Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Искър

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО ИСКЪР

Самоков
 0878782349
i_ranch@abv.bg
 https://www.dls-iskar.com

 

 

 

 

 

 

 

„Държавно ловно стопанство Искър“ носи името си от най-големия язовир в България – „Искър”, с който граничи на запад и югозапад. Стопанството заема хълмиста седловина, която свързва най-южните части на Лозенската планина с югозападните склонове на Ихтиманска Средна гора. Територията на стопанството е 4000 ха.

ScreenHunter_20031 Nov. 17 11.44„ДЛС Искър” се намира на 25 км от гр. Самоков, на 75 км от София и на 15 км от гр. Ихтиман.
Релефът на стопанството е предимно нископланински-хълмист, силно разчленен. Най-ниската точка е 770 м надморска височина, а най-високата – 1150 м надморска височина.
Югозападната граница на стопанството е 16-километровата брегова ивица на яз. „Искър”, който е главен източник за водоснабдяването на град София.

Климатът е умерено-континентален със студена зима и прохладно лято. Климатът е благоприятен за растежа на главните дървесни видове – зимен дъб, бук, цер, благун, бял и черен бор и е предпоставка за изключително добро развитие на здрави и жизнени дивечови запаси.

„ДЛС Искър” предлага голямо дивечово разнообразие. Територията на стопанството се обитава от благороден елен – 550 бр., елен лопатар – 650 бр., дива свиня – 200 бр., муфлон – 100 бр., сърна – 100 бр. От хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, бялка, дива котка, видра, златка и язовец. Ползването на дивечовия ресурс в стопанството се извършва под формата на лов и чрез улов на жив дивеч за разселване. Годишно се ползват /селекционно и трофейно/: благороден елен около 80 бр., елен лопатар около 200 бр., дива свиня около 150 бр., сърна – 5-6 бр., муфлон – 2-3 бр. Около 100 броя животни от горепосочените видове се улавят за разселване в други ДЛР.

В резултат на извършената селекция и ефективна охрана през последните години бяха отстреляни следните трофеи:
2010 г.
благороден елен – 5 бр. от които 1 златен / 217,27 т. по CIC/ и 1 бронзов медал;
елен лопатар – 22 бр. от които 8 златни /201,9т. 198,74т. 198,03т. 192,29т. 191,13т. 187,73т. 187,18т. 182,18. по CIC/, 4 сребърни и 2 бронзов медал;
дива свиня – 29 бр. от които 4 златни /126,65т. 124,10т. 121,45т 120,65т. по CIC/ 4 сребърни и 4 бронзови медала;

– 2011 г. – Благороден елен – 5 бр., от които 2 бронзови медала
Елен лопатар – 10 бр., от които 8 златни /186.13т., 182.64 т., 188.28 т., 190.64 т., 191.01 т., 193.60 т., 194.21 т., 198.18 т./ и 2 бронзови медала.
Дива свиня – 5 бр., от които 3 златни / 122.10 т., 123.03 т.,127.32 т./, 1 сребърен и 1 бронзов медал.
– 2012 г. – Благороден елен – 5 бр., от които 1 сребърен и 1 бронзов медал.
Елен лопатар – 15 бр., от които 9 златни / 186.35 т., 188.20 т., 188.34 т., 190.20 т., 191.31 т., 192.00 т., 192.07 т., 196.42 т., 199.29 т./ 4 сребърни и 2 бронзови медала.
ScreenHunter_20032 Nov. 17 11.44Дива свиня – 6 бр., от които 4 златни /123.60 т., 123.88 т., 124.20 т., 127.07 т./ и два сребърни медала.
– 2013 г. – Благороден елен – 8 бр., от които 3 сребърни и 3 бронзови медала.
Елен лопатар – 20 бр., от които 15 златни / 188.70 т., 189.22 т., 190.02 т., 191.21 т., 192.34 т., 192.55 т., 193.21 т., 193.80 т., 195.60 т., 196.85 т., 198.05 т., 199.20 т., 201.16 т., 202.61 т., 204.18 т./, 3 сребърни и 2 бронзови медала.

Дива свиня – 5 бр., от които 2 златни /120.30 т., 123.80 т./, 2 сребърни и 1 бронзов медали.
Стопанството разполага с хотелска част с капацитет 8 двойни стаи с мини бар.
Услуги, които предлага стопанството, са: организиран ловен туризъм, риболов, езда на манеж и в района на стопанството, конен туризъм по маршрут извън района на стопанството, фотосафари.
На територията на стопанството има две малки езера, до едното от които е изградено рибарско бунгало.

В ДЛС „Искър” може да се насладите на лов, риболов, фотосафари и конна езда. Там може да се видят в голяма концентрация основните видове едър дивеч обитаващи България, в естествената им среда. Специално за езда се отглеждат чистокръвни коне от породата Източнобългарска. Организиран ловен туризъм, риболов, езда на манеж и в района на стопанството, конен туризъм, фотосафари, са услугите, които предлага ДЛС „Искър”.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА

 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б
 028157610
info@vrabnitsa.bg
 http://www.vrabnitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).

По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.

Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.

На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.

След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.

С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.

Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.

Територия

Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка

Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.

Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.

Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.

В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.

Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.

В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.

Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.

ОБЩИНА КНЕЖА

Кнежа, ул. М. Боев 69
091327136, 091327007
obstina_kneja@abv.bg
http://www.kneja.acstre.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав , в равнината между р. Искър – на изток , р. Скът на запад и Предбалкана – на юг.

 

Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.

Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.

kneja_1

В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.

Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка.

 

В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.

Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.

Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност, но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.

kneja_2

В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.

Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.

Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.

kneja_3

Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ИХТИМАН

 Ихтиман, ул. Цар Освободител 123
072482381, 0887355455, 0886399354
obshtina_ihtiman@mail.bg
 http://www.ihtiman-obshtina.com

 

 

 

 

 

 

 
Община Ихтиман се намира в Област София и е с административен център Град Ихтиман, разположен в Средна гора.

Градът е носел името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто населен“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора.

Археологическите данни датират човешко присъствие в ихтиманското поле от неолита. През него минава най-древната и пряка пътна връзка между Средна Европа и Предна Азия.

iht

По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е.

От траките са и множество тракийски могили, запазени почти при всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман.

Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище.

На десетина километра от с. Живково, в подножието на Рила, е природен резерват „Искър”. Той е най-малкият в страната – 38 кв². Ако имате поне един свободен ден, може да го използвате за фотосафари. Ловът тук е подборен и селекционен, а ловните екземпляри се подготвят 10-на години. Ще ви примамят и с конни преходи из Рила, Пирин или Родопите.

ihtiman_1

В Ихтиман е построено първото в България голф игрище, отговарящо на всички световни стандарти. Може да пробвате силите си на футбол, баскетбол, волейбол. Игрищата са затревени и със стандартни размери. Има и два тенискорта, два плувни басейна, възможност за конна езда, зала за тенис на маса, фитнес, сауна, солариум. Към комплекса има построени къщи за фамилна почивка и хотел в центъра на града. На Тодоров ден организират парад на конете и весела надпревара.

От Мирово старото шосе отвежда до останките на римската крепост, чието име носи и тунелът Траянови врата на магистрала „Тракия”. Името Траянови врата е използвано за първи път от Антоний Бонфиний, когато разказва за похода на Владислав Варненчик /1443/. Преди това е наричан първо Суки, после Царски проход, Български проход, по време на турското робство – Кападжик дервент. Тук през август 986-та войниците на Самуил разбили и обърнали в бяг армията на византийския император Василий Втори, който се връщал от неуспешната обсада на Средец.

ob_ihtiman

Самият той успява да се спаси, попадайки случайно на тунела, през който снабдявали крепостта с вода. За тази славна битка стиховете на византиеца Йоан Геометър редят: „Пропаднете дървета, зловещи планини. Пропаднете недостъпни скали, там където лъвът се изплаши да излезе срещу сърните. Слънце, скрий под земята златоблестящата си колесница и кажи на великия дух на императора /Никифор Фока/ това: Истъра грабна венеца на Рим. Вземи бързо оръжието, защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия.”

За тази велика битка сведения оставят Лъв Дякон, Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и много други.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА СВОГЕ

 Своге, ул. Ал. Стамболийски 7
 072622108, 0887804684
kmet@svoge.bg
 http://www.svoge.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.

Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.

Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.

Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София, в Западния дял на Стара планина. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 37 селища.

История

ScreenHunter_17577 Dec. 12 16.57Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.

От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.

След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.

След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

География

Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв.км.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.

Климат

Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.

Природни ресурси

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали(„Житолюб“).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.

Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на с. Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.

Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.

Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.

Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над 40 вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.

Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:

антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав
Селско стопанство

На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.

Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.

Кмет

Емил Кирилов Иванов

Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;

Избран за кмет на Община Своге с Удостоверение №1/ 06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия- Своге.

Kмет на Община Своге 2015г.-2019г.
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;

Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2019г. на Общинската избирателна комисия.

Емил Иванов е роден на 5 март 1965 година в град Мездра. Семеен , с две деца. Завършва „Екология и опазване на околната среда“ във Велико Търново в местния университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. От далечната 1999 година, когато за пръв път е избран за кмет на Община Своге, на практика не спира да работи за родния град. Дори в периодите, в които е далеч от местната власт – и от позицията на Областен управител на Софийска област, и от трибуната на Народното събрание, Емил Иванов милее за Своге.

Безспорен е професионализмът и опитът му в местното самоуправление, трупан цели 20 години. Видими са резултатите и успешните проекти, реализирани по време на неговото управление през годините.
Трудно би било да изброим всичките награди, почетни и благодарствени грамоти и статуетки в колекцията на Емил Иванов – заслужено признание за безспорния му професионализъм и принос в развитието на Община Своге и областта.
Удостоен е със званието „Почетен член на Департамента на вътрешните одитори“ в Софийска област, има сертификат от Националния конвент на експертите, благодарение на който на град Своге, докато той е кмет, се дава официален статут на „Град с висок престиж и принос за авторитета на България“.

За мандат 2015г.-2019г. като кмет на общината, Емил Иванов има присъдена награда на Областния управител на Софийска област за „Кмет на Софийска област за 2017г.“ в категорията „Трансгранично и международно сътрудничество“ за успешното изпълнение на проект „Съвместно предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“.

Емил Иванов бе удостоен с почетната награда за мир и толерантност – The Peres Tolerance Award, от Института „Перес“ през 2017 г. в Тел Авив, Израел. Господин Иванов е първият българин с подобна награда. Градоначалникът бе избран за получаването й още по времето, когато заема длъжността Областен управител на Софийска област през 2014 г. и я получи през 2017г. по инициатива на видния израелски държавник и политик Шимон Перес.

На традиционната годишна среща на Асоциацията на българските градове и региони г-н Иванов през 2019 година бе удостоен с почетното звание „Най- добър кмет на малка община“. Заслужената награда е плод на усилената работа на кмета и общинското ръководство през четирите години на мандат 2015г.- 2019г. в посока развитие и благоустрояване на административния център – град Своге и прилежащите му 38 населени места.

Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГУЛЯНЦИ

ScreenHunter 1375  Гулянци, ул. В. Левски 32
065612567, 065612171
obshtina_gulianci@mail.bg
 http://www.gulyantsi.net

 

 

 

 

 

 

1

 

Община Гулянци е разположена в северната централна част на Дунавската равнина. На изток граничи с община Никопол, на юг с община Плевен, на запад с община Долна Митрополия и на север с р. Дунав и Румъния. Територията на общината е 459 кв.км. и включва 12 населени места – Крета, Шияково, Ленково, Искър, Гиген, Брест, Загражден, Дъбован, Сомовит, Долни Вит, Милковица и общинския център и единствен град – Гулянци. Населението на общината към юли 2018 година е 12 089 души.

През територията на община Гулянци преминават реките Дунав, Искър и Вит. Основните ресурси на района са земята, водата и хората и това предопределя развитието на аграрния сектор и леката преработваща индустрия.
На територията на Гулянци функционират Филиал на Бюро по труда, Офис на „Социално подпомагане“, Общинска служба „Земеделие и гори“, РУ „Полиция” и РСПБЗН, представителства на две банки.
Инфраструктурата в района е добре развита. През общината преминава крайдунавският път Оряхово – Никопол – Свищов, пътна връзка през Д. Митрополия за гр. Плевен и магистралата София – Русе; София – Варна, както и още една връзка с гр. Плевен и магистралата през селата Бръшляница и Коиловци.
През територията на общината преминава и ж. п. линията Плевен-Черковица, с две гари – с. Милковица и с. Сомовит и две спирки – с. Крета и с. Долни Вит. Ж.п. линията има изградени коловози, които обслужват единственото товарно пристанище в област Плевен – с. Сомовит. В селото има действаща митница, както и граничен полицейски участък за обслужване на международния трафик по река Дунав.

 

Изглед

 

 

Здравеопазването в община Гулянци също е добре обезпечено с модерно оборудвана МБАЛ, Медицински център, Филиал на спешна медицинска помощ и здравни служби във всички населени места.

Две средни училища, две основни училища и седем детски градини осигуряват възпитанието и образованието на най-малките жители на общината. Сградният фонд и материалната база са поддържани в отлично състояние от местната власт и ръководствата на детските и учебните заведения.

 

 

 

 

Община Гулянци 2Обновени площади в населените места

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Културният живот е представен от читалища във всяко населено място. Самодейните колективи и изпълнители към тях активно участват в местни празници и прояви, изявяват се в събори и фестивали в областта и страната. Поддържат живи традициите и ангажират с култура и изкуство децата и младите хора.

 

Детска градина

Голямо богатство за Гулянци са паметниците на културата – 24 на брой. В повечето населени места има църковни храмове, някои строени преди столетие. Пръснати из цялата територия на общината, тези паметници на културата свидетелстват за духа и родолюбието на местното население, благодарение на които районът е запазил своя характерен облик.

 

Улпия Ескус (2)

 

 

В непосредствена близост до с. Гиген се намира археологическия резерват Улпия Ескус, който безспорно е с най–голямо културно и историческо значение не само за община Гулянци, а за България и Европа. Улпия Ескус е един от основните градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). Основан е през 106 г. от император Траян по случай победата му над даките и е служил като седалище на V Македонски легион. През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук е бил построен Константиновият мост над река Дунав.
Разкопките в античното селище са започнали още през 1904 година. През този дълъг период са открити безценни находки. През последните три десетилетия разкопките на Улпия Ескус води ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологическия институт и музей към Българската академия на науките.

 

 

 

 

Традиции

Църква Гиген

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Друга туристическа атракция в Община Гулянци е поречието на река Дунав, което на много места е запазило девствената си природа. Особено привлекателни са плажът, пристанището и рибарското селище при с. Загражден. Всяка година през август международната гребна регата ТИД акостира на живописното крайбрежие до с. Дъбован.
През 2015 година в град Гулянци и село Брест бяха изградени спортни комплекси, предлагащи чудесни условия за спорт, развлечение и отдих.
Новият спортен комплекс в град Гулянци е с игрище с размери 68/105м., лекоатлетическа писта, допълнително открито комбинирано игрище, басейн с дължина 25 метра и тенис кортове. Комплекса разполага с обслужваща сграда, паркинги, алеи и кътове за отдих, детска площадка.

Спортен комплекс гр. Гулянци

Природа

 

 

 

 

 

 

 

 

Дунав

Инфраструктура