Ихтиман, ул. Цар Освободител 123 072482381, 0887355455, 0886399354 obshtina_ihtiman@mail.bg  http://www.ihtiman-obshtina.com

Град Ихтиман се намира в Област София и е административен център на Община Ихтиман. Разположен е в Средна гора, в котловина  покрай автомагистрала „Тракия“, на 48 км от София, на 40 км от известния планински курорт Боровец и на около 95 км от Пловдив.

Градът е носел името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто населен“) и е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Археологическите данни датират човешко присъствие в ихтиманското поле от неолита. През него минава най-древната и пряка пътна връзка между Средна Европа и Предна Азия. По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е. От траките са запазени множество  могили, почти край всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман. Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище

По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е.

От траките са и множество тракийски могили, запазени почти при всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман.

Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище.

На десетина километра от с. Живково, в подножието на Рила, е природен резерват „Искър”. Той е най-малкият в страната – 38 кв². Ако имате поне един свободен ден, може да го използвате за фотосафари. Ловът тук е подборен и селекционен, а ловните екземпляри се подготвят 10-на години. Ще ви примамят и с конни преходи из Рила, Пирин или Родопите.

В Ихтиман е построено първото в България голф игрище, отговарящо на всички световни стандарти. Може да пробвате силите си на футбол, баскетбол, волейбол. Игрищата са затревени и със стандартни размери. Има и два тенискорта, два плувни басейна, възможност за конна езда, зала за тенис на маса, фитнес, сауна, солариум. Към комплекса има построени къщи за фамилна почивка и хотел в центъра на града. На Тодоров ден организират парад на конете и весела надпревара.

От Мирово старото шосе отвежда до останките на римската крепост, чието име носи и тунелът Траянови врата на магистрала „Тракия”. Името Траянови врата е използвано за първи път от Антоний Бонфиний, когато разказва за похода на Владислав Варненчик /1443/. Преди това е наричан първо Суки, после Царски проход, Български проход, по време на турското робство – Кападжик дервент. Тук през август 986-та войниците на Самуил разбили и обърнали в бяг армията на византийския император Василий Втори, който се връщал от неуспешната обсада на Средец.

Самият той успява да се спаси, попадайки случайно на тунела, през който снабдявали крепостта с вода. За тази славна битка стиховете на византиеца Йоан Геометър редят: „Пропаднете дървета, зловещи планини. Пропаднете недостъпни скали, там където лъвът се изплаши да излезе срещу сърните. Слънце, скрий под земята златоблестящата си колесница и кажи на великия дух на императора /Никифор Фока/ това: Истъра грабна венеца на Рим. Вземи бързо оръжието, защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия.”

За тази велика битка сведения оставят Лъв Дякон, Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и много други.

Исторически музей – Ихтиман

Историческия музей на град Ихтиман е открит за първи път през 1951 г. в къщата на изтъкнатия писател Гьончо Белев, където е открита първата експозиция, отразяваща етнографското богатство на Ихтиманския край. Той е създаден с помощта на будни ихтиманци, след апел на тогавашната комисия за наука, изкуство и култура да се включат в издирването на старинни вещи, ръкописи, занаятчийски изделия, които да дарят на музея. През 60-те години на ХХ в., музеят се профилира като музей за история на капитализма и революционно-работническото движение. Преместен е в центъра на града, където е открита експозиция, отговаряща на профила на музея. Фондовете на музея непрекъснато се обогатяват и разрастват. Музейните специалисти не се ограничават в събирането на експонати и продължават издирването и съхраняването на материали, с които се създават археологически отдел, етнографски, възраждане и т.н. През 1970 г. музеят се премества в нова сграда , построена специално за целта. В нея се открива нова експозиция като на първия етаж е експонирана етнографска изложба. Под ръководството на музея през 1978 г. започват археологически разкопки на крепостта “Маркова механа”, елемент от фортификационната система при “Траянови врата”. Десетгодишните проучвания разкриват интересни факти от старата история на района, а намерените материали са ценни експонати във фондовете на музея. През 1992 г. с решение на Министерството на културата музея бе преименуван в Исторически музей. През тези петдесет години музеят се утвърди като един културен институт, издирващ, съхраняващ и популяризиращ историческото наследство на Ихтиманския край.

Троянови врата

Крепост Маркова механа

На прохода “Траянови врата”, непосредствено до тунела на автомагистрала Тракия се намира късно античната крепост “Маркова механа”, която е елемент от крепостна система “Траянови врата” край Ихтиман. Тя представлява най-известния археологически елемент от голям фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите. Мощното фортификационно съоръжение – кастел, се намирало непосредствено пред крепостните стени сред естествено защитена местност. Единствената му открита за неприятеля северозападна страна, била защитена от заплашително врязаните островръхи кули. Археологическите проучвания на крепостта, ръководени от ст.н.с. Д.Джонова, водят до заключение, че тя е построена през VІ в. На това място през 17.VІІІ.986 г. е станала и една от най-великите победи в Българската история, битката на цар Самуил с византийския император Василий ІІ.

Вижте по-голяма карта

Своге, ул. Ал. Стамболийски 7  072622108, 0887804684 kmet@svoge.bg  http://www.svoge.bg

 НОВИНИ ОТ ОБЩИНАТА … виж тук!

АДМИНИСТРАТИВНИ НОВИНИ … виж тук!

В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.

Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.

Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.

Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София, в Западния дял на Стара планина. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 37 селища.

История

Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.

От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.

След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.

След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

География

Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв.км.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.

Климат

Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.

Природни ресурси

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали(„Житолюб“).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.

Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на с. Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.

Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.

Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.

Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над 40 вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.

Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:

антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав
Селско стопанство

На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.

Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.

Кмет

Емил Кирилов Иванов

Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;

Избран за кмет на Община Своге с Удостоверение №1/ 06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия- Своге.

Kмет на Община Своге 2015г.-2019г.
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;

Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2019г. на Общинската избирателна комисия.

Емил Иванов е роден на 5 март 1965 година в град Мездра. Семеен , с две деца. Завършва „Екология и опазване на околната среда“ във Велико Търново в местния университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. От далечната 1999 година, когато за пръв път е избран за кмет на Община Своге, на практика не спира да работи за родния град. Дори в периодите, в които е далеч от местната власт – и от позицията на Областен управител на Софийска област, и от трибуната на Народното събрание, Емил Иванов милее за Своге.

Безспорен е професионализмът и опитът му в местното самоуправление, трупан цели 20 години. Видими са резултатите и успешните проекти, реализирани по време на неговото управление през годините.
Трудно би било да изброим всичките награди, почетни и благодарствени грамоти и статуетки в колекцията на Емил Иванов – заслужено признание за безспорния му професионализъм и принос в развитието на Община Своге и областта.
Удостоен е със званието „Почетен член на Департамента на вътрешните одитори“ в Софийска област, има сертификат от Националния конвент на експертите, благодарение на който на град Своге, докато той е кмет, се дава официален статут на „Град с висок престиж и принос за авторитета на България“.

За мандат 2015г.-2019г. като кмет на общината, Емил Иванов има присъдена награда на Областния управител на Софийска област за „Кмет на Софийска област за 2017г.“ в категорията „Трансгранично и международно сътрудничество“ за успешното изпълнение на проект „Съвместно предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“.

Емил Иванов бе удостоен с почетната награда за мир и толерантност – The Peres Tolerance Award, от Института „Перес“ през 2017 г. в Тел Авив, Израел. Господин Иванов е първият българин с подобна награда. Градоначалникът бе избран за получаването й още по времето, когато заема длъжността Областен управител на Софийска област през 2014 г. и я получи през 2017г. по инициатива на видния израелски държавник и политик Шимон Перес.

На традиционната годишна среща на Асоциацията на българските градове и региони г-н Иванов през 2019 година бе удостоен с почетното звание „Най- добър кмет на малка община“. Заслужената награда е плод на усилената работа на кмета и общинското ръководство през четирите години на мандат 2015г.- 2019г. в посока развитие и благоустрояване на административния център – град Своге и прилежащите му 38 населени места.

Телефонна централа:
тел.: 0726 / 85
тел.: 0726 / 22 108
тел.: 0887 80 46 84
Телефони – канцелария на кмета:
тел. 0726 / 220-59;
факс: 0726 / 225-39
За връзка с деловодство на Община Своге:
тел.: 0726 / 85 (централа) и поисквате свързване с деловодство
За връзка с дирекция “ХД и ГРАО”
тел.: 0726 / 85 (централа) и поисквате свързване с дирекция “ХД и ГРАО”
тел.: 0887 80 33 95
За връзка с дирекция “Местни данъци и такси”:
Тел.: 0700 44 045 (кол център)
Тел.: 0884 177 217

Контакти на кметове на кметства и кметски наместничества:
Телефони на общинската администрация
Кметове на кметства
Кметски наместничества

Вижте по-голяма карта

Гулянци, ул. В. Левски 32 065612567, 065612171 obshtina_gulianci@mail.bg  http://www.gulyantsi.net

Община Гулянци е разположена в северната централна част на Дунавската равнина. На изток граничи с община Никопол, на юг с община Плевен, на запад с община Долна Митрополия и на север с р. Дунав и Румъния. Територията на общината е 459 кв.км. и включва 12 населени места – Крета, Шияково, Ленково, Искър, Гиген, Брест, Загражден, Дъбован, Сомовит, Долни Вит, Милковица и общинския център и единствен град – Гулянци. Населението на общината към юли 2018 година е 12 089 души.

През територията на община Гулянци преминават реките Дунав, Искър и Вит. Основните ресурси на района са земята, водата и хората и това предопределя развитието на аграрния сектор и леката преработваща индустрия.
На територията на Гулянци функционират Филиал на Бюро по труда, Офис на „Социално подпомагане“, Общинска служба „Земеделие и гори“, РУ „Полиция” и РСПБЗН, представителства на две банки.
Инфраструктурата в района е добре развита. През общината преминава крайдунавският път Оряхово – Никопол – Свищов, пътна връзка през Д. Митрополия за гр. Плевен и магистралата София – Русе; София – Варна, както и още една връзка с гр. Плевен и магистралата през селата Бръшляница и Коиловци.
През територията на общината преминава и ж. п. линията Плевен-Черковица, с две гари – с. Милковица и с. Сомовит и две спирки – с. Крета и с. Долни Вит. Ж.п. линията има изградени коловози, които обслужват единственото товарно пристанище в област Плевен – с. Сомовит. В селото има действаща митница, както и граничен полицейски участък за обслужване на международния трафик по река Дунав.

Здравеопазването в община Гулянци също е добре обезпечено с модерно оборудвана МБАЛ, Медицински център, Филиал на спешна медицинска помощ и здравни служби във всички населени места.

Две средни училища, две основни училища и седем детски градини осигуряват възпитанието и образованието на най-малките жители на общината. Сградният фонд и материалната база са поддържани в отлично състояние от местната власт и ръководствата на детските и учебните заведения.

Културният живот е представен от читалища във всяко населено място. Самодейните колективи и изпълнители към тях активно участват в местни празници и прояви, изявяват се в събори и фестивали в областта и страната. Поддържат живи традициите и ангажират с култура и изкуство децата и младите хора.

Голямо богатство за Гулянци са паметниците на културата – 24 на брой. В повечето населени места има църковни храмове, някои строени преди столетие. Пръснати из цялата територия на общината, тези паметници на културата свидетелстват за духа и родолюбието на местното население, благодарение на които районът е запазил своя характерен облик.

В непосредствена близост до с. Гиген се намира археологическия резерват Улпия Ескус, който безспорно е с най–голямо културно и историческо значение не само за община Гулянци, а за България и Европа. Улпия Ескус е един от основните градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). Основан е през 106 г. от император Траян по случай победата му над даките и е служил като седалище на V Македонски легион. През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук е бил построен Константиновият мост над река Дунав.
Разкопките в античното селище са започнали още през 1904 година. През този дълъг период са открити безценни находки. През последните три десетилетия разкопките на Улпия Ескус води ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологическия институт и музей към Българската академия на науките.

Друга туристическа атракция в Община Гулянци е поречието на река Дунав, което на много места е запазило девствената си природа. Особено привлекателни са плажът, пристанището и рибарското селище при с. Загражден. Всяка година през август международната гребна регата ТИД акостира на живописното крайбрежие до с. Дъбован.
През 2015 година в град Гулянци и село Брест бяха изградени спортни комплекси, предлагащи чудесни условия за спорт, развлечение и отдих.
Новият спортен комплекс в град Гулянци е с игрище с размери 68/105м., лекоатлетическа писта, допълнително открито комбинирано игрище, басейн с дължина 25 метра и тенис кортове. Комплекса разполага с обслужваща сграда, паркинги, алеи и кътове за отдих, детска площадка.