Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Златоград

ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС ЗЛАТОГРАД

coin-eac гр. Златоград, ул. Стефан Стамболов 40
0888595159
 office@eac-zlatograd.com
http://eac-zlatograd.com

 

 

 

 

 

 

069_001_Etnografski_komplex_ZlatogradЗлатоград е малък град в Родопите, разположен само на 2 километра от границата с Гърция и на 60 км югоизточно от град Смолян.

В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, който в същото време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения.

Обиколката на комплекса започва от музея, за да може посетителят да се запознае с историята на региона, преди да продължи. Музеят има археологическа сбирка, експозиция, която разказва за поминъка на местното население в миналото, колекции от носии, накити и обреден инвентар.

Обиколката продължава с посещение на занаятчийските работилници. Всяка една от тях е действаща и пред очите на посетителите опитните майстори творят изделия, които могат да се закупят.

Терзийската (шивашка) работилница ни запознава с традициите в този занаят чрез интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Тук могат да се закупят оригинални носии от всички краища на страната.

В гайтанджийската работилница могат да се видят машините за плетене на гайтани. Гайтаните са шнурове от вълна, които служат за украса на дрехите.

В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята – седларство (изработване на ездитни и товарни седла), хамутчийство (изработване на ремъчните принадлежности за впрягане) и тапицерство (обшиване на седлата с подплънки).

В ножарската работилница може да се добие представа как се правят хладни оръжия, а в златарския дюкян може да се види колекция от руди и кристали от региона на Златоград, както и да се наблюдава работата на майстора ювелир.

Медникарската работилница запознава с производството на съдове от мед, а в резбарската може да се види как се украсяват изделия от дърво. Грънчарската работилница привлича с пъстрите и разнообразни съдове от глина. Последната работилница е тази на тъкача – тук се предоставя възможност да се видят произведенията на традиционното тъкачество и плетачество.

Една от атракциите на комплекса са трите водни съоръжения, които са действащи и днес – валявица, тепавица и воденица. Те се помещават в сграда, известна като Вунцовата воденица. Валявицата се използва за пране, тепавицата е съоръжение за обработка на вълнени тъкани, а воденицата – за мелене на брашно.

В етнографския комплекс се отбелязват по традиционен начин редица български празници и обичаи – Трифон Зарезан (средата на февруари), Баба Марта (началото на март), Тодоровден (първата събота на великденските пости), Еньовден (24 юни), Коледари (24 декември) и др. Празникът на Златоград се чества на 21 ноември.

След обиколката из комплекса може да се отдадете на почивка в някой от ресторантите или да пиете чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал. В Златоград има много хотели, тъй като градът е популярна туристическа дестинация. Настаняване е възможно и в самия етнографски комплекс – в стара възрожденска къща с автентична атмосфера.

 

 МЕЗЕЙ И РАБОТИЛНИЦИ

 

IR-0624rАрхеолого-етнографски музей

Музей Делю Войвода

Терзийска работилница

Тъкачна работилница

Гайтанджийска работилница

Златарска работилница

Грънчарска работилница

Сарашка работилница

Ножарска работилница

Антиквариат и сувенирен магазин

Вунцова воденица

 

 

ХОТЕЛИ И SPA

 

 

 

 

 

ЗАВЕДЕНИЯ

 

 

 

ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД

Златоград, ул. Ст.Стамболов 1
030712551, 030714023
oba-zlatograd@zlatograd.bg
 http://www.zlatograd.bg

 

 

 

 

 

 

 

В един свят, обграден от високите борове на планината, се кипри малкото златно градче – Златоград. Градът, чието име песента за Дельо хайдутин носи безспирно из Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история.

Untitled collage (1)История на ЗлатоградНякога Златоград се е наричал Беловидово – заради ослепително белите му къщи. По-точно наименование на селище едва ли има! Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.

Белите къщи на някогашното Беловидово са накацали из припеците на двете реки – Голяма и Малка, които се събират и слагат началото на река Върбица.

През турското робство Златоград се нарича Даръ-дере – едно име с неизяснен етимологичен произход. „Дар-ъ“ означава и „просо“, и „тясно“. Тясно не може да бъде, защото Златоград е построен на единственото широко място из цялата долина, а и просото тук не е познато. Според други теории Дар-ъ дере идва от Дер-и-Дааре, преведен като „врата на водата, на изобилието“. А, знае се, че Златоград е заселен по течението на две реки. Кога за първи път става това заселване се е известно. Но при разкопки, направени в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви, се се разкриват средновековни некрополи от Х – ХІІ век от ранната християнска епоха. От друга страна, едно древно погребение, намерено на билото срещу връх Света Неделя, е явно тракийско. В него освен скелета и една конска глава, са открити фибули и маронийски монети от преди 2 000 години. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище – развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове.

История на ЗлатоградСлед Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име – Златоград. Зеленото злато – тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са кръстниците на това населено място.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история. Тук можете да посетите много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по тези земи е живяло предимно българско население.

Първото килийно училище, поставило началото на просветно – образователното дело в Родопите, се намира в Златоград. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (датиращ от 1852г.), който е без свой аналог сред откритата досега възрожденска книжнина в България. Тук се намира и най- старата църква в Родопите „Успение Богородично“- построена през 1834 година, според преданието, за 40 нощи.

История на ЗлатоградХарактерен облик на града придава архитектурния резерват. В него от Националния институт за паметниците на културата са регистрирани над 100 архитектурни паметника на културата. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „врътки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В старата част на града се намира и Възрожденския ансамбъл, който не е само застинала картина от онова време. И досега комините на неговите къщи димят, а стаите му се изпълват с родопска песен и глъч. В архитектурния резерват има изграден Етнографски ареален комплекс, който представлява една експозиция „на живо“. Разположена е в един от кварталите на Златоград, известен с името си „Стария град“ – няколко улици с обитаеми къщи в традиционен архитектурен стил. История на ЗлатоградНякои от къщите са превърнати в приятни кафенета и ресторанти. Ако се умориш, вървейки по живописните улички, може да опиташ някоя вкусна гозба под звуците на мелодии, изсвирени от гайд а и да изпиеш чаша или две от ароматното златоградско кафе на пясък. Рецептата все още е семейна тайна, но вкусът му е несравним.

В комплекса е разположен и Битов дом „Чалъковата къща”. Чалъковата къща е един от символите на възрожденската архитектура. Сградата е разположена в централната част на Стария град на град Златоград. Строена е в края на 19 – ти век и е представител на възрожденска къща на заможен златоградски търговец – представител на българската аристокрация по онова време. В момента къщата представлява туристическа атракция: „Представяне на българския бит и култура от втората половина на 19- ти век”. Чалъковата къща представя бита, местните обичаи, ритуали и традиции. Тук гостите на Златоград могат да се потопят в традиционната родопска атмосфера, могат да облекат народните носии и да почувстват магията на старите времена. Къщата е паметник на културата с местно значение.

Много интересни са работилниците, представящи традиционни занаяти. Целогодишно, в автентичен и подходящ интериор се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, на предачеството, плетачеството, тъкачеството – с отвесен и хоризонтален стан (вкл. и мутафчийство), абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство, както и производство на родопски специалитети и напитки от златоградско.

В резервата може да видите и шевна машина на повече от 100 години, както и нагледно да ви покажат как се коват средновековни мечове. Като влезете в ножарската работилница, майсторът задължително ще ви даде синьо мънисто – талисманче за спомен. Златоград е единственото място, където се изработва кози рог – той се прикрепя майсторски към специално изработена дървена дръжка

Воденицата е един от най-атрактивните обекти, включващ три съоръжения – валявица, тепавица и воденица- караджейка.

История на Златоград История на Златоград История на Златоград

През 1871 година е построена втора църква в Златоград „Св.вмчк Георги Победоносец“. В двора й е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка „Просветното дело в средните Родопи“. В сграда – паметник на културата също е разположена и музейна сбирка на съобщенията.

Изключителен интерес представляват църковно – манастирската крепост на връх Св.Неделя, намираща се на 8 км северозападно от Златоград, където сред дъбова гора е изграден едноименния параклис и помощни постройки към него. Параклисът „Свети Атанас“ е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград. През 2006 година бе възстановен параклиса „Св. св. Константин и Елена“, намиращ се на самата българо-гръцка граница, предстои възстановяване и на параклис „Св. Илия“. Всички те са изградени на върховете около Златоград, на мястото на разрушени светилища. Около землището на Златоград са разположени четири хълма, чието естествено положение образува така наречената „Кръстата гора“. И до днес се смята, че те закрилят града.

Сакралната зона „Кръстата гора“, вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос – Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград – на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: „Св. Атанас“ (със съществуващ параклис), „Св. Илия“, „Св. Елена“ и „Св. Екатерина“. Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста „Кръстата гора“. И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини – благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.

Населени места  

Вижте по-голяма карта