Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Исторически музей
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЧИРПАН
 |
 Чирпан, бул. Георги Димитров 87 041696370, 041692230 im-chirpan@abv.bg |
Музеят се помещава в двуетажна монолитна сграда. Разполага с четири изложбени зали, фондохранилища и работни кабинети за отдели : Археология, Етнография и История. Има оборудвано реставрационно ателие и семинарна зала.
Музеят извършва събирателна, проучвателна и изследователска дейност в областта на археологията, етнографията и историята на Чирпан и региона.
В залите на музея периодично се представят изложби от различни периоди и с различна тематика. Основните колекции във фондовете включват снимки, вещи, документи, свързани с миналото на Чирпан и околностите, лични вещи и други материали, свързани с видни дейци от Възраждането, борбите за съединение на българските земи, за стопанско и културно развитие на района.
Във връзка с натрупания изследователски материал, музеят изготвя късометражни филми с историческа тематика, издава културно – историческо списание „Наше минало“. В ход е подготовка на Интернет страница и годишник на ИМ- Чирпан.
Музеят е организатор и съорганизатор на културни прояви в Община Чирпан. От 01.03.2002 год. в изложбените зали на музея е представена изложба „Градски бит и занаяти “ – първите десетилетия на XX век.
ПРИОРИТЕТИ
Обогатяване фондовете на музея и подобряване условията за съхраняване на материалите.
Участие в проекти за финансиране и набиране на извънбюджетни средства.
Участие със свои специалисти в подготовката и провеждането на археологически проучвания на АМ „Марица „, АМ „Тракия“, Тракийско селище в местността „Халка бунар“ в с.Горно Белево, средновековен обект с.Стоян Заимово.
Изработване на обновена програма за проучване и консервация на археологически обект Карасура, съвместно с АИМ при БАН и НПИК и поддържане на археологическата база към обекта.
Изготвяне и издаване на годишник на историческия музей.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-КАВАРНА
 |
Каварна, ул. Черноморска 1Б 057082150, 057082327 imkavarna@abv.bg http://imkavarna.com |
Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките . Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техния поминък е свързан с лова и риболова за което свидетелстват многобройните предмети открити от археолозите.
Траките наричат своето селище Бизоне –мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за съществуването на техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци със всичко необходимо за оня свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.
От Чиракман в фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли . Близостта на морето и удобният залив при пристанище Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и създаването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския свят .
През 1972г. започват редовни археологически разкопки на Чиракман . По време на експедиция „Гетика-79“ през 1979г. са намерени две каменни котви в пристанище Каварна , в Яйлата и голям брой такива в Калиакра загатват за ранни връзки по море още през II хил. пр. н. е.
От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове . Според ономастиката думата Чиракман е от старотюркски произход и означава „светилник“, „факел“ .
На Чиракман са открити следи от човешко присъствие още от праисторическата епоха. С известни прекъсвания (хиатус) това прекъсване е продължило до късното Средновековие ( първите векове на османското иго ), когато градът се е преместил на 2-3км далече от морския бряг навътре в сушата и така е било поставено началото на днешна Каварна.
От средата на I хил. пр. н. е. на Чиракманското плато се издига акрополът на старогръцката колония Бизоне. През ранното средновековие на Чиракман са издигнати яки крепостни стени и той става важно звено от ранновизантийската укрепителна система.
През епохата на Първото Българско царство на Чиракман животът продължава .
Ролята на Чиракман нараства особено много през епохата на второто българско царство, като важен икономически , политически и духовен център.
В Vв. пр. Хр. Гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии . Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки . Траките предлагали восък, мед и др. стоки . Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония. По многобройните амфори намерени и на дъното на морето личат печати и текстове на търговците. По тях съдим за оживените икономически връзки на Бизоне със Синопе, Хераклея , Тасос , Херсонес , Египет и др. градове от Стария свят .
През втората половина на I в пр. Хр. , вследствие на голямо земетресение голяма част от града намиращ се на платото на Чиракман, откъм челната страна на носа се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.
В началото на новата ера 15г. сл. н. е. земите между р.Дунав и Черно море стават римска провинция под името Малка Скития .Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушеният Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени .В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели . Били са изградени складове за зърно и стоки . По време на римското присъствие в тези земи /I-IVв./ градът получил своя строителен разцвет – строят се храмове , водопроводи и масивни сгради. Градът бил разположен амфитеатрално по скатовете на околните височини.
От IIIв. е запазена една карта върху кожен щит, открита край река Ефрат в Месопотамия . Картата се нарича „Дура Европос“ и на нея е обозначен град Бизоне .
Многобройните следи от античността достигнали до наше време – сгради оръдия на труда, крепости, накити, керамика и монети, откривани при редовни археологически разкопки или случайно изровени от земята свидетелстват за висока степен на икономическо и културно развитие на тези земи.
След четвъртото столетие от новата ера започват непрестанни варварски нашествия . За по-добра защита на платото Чиракман и околните селища са изградени крепостни стени, които не спират нашествениците въпреки усилията на Византия. Градът е превзет и крепостните стени се разрушени .
Въпреки изградената отбранителна система през VIв. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна /етимологията на името не ни е известна / и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681г. от хан Аспарух българска държава.
За развитието на Карвуна по време на съществуването на Първото българско царство /VII-XIв./ съдим от археологическите разкопки. Те ни разкриват останки от крепостни стени , църкви , монументални сгради и жилищно строителство. Намерените монети свидетелстват за оживена търговия с Византия.
Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и представлява местност на 3км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център . Благоприятната за живот местност е била заселена още през 8 в. от прабългари .Многобройните останки от керамика разкриват, че тук се е произвеждала предимно салтовска керамика . Тя е представлявана от кани с трилистно устие , ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета със и без две дръжки . Те са сиви или сивочервени с изпъкнала повърхност и украса.
След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги .
През периода на Второто българско царство XII-XIV в. Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения , складове и църкви . Населението на града се увеличава през XIV в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с полунезависими владетели Балик ,Добротица и . Иванко
През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците.В края на XIVв. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита.Земите на Добруджанското деспотство са завладени окончателно в 1453г. след падането на Цариград. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки хвърлили се от скала на Калиакра вместо да приемат позора на завладени . Завоевателите остават на крепостта Калиакра и я използват за укрепен пункт . Християнското българско население се премества в Каварна в района по-навътре от морския бряг .Името на градът Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XVв. В множество морски и портоланни карти .
През османския период Каварна става свидетел на редица кървави стълкновения . Каварна е ограбвана , опожарявана и опустошавана през една от руско-турските войни от 1828-1829г.
Въпреки тежките времена животът в малкото крайморско градче не спира развитието си .През 1869г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна . В самото начало свещеник и учител е рилския монах Евстратий . Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.
През 1870г. църковно-националната борба завършва успешно за българите със създаването на независима българска църква узаконена с ферман под името Българска екзархия, което утвърждава българската просвета и самосъзнание в района.
През учебната 1873-1874г. в Каварна идва учителят Стефан Задгорски, който учителства в градът до 1876г. и допринася за укрепването на училището с по-високата си квалификация в сравнение с монахът Евстратий и цялостния живот на града.
С участието на новия учител в изпълнение на решенията на Шуменския учителски събор, през 1874г. в Каварна е създадено училищно настоятелство.Това е нова форма на обществена организация на българите насочена конкретно към проблемите на училището.
Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци прогонени от руските войски нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват . Начело на защитата на застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден (21юли 1877г) съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града избивайки 100 души . За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян , който е разкрит и убит от башибозука.
След многовековното робство на 4 февруари 1878г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.
През това бурно време основна грижа на българите е обединението на българските земи останали извън пределите на българската държава. Водят се мащабни военни действия през Балканската война 1912г. и Междусъюзническата 1913г.
Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния . През 1916г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци.
Първата световна война завършва е втора национална катастрофа за България и ново откъсване на Добруджа от Родината.
През 1923г е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация ВДРО начело с Дочо Михайлов . Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа , възприемайки четническата тактика . По късно в организацията вземат връх елементи , които прокарват политика на кървав терор сред населението . ето защо през септември 1925г. се създава нова организация очистена от четническата тактика , носеща името ДРО. През 1928г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЕВЛИЕВО
 |
Севлиево, ул.Ген.Скобелев 10 067532724 museum_sevlievo@abv.bg |
Музеят в Севлиево е създаден през 1954 г. Първата му експозиция е археологическа. По-късно са създадени и експозициите, предстяващи колекциите „Етнография“ и „Възраждане“.
Музейният фонд наброява повече от 45 000 експоната – документи, снимки, археологически находки, произведения на изкуството и др. Музеят поддържа пет обекта – основна експозиция в Хаджистояновото училище, Архитектурно-възрожденски комплекс „Дандолови къщи“, „Табаханата“ (представяща инструментариума и технологията на табашкия занаят), Дом музей „Атанас Москов“. Музеят органицзира творчески ателиета, изложби, възстановки и други културни и образователни прояви.
Част от експозициите:
Късноантична и средновековна крепост Хоталич – експозиция на открито
Архитектурно-възрожденски комплекс „Дандолови къщи“ с експозиция „Интериори“
Хаджистояново училище – експозиции „Археология“ и „Възраждане“
Табахана /работилница за обработване на кожи/, с експозиция „Табашкият занаят“
Дом музей „Д-р Атанас Москов“
други забележителности в града и общината.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА
|
Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6 061342533, 0882556599, 0882559133 muzei_bcherkva@abv.bg http://www.museumbcherkva.com |
Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.
Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.
Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.
През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.
През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.
След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.
През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.
Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЕРНИК
 |
гр. Перник ул. Физкултурна 2 076603737 museum_pernik@abv.bg https://www.museumpernik.com |
Регионален исторически музей – Перник е създаден през 1953 г. като градски музей. През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а през 1968 г. се извършват административни и структурни промени и започва да се нарича Окръжен исторически музей. Той има общоисторически характер със следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “Българска история ХVІ-ХVІІІ в.”, “Нова и най-нова история”, “Връзки с обществеността”, “Фондове”. Разполага и с ателие за реставрация. Има домакин-касиер, счетоводител, хигиенист. Общо числеността на персонала е 18 бройки (в т.ч. и директор). Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. Посетителите са около 11 хил. души годишно. В последните години се организират временни изложби. Във фондовете се съхраняват 17 085 единици основен фонд и 37 833 единици спомагателен фонд – общо 54 918 единици. Оформени са следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, иконна сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.
ОТДЕЛИ:
АРХЕОЛОГИЯ
В долината на Горна Струма в началото на VІ хил. пр.Хр. се развива специфична култура. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. През 1976г. покойният Михаил Чохаджиев започва спасителни разкопки на раннонеолитното селище под хокейната площадка и открива горнострумската културна група, която по-късно получава името „група Гълъбник”, заради пълното й представяне в едноименната селищна могила. През 1979г. М.Чохаджиев започва разкопки в Гълъбник. Обектът е многообещаващ и Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993г. Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. От останките от живота се натрупал културен пласт с дебелина 5 м. Проучени са 1500 кв. м от селището и благодарение на обширната площ имаме много точна представа за архитектурата и селищното устройство, а и се сдобихме с многобройни находки. В момента историческият музей в Перник притежава изключително богата неолитна колекция. Освен многоликата керамична серия, от Гълъбник произхожда най-многобройната и разнообразна колекция от култови масички, които са не само атрактивни за зрителите, но са и много важни за проследяване на контактите на гълъбнишките хора с близки и далечни култури и за синхронизирането им, т.е. за определяне на относителната хронология на отделните обекти. С най-висока музейна стойност, разбира се, са уникатите. Съдът с форма на човешка глава е без аналог. Ние притежаваме единствения известен досега нефритен жезъл и заедно с него впечатляващ брой нефритени брадвички. В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището. От тук произхожда най-дългият мънистен наниз, направен от високо ценената в неолита средиземноморска мида спондилус, от мида денталиум и от различни скали и минерали. За съжаление огърлицата е попаднала в пожар и е загубила блясъка и колорита си, а и много от мънистата са повредени. От запазените успяхме да възстановим наниз с впечатляващата дължина от 16,80м. Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен досега от времето на ранния неолит. В праисторията всичко се прави на ръка и затова два напълно еднакви предмета не съществуват. Като се има предвид и отдалечеността на епохата, всеки предмет от преди 8000 г. е много рядък и много ценен. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети имат особено очарование – тяхното въздействие е много модерно.
ЕТНОГРАФИЯ
Отдел „Етнография” е създаден през 1968 г.
В отдела са работили Мария Гумнерова, Цветана Манова, Ангелина Михайлова.
Събрани са образци на материалната и духовна култура в Пернишка област.
Проучени са традиционните народни тъкани, облекло, занаяти, календарни празници и обичаи, лечебни практики.
Обособени са колекции „Тъкани и черги”, „Носии”, „Накити”, „Бусинско грънчарство”, „Оръдия на труда”. Направено е задълбочено изследване на обичая „Сурва”.
Записани са фолклорни песни и умотворения, изпълнявани от обичани певци и разказвачи. Отделът разполага с богат основен (8260 единици) и спомагателен (202 единици) фонд.
ИСТОРИЯ
Отдел „История на България XV-XIX век” към РИМ – Перник се създава през 1985 г. и за уредник е назначена Пенка Желева. Основният и научно – спомагателният фонд на отдела съдържат повече от 1300 експоната, които произхождат от Пернишко, Радомирско, Брезнишко и Трънско. За този край е характерно усилено строителство на църкви и манастири, което продължава през целия период на османската власт. В много селища по Горна Струма работят майстори – представители на Самоковска иконописна школа, включително и Захари Зограф, който рисува икони в храм „Св. Георги” в гр. Перник. Част от това богато наследство съставя сбирката икони от ХVIII – XIX век на РИМ – Перник, а също така и на църковна утвар, богослужебни книги, елементи от дървени иконостаси.
Връзките на местните жители със Света Гора са засвидетелствани от напрестолен резбован кръст и антиминс. Във фондовете се съхранява още оръжие – пушки, пищови, ятагани, характерни за ХVIII- XIX век, турски документи – тапии, приписки, ордени и медали на опълченци от Пернишки регион, участвали в Освободителната руско – турска война Притежание на РИМ – Перник са сабята и джобният часовник на видния просветен деец в Пернишко архимандрит Зиновий Поппетров.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - РАБОТНО ВРЕМЕ
ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО НЕДЕЛЯ
08.30 – 17.00 ч.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 2.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 1.00 лв.
Екскурзоводска беседа – 10.00 лв.
Безплатен вход – последен ВТОРНИК от месеца
работно време
ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – РАБОТНО ВРЕМЕ
От понеделник до неделя, 09.00 – 16.00 ч.
цени
ПОДЗЕМЕН МИНЕН МУЗЕЙ – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици и пенсионери – 2.00 лв.
цени
СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ПЕРНИК – ЦЕНИ
ВХОДНИ БИЛЕТИ
За възрастни – 4.00 лв.
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БУРГАС
 |
гр. Бургас, ул. Славянска 69 056820344, 056842582 main@burgasmuseums.bg http://www.burgasmuseums.bg |
Регионалният исторически музей в Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Той е създаден през 1912 г. като частен музей към Бургаското археологическо дружество „Дебелт” от група интелектуалци и радетели за разкриване на историческото минало на Бургаските земи. Първият председател на Археологическото дружество е областния управител Христо Богоев, а първият ръководител на музея е Павел Воденичаров. През следващите 30 години са създадени първите музейни колекции с уникални археологически и етнографски ценности.
През 1946 членовете на дружеството предават музея на Общината и той е обявен за Народен музей, Бургас. За директор е назначен младия учен и археолог Иван Гълъбов /1918 – 1978 г. Той полага основите на археологическата наука и съвременното музейно дело в Бургаския регион./, а по-късно става професор във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, Университетите в Залцбург и Виена. От 1953 г. става Окръжен музей, а по-късно е преобразуван в Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство”. От 2000г.с Министерско постановление РИМ е утвърден за Регионален музей за Бургаска област, който организира издирването, научното изследване и изучаване на културното наследство в региона, съхранява го във фондовете си и го представя пред публиката.
Културно-исторически ресурси и туристическа дейност:
- През последните 15 години Регионалния исторически музей, Бургас е активно функциониращ културен и научен институт с изградена съвременна мрежа от четири основни музейни експозиции в областния център. Те са разположени в красиви сгради – културни паметници, разположени в центъра на града.
– Той разполага с висококвалифициран персонал и международно известни научни специалисти в областта на изследването и социализацията на културно-историческото наследство за развитие на туризма в региона.
– изследват нематериалното културно наследство: обичаи, традиционна култура, фолклор; събират природни образци и провеждат екологична образователна програма с ученици и студенти; обработват, съхраняват и публикуват исторически архиви и сбирки за историята на селищата , исторически събития и личности.
– РИМ, Бургас координира държавната и общинските политики в Бургаска област за съхраняване и използване на културното наследство и осъществява опазването и управлението на културните ценности в разработването на национални, регионални и общински планове и програми за развитие.
– Музеят има утвърдена и целогодишно функционираща туристическа и образователна програма за представяне на българската традиции, фолклор и занаяти с участието на професионални творци и любители. През лятото в музея работят детски школи по изучаването на традициите, а на археологическите разкопки се организират младежки и студентски практики-обучения.
– Музеят е реализирал повече от 32 проекта – част от тях самостоятелно, а други в партньорство с Министерство на културата, с Общините Бургас, Приморско, Созопол, Малко Търново, Камено и Царево , учебни заведения и неправителствени организации.
– РИМ, Бургас участва в международни проекти в партньорство с музеи от Валенсия, Любляна, Варшава, Лозенград за опазване и социализация на наследството, за образователно- информационни програми и културен туризъм.
Реализирани проекти:
- Археологически проучвания и реставрация на манастир “Св. Иван Кръстител “, Созопол с МК и Община Созопол.
- Разкриване на крепост Русокастро – осигуряване на алтернативни работни места на археологически обект – Община Камено и фондация “Русокастрон”.
- Национален конкурс за обявяване на Живи човешки наследства под закрилата на ЮНЕСКО- Първа награда на проект на РБМ, подкрепен от Община Царево- “Нестинарството – живата магия с огън – нестинарите от с. Българи”.
Основни дейности на РИМ, Бургас:
- издирва, откупува и придобива движими паметници на културата, архивни документи на изтъкнати личности или за важни исторически събития, свързани с града и региона; предмети с научна и художествена стойност; природни образци.
– провежда теренни обхождания, археологически разкопки, етнографски, природонаучни и комплексни експедиции на територията на общината, региона, страната.
– Осигурява юридическата и физическата защита на постъпилите във фондовете паметници на културата и природни образци.
– Подпомага научната обработка и регистрира движими паметници – собственост на други юридически и физически лица на територията на Бургаска община и региона.
– Оказва методическа помощ на утвърдените от МК музейни сбирки на юридически и физически лица на територията на Бургаска община.
– Извършва консервация и резервация на движими паметници на културата от своите фондове и природни образци.
– Разработва тематико-структурни и експозиционни планове, организира постоянни музейни експозиции и временни изложби. Участва в съвместни регионални и национални изложби в страната и чужбина.
– Разработва общи и специализирани беседи и лектории в музеите и извън тях. Работи върху научни проблеми, свързани с историята, културата и природата на Бургаски регион, в това число краезнанието и музеезнанието.
– Разработва и организира програми с общообразователна и популяризаторска цел за използването на движимите и недвижимите паметници на културата от местно и национално значение.
– Участва и организира общински, регионални, национални и международни срещи, чествания, научни конференции и симпозиуми.
– Подготвя и издава самостоятелно и съвместно с други юридически и физически лица научни, научно-популярни справочници, краеведчески и рекламни издания.
– Координира работата си с всички културни институти в Бургас и региона.
– Осъществява информационен и научен обмен и контакти с всички сродни институти в страната и чужбина съобразно нормативната уредба на Министерство на културата.
– Грижи се за стопанисването, възлага и контролира консервационно-реставрационните дейности на сградите – паметници на културата, в които се извършва музейна дейност на територията на Бургаската община.
– Организира документирането на музейните обекти и паметници на културата по фото-, видео-, и други подобни начини, разпространяването и използването за рекламни и търговски цели съгласно нормативната уредба.
– Създава и участва в сдружения с нестопанска цел и с други юридически и физически лица на местно, национално и международно ниво.