Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Исторически музей

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-КАВАРНА

ScreenHunter 4236 Каварна, ул. Черноморска 1Б
057082150, 057082327
imkavarna@abv.bg
 http://imkavarna.com

 

 

 

 

 

 

Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките . Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техния поминък е свързан с лова и риболова за което свидетелстват многобройните предмети открити от археолозите.

Траките наричат своето селище Бизоне –мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за съществуването на техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци със всичко необходимо за оня свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.

От Чиракман в фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли . Близостта на морето и удобният залив при пристанище Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и създаването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския свят .

Untitled collage (10)През 1972г. започват редовни археологически разкопки на Чиракман . По време на експедиция „Гетика-79“ през 1979г. са намерени две каменни котви в пристанище Каварна , в Яйлата и голям брой такива в Калиакра загатват за ранни връзки по море още през II хил. пр. н. е.

От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове . Според ономастиката думата Чиракман е от старотюркски произход и означава „светилник“, „факел“ .

На Чиракман са открити следи от човешко присъствие още от праисторическата епоха. С известни прекъсвания (хиатус) това прекъсване е продължило до късното Средновековие ( първите векове на османското иго ), когато градът се е преместил на 2-3км далече от морския бряг навътре в сушата и така е било поставено началото на днешна Каварна.

От средата на I хил. пр. н. е. на Чиракманското плато се издига акрополът на старогръцката колония Бизоне. През ранното средновековие на Чиракман са издигнати яки крепостни стени и той става важно звено от ранновизантийската укрепителна система.

През епохата на Първото Българско царство на Чиракман животът продължава .

Ролята на Чиракман нараства особено много през епохата на второто българско царство, като важен икономически , политически и духовен център.

В Vв. пр. Хр. Гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии . Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки . Траките предлагали восък, мед и др. стоки . Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония. По многобройните амфори намерени и на дъното на морето личат печати и текстове на търговците. По тях съдим за оживените икономически връзки на Бизоне със Синопе, Хераклея , Тасос , Херсонес , Египет и др. градове от Стария свят .

През втората половина на I в пр. Хр. , вследствие на голямо земетресение голяма част от града намиращ се на платото на Чиракман, откъм челната страна на носа се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.

В началото на новата ера 15г. сл. н. е. земите между р.Дунав и Черно море стават римска провинция под името Малка Скития .Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушеният Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени .В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели . Били са изградени складове за зърно и стоки . По време на римското присъствие в тези земи /I-IVв./ градът получил своя строителен разцвет – строят се храмове , водопроводи и масивни сгради. Градът бил разположен амфитеатрално по скатовете на околните височини.

От IIIв. е запазена една карта върху кожен щит, открита край река Ефрат в Месопотамия . Картата се нарича „Дура Европос“ и на нея е обозначен град Бизоне .

Многобройните следи от античността достигнали до наше време – сгради оръдия на труда, крепости, накити, керамика и монети, откривани при редовни археологически разкопки или случайно изровени от земята свидетелстват за висока степен на икономическо и културно развитие на тези земи.

След четвъртото столетие от новата ера започват непрестанни варварски нашествия . За по-добра защита на платото Чиракман и околните селища са изградени крепостни стени, които не спират нашествениците въпреки усилията на Византия. Градът е превзет и крепостните стени се разрушени .

Въпреки изградената отбранителна система през VIв. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна /етимологията на името не ни е известна / и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681г. от хан Аспарух българска държава.

За развитието на Карвуна по време на съществуването на Първото българско царство /VII-XIв./ съдим от археологическите разкопки. Те ни разкриват останки от крепостни стени , църкви , монументални сгради и жилищно строителство. Намерените монети свидетелстват за оживена търговия с Византия.

Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и представлява местност на 3км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център . Благоприятната за живот местност е била заселена още през 8 в. от прабългари .Многобройните останки от керамика разкриват, че тук се е произвеждала предимно салтовска керамика . Тя е представлявана от кани с трилистно устие , ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета със и без две дръжки . Те са сиви или сивочервени с изпъкнала повърхност и украса.

След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги .

През периода на Второто българско царство XII-XIV в. Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения , складове и църкви . Населението на града се увеличава през XIV в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с полунезависими владетели Балик ,Добротица и . Иванко

През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците.В края на XIVв. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита.Земите на Добруджанското деспотство са завладени окончателно в 1453г. след падането на Цариград. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки хвърлили се от скала на Калиакра вместо да приемат позора на завладени . Завоевателите остават на крепостта Калиакра и я използват за укрепен пункт . Християнското българско население се премества в Каварна в района по-навътре от морския бряг .Името на градът Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XVв. В множество морски и портоланни карти .

През османския период Каварна става свидетел на редица кървави стълкновения . Каварна е ограбвана , опожарявана и опустошавана през една от руско-турските войни от 1828-1829г.

Въпреки тежките времена животът в малкото крайморско градче не спира развитието си .През 1869г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна . В самото начало свещеник и учител е рилския монах Евстратий . Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.

През 1870г. църковно-националната борба завършва успешно за българите със създаването на независима българска църква узаконена с ферман под името Българска екзархия, което утвърждава българската просвета и самосъзнание в района.

През учебната 1873-1874г. в Каварна идва учителят Стефан Задгорски, който учителства в градът до 1876г. и допринася за укрепването на училището с по-високата си квалификация в сравнение с монахът Евстратий и цялостния живот на града.

С участието на новия учител в изпълнение на решенията на Шуменския учителски събор, през 1874г. в Каварна е създадено училищно настоятелство.Това е нова форма на обществена организация на българите насочена конкретно към проблемите на училището.

Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци прогонени от руските войски нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват . Начело на защитата на застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден (21юли 1877г) съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града избивайки 100 души . За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян , който е разкрит и убит от башибозука.

След многовековното робство на 4 февруари 1878г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.

През това бурно време основна грижа на българите е обединението на българските земи останали извън пределите на българската държава. Водят се мащабни военни действия през Балканската война 1912г. и Междусъюзническата 1913г.

Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния . През 1916г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци.

Първата световна война завършва е втора национална катастрофа за България и ново откъсване на Добруджа от Родината.

През 1923г е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация ВДРО начело с Дочо Михайлов . Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа , възприемайки четническата тактика . По късно в организацията вземат връх елементи , които прокарват политика на кървав терор сред населението . ето защо през септември 1925г. се създава нова организация очистена от четническата тактика , носеща името ДРО. През 1928г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЕВЛИЕВО

s1_onblogo Севлиево, ул.Ген.Скобелев 10
 067532724
 museum_sevlievo@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

Untitled collage (10)Музеят в Севлиево е създаден през 1954 г. Първата му експозиция е археологическа. По-късно са създадени и експозициите, предстяващи колекциите „Етнография“ и „Възраждане“.

Музейният фонд наброява повече от 45 000 експоната – документи, снимки, археологически находки, произведения на изкуството и др. Музеят поддържа пет обекта – основна експозиция в Хаджистояновото училище, Архитектурно-възрожденски комплекс „Дандолови къщи“, „Табаханата“ (представяща инструментариума и технологията на табашкия занаят), Дом музей „Атанас Москов“. Музеят органицзира творчески ателиета, изложби, възстановки и други културни и образователни прояви.

Част от експозициите:

Късноантична и средновековна крепост Хоталич – експозиция на открито

Архитектурно-възрожденски комплекс „Дандолови къщи“ с експозиция „Интериори“

Хаджистояново училище – експозиции „Археология“ и „Възраждане“

Табахана /работилница за обработване на кожи/, с експозиция „Табашкият занаят“

Дом музей „Д-р Атанас Москов“

други забележителности в града и общината.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА

s1_onblogo Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6
 061342533, 0882556599, 0882559133
muzei_bcherkva@abv.bg
 http://www.museumbcherkva.com

 

 

 

 

 

 

 

Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.

Untitled collage (10)Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.

Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.

През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.

Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.

След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.

През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.

Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЕРНИК 

ScreenHunter 3775 гр. Перник ул. Физкултурна 2
076603737
museum_pernik@abv.bg
https://www.museumpernik.com

 

 

 

 

 

 

 

 

Pernik-history-museumРегионален исторически музей – Перник е създаден през 1953 г. като градски музей. През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а през 1968 г. се извършват административни и структурни промени и започва да се нарича Окръжен исторически музей. Той има общоисторически характер със следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “Българска история ХVІ-ХVІІІ в.”, “Нова и най-нова история”, “Връзки с обществеността”, “Фондове”. Разполага и с ателие за реставрация. Има домакин-касиер, счетоводител, хигиенист. Общо числеността на персонала е 18 бройки (в т.ч. и директор). Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. Посетителите са около 11 хил. души годишно. В последните години се организират временни изложби. Във фондовете се съхраняват 17 085 единици основен фонд и 37 833 единици спомагателен фонд – общо 54 918 единици. Оформени са следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, иконна сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.

 

 

 

ОТДЕЛИ:

АРХЕОЛОГИЯ

a2В долината на Горна Струма в началото на VІ хил. пр.Хр. се развива специфична култура. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. През 1976г. покойният Михаил Чохаджиев започва спасителни разкопки на раннонеолитното селище под хокейната площадка и открива горнострумската културна група, която по-късно получава името „група Гълъбник”, заради пълното й представяне в едноименната селищна могила. През 1979г. М.Чохаджиев започва разкопки в Гълъбник. Обектът е многообещаващ и Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993г. Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. От останките от живота се натрупал културен пласт с дебелина 5 м. Проучени са 1500 кв. м от селището и благодарение на обширната площ имаме много точна представа за архитектурата и селищното устройство, а и се сдобихме с многобройни находки. В момента историческият музей в Перник притежава изключително богата неолитна колекция. Освен многоликата керамична серия, от Гълъбник произхожда най-многобройната и разнообразна колекция от култови масички, които са не само атрактивни за зрителите, но са и много важни за проследяване на контактите на гълъбнишките хора с близки и далечни култури и за синхронизирането им, т.е. за определяне на относителната хронология на отделните обекти. С най-висока музейна стойност, разбира се, са уникатите. Съдът с форма на човешка глава е без аналог. Ние притежаваме единствения известен досега нефритен жезъл и заедно с него впечатляващ брой нефритени брадвички. В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището. От тук произхожда най-дългият мънистен наниз, направен от високо ценената в неолита средиземноморска мида спондилус, от мида денталиум и от различни скали и минерали. За съжаление огърлицата е попаднала в пожар и е загубила блясъка и колорита си, а и много от мънистата са повредени. От запазените успяхме да възстановим наниз с впечатляващата дължина от 16,80м. Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен досега от времето на ранния неолит. В праисторията всичко се прави на ръка и затова два напълно еднакви предмета не съществуват. Като се има предвид и отдалечеността на епохата, всеки предмет от преди 8000 г. е много рядък и много ценен. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети имат особено очарование – тяхното въздействие е много модерно.

 

 

 

ЕТНОГРАФИЯ

e4Отдел „Етнография” е създаден през 1968 г.
В отдела са работили Мария Гумнерова, Цветана Манова, Ангелина Михайлова.

 

Събрани са образци на материалната и духовна култура в Пернишка област.
Проучени са традиционните народни тъкани, облекло, занаяти, календарни празници и обичаи, лечебни практики.

 

Обособени са колекции „Тъкани и черги”, „Носии”, „Накити”, „Бусинско грънчарство”, „Оръдия на труда”. Направено е задълбочено изследване на обичая „Сурва”.
Записани са фолклорни песни и умотворения, изпълнявани от обичани певци и разказвачи. Отделът разполага с богат основен (8260 единици) и спомагателен (202 единици) фонд.

 

 

 

 

 

 

ИСТОРИЯ

i1Отдел „История на България XV-XIX век” към РИМ – Перник се създава през 1985 г. и за уредник е назначена Пенка Желева. Основният и научно – спомагателният фонд на отдела съдържат повече от 1300 експоната, които произхождат от Пернишко, Радомирско, Брезнишко и Трънско. За този край е характерно усилено строителство на църкви и манастири, което продължава през целия период на османската власт. В много селища по Горна Струма работят майстори – представители на Самоковска иконописна школа, включително и Захари Зограф, който рисува икони в храм „Св. Георги” в гр. Перник. Част от това богато наследство съставя сбирката икони от ХVIII – XIX век на РИМ – Перник, а също така и на църковна утвар, богослужебни книги, елементи от дървени иконостаси.

Връзките на местните жители със Света Гора са засвидетелствани от напрестолен резбован кръст и антиминс. Във фондовете се съхранява още оръжие – пушки, пищови, ятагани, характерни за ХVIII- XIX век, турски документи – тапии, приписки, ордени и медали на опълченци от Пернишки регион, участвали в Освободителната руско – турска война Притежание на РИМ – Перник са сабята и джобният часовник на видния просветен деец в Пернишко архимандрит Зиновий Поппетров.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - РАБОТНО ВРЕМЕ

ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО НЕДЕЛЯ
08.30 – 17.00 ч.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЦЕНИ

ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 2.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 1.00 лв.
Екскурзоводска беседа – 10.00 лв.
Безплатен вход – последен ВТОРНИК от месеца
работно време

ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – РАБОТНО ВРЕМЕ

От понеделник до неделя, 09.00 – 16.00 ч.
цени

ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – ЦЕНИ

ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици и пенсионери – 2.00 лв.
цени

СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ПЕРНИК – ЦЕНИ

ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв.

 

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БУРГАС

ScreenHunter 3774 гр. Бургас, ул. Славянска 69
 056820344, 056842582
main@burgasmuseums.bg
http://www.burgasmuseums.bg

 

 

 

 

 

 

 

cbbb3330682e4ee0e4d47d0498ca2660Регионалният исторически музей в Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Той е създаден през 1912 г. като частен музей към Бургаското археологическо дружество „Дебелт” от група интелектуалци и радетели за разкриване на историческото минало на Бургаските земи. Първият председател на Археологическото дружество е областния управител Христо Богоев, а първият ръководител на музея е Павел Воденичаров. През следващите 30 години са създадени първите музейни колекции с уникални археологически и етнографски ценности.
През 1946 членовете на дружеството предават музея на Общината и той е обявен за Народен музей, Бургас. За директор е назначен младия учен и археолог Иван Гълъбов /1918 – 1978 г. Той полага основите на археологическата наука и съвременното музейно дело в Бургаския регион./, а по-късно става професор във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, Университетите в Залцбург и Виена. От 1953 г. става Окръжен музей, а по-късно е преобразуван в Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство”. От 2000г.с Министерско постановление РИМ е утвърден за Регионален музей за Бургаска област, който организира издирването, научното изследване и изучаване на културното наследство в региона, съхранява го във фондовете си и го представя пред публиката.

 

Културно-исторически ресурси и туристическа дейност:

DSC_2371- През последните 15 години Регионалния исторически музей, Бургас е активно функциониращ културен и научен институт с изградена съвременна мрежа от четири основни музейни експозиции в областния център. Те са разположени в красиви сгради – културни паметници, разположени в центъра на града.

– Той разполага с висококвалифициран персонал и международно известни научни специалисти в областта на изследването и социализацията на културно-историческото наследство за развитие на туризма в региона.

– изследват нематериалното културно наследство: обичаи, традиционна култура, фолклор; събират природни образци и провеждат екологична образователна програма с ученици и студенти; обработват, съхраняват и публикуват исторически архиви и сбирки за историята на селищата , исторически събития и личности.

– РИМ, Бургас координира държавната и общинските политики в Бургаска област за съхраняване и използване на културното наследство и осъществява опазването и управлението на културните ценности в разработването на национални, регионални и общински планове и програми за развитие.

– Музеят има утвърдена и целогодишно функционираща туристическа и образователна програма за представяне на българската традиции, фолклор и занаяти с участието на професионални творци и любители. През лятото в музея работят детски школи по изучаването на традициите, а на археологическите разкопки се организират младежки и студентски практики-обучения.

– Музеят е реализирал повече от 32 проекта – част от тях самостоятелно, а други в партньорство с Министерство на културата, с Общините Бургас, Приморско, Созопол, Малко Търново, Камено и Царево , учебни заведения и неправителствени организации.

– РИМ, Бургас участва в международни проекти в партньорство с музеи от Валенсия, Любляна, Варшава, Лозенград за опазване и социализация на наследството, за образователно- информационни програми и културен туризъм.

Реализирани проекти:

  1. Археологически проучвания и реставрация на манастир “Св. Иван Кръстител “, Созопол с МК и Община Созопол.
  2. Разкриване на крепост Русокастро – осигуряване на алтернативни работни места на археологически обект – Община Камено и фондация “Русокастрон”.
  3. Национален конкурс за обявяване на Живи човешки наследства под закрилата на ЮНЕСКО- Първа награда на проект на РБМ, подкрепен от Община Царево- “Нестинарството – живата магия с огън – нестинарите от с. Българи”.

 

 

 

Основни дейности на РИМ, Бургас:

490x266_tabula_peutingeriana- издирва, откупува и придобива движими паметници на културата, архивни документи на изтъкнати личности или за важни исторически събития, свързани с града и региона; предмети с научна и художествена стойност; природни образци.

– провежда теренни обхождания, археологически разкопки, етнографски, природонаучни и комплексни експедиции на територията на общината, региона, страната.

– Осигурява юридическата и физическата защита на постъпилите във фондовете паметници на културата и природни образци.

– Подпомага научната обработка и регистрира движими паметници – собственост на други юридически и физически лица на територията на Бургаска община и региона.

– Оказва методическа помощ на утвърдените от МК музейни сбирки на юридически и физически лица на територията на Бургаска община.

– Извършва консервация и резервация на движими паметници на културата от своите фондове и природни образци.

– Разработва тематико-структурни и експозиционни планове, организира постоянни музейни експозиции и временни изложби. Участва в съвместни регионални и национални изложби в страната и чужбина.

– Разработва общи и специализирани беседи и лектории в музеите и извън тях. Работи върху научни проблеми, свързани с историята, културата и природата на Бургаски регион, в това число краезнанието и музеезнанието.

– Разработва и организира програми с общообразователна и популяризаторска цел за използването на движимите и недвижимите паметници на културата от местно и национално значение.

– Участва и организира общински, регионални, национални и международни срещи, чествания, научни конференции и симпозиуми.

– Подготвя и издава самостоятелно и съвместно с други юридически и физически лица научни, научно-популярни справочници, краеведчески и рекламни издания.

– Координира работата си с всички културни институти в Бургас и региона.

– Осъществява информационен и научен обмен и контакти с всички сродни институти в страната и чужбина съобразно нормативната уредба на Министерство на културата.

– Грижи се за стопанисването, възлага и контролира консервационно-реставрационните дейности на сградите – паметници на културата, в които се извършва музейна дейност на територията на Бургаската община.

– Организира документирането на музейните обекти и паметници на културата по фото-, видео-, и други подобни начини, разпространяването и използването за рекламни и търговски цели съгласно нормативната уредба.

– Създава и участва в сдружения с нестопанска цел и с други юридически и физически лица на местно, национално и международно ниво.

 

 

 

Образователни:

Етноработилница

Приключение в музея

Eкоклуб Вая

Пътят на гларуса

Музейна лектория

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ

ScreenHunter 3761 гр. Русе, пл. Батенберг 3
082825002
 pr@museumruse.com
https://www.museumruse.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Регионалният исторически музей в Русе осъществява своята културна дейност
на територията на областите Русе, Разград и Силистра.

149565_129932527060099_2463874_nМузеят е открит на 1 януари 1904 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята и природата на Североизточна България.

Сега Регионален исторически музей – Русе представя седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.

 

 

 

Отдел “Археология”

3Отдел “Археология” е най-старият и най-големият в Регионалния исторически музей – Русе. Той е пряк наследник на Археологическата музейна сбирка, създадена през 1904г. към Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” и е основата, върху която възниква и успешно се развива по-късно музейното дело в Русе. Отделът обединява научните раздели “Праистория”, Тракийска археология”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”.

Фондът му наброява близо 70 000 предмета, които представят най-важните черти в облика на материалната и духовна култура на Русенския край до края на ХІVв. Сред тях са енеолитна идолна пластика и керамика, тракийското сребърно съкровище от Борово, тракийски накити, колекция от тракийски шлемове, предмети на бита и въоръжение от римската епоха, накити от периода на Първото българско царство (VІІ-ХІв.), сребърно съкровище от с. Баниска (ХІІІв.), релефни керамични икони от Червен (ХІVв.), стенописи от средновековни скални манастири, много колективни монетни находки и др.

Повечето от съхраняваните в отдела експонати произхождат от археологически разкопки, началото на които е поставено през 1904г. Проучени са голям брой значими обекти, сред които се открояват Русенската селищна могила, неолитното селище при с. Копривец, тракийските могилни некрополи край Борово и Брестовица, античната гробница-мавзолей при с. Бабово, римските кастели Ятрус и Сексагинта Приста, античният некропол при с. Пейчиново, ранносредновековните некрополи при Николово, Красен, Табачка, Тръстеник, ранносредновековното укрепено селище при с. Стърмен, средновековният град Червен, скалният манастир “Св. архангел Михаил” при с. Иваново и много други. Някои от тези обекти се проучват десетилетия и са определящи за развитието на българската археологическа наука.

Успоредно с археологическите разкопки, отделът осъществува и постоянни теренни обхождания и наблюдения, резултатите от които попълват археологическата карта на България. Осъществяват се и дейности за контрол на състоянието на археологическите паметници, за тяхното опазване, консервация и реставрация. Отделът подготвя и експонира голям брой изложби в град Русе и други селища на страната, както и в чужбина. Отделни експонати се представят и в експозициите на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, на Националния исторически музей в София и др. През 2005г. в отдела работят един старши научен сътрудник, двама доктори, други изявени специалисти. Резултатите от тяхната дейност са обнародвани в много книги, монографии и други научни публикации.

В момента в отдела работят четирима специалисти: Димитър Чернаков, Стоян Йорданов, Върбин Върбанов и Деян Драгоев.

 

 

 

 

Отдел “Етнография”

11Отдел “Етнография” е създаден през 1970 година. Предмет на дейност на отдела е да издирва, събира и съхранява материали представящи традиционната селска и градска култура в периода от ср.на 19-ти до ср. на 20-ти век, къкто и да документира традиционната селска и градска духовна култура. В момента във фонда на отдела се съхраняват над 6 500 инвентарни единици. Това са предмети от селския и градски бит , битували на територията на русенския етнографски регион в посочения период. Най-значими са следните колекции:

от селски тъкани и облекла, представящи традиционните тъкачни техники и орнаментика, както и характерните женски, мъжки и детски носии.

от копия на оригинални обредни хлябове, които са част от празнично-обредната система на местното население.

от накити за традиционния костюм.

От европейски и японски порцелан и фаянс, битувал в гр. Русе през вт. пол.на 19-ти до ср. на 20-ти век.

От европейско и българско стъкло, от гр. Русе

– от сребро – съдове и накити, от град Русе

Научният фонд на отдел “Етнография” съдържа богата информация за традиционната култура на над 80 села в русенския етнографски регион. Ежегодните теренни проучвания, провеждани от Регионален исторически музей самостоятелно или с участието на други културни институции, дава възможност за наблюдение и научен анализ на състоянието и развитието на традиционната култура. В научния фонд на отдела се съхраняват досиета на отделните села, съдържащи информация за традиционни календарни и семейни празници, народна вяра, народна медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза.

В момента в отдела работят двама уредника: Искра Тодорова и Десислава Тихолова-фолклорист.

 

 

 

 

Отдел „История на България ХV-ХІХ век“

1Отделът е сформиран през 1958 г. Като самостоятелно звено, част от структурата на Исторически музей – Русе. За няколко десетилетия във вонда са постъпили под формата на дарения или откупки над 4000 фондови единици. Материалите имат непосредствена връзка с историята на Русе през период на Българското възраждане.
Най-значими сред експонатите са личните вещи, писма, оръжие, документи на видни русенски революционери, общественици, културно-просветни дейци, чиято дейност има национални измерения. С особена историческа стойност са: оръжейната колекция, архивът на семейство Обретенови, архивът на Панайот Хитов. В колекцията от книги, която съдържа арабски, турски и персийски ръкописи, старопечатни книги на църковнославянски и турски, има уникални екземпляри.
Освен научна стойност, експонатите съхранявани във фонда на отдела имат и безспорни експозиционни качества и  успешно са включвани в регионални и национални изложби.

В момента в отдела работят двама специалисти: Теодора Бакърджиева и Ренета Рошкева

 

 

 

Отдел „Нова история“

groupСъхранява близо 15 000  културни ценности от края на XIX до средата на XX век. Богатият веществен, снимков и документален материал отразява обществено-политическия стопански и културен живот в града и региона по това време. Акцент в събирателската работа през последното десетилетие са материали за бележити русенски личности и фамилии. Интерес представляват следните колекции:

– Монети и банкноти от Третото българско царство
– Печати
– Пощенски картички
– Ордени, медали и значки
– Военни униформи и атрибути от 5-ти Пехотен Дунавски полк
– Издания на русенските печатници
– Произведения на литературата и изкуството на русенски автори
– Документи на банкови и застрахователни дружества
– Табели
– Албуми
– Майсторски свидетелства
– Покани
– Алманаси
– Градоустройствени планове и архитектурни проекти
– Предизборни материали
– Знамена
– Медицинска техника и инструменти
– Музикални инструменти
– Фотоапарати и фотографска техника
– Снимки на русенски фотографи
– Кинопрожекционна техника
– Учебници и учебни пособия
– Спомени на известни русенски личности
– Архив на в. “Светлоструй” 1928 – 1941 г.
– Архив на Съюза на писателите от провинцията

Уредник: Мариана Димитрова
Отдел „Най-нова история“

Отделът се обособява през 1965 година. Дългогодишната събирателска  дейност  на музейните уредници обхваща политическия, икономическия, културен и всекидневен живот в  Русе  от времето на социализма и постсоциализма. Най-нова тенденция в събирателската дейност на раздела е записването на устни истории от периодите на  комунизма  и демокрациятая, работа с метода „Oral History“ при тяхното колекциониране и изследване. Фондът на отдела се състои от приблизително 11 000 инвентарни единици и притежава  следните колекции:
– значки, ордени и медали;
– знаците на социалистическия пейзаж
– техника от периода на социализма – радиоапарати, телевизори, пишещи машини, диапроектори и др.
– вещи на известни русенци като Константин Димчев (актьор), Стефан Вачев (диригент на Младежкия-симфоничен оркестър) и др.;
– материали, свързани с историята на БРП– униформи, документи, снимки;
– документи и снимки, представящи историята на бригадирското движение;
– фотоси, свързани с развитието на промишлеността и селското стопанство в Русе и региона;
– печатни материали и снимки от първия международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе;
– снимки, свързани с Еко-протестите в Русе, дали ход на демократичните промени в България;
– предизборни материали от периода на демокрацията
– документи, вещи и видеозаписи, свързани с историята на  репресираните от комунистическия режим и на горянското движение  в Русенско

Отделът няма постоянна експозиция, но се представя чрез различни временни изложби:“Политическия плакат”;“125 години Военноморскифлот”, съвместно с отдел Нова история и Военноморски музей-Варна и др.
Научно-изследователската дейност на  специалистите в отдела обхваща теми от политическия, културния и обществения живот на Русе и региона, както и етноложко изследване на проблемите на всекидневната култура в индустриалния град.

Уредници: Владислав Атанасов и Искрен Великов

 

 

 

Отдел „Природа“

indexОтдел Природа към Регионален исторически музей-Русе е основан през 1954 г. от учителя-естественик Михаил Халваджиев. За основа на отдела служи част от сбирката на кабинета по естествена история към Държавната Мъжка гимназия “Княз Борис” в гр. Русе. Принос за нейното обогатяване имат всички учители естественици, работили там, но най-голям е приносът на препаратора Юрий Шумлянски и на учителя Васил Ковачев.

През 1959 г. е открита първата експозиция на отдела, просъществувала до 1969 г.

От 1957 до 1979 г. препаратор е Иван Иванов.

От 1958 до 1960 г. уредник е Венелин Бешовски.

От 1960 до 1994 г. уредник е Еберхард Унджиян.

От 1979 до 2007 препаратор е Симеон Симеонов.

От  2007 до днес препаратор е Христо Христов

От 1994 до 1995 г. уредник е Венета Глушкова.

От 1996 г. до днес уредник е Венцеслав Петков.

От 2003 г. в отдела постъпва специалист-ботаник Мая Кубратова, която поема работата по разделите Ботаника и Геология.

От 1970 до 1989 г. отделът е преместван изцяло или на части в крайно неподходящи помещения 14 пъти и е сменял адреса си 5 пъти.

От 1989 г. за първи път от 19 години лабораторията по препариране, канцеларията, библиотеката и част от фондовете на отдела се намират заедно в една сграда.

В момента фондовете на отдела съхраняват над 7000 фондови единици от разделите гръбначни, безгръбначни, геология, палеонтология и ботаника, както и над 5000 диапозитива, негатива, снимки и над 6000 книги и периодична литература.