Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Илинден

КМЕТСТВО ИЛИНДЕН

 с. Илинден, общ. Хаджидимово
0675288922


 

 

 

 

 

 

 

Илинден е село в Югозападна България, община Хаджидимово, Област Благоевград. В близост до селото е изграден ГКПП Илинден – Ексохи (Възем). До 1951 година името на селото е Либяхово.

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач.

Отстои на четиринадесет километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на осемнадесет километра югоизточно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите.

Средната годишна валежна сума е около 700 мм. През землището на селото тече река Мътница. Почвите са предимно рендзини (хумусно-карбонатни).

Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.

През деветнадесети век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак.

В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово (Lubiahovo) е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА

 София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б
 028157610
info@vrabnitsa.bg
 http://www.vrabnitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).

По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.

Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.

На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.

След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.

С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.

Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.

Територия

Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка

Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.

Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.

Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.

В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.

Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.

В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.

Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН ИЛИНДЕН

 София, ж.к Захарна фабрика, ул. Билянини извори 10, вх Б
 024397360
 info@ilinden.bg
 http://www.ilinden.bg

 

 

 

 

 

 

Район ИЛИНДЕН е разположен в северозападната част на гр. София, в близост до центъра, на площ от 3 310 дка, от които 700 дка са заети от зелени площи и красиви зони за отдих.

Районът е ситуиран в следните граници: жп линията до гара Север; ул. Никола Михайловски; ул. Йосип Щросмайер; ул. Майор Векилски; бул. Ген. Николай Столетов; ул. Алдомировска; ул. Кирил и Методий; бул. Константин Величков; ул. Найчо Цанов; бул. Вардар по продължението на ул. Пиротска и Суходолската река.

Местоположението на район Илинден позволява да се определи, като един от най-комуникативните райони в София. В неговата структура влизат четири от най-старите столични жилищни квартали – Света Троица; Илинден; Захарна фабрика и Гевгелийски.

Гранични на район Илинден са районите:

на изток – Сердика и Възраждане;
на запад – Люлин;
на североизток – Надежда;
на северозапад – Връбница;
на юг – Красна поляна.

Мисия

Район Илинден се обособява като едно от 24-те самостоятелни съставни административно-териториални единици, включени в административната структура на Столична община през 1988 година Мисията на района е да съчетава дейностите по местното самоуправление на населението на неговата територия с държавната политика за развитие на столицата.

История

Районът носи името Илинден в памет на геройски загиналите българи в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 година. Оцелелите от кръвопролитията родолюбиви българи – потомци на героични македонски родове, дирещи спасение от опожарените градове Прилеп, Щип, Кукуш и др. са първите заселници по западните покрайнини на София след Първата световна война.

Историческата връзка на района с Илинденско-Преображенското въстание, почитта към геройски загиналите българи и дълбоките християнски корени на местното население обуславят датата на районния празник, който се чества тържествено на 20 юли – Илинден.

Описание

Според местоположението си Район „Илинден” заема площ от 3 310 дка. в северозападната част на София и към 30 юни 2015 година наброява население от 36 847 души, населяващи, съгласно картата на района, едни от най-старите столични жилищни комплекси, известни с добре обособената си инфраструктура, широки и добре поддържани градинки и междублокови пространства, паркинги, детски и спортни площадки. Тук са разположени и едни от най-китните, красиви и богати на растителност софийски паркове – Западен парк и Света Троица.

Култура

Въпреки че нашият район е сравнително малък, ние имаме четири читалища, в които кипи и се развива активна културна, социална и просветна дейност. Читалищата Г.С. Раковски – 1925, Гоце Делчев – 1927, Роден край – 1931 и Епископ Йосип Щросмайер – 2009 работят усърдно за издирването и изграждането на млади таланти в различни области на културата и изкуството, като им предоставят и възможности за изява и перспективи за развитие.

Приоритети на културната стратегия на Район Илинден са, както съхраняването и разпространяването на българските традиции и културно наследство, така и разширяването и обогатяването на културния мироглед на младото поколение.

Забележителности

По отношение на културно-историческото и архитектурно наследство на София, нашият район има честта да се похвали с няколко емблематични забележителности:

Паметната плоча на Братя Миладинови;
Паметника на Епископ Щросмайер;
Паметника на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание;
Храма Света Троица;
Военния паметник в парка Света Троица;
Груповия архитектурен комплекс Захарна фабрика – изключително ценен паметник на културата с национално значение.
Образование

В рамките на Район Илинден функционират пет детски заведения (21 ОДЗ Зора, 51 ОДЗ Щурче, 52 ОДЗ Илинденче, 53 ЦДГ Св. Троица и 179 ОДЗ Снчец), 5 общински училища (3 СОУ М. Дринов, 33 ЕГ Св. София, 43 ОУ Хр. Смирненски, 45 ОУ К. Величков и 113 СОУ Сава Филаретов), 3 професионални гимназии (ПГ по транспорт и енергетика Х. Форд, ПГ по аудио, видео и телекомуникации А.С. Попов и ПГ по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Г. Павлов“) и I-во помощно училище, чиито висококвалифициран персонал дава всичко от себе си за изграждането на младите хора като достойни личности с широкообхватен кръгозор от интереси, знания и умения.

Социални заведения

На територията на района има три социални заведения с важно обществено значение:

Дом за деца, лишени от родителска грижа П.Р. Славейков;
Център за временно настаняване на лица от 18 до 25 години „Света София“;
Дом за ветерани на културата.
Със своите специфични нужди тези организации получават адекватно внимание от районната администрация, с оглед на нейните законови правомощия и задължения. Работи се върху привеждането на архитектурната среда в района в удобен за ползване вид от хората с увреждания. Изградени са рампи към училищните входове и административната сграда на района.

Здравеопазване

Медицинското обслужване на територията на район Илинден се осигурява от следните здравни заведения:

Национална кардиологична болница – ул. Конъовица № 65;
Клиника по съдова хирургия към СБАЛССЗ Света Екатерина – ул. Коньовица № 65, III етаж;
ДКЦ VІ , включително и стоматология – ул. Конъовица № 65.

Спорт

В хармония с националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта, като превенция на зависимости и за изграждането на пълноценни здравни и социални навици, Район Илинден организира различни спортни мероприятия и подпомага Спортен клуб Илинден – един от водещите клубове в България по самбо и чудо, който работи с различни възрастови групи и подготвя спортисти на изключително високо спортно ниво.

Транспортна характеристика

В район Илинден функционират всички видове масов градски транспорт. През него минават автобусни, тролейбусни, трамвайни линии, линии на маршрутни таксита. Има достъп до Софийския метрополитен чрез станция № 4 Вардар. Тук е разположена и единствената в района ж.п. гара – Захарна фабрика.

Градски транспорт, функциониращ на територията на Район Илинден:

Метрополитен-метро;
Трамваи № 3, 11, 8, 19, 22;
Автобуси № 11, 45, 77, 82, 83, 108, 309, 310;
Тролеи № 6 и 7;
Маршрутни линии №№: 3, 10, 25 и 47.

ОБЩИНА МИРКОВО

 Мирково, ул. Ал.Стамболийски 35
 071822286, 071822550
obshtina@mirkovo.bg
 http://www.mirkovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Мирково се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 7 населени места като село Каменица е с още 6 махали – Брестака, Хвърчил, Илинден, Преспа, Пълзище и Света Богородица с общо население 2 540 жители.

FotorCreatedСеверната й граница попада върху южните склонове на Стара планина, а южната – върху северните склонове на Средна гора.

Близостта до гр .София и гр. Пловдив, както и удобната връзка със северната и южната част на страната чрез ЖП линията София – Бургас и главен път Е – 871 София -Карлово- Бургас, поставя общината в благоприятно комуникационно положение.

 

Природните ресурси на Община Мирково са благоприятни за развитие на планински маршрути, походи, ловен и селски туризъм. Климата е умерено континентален. Средно годишната температура е 10 градуса, а средното количество валежи е 600мм/ кв.м.

Почвената покривка е представена със следните видове:

Кафява-светла, -състава й е глинисто песечлива, средно каменлива, върху глинести шисти. Намира се в средно планински подпояс над 1500 м надморска височина.
Канелено–излужена, която е глинесто песъчлива върху варовик, нископланински подпояс около 700 м надморска височина.
Алувиално-делувиални- глинесто песъчлива върху кристаливни шисти, разположение 600м. надморска височина.

 

ScreenHunter 2778През територията на община Мирково преминават няколко сравнително малки реки, притоци на река Тополница. От тях с най-голям водосбор е река Смолска, следвана от река Буновска.

Водните площи на територията на общината са общо 607 дка, в които влизат водни течения 467 дка, микроязовири – 117 дка и рибарници – 23 дка.

В Община Мирково има изградени четири микроязовира – язовир „Радин извор“ и „Каменна могила“ в село Мирково, язовир“Смолско“ в село Смолско и язовир „Исин пунар“ в село Бенковски, които се използват главно за напояване на земеделските площи.

На територията на с. Мирково са разкрити находища на глина, които се използват за производство на тухли от фирма „Пролайф технолоджи“ ЕООД и кариера за добив на инертни материали в село Смолско.

 

Вътрешни правила и документи.

 

 


Вижте по-голяма карта