Две могили, Област Русе  081412254, 081412006 dvemogili@mbox.digsys.bg  http://www.dvemogili.bg

Община Две могили е разположена в източната част на Дунавската хълмиста равнина върху площ от 345 кв.км. Административно принадлежи към област Русе и заема 13,1 % от територията и. Селищната мрежа на общината обхваща 12 населени места: селата Баниска, Батишница, Бъзовец, Каран Върбовка, Кацелово, Могилино, Острица, Помен, Пепелина, Широково и административният център – град Две могили. Той се намира на 32 км на юг от град Русе. Разположен е от двете страни на жп линията Русе – Горна Оряховица. Заема територията на обширно заравнено льосово плато, характеризиращо се предимно с равнинен релеф, на места прорязан от дълбоки къси долове.

Климатът е умереноконтинентален с горещо лято, студена зима, големи годишни амплитуди на температурата, подчертан летен максимум на валежите.

Природният комплекс от разнообразен ландшафт създава благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство.

Географското местоположение и природни дадености, липсата на застрашаващи екологичното равновесие дейности са богатство и предимство на Община Две могили, както и предпоставка за нейното благоприятно икономическо развитие.

Две могили през древността и Средновековието

Първи сведения за праисторическото селище са намерени в преддверието на пещерата Орлова чука край село Пепелина. Това са каменни и кремъчни оръдия на труда, кости от пещерна мечка, елен. Специалистите ги отнасят към 40000 г. преди Христа, т.е. през палеолита, по-конкретно от мустоерската епоха, както и керамични фрагменти от енелита – 3000 – 2000 г. преди Христа, т. е. каменно-медната епоха.

Керамичните части с орнаменти от каменно-медната епоха в същата пещера и наличието на селища от този период при селата Кацелово и Каран Върбовка са сигурни доказателства, че в района на Две могили по това време е имало човешки живот. Антични и късноантични некрополи и крепости има наблизо край града и селата Червен, Пепелина, Широково, Пиргово, Баниска, Батишница и Мечка. В началото на VI век по нашите земи се заселват славяни, а през VII в. идват и прабългарите, които основават българската държава. На 4 км югоизточно от града в местността „Кованлъка“ се намира средновековно селище. При разораване на почвата години наред са откривани останки от основи, тухли, керемиди и късове от домашни съдове.

Произход на името на селището

Първи писмени сведения за Две могили са намерени в Турски документи, съхранявани в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Това са предимно данъчни регистри, от които можем да добием представа за големината на селището, народностния му характер и поминъка на хората.

Много малко са българските документи за Две могили от годините на робството и те са от втората половина на XIX век. Съхранени са в архивите на Църковна народна община Русе, на Доростолска и Червенска митрополия и някои преписки върху църковни книги, запазени в църквата „Света Троица“ в град Две могили. Според документа „заемети, тимари на Мустахъвзи в Никополския санджак“ от първата половина на XV век селището съществува вероятно още преди падането под османско робство, но не може да се определи точно откога. С откриването на тоя документ се приключва спорът за произхода на името на селището. В турския текст то се изписва До могила. Преводачите от старотурски към Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ : Р. Стайков, А. Вълов, П. Груевски и Е. Грозданова приемат, че думата „До“ е от персийски произход и означава „две“. В турския административен и говорим език има много думи от персийски произход. И така – думата „До“ се съчетава със славянската „могила“ и се получава названието „До могила“ и това име получава гражданственост. Градът носи името на географските забележителности край него – двете могили.

Забележителности

Пещера „Орлова Чука“
На 11 км. източно от град Две Могили и на 3 км. северно от село Пепелина в скалистия пролом на река Черни Лом се намира Орлова Чука – една от най-интересните пещери в България.
От 1963 г. е обявена за природна забележителност, а от 1978 г. е археологически паметник
на културата от национално значение.

Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли.

Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. По пладне той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Решил да провери защо е така и когато се навел над пукнатината, почувствал че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата. Пред него се открил непознатият и чуден свят на пещерата Орлова чука.

Пещерата е образувана в кредни варовици, отложени на дъното на някогашното Сарматско море. Пещерните галерии са оформени много по-късно в резултат на карстовите процеси, настъпили през кватернера.

Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, късове от глинени съдове от епохата на енеолита (каменно-медната епоха) говорят, че пещерата била обитавана от човека (200 000 – 40 000 години преди Христа). Тя е използвана с известни прекъсвания като удобно място за малко поселение чак до ранножелязната епоха.

Установена е обща дължина на пещерните галерии – над 13 500 км.. Тези цифри нареждат пещерата на второ място по дължина в България, след пещерата “Духлата”.

Къща – музей Филип Тотю
Филип Тотю е роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците до село Вонеща вода, Великотърновски окръг. Последните години от живота си прекарва в град Две могили.
По времето на Възраждането до Освободителната война много хора от балканските селища, гонени от мизерия и глад, потърсват препитание в полето, където считали, че хлябът им ще бъде осигурен.

Дошли тук да работят като строители, колари, бъчвари и други занаяти. В разстояние само на един век в град Две могили се заселват около 70 рода. Тук идват много роднини и приятели на Филип Тотю. Роднините му – брат Вълчо и сестра му Аглика, заедно с майка му Иванка, се заселват в село Острица. През това време Филип Тотю се намирал в румънски затвор. След Освобождението войводата се завърнал в България. Неговото семейно огнище, което доброволно пожертвал в името на народа вече го нямало.

Девически манастир „Света Марина”
Манастирът Света Марина се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, Русенска област и е един от старите български манастири, които са възникнали по време на Второто българско царство (1187-1396 г.).
След падането на българското царство под турско робство, от страна на турците започнали страшни гонения, издевателства и нетърпими насилия над монасите.

Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, и постепенно изчезнал от съзнанието на народната памет, но името на св. Марина останало трайно в съзнанието на народа. Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.), но приела християнството от един старец – християнин. Древната християнска църква била подложена на най-тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан (84 – 305). Жертва на тези гонения станала и девойката Марина, едва петнадесет годишна. От преданията народни се знае, че южно – близо до този първи манастир е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”.

Вижте по-голяма карта