, борбите за съединение на българските земи, за стопанско и културно развитие на района.
Във връзка с натрупания изследователски материал, музеят изготвя късометражни филми с историческа тематика, издава културно – историческо списание „Наше минало“. В ход е подготовка на Интернет страница и годишник на ИМ- Чирпан.
Музеят е организатор и съорганизатор на културни прояви в Община Чирпан. От 01.03.2002 год. в изложбените зали на музея е представена изложба „Градски бит и занаяти “ – първите десетилетия на XX век.
ПРИОРИТЕТИ
Обогатяване фондовете на музея и подобряване условията за съхраняване на материалите.
Участие в проекти за финансиране и набиране на извънбюджетни средства.
Участие със свои специалисти в подготовката и провеждането на археологически проучвания на АМ „Марица „, АМ „Тракия“, Тракийско селище в местността „Халка бунар“ в с.Горно Белево, средновековен обект с.Стоян Заимово.
Изработване на обновена програма за проучване и консервация на археологически обект Карасура, съвместно с АИМ при БАН и НПИК и поддържане на археологическата база към обекта.
Изготвяне и издаване на годишник на историческия музей.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СТОЮ ШИШКОВ – СМОЛЯН
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
На 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.
От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.
МИСИЯ
Създаден през 1935 г. от Стою Неделев ШИШКОВ – родоповед, учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения, Историческият музей в Смолян е най-големият музей, съхраняващ знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи.
Регионален исторически музей “Стою Шишков” днес носи с достойнство името на своя основател и провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край.
Чрез своите уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции, чрез изследователските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музеят работи в полза на обществото – за неговото духовно обогатяване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.
Мисията е приета от музейната колегия в Смолян през 2005 г.
Фондове
През годините музеят в Смолян е натрупал богати и разнообразни колекции, възлизащи над 150 хил. единици основен, спомагателен и обменен фонд. Всички те свидетелстват за културно-историческото развитие на населението обитавало централната част на Родопите – за древни култури и непрекъснатата обитаемост на района, за историята, културата и начина на живот през различните епохи в тяхната специфика и върхови изяви.
ЕКСПОЗИЦИИ
Постоянни експозиции
Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето. Галерия
Временни изложби
Актуална информация
Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.
Архив
Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:
“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).
„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.
„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.
„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от 22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.
“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България – Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.
“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см. Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.
«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).
“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите – Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.
«Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).
“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.
“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.
Електронен пътеводител на родолюбия българин
„Електронен пътеводител на патриотичния българин” съдържа дигитална информация за Република България, нейните граници и символи; за националните празници и тяхното честване; за важни дати и събития от българската история.
ОБЩИНА ПИРДОП
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.
Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.
Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.
Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.
Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.
Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.
Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.
Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.
Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.
ОБЩИНА СТАМБОЛОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА СТАМБОЛОВО
Община Стамболово е разположена на територията на област Хасково и е с площ от 277 кв. км. Намира се в североизточната част на Източните Родопи и отстои на 22 км. от областния център. Тя е облагодетелствана от природата кът на нашата страна, земя с богато географско разположение и история. Настоящето й се гради с динамичността и инициативността на местното население.
Населението на общината е смесено и е съхранило традициите и обичаите както на християнската, така и на мюсюлманската религия. Община Стамболово се състои от 26 населени места. Климатът в общината е умерено континентален.
Зимата е сравнително мека с минимални температури от 0 до минус 5 – 7 градуса по Целзий. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 35 – 37 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото – 25 градуса.
Пътната мрежа на територията на общината е изградена от третокласни / 47 км / и четвъртокласни / 86.40 км / пътища. Транспортното обслужване на населението се извършва изключително с частни превозвачи. По утвърдена транспортна схема се осъществяват връзки с големи градове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора и др.
Образователната система в общината обхваща 5 учебни заведения, от които едно Средно общообразователно (СОУ), 3 Основни училища ( ОУ ) и 1 Начално училище ( НУ ). Релефът й е пресечен, полупланински. На нейна територия са разположени над 80 микроязовира. По поречието на р. Арда се намират най – плодородните земеделски земи.
Бреговете на реката осигуряват подходящи условия за еко – туризъм, спортен риболов, рибовъдство и водни спортове. Типични за река Арда са животинските видове, които се отглеждат в тихи (статични) и течащи води, както и на брега на реката.
Речната долина е изключително място за опазване на редки и защитени видове влечуги и земноводни. Язовирът Студен Кладенец е разположен на р. Арда и в близост до него се намира защитената зона Големият сипей, който е богат на различни видове птици.
Община Стамболово е богата с археологически паметници, съхранили културата от всички епохи. Преобладават тракийските паметници от предримската и римската епоха и старобългарските селища и некрополи.
Няма селище, при проучването на което да не са открити надгробни могили. Интересните скални некрополи се намират в съседство с други тракийски паметници – крепости и светилища. Комплекси от крепости, светилища и некрополи от раннотракийския период се срещат най-често в долината на р.Арда и в скалистите местности на север от нея.
Населението на община Стамболово наброява 13768 души по постоянен адрес и 6341 – по настоящ.
Съществен момент в демографското развитие на общината през последните 15 години е интензивната миграция и емиграция.
Усилията са насочени за преодоляване на причините, пораждащи тези тенденции за привличане на инвестиции, запазване на съществуващите и разкриване на нови работни места, благоустрояването на населените места и изграждането съвременна инфраструктура.
Община Стамболово може да се определи като район – еталон на толерантност между етносите, защото в отделни периоди през годините, когато в някои райони на страната съществуваше етническо напрежение, то в този край местното население запази толерантни и коректни взаимоотношения, независимо от етническата и религиозната си принадлежност.
Населението на общината е смесено и е съхранило традициите и обичаите както на християнската, така и на мюсюлманската религия.