Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
зърнени култури
ОБЩИНА КНЕЖА
 |
 Кнежа, ул. М. Боев 69 091327136, 091327007 obstina_kneja@abv.bg http://www.kneja.acstre.com |
Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав , в равнината между р. Искър – на изток , р. Скът на запад и Предбалкана – на юг.
Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.
Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.
В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.
Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка.
В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.
Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.
Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност, но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.
В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.
Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.
Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.
Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.
ОБЩИНА СИЛИСТРА
 |
Силистра, ул. Симеон Велики 33 086816333, 086823343 mayor@silistra.bg http://www.silistra.bg |
Община Силистра се намира в Североизточния район (СИР – 19 973,4 кв. км.) на Република България, който е третият по големина от 6 – те района за планиране в страната. Разположена е в североизточната част на страната. На север река Дунав бележи границата с Румъния. На изток – с Община Кайнарджа, на запад Община Силистра граничи с Община Ситово, а на юг – с общините Алфатар и Дулово.
Общата площ на общината е 516 кв. км., от които 387 544 дка. са земеделска площ, 68 273 дка. горски площи и 36 226 дка. – населени места. Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град – център на общината – Силистра. Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 г. е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Климатът на Общината се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса.
Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври – около 200 дни. Релефът на Община Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав, му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг се среща типична льосова гърбица.
В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина – Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за туризъм и отдих.
Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най – малко – през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50 – 60 дни с дебелина 16 – 30 см. Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.
Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ – та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като водоизточниците са помпажни води кладенци тип „Раней“.
Преобладаващият вид почви на територията на Общината са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развито селско стопанство, както и свързаната с него преработвателна промишленост.
Демографски профил
Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 година е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Гъстотата на населението в Община Силистра е 115,2 д/кв. км, която е най-висока за областта – 48,3 д/ кв. км, и по-висока в сравнение с тази за страната (70,3 д/кв. км).
71.98% от постоянното население на общината живее в общинския център. Три от населените места са с население под 100 души. Едно от населените места e с население над 6 000 души. Задържането на населението в тези села се обуславя от близостта им до общинския център и възможността за трудова миграция в рамките на работния ден.
Възрастовата структура на населението разкрива съотношението му по възрасти. В общината преобладава групата на жителите в трудоспособна възраст и намалява групата на тези в подтрудоспособна възраст. Процесът на изменение на възрастовата структура на населението се изразява в силно застаряване на демографската маса. Застаряването на населението е трайно и това е смущаваща танденция и в национален мащаб.
Съотношението между половете в общината показва превес на женското население – 51% над мъжкото – 49%, като тази тенденция се запазва постоянна през последните пет години.
Динамиката на населението на общината зависи от естествения и механичен прираст. Измененията в естествения прираст на общината се обуславя от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.
Раждаемостта в общината показва тенденция към запазване на стойността си – 7.2 на 1000, който показател е под показателя за областта – 8.7 на 1000. Смъртността в общината през последните три години относително се запазва – 14.8 на 1000, който също е под показателя за областта – 15.3 на 1000.
Естественият прираст на населението в общината е отрицателен, като от 2001 година тенденцията е към намаляване на този показател (-508 през 2001 година – 459 през 2003 година).
Механичният прираст на населението в общината е отрицателен -397 за 2003 година, като той се определя от броя на заселените и изселените в рамките на една година.
По показателя механичен прираст на хиляда човека от населението общината е под този за областта по броя на заселентите на 1000 души – 16.0, докато по броя на изселени на 1000 души е над показателя за областта – 22.6. Външната миграция обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.
Общината има пъстър етнически състав. Преобладава българският етнос – 51 519 души, следван от турския – 8 595, ромския – 825 и други етноси – 502 (арменци, татари, евреи и др.). Тук се намира едниственото в България село с изцяло руско население – Татарица.
В религиозно отношение преобладава източно-православното християнство, следвано от мюсюлманството. На територията на областта е разпространено и протестанството – евангелисти и адвентисти. В град Силистра е най-старият в страната арменски апостолически храм Сурп Аствадзадзин (Св.Богородица).
Демографските процеси в общината през последните години потвърждават оформилата се тенденция за страната към непрекъснато намаление на населението. Налице са отрицателен естествен и механичен прираст за всички населени места без изключение. Отрицателно влияние оказва и външната миграция, която за съжаление обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.