Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

история

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЧИРПАН

Чирпан, бул. Георги Димитров 87
041696370, 041692230
 im-chirpan@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

 

Музеят се помещава в двуетажна монолитна сграда. Разполага с четири изложбени зали, фондохранилища и работни кабинети за отдели : Археология, Етнография и История. Има оборудвано реставрационно ателие и семинарна зала.
Музеят извършва събирателна, проучвателна и изследователска дейност в областта на археологията, етнографията и историята на Чирпан и региона.

pjimageВ залите на музея периодично се представят изложби от различни периоди и с различна тематика. Основните колекции във фондовете включват снимки, вещи, документи, свързани с миналото на Чирпан и околностите, лични вещи и други материали, свързани с видни дейци от Възраждането, борбите за съединение на българските земи, за стопанско и културно развитие на района.

Във връзка с натрупания изследователски материал, музеят изготвя късометражни филми с историческа тематика, издава културно – историческо списание „Наше минало“. В ход е подготовка на Интернет страница и годишник на ИМ- Чирпан.

Музеят е организатор и съорганизатор на културни прояви в Община Чирпан. От 01.03.2002 год. в изложбените зали на музея е представена изложба „Градски бит и занаяти “ – първите десетилетия на XX век.

ПРИОРИТЕТИ

Обогатяване фондовете на музея и подобряване условията за съхраняване на материалите.
Участие в проекти за финансиране и набиране на извънбюджетни средства.
Участие със свои специалисти в подготовката и провеждането на археологически проучвания на АМ „Марица „, АМ „Тракия“, Тракийско селище в местността „Халка бунар“ в с.Горно Белево, средновековен обект с.Стоян Заимово.
Изработване на обновена програма за проучване и консервация на археологически обект Карасура, съвместно с АИМ при БАН и НПИК и поддържане на археологическата база към обекта.
Изготвяне и издаване на годишник на историческия музей.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СТОЮ ШИШКОВ – СМОЛЯН

ScreenHunter 2656 гр. Смолян, ул. Дичо Петров 5
030162727, 0879111915, 0879111913
rim.smolyan@gmail.com, museum-sm@mail.bg
http://www.museumsmolyan.eu

 

 

 

 

 

 

Смолян, сградата на музея, панорамаНа 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.

От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.

МИСИЯ

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян, чановеСъздаден през 1935 г. от Стою Неделев ШИШКОВ – родоповед, учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения, Историческият музей в Смолян е най-големият музей, съхраняващ знаците на паметта на населението, обитавало централната част на Родопската област през различните исторически епохи.

Регионален исторически музей “Стою Шишков” днес носи с достойнство името на своя основател и провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край.

Чрез своите уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции, чрез изследователските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музеят работи в полза на обществото – за  неговото духовно обогатяване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.

Мисията е приета от музейната колегия в Смолян през 2005 г.

 

 

 

 

 

Фондове

Постоянна експозиция на РИМ-Смолян,През годините музеят в Смолян е натрупал богати и разнообразни колекции, възлизащи над 150 хил. единици основен, спомагателен и обменен фонд. Всички те свидетелстват за културно-историческото развитие на населението обитавало централната част на Родопите – за древни култури и непрекъснатата обитаемост на района, за историята, културата и начина на живот през различните епохи в тяхната специфика и върхови изяви.

 

ЕКСПОЗИЦИИ

 

Постоянни експозиции

2Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват  със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето. Галерия

 

Временни изложби

Актуална информация

5Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.

    Архив

Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:

“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).

„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.

„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани  снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.

„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от  22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.

“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян  и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България – Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.

“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см.  Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.

«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).

6“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите – Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.

 «Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).

“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество  в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.

“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.

 

Електронен пътеводител на родолюбия българин

„Електронен пътеводител на патриотичния българин” съдържа дигитална информация за Република България, нейните граници и символи; за националните празници и тяхното честване; за важни дати и събития от българската история.

 

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242, 071815272
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА СТАМБОЛОВО

ScreenHunter 5449  Стамболово
 037 207 000
 kmet@stambolovo.bg
http://www.stambolovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА СТАМБОЛОВО

 

Община Стамболово е разположена на територията на област Хасково и е с площ от 277 кв. км. Намира се в североизточната част на Източните Родопи и отстои на 22 км. от областния център. Тя е облагодетелствана от природата кът на нашата страна, земя с богато географско разположение и история. Настоящето й се гради с динамичността и инициативността на местното население.

Населението на общината е смесено и е съхранило традициите и обичаите както на християнската, така и на мюсюлманската религия. Община Стамболово се състои от 26 населени места. Климатът в общината е умерено континентален.

Зимата е сравнително мека с минимални температури от 0 до минус 5 – 7 градуса по Целзий. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 35 – 37 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото – 25 градуса.

ScreenHunter_7060 May. 13 19.34

Пътната мрежа на територията на общината е изградена от третокласни / 47 км / и четвъртокласни / 86.40 км / пътища. Транспортното обслужване на населението се извършва изключително с частни превозвачи. По утвърдена транспортна схема се осъществяват връзки с големи градове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора и др.

Образователната система в общината обхваща 5 учебни заведения, от които едно Средно общообразователно (СОУ), 3 Основни училища ( ОУ ) и 1 Начално училище ( НУ ). Релефът й е пресечен, полупланински. На нейна територия са разположени над 80 микроязовира. По поречието на р. Арда се намират най – плодородните земеделски земи.

Бреговете на реката осигуряват подходящи условия за еко – туризъм, спортен риболов, рибовъдство и водни спортове. Типични за река Арда са животинските видове, които се отглеждат в тихи (статични) и течащи води, както и на брега на реката.

ScreenHunter_7061 May. 13 19.36

Речната долина е изключително място за опазване на редки и защитени видове влечуги и земноводни. Язовирът Студен Кладенец е разположен на р. Арда и в близост до него се намира защитената зона Големият сипей, който е богат на различни видове птици.

Община Стамболово е богата с археологически паметници, съхранили културата от всички епохи. Преобладават тракийските паметници от предримската и римската епоха и старобългарските селища и некрополи.

Няма селище, при проучването на което да не са открити надгробни могили. Интересните скални некрополи се намират в съседство с други тракийски паметници – крепости и светилища. Комплекси от крепости, светилища и некрополи от раннотракийския период се срещат най-често в долината на р.Арда и в скалистите местности на север от нея.

Населението на община Стамболово наброява 13768 души по постоянен адрес и 6341 – по настоящ.

Съществен момент в демографското развитие на общината през последните 15 години е интензивната миграция и емиграция.

Усилията са насочени за преодоляване на причините, пораждащи тези тенденции за привличане на инвестиции, запазване на съществуващите и разкриване на нови работни места, благоустрояването на населените места и изграждането съвременна инфраструктура.

Община Стамболово може да се определи като район – еталон на толерантност между етносите, защото в отделни периоди през годините, когато в някои райони на страната съществуваше етническо напрежение, то в този край местното население запази толерантни и коректни взаимоотношения, независимо от етническата и религиозната си принадлежност.

Населението на общината е смесено и е съхранило традициите и обичаите както на християнската, така и на мюсюлманската религия.

 


Вижте по-голяма карта