гр. Перущица, ул. Петър Бонев 1  031 432 205  museum.perushtitsa@abv.bg  http://museumperushtitsa.com/bg/

Събития… виж тук!

Историческият музей на Перущица е призван да събере и подреди не само историята на града, а в оригинална форма да освети, осмисли и широко да популяризира артефактите, преданията и документите от хилядолетното минало на района между легендарната тракийска Бесапара на северозапад и могъщите мегалитни комплекси от древни скални светилища по склоновете на Родопите на юг. Неговите обекти не са само легендарният храм на героизма от Април 1876-а „Св. арх. Михаил“, възрожденското училище „Св.св. Кирил и Методий” (Дановото училище), раннохристиянската Червена църква и самата музейна сграда. Мисията на Музея е да извади от забравата стари поселища, емблематични тракийски могили и знаменателни храмове още от първите християнски векове като открива, аргументира и утвърждава хилядолетната приемственост в духовния живот на местното население.

В древността селището, чийто наследник е Перущица, е обхващало обширна територия, а градският живот е бил толкова развит, че дори и в епохата на Османската власт е било наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул). Свидетелства от блясъка на този градски живот могат да се видят до днес в Музея и околностите му.

Първите заселници в района са траките. Останки от тяхно селище, датиращо още от каменната ера (ок. 7 000 г. р. Хр.), са разкрити около карстовия извор Пастуша. В същия район има 29 тракийски могили. Броят на могилите е впечатляващ, но още по-впечатляващи са артефактите, открити в тях. Достатъчно е да се споменат 16-те богато украсени колесници, намерени около Духова могила. Самата Духова могила е част от древен сакрален комплекс, който не загубва значението си през християнската епоха. Точно над Могила през 4 век е издигната уникалната раннохристиянска църква, наричана „Св. Богородица“ или „Червената църква“. В непосредсвена близост до двата обект има мощен извор – някогашният Свещен извор на Драговец (както някои наричат средновековния град в този район).

По линията Духова могила – Червената църква – Паметника на трите поколения в родопските склонове се открояват древни мегалитни комплекси. Функционирали векове наред като религиозни центрове, днес Орли камък, Манастирски Скали, Светото място и други подобни комплекси привличат любителите не само на културния туризъм, а и на алпинизма и природата с нейните все още недокрай изследвани енергии. Екопътеките, които свързват някои от обектите, предоставят необичайни и вълнуващи гледки – както към миналото, така и към природното великолепие.

Културните събития и атракциите, които предлага музеят, освен посочените обекти, включват още: представяне на съвременни произведения на изкуството (в Галерията на Дановото училище), на известни учени с нови погледи към миналото, настоящето и бъдещето (в залите на същото училище, една от които е оборудвана като своеобразен Музей на писмеността), детска лятна „Художесвена академия“, анимиране на уникални за района обичаи (като Къпанките на Ивановден), дегустация на прословутите местни вина (в близоста са избите на Брестовица и „Вила Юстина“). Концертите също не са забравени. Тяхната палитра варира от изпълнения на местни фолклорни хорове и танцови състави, до знаменити камерни изпълнители на класическа музика.

СВЕТИНИ

• ЧЕРВЕНАТА ЦЪРКВА
• ДАНОВОТО УЧИЛИЩЕ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
• ДУХОВА МОГИЛА
• ТАЙНИТЕ НА ДУХОВА МОГИЛА -ПРОДЪЛЖЕНИЕ
• МАНАСТИР „СВ. СВ. ТЕОДОР ТИРОН И ТEОДОР СТРАТИЛАТ“
• КРЕПОСТТА ПЕРИСТИЦА
• МЕГАЛИТНОТО СВЕТИЛИЩЕ МАНАСТИРСКИ СКАЛИ
• МЕГАЛИТНОТО СВЕТИЛИЩЕ СВЕТОТО МЯСТО
• ЗАГАДКАТА ДРАГОВЕЦ
• ПАМЕТНИКЪТ НА ТРИТЕ ПОКОЛЕНИЯ

Чирпан, бул. Георги Димитров 87 041696370, 041692230  im-chirpan@abv.bg

Музеят се помещава в двуетажна монолитна сграда. Разполага с четири изложбени зали, фондохранилища и работни кабинети за отдели : Археология, Етнография и История. Има оборудвано реставрационно ателие и семинарна зала.
Музеят извършва събирателна, проучвателна и изследователска дейност в областта на археологията, етнографията и историята на Чирпан и региона.

В залите на музея периодично се представят изложби от различни периоди и с различна тематика. Основните колекции във фондовете включват снимки, вещи, документи, свързани с миналото на Чирпан и околностите, лични вещи и други материали, свързани с видни дейци от Възраждането, борбите за съединение на българските земи, за стопанско и културно развитие на района.

Във връзка с натрупания изследователски материал, музеят изготвя късометражни филми с историческа тематика, издава културно – историческо списание „Наше минало“. В ход е подготовка на Интернет страница и годишник на ИМ- Чирпан.

Музеят е организатор и съорганизатор на културни прояви в Община Чирпан. От 01.03.2002 год. в изложбените зали на музея е представена изложба „Градски бит и занаяти “ – първите десетилетия на XX век.

ПРИОРИТЕТИ

Обогатяване фондовете на музея и подобряване условията за съхраняване на материалите.
Участие в проекти за финансиране и набиране на извънбюджетни средства.
Участие със свои специалисти в подготовката и провеждането на археологически проучвания на АМ „Марица „, АМ „Тракия“, Тракийско селище в местността „Халка бунар“ в с.Горно Белево, средновековен обект с.Стоян Заимово.
Изработване на обновена програма за проучване и консервация на археологически обект Карасура, съвместно с АИМ при БАН и НПИК и поддържане на археологическата база към обекта.
Изготвяне и издаване на годишник на историческия музей.

Каварна, ул. Черноморска 1Б 057082150, 057082327 imkavarna@abv.bg  http://imkavarna.com

Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките . Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техния поминък е свързан с лова и риболова за което свидетелстват многобройните предмети открити от археолозите.

Траките наричат своето селище Бизоне –мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за съществуването на техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци със всичко необходимо за оня свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.

От Чиракман в фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли . Близостта на морето и удобният залив при пристанище Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и създаването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския свят .

През 1972г. започват редовни археологически разкопки на Чиракман . По време на експедиция „Гетика-79“ през 1979г. са намерени две каменни котви в пристанище Каварна , в Яйлата и голям брой такива в Калиакра загатват за ранни връзки по море още през II хил. пр. н. е.

От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове . Според ономастиката думата Чиракман е от старотюркски произход и означава „светилник“, „факел“ .

На Чиракман са открити следи от човешко присъствие още от праисторическата епоха. С известни прекъсвания (хиатус) това прекъсване е продължило до късното Средновековие ( първите векове на османското иго ), когато градът се е преместил на 2-3км далече от морския бряг навътре в сушата и така е било поставено началото на днешна Каварна.

От средата на I хил. пр. н. е. на Чиракманското плато се издига акрополът на старогръцката колония Бизоне. През ранното средновековие на Чиракман са издигнати яки крепостни стени и той става важно звено от ранновизантийската укрепителна система.

През епохата на Първото Българско царство на Чиракман животът продължава .

Ролята на Чиракман нараства особено много през епохата на второто българско царство, като важен икономически , политически и духовен център.

В Vв. пр. Хр. Гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии . Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки . Траките предлагали восък, мед и др. стоки . Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония. По многобройните амфори намерени и на дъното на морето личат печати и текстове на търговците. По тях съдим за оживените икономически връзки на Бизоне със Синопе, Хераклея , Тасос , Херсонес , Египет и др. градове от Стария свят .

През втората половина на I в пр. Хр. , вследствие на голямо земетресение голяма част от града намиращ се на платото на Чиракман, откъм челната страна на носа се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.

В началото на новата ера 15г. сл. н. е. земите между р.Дунав и Черно море стават римска провинция под името Малка Скития .Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушеният Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени .В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели . Били са изградени складове за зърно и стоки . По време на римското присъствие в тези земи /I-IVв./ градът получил своя строителен разцвет – строят се храмове , водопроводи и масивни сгради. Градът бил разположен амфитеатрално по скатовете на околните височини.

От IIIв. е запазена една карта върху кожен щит, открита край река Ефрат в Месопотамия . Картата се нарича „Дура Европос“ и на нея е обозначен град Бизоне .

Многобройните следи от античността достигнали до наше време – сгради оръдия на труда, крепости, накити, керамика и монети, откривани при редовни археологически разкопки или случайно изровени от земята свидетелстват за висока степен на икономическо и културно развитие на тези земи.

След четвъртото столетие от новата ера започват непрестанни варварски нашествия . За по-добра защита на платото Чиракман и околните селища са изградени крепостни стени, които не спират нашествениците въпреки усилията на Византия. Градът е превзет и крепостните стени се разрушени .

Въпреки изградената отбранителна система през VIв. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна /етимологията на името не ни е известна / и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681г. от хан Аспарух българска държава.

За развитието на Карвуна по време на съществуването на Първото българско царство /VII-XIв./ съдим от археологическите разкопки. Те ни разкриват останки от крепостни стени , църкви , монументални сгради и жилищно строителство. Намерените монети свидетелстват за оживена търговия с Византия.

Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и представлява местност на 3км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център . Благоприятната за живот местност е била заселена още през 8 в. от прабългари .Многобройните останки от керамика разкриват, че тук се е произвеждала предимно салтовска керамика . Тя е представлявана от кани с трилистно устие , ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета със и без две дръжки . Те са сиви или сивочервени с изпъкнала повърхност и украса.

След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги .

През периода на Второто българско царство XII-XIV в. Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения , складове и църкви . Населението на града се увеличава през XIV в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с полунезависими владетели Балик ,Добротица и . Иванко

През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците.В края на XIVв. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита.Земите на Добруджанското деспотство са завладени окончателно в 1453г. след падането на Цариград. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки хвърлили се от скала на Калиакра вместо да приемат позора на завладени . Завоевателите остават на крепостта Калиакра и я използват за укрепен пункт . Християнското българско население се премества в Каварна в района по-навътре от морския бряг .Името на градът Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XVв. В множество морски и портоланни карти .

През османския период Каварна става свидетел на редица кървави стълкновения . Каварна е ограбвана , опожарявана и опустошавана през една от руско-турските войни от 1828-1829г.

Въпреки тежките времена животът в малкото крайморско градче не спира развитието си .През 1869г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна . В самото начало свещеник и учител е рилския монах Евстратий . Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.

През 1870г. църковно-националната борба завършва успешно за българите със създаването на независима българска църква узаконена с ферман под името Българска екзархия, което утвърждава българската просвета и самосъзнание в района.

През учебната 1873-1874г. в Каварна идва учителят Стефан Задгорски, който учителства в градът до 1876г. и допринася за укрепването на училището с по-високата си квалификация в сравнение с монахът Евстратий и цялостния живот на града.

С участието на новия учител в изпълнение на решенията на Шуменския учителски събор, през 1874г. в Каварна е създадено училищно настоятелство.Това е нова форма на обществена организация на българите насочена конкретно към проблемите на училището.

Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци прогонени от руските войски нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват . Начело на защитата на застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден (21юли 1877г) съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града избивайки 100 души . За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян , който е разкрит и убит от башибозука.

След многовековното робство на 4 февруари 1878г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.

През това бурно време основна грижа на българите е обединението на българските земи останали извън пределите на българската държава. Водят се мащабни военни действия през Балканската война 1912г. и Междусъюзническата 1913г.

Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния . През 1916г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци.

Първата световна война завършва е втора национална катастрофа за България и ново откъсване на Добруджа от Родината.

През 1923г е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация ВДРО начело с Дочо Михайлов . Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа , възприемайки четническата тактика . По късно в организацията вземат връх елементи , които прокарват политика на кървав терор сред населението . ето защо през септември 1925г. се създава нова организация очистена от четническата тактика , носеща името ДРО. През 1928г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.