Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Източни Родопи
ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ
 |
 Минерални бани, ул. Васил Левски 3 037222020 min_bani@abv.bg http://mineralnibani.bg |
НОВИНИ от Община Минерални бани: тук!
Местоположение
Община Минерални бани се намира в Южна България, на 18 км от областния град Хасково. Територията и от 214 664 дка. е разположена в Източни Родопи и е характерна с предимно хълмистия си релеф. Надморските височини варират между 50 и 500м., с най-висок връх „Аида“ -859м.
Курортът Минерални бани, който е и общински център е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота.
Общината обхваща 12 населени места с общо население 7 592 души.
Разстояния до големи градове
Минерални бани – София 188 км
Минерални бани – Варна 255 км
Минерални бани – Бургас 187 км
Минерални бани – Русе 222 км
Минерални бани – Пловдив 55 км
Близост до ГКПП:
Капитан Андреево /между Република България и Република Турция/ – 100 км
Маказа /между Република България и Република Гърция/ – 90 км
Община Минерални бани се намира в Южна България, на 18 км от областния град Хасково. Територията и от 214 664 дка. е разположена в Източни Родопи и е характерна с предимно хълмистия си релеф. Надморските височини варират между 50 и 500м., с най-висок връх «Аида» -859м.
Курортът Минерални бани, който е и общински център е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота.
Славата си на балнеоложки курорт, селището Минерални бани носи от епохата на римляните. Още тогава термалните извори привличали хората с целебния си ефект за ревматични, периферно – съдови, опорно – двигателни, гинекологични и други заболявания. Според историците през ІІ в. около топлите минерални извори е бил разположен античен град с над 12 000 жители /Топлицос/.
Минералната вода – най-ценното природно богатство на района е хипертермална / 57 °С / и уникална по своя химичен състав и лечебни свойства. Тя блика от 14 извора с дебит 1500 л / мин. Характеризира се като сулфатно-натриева, калциева и флуорна.
Лечебни свойства на минералната вода.
Курортът Минерални бани е национален балнеоложки курорт и е профилиран за лечение на заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип – облитериращи заболявания – ендартрити, облитерираща атеросклероза, болест на Бюргер, болест на Рейно, вегетативни и диабетни ангиопатии и др
В България , единствено в Минерални бани, обл.Хасково, минералната вода лекува тези заболявания, които засягат през последните години все повече и все по-млади хора. Изключителното и лечебно въздействие е доказано по емпиричен път и при клинични изследвания. По този начин курорта е признат, като единствен в България за лечение на тези така често разпространени заболявания.
Най-вече с лечението на болестта на Бюргер, курортът е световно известен. Това специфично заболяване се лекува успешно само на три места в света и тук в курорта Минерални бани, обл.Хасково.
Минералната вода със своя състав от 32 емана радон се нарежда на едно от първите места по значимост не само в страната, но и в света.
С отличен резултат се повлияват редица заболявания, като:
хронични облитериращи заболявания на периферните съдове –артерии и вени – болест на Бюргер, болест на Рейно, варикозна болест, състояния след тромбофлебити, атеросклеротични ендартрити, склеродермия, и др.
заболявания на опорно-двигателния апарат – кости, мускули и стави – ревматизъм, ревматоиден артрит, болестта на Соколски-Буйо /но не по-рано от 8 месеца след завършване на изострените ставни болки/.
дегенеративни и възпалителни ставни заболявания в хроничен стадий – артрози – коксартроза, гонартроза , спондилартроза, състояния след счупване на кости, полиартрити, болест на Бехтерев и др.
заболявания на периферната нервна система – радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити при дископатия и дискова херния и др.
гинекологични заболявания – възпалителни процеси на тръбите и яйчниците, първичен и вторичен стерилитет
кожни заболявания – хронични екземи, псориазис вулгарис, невродермити, екземи и дерматити, кератодермия, хронични уртикарии и др.
Питейно – минералната водата се прилага при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, хронично възпаление на черния дроб, на жлъчните пътища и др.
Културно-исторически и природни забележителности
Районът на община Минерални бани е бил обитаван още от праисторическо време. Близо до курорта и около него са намерени много останки на селища от тракийската епоха. При каптирането на изворите през 1937 г. са открити следи от неолитно селище.
Лечебните свойства на минералната вода са били известни и оценени още по време на римската епоха. През ІІ в. селището /град Топлицос/ е наброявало повече от 12 000 жители. Този факт потвърждава голямата популярност, с която се е ползвала тази минерална вода още в древността. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен живот през различните исторически периоди. Археологическите находки показват, че строените от римляните бани са били използвани както за хигиенни нужди, така и за лекуване на заболелите и ранените при военни походи войници. Римските бани датират от ІІ – ІІІ в. от новата ера.
Има списък с 52 броя културно – исторически паметници, находящи се на територията на община Минерални бани от местно и национално значение, регистрирани от Националния институт за опазване паметниците на културата, но голяма част от тях не са обособени и поддържани като обекти и не са адаптирани за туристически посещения.
Крепостта „Свети Дух”Една от най- запазените старинни крепости, която е реставрирана и поддържана през годините е крепостта „Свети Дух”, находяща се в с. Минерални бани.
Крепостните стени заграждат едно пространство от около 5 дка.
В тази местност са открити следи от античен град, който се предполага че е град Топлицос. Установено е, че крепостта е съществувала от ІІ до ХІV в. и е служила за отбрана на селището, възникнало през ІІ в. около минералните извори и пътя от долината на р. Марица за Родопите.
При извършените разкопки са открити общо 163 монети, селскостопански сечива, богато украсена антична и средновековна керамика.
Има предание, че отделни отряди от войските на българския цар Иван Асен ІІ и на епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. са започнали сражения в близост до тази крепост и са приключили сраженията на 9 март 1230г. около крепостта Трапезица край с. Клокотница.
Следа от римската епоха е запазената и до днес забележителност, известна като “Стъпката на Богородица”, която е изсечена в естествена скала.
Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор, дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м.
Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие.
Интересни и добре запазени са останките от така наречените от местното население „Шарапани”.
„Шарапаните” (винарски камък „Шарап таш“) са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък.
Има и други подобни паметници в района, с различни форми и размери. Има две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода с цел добиване на благородни метали. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.
На територията на общината има няколко стари църкви и параклиси, като църквата „Св. Никола” в с. Сърница и църквата „Св. Атанас” в с. Сусам, които със своята старинна архитектура и ценни стенописи имат висока културна и художествена стойност. Най-новият и най-голям християнски храм „Св. Георги” в с. Минерални бани също привлича интереса на посетителите със своята красива архитектура.
Общинското ръководство си поставя за цел да консервира по-значимите паметници на културата и да съхрани духовните ценности в региона чрез разширяване на проучвателската и събирателска дейност.
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Ландшафтът, който се разкрива пред очите на пътуващия в тази част на страната е доста по различен от този от преди няколко века. Релефът не е претърпял особени промени през последните десетина хилядолетия, но по отношение на останалите елементи, промените са значителни.
Първата голяма разлика в сравнение със съвременността е, че в древността районът е бил почти изцяло покрит с вековни гори. Според документи от седемнадесети век, не само планините, но и долините по поречията на реките са били гъсто залесени. Селищата и обработваемите земи около тях са били незначителни по размери островчета сред горските масиви.
Масовото изсичане на горите започва след осменадесети век, когато нарастващото население в района започва да разчиства нови земи за земеделие, а успоредно с това се провежда и сеч за добив на дървесина, която със салове по река Марица се транспортирала към Одрин и Цариград. Наличието на огромни горски масиви, както и някои неголеми различия в климата били причината местните реки в древността да са били значително по-пълноводни.
Информацията за културно-историческото наследство на района е ограничена. Съществуващите легенди и предания за миналото на района са все още живи сред местните жители, но неизвестни за туристите.
Селището носи славата си на балнеоложки курорт още от римската епоха, когато топлите извори (четиринадесет на брой) са привличали хората с целебния си ефект. През средновековието продължава да се носи славата на минералната вода и чудодейното въздействие на многобройните топли извори по тези места.
Безспорен е факта, че още през втори век около топлите минерални извори е съществувало селище. Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди.
Особено интересни за културен туризъм са тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава голямокаменни – изградени от внушителни по размери каменни блокове. Всъщност, истински мегалитни паметници в Тракия са долмените и кромлехите. По аналогия, както и по териториална, културна и хронологическа общност към тях се причисляват и други паметници като скални гробници, басейни, ниши др.
Твърде често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, какъвто има при село Сърница. Като правило мегалитите са разположени в красиви местности, върху височини с изявени над околния терен скални масиви, от които се откриват живописни панорамни гледки.
Племенната принадлежност на създателите на мегалитните паметници не е категорично доказана. Археологическите данни за живота на тракийското население от ранножелязната епоха по тези земи са доста оскъдни.
Все пак от досегашните изследвания е ясно, че през този период тук е налице една доста разгърната селищна система, съставена както от открити селища с неголеми размери, така и на добре защитени крепости, строени най-вече по естествено укрепени височини.
ТУРИЗЪМ в Община Минерални бани:
Минерални бани-обновена и атрактивна туристическа дестинация
Автобиография на Мюмюн Али Искендер
Кмет на община Минерални бани
Роден: 18.02.1966 г.
Образование: Висше
Специалност: Педагогика
Семейно положение:
женен с 2(две) деца
Приемното време на кмета на община Минерални бани е:
всеки вторник от 13.00 до 16.00 часа.
За контакти:
Тел.: 03722 / 20-20
Е-mail: min_bani@abv.bg
ОБЩИНА ЧЕРНООЧЕНЕ
 |
Черноочене, ул. Шеста № 9 036916225, 036916361, 036916265 obshtina_chernoochene@abv.bg http://chernoochene.com |
Община Черноочене се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали. Общината има 51 населени места с общо население 9 607 жители. Черноочене е единствената селска община в област Кърджали, но винаги е заемала значимо място в социално-икономическия облик на Източните Родопи.
Районът има богата хилядолетна култура, както и вековни традиции в цивилизованото съжителство на етноси и религии. Черноочене е входната врата към Родопите. Оттук минават едни от най – важните пътни артерии към централната част на страната. Районът разполага с квалифициран трудов ресурс, развита инфраструктура и материално – техническа база. Те са предпоставка за благоприятната инвестиционна среда и навлизане на български, западни и турски капитали.
Общината е разработила програма за устойчиво развитие през следващите пет години. Очакваме финансиране по няколко европейски програми, насочени към селското стопанство, леката индустрия и историческия туризъм. И през настоящия век община Чероочене ще остане привлекателно място за живот, бизнес и отдих.
Община Черноочене е разположена в Източните Родопи на площ от 339 квадратни километра. Тя е една от седемте общини на Кърджалийска област. Намира се на 240 км. от София и на 100 километра от държавните граници с Република Турция и Република Гърция. Черноочене граничи с общините Кърджали, Минерални бани, Хасково, Ардино, Първомай и Асеновград.
Теренът на общината е пресечен и има изразен планински характер. 36,6 процента от цялата земя се стопанисва, а 14,3 процента /48 649 декара/ се обработват. В община Черноочене днес живеят около 16 500 души, които населяват 51 селища, влизащи в състава на 22 кметства. Турци и българи оформят етническия състав на района, като 95 процента от населението са представители на турския етнос.
Средната гъстота на населението е 37,5 души на квадратен километър при 81 средно за страната. Относителния дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3 процента от цялото население. В родопската община функционира една поликлиника, една здравна служба, 21 фелдшерски здравни пункта, 12 начални училища, 10 основни, едно средно-образователно училище, 9 библиотеки, 3 читалища. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.
На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода Боровица, дълъг 5 км. и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на Боровица се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори. В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база Женда. В нея се отглеждат глигани, муфлони, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.
Природните богатства, изградената материално – техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.
ИКОНОМИКА
Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60 процента от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението.
Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1 200 тона от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света.
В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството.
Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари.
От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.
ЛЮБОПИТНО
Районът на днешната община Черноочене е бил населяван още от каменно-медната епоха /3500 години пр. н. е./. При проведени археологически разкопки в местността „Градище“, разположена на 10 километра от Черноочене, са открити множество култови предмети и оръдия на труда от кост, керамика и метал.
Тук е открита и уникална колекция от 57 глинени и мраморни идоли. В този район археолозите намират и медна пластика на тракийски конник.
В местността „Градище“ животът е продължил и през по-късните епохи. За това свидетелстват откритите множество предмети от античността до Средновековието. На върха на „Градище“ се е издигала средновековна военна крепост, а останки от зидовете й могат да се видят и до днес.
Районът на община Черноочене е богат и на много мегалитни паметници, свързани с цивилизацията на траките. Това са предимно скални ниши, скални гробници и шарапани /винарни/. По-голям интерес сред тях представляват скалната гробница в местността Гузгун кая /Горящ камак/ на 3 километра източно от село Душка, и нишите край село Безводно.
На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода „Боровица“, дълъг 5 километра и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на „Боровица“ се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори.
В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.
Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в произвоството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.
КМЕТ
Кметът на Община Черноочене Айдън Ариф Осман е роден на 15 юни 1963 година в град Кърджали. Основното си образование завършва в с. Житница, общ. Черноочене. Образованието си продължава в Техникума по механо-техника в Кърджали, специалност „Електрообзавеждане на промишлени предприятия“. Дипломира се през 1983 година.
Завършва педагогика, специалност български език и литература. Има придобита магистратура в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – приложна лингвистика. Завършил е „Право“ и е магистър-юрист.
Работил е в бившите военни заводи „Арсенал“ – Казанлък. В периода 1990-1992 година е кмет на село Житница. От 1992 до 1999 година – два мандата, е зам.-кмет на Община Черноочене.
Избран е за кмет на община Черноочене през 1999, 2003 и 2007, 2011 година. Преизбран е за пети мандат през 2015 г.
Член е на Областен съвет на ДПС Кърджали, член на Областно оперативно бюро на ДПС, член на ЦС на ДПС. Женен е, има дъщеря и син.