Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
здравеопазване
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВРАЦА
 |
 Враца, ул.Стоян Заимов 2 092666647, 092666648, 092666649, 092666080 rdsp-vr@mbox.contact.bg |
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ВРАЦА е администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по социално подпомагане, която осъществява следните дейности:
1. предоставяне на социални помощи и на семейни помощи за деца;
2. вписване в регистър на лица, които могат да предоставят социални услуги по ред, определен в закон;
3. контрол по спазването на утвърдени критерии и стандарти за извършване на социални услуги;
4. откриване, промяна на вида и/или промяна на капацитета на социални услуги и закриване на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности;
5. регистрация на извършващи социални услуги български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридически лица, както и на физически лица, извършващи търговска дейност, и на юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство;
6. изготвяне на обобщени годишни отчети и анализи за дейността по социално подпомагане в страната, които представя на министъра на труда и социалната политика;
7. участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на социалните помощи и социалните услуги;
8. разработва единна система за оценка и контрол на дейностите на дирекциите „Социално подпомагане“ и осъществява специализиран контрол върху тях чрез инспектората;
9. координира дейностите по планиране и развитие на социалните услуги;
10. разработва критерии и стандарти за качество на социалните услуги.
ОБЩИНА ИВАНОВО
 |
Иваново, ул. Олимпийска 75 081162253, 0886460102, 0886841689 obshtina@ivanovo.bg http://www.ivanovo.bg |
КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ИВАНОВО
Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка /над 17 % от Област Русе/.
Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г.
Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
В община Иваново функционират 5 бр. основни училища и 1 целодневна детска градина с 5 филиала.
Типично селска територия в непосредствена близост до град Русе: Община Иваново е разположена в Североизточна България и заема площ около 495 454 дка/над 17 % от Област Русе/. Административен център на Общината е с.Иваново, чието застрояване започва с построяването на ж.п.линията Г.Оряховица-Русе през 1895 г. Намира се на 5 км от старото селище и р.Русенски лом.На север граничи с р.Дунав и с общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. В състава на Общината влизат 13 населени места.
Забележителности:
Кръстопътно положение: до северната врата на България – Дунавски речен път; международни ЖП коридор (№4) и европейските коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзката на централна и източна Европа с Черноморието и Азия. През територията на общината преминават важни пътища от републиканската пътна мрежа Русе-София и Русе-Варна.
Субалпийски релеф и ландшафти – Каньонът на Русенски Лом (Природен парк „Русенски Лом“ с безброй миандри, оазис на дивата природа, обитаван от редки грабливи птици и изключителен растителен свят), силно залесен Дунавски бряг – рай за водоплаващи пернати, с уникално скално образувание Стълпище.
http://www.ecoart2000.org/
Богато културно-историческо наследство: археологически резервати „Скален манастир при с. Иваново“, в списъка на ЮНЕСКО и „Средновековен град Червен“, манастири, църкви и некрополи край Нисово, Красен, Щръклево.
Нови културни изяви: Международен пленер на художници „Русенски Лом – Дунав“, Национален литературен конкурс „Светлоструй“, детски екопразник „Дар на природата – да го съхраним“ – продължение на делото на средновековни зографи и граматици.
Съвременен бизнес: прецизно електрозаварени тръби, месопреработка, гъбопроизводство, пепиниерство и т.н.
Община Иваново – минало и съвремие с природни кътове с космическо излъчване, където човек забравя земната суета, вслушва се в шепота на вековете, черпи енергия и става по-добър.
Община Иваново – привлекателен център за любители на алтернативния туризъм (селски, екологичен, познавателен и т.н.)
Скалният манастир край село Иваново:
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).
Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Градът е бил една от най-значимите крепости в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България.
Природен парк Русенски Лом:
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и други.
КУЛТУРА:
Читалища
На територията на община Иваново функционират 13 читалища, които традиционно са самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Художествената самодейност е една от основните дейности в работата на читалищата. В тях работят 64 самодейни колектива, клубове и школи.
Изявите на читалищните самодейци са в основата на всички общоселски и традиционни празници- „Коледуване“, „Лазаруване“, „Къпане на царя“, „Иванов ден“, Бабин ден“ и т.н.
Все повече нараства положителната тенденция към изяви извън рамките на общината: Балкан фолк-гр.В.Търново, Златната гъдулка-гр.Русе и др.
Към читалището в с.Щръклево е открита музейна сбирка „Светлоструй“, свързана с творчеството на Димитър Добрев-писател и журналист, издател на първия извънстоличен литературен вестник „Светлоструй“.
Особен интерес предизвиква обичаят „Джамал“ интерпретиран от самодейна група на читалището в с.Кошов.
Неоспорим факт е, че самодейните състави са търсен и желан партньор, разкриващи самобитността на местния фолклор.
Към всички читалища работят и библиотеки, които разполагат 133 668 бр. книги.
Разбира се този фонд е доста остарял, а самите читалища, като сграден фонд са в недобро състояние.
Само две от читалищата /в с.Иваново и с.Щръклево/ разполагат със съвременна техника-компютър, принтер, скенер.
Здравеопазване
Здравеопазването на населението от Община Иваново се осъществява от личните лекари и стоматолози, разкрили лекарски практики в по-големите населени места.
След промените, които настъпиха в здравеопазването, голяма част от населението на общината е лишено от спешна и неотложна медицинска помощ.
На територията на общината няма здравни заведения. Лечението се осъществява преди всичко в областния център гр. Русе.
Това разбира се е проблем за цялата страна и най-вече в малките общини.
В основните училища и целодневните детски градини работят здравни кабинети.
За облекчаване работата на медицинските специалисти от Общинския съвет са приети преференциални условия за наемане на лекарските кабинети (бившите здравни служби).
Забележителности
Скалният манастир край село Иваново
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече – съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на „цар Георги“. Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371). Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис – професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.
Археологически резерват „Средновековен град Червен“.
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове – вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира – Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.
Природен парк Русенски Лом.
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав – река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море – амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години – круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево – Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/
ОБЩИНА ДУПНИЦА
 |
Дупница, пл. Свобода 1 0701 59285; 0701 59220; 0701 59211 admin_dupnitsa@dupnitsa.bg http://www.dupnitsa.bg |
НОВИНИ от Община Дупница …. виж тук!
Местоположение
Община Дупница е със стратегическо географско положение и уникален климат.
През землището на гр.Дупница преминава една от главните пътни артерии на страната – международен път Е 79, като гр.Дупница е точката, където се пресичат пътищата на юг към Солун, Адриатика, Истанбул или на запад през Македония и Сърбия за страните от Западна Европа.
Територията на Община Дупница е 359 км² или 0.32 % от територията на Република България. Средната надморска височина е 946.3 м.
На изток община Дупница граничи с общините Сапарева баня и Самоков, на запад с община Бобов дол, на север с община Радомир, а на юг с общините Рила и Бобошево.
В един пътепис на чужд пътешественик, гр.Дупница е представен като “живописен град, който се извива около 3/4 ч. път между високи склонове край лъкатушното джерменско корито, а центърът на града се намира на мястото, където от рилските склонове през живописна, между къщите дълбоко врязана долина, дохожда буйната река Бистрица”.
В пътеписа е записано още, че една от главните улици на града минава през нейните шумящи вълни по стар каменен мост, до който стои старинната джамия, превърната в Дом на изкуствата.
Без да навлизаме в подробности, трябва да отбележим, че градът Дупница е произлязъл на мястото, където се кръстосват два големи друма по онова време – от Цариград за Скопие и от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал навярно полека-лека около кервансараите край шосето. Руско-турската война е направила тук големи промени, но най-вече е оформила Дупница като център на пограничната околия.
С оживеност и добраномереност градът прави впечатление още при влизането в него и създава у посетителите чувство на подреденост и спокойствие.
Няма съмнение, че величавата Рила планина прави Дупница забележителна и тайнствено магнетична. И така, извисена като страж и прегърнала го като любяща майка, планината разкрива на всички туристи и любители, дръзнали да я опознаят отблизо и историята на Дупница с множеството коларски пътища, с малките трънливи пътечки, които водят през Великата Рилска Дядовазова пустиня, та чак до град Самоков или до гордият Пирина през светостта на Рилската обител.
Транспорт
1. Транспортна инфраструктура:
Територията на Община Дупница се обслужва преимуществено от автомобилен и железопътен транспорт. Чрез него се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места. През локацията преминават автомагистрала Е-79 София – Кулата – Солун и електрифицираната ж.п. линия София – Кулата.
Състояние на пътните комуникации: Пътните комуникации се класифицират в два раздела:
– Междуселищни пътища – пътища – І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас;
– Улично стопанство в населените места – Дупница и селата.
Междуселищни пътища: Най-високо ниво на транспортно обслужване в Общината се осъществява от главен път Е-79 – Кулата – Благоевград – Дупница – София. Важен транспортен гръбнак е второкасен път Дупница – Кюстендил, които свързва Общината с Областния център, Македония и Сърбия, а посредством пътя Дупница – Самоков се стига до автомагистралите водещи до Турция.
Общата дължина на пътищата І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас в общината е 165.8 км., разпределени както следва:
Вид пътища Обща дължина
Пътища I-ви клас 42,3 км
Пътища II-ри клас 34 км
Пътища III-ти клас 25,5 км
Пътища IV-ти клас 64 км
Общо 168,8 км
Пътищата І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас са с трайна настилка и се поддържат от “Пътно поддържане” и “Автомагистрали – Хемус”. Настилката на 87% от пътищата ІV-ти клас е трайна (асфалт, бетон, паваж или запечатка с битум), а на 13% от тях нетрайна (баластра или трошен камък). Тези пътища се поддържат със средства от общинския бюджет.
Улици в Дупница и населените места в общината: Общата площ на уличната мрежа в Община Дупница е 2813,5 хил.кв.м. – 877,5 хил.кв.м в гр. Дупница и 1936 хил.кв.м в 16-те села. Благоустроените с трайни настилки улици са около 669,5 хил.кв.м (приблизително 24%).
1.2. Единна транспортна система:
Единната транспортна система (ЕТС) в Община Дупница включва автомобилен, пътнически, товарен и ж.п. транспорт.
1.2.1. Автомобилен транспорт: пътническият автомобилен транспорт е градски, вътрешно- общински и между-общински. Град Дупница е център по отношение на ежедневното транспортно обслужване – градски и работнически пътувания, свързани със София, Благоевград, Бобов дол, Кюстендил. Товарният автомобилен транспорт се характеризира с превоза на различни видове товари, както в цялата страна така и в чужбина.
1.2.2. Железопътен транспорт: През територията на Община Дупница преминава електрифицираната ж.п. линията София-Кулата, която е една от най-натоварените линии в страната. От същата линия при гр. Дупница има разклонение за гр. Бобов дол. От гара “Дяково” до гара “Криви дол” дължината на ж.п. линията възлиза на 16,128 км., и коловозно развитие – 2,135 км. Коловозното развитие на гара “Дупница” е 6072 км.
История
Миналото на Дупница
се крие дълбоко в лабиринта на праисторическата древност на българските земи. Със сигурност поселищната система се е оформила още в епохата на неолита (VІІ-VІ в. пр.Хр.) и затова говорят разкритите и частично проучени селищни могили в голямата Дупнишка околия – при селата Крайници, Дяково, Слатино и Сапарева баня.
Забележителен е фактът, че откакто историци и изследователи доказаха, че откритите археологически паметници датират 500 години преди аналогични култури в Гърция, присъствието на Дупница и Дупнишко в историята на световната цивилизация става завидно. Частичните сондажи и случайните находки сочат поселищен живот в района от времето на бронзовата епоха.
Все още тракийското минало на Дупница остава непроучено, но затова пък е ярко очертано според изследователите с откритите антично селище и некропол.
В днешните граници на този древен забележителен с историята си град, са регистрирани останките на римската и византийската епохи, а при хан Крум (812-814 г.) очертанията на Дупница попадат окончателно в пределите на Българската държава.
За първи път името Дупница се появява в османския регистър от третата четвърт на ХV век, както и в пътеписите на редица пътешественици минавали от тук – Арнолд фон Харф (1499 г. ), Евлия Челеби (ХVІІ в.), Хюп (ХVІІ в.), Ами Буе (ХІХ в.).
За съжаление Османското робство оставя трайни белези и дълбоки рани на града, но това не пречи тук да се развие рударството с железните рудници намиращи се в околностите на града.
Твърде интересно и много кокетно изглежда Дупница по времето на разкриващите се едно по едно дюкянчета, различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, дюлгерски, мутафчийски, с които полека-лека полъхът на разрастващият се град, придобива особена задушевна и добронамерена чувственост.
В средата на 60-70-те години на ХІХ век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и предприятие за рязан тютюн. Така по-късно градът се оформя като център на тютюнопреработването, които през 30-те години на ХХ век оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България.
Забогателите еснафски и занаятчийски организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви, училища и още през първата половина на ХІХ век изправили снага първите четири християнски обители – Риломанастирският метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а малко по-късно започнал учебният процес и осем училища, едно от които е девическо.
Стратегическото и кръстопътното положение на Дупница дава възможност градът и околията да се съвземат и разраснат прекалено бързо след Освобождението и така тук се оформят най-значимите търговско-занаятчийски и културни центрове в Югозападна България.
Лабиринтът на историята на този древен град ни запознава и със стопанското и административното му присъствие в Българската държава след Освобождението от Турско робство (след 1878 г.), когато Дупница се оформя като пункт с първостепенно военно-стратегическо значение, с разположените основни части и щабът на VІІ-ма Рилска дивизия.
Не може да не споменем и фактът, че обществено-политическият живот на свободна Дупница (1879-1912 г.) е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите останали под властта на султана и Македония, когато родолюбиви дупничани дават подслон на хиляди бежанци и се създават много благотворителни дружества.
Традициите в културния и просветен живот, създадени още през Възраждането, също оставят своя отпечатък върху лика на града и голямата Дупнишка околия, много от които са запазени от поколенията до наши дни.
Историци, изследователи, краеведи и много родолюбиви дупничани, и до днес неуморно търсят, откриват, изследват, анализират и предоставят на нашето внимание постоянно и последователно документи, факти и събития от най-древни времена до днес. Написани и описани в много книги, научни трудове, лекции, вестници и списания, както и в семейни биографии.
С една единствена цел – да знаем своя род и да помним своя език. За да няма нищо, което да ни попречи да се срамуваме от тях.
Кратка историческа справка
В град Дупница и околностите са разкрити следи от човешко присъствие още от времето на късната каменна епоха и античността.В резултат на археологически проучвания през 1993–1995г. в местността на Кулата – хълма в североизточната част на града, са разкрити основи на крепост, съществувала през ІV –Vв. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на ХV в.По-късно описание на града и населението се среща в записки на пътешествениците: рицаря Арнолд фон Харф (1499г.), Евлия Челеби (ХVІІІ в.) и Ами Буе (ХІХв.).
В предосвобожденската епоха стопанския живот на Дупница е свързан предимно с рударството.Преуспяват занаятите и търговията.Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски.
Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове на ХХ век.
През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, метосите на Рилския, Хилендарския и Зографския манастири, а към края на века действат осем училища, едно от които е девическо и читалища.
Наред с развитието на културно-просветната дейност, дупничани се включват в борбите за национално освобождение.
Именити дупничани
НИЕ ПОЧИТАМЕ, ТАЧИМ, ГОРДЕЕМ СЕ И СЕ СТРЕМИМ ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА МНОГО ИМЕНИТИ НАШИ СЪГРАЖДАНИ И ЛИЧНОСТИ!
Христаки Павлович Дупничанин – създал първия печатен учебник по българска история, т.н. “Царственик”, базиран на Паисиевата “История славянобългарска”. Христаки Павлович-Дупничанин е родственик на Николай Павлович, на когото е наречено първото рисувателно училище, сега НХА в София.
Аверки Попстоянов, рилски монах и възрожденец, учителствал в Казанлък, Видин, Кюстендил. Той е бил игумен на Осоговския манастир “Св.Йоаким Сарандапорски” от 1858-1876г. Участник в борбата за независима българска църква. Автор е на печатни произведения и на славянобългарски език. Участник в революционното движение.
Отец Атанасий Чолаков-Дупничанин, известен още като Хилендарец. Учителсвал в Панагюрище и Хасково, участва в народните борби. Убит е през 1852г. от гръкомани.
Даскал Ристо – Христо Димитров Тодоров – борец срещу гърцизма. Участва в църковно-народния събор в Цариград през 1871г. като делегат на Самоковска епархия.
Георги Икономов Дупничанин също се изявява на попрището на църковното движение като учител в Сопот, Велес, Прилеп.
Димитър Янакиев Бисеров-Околията, учител в Дупница и Берово, Малешевско. Сътрудничи на българските вестници “Македония”, “Право”, “България”, “Читалище”, “Български книжници”. Инициатор е за създаването на читалище, наречено днес “Зора”. Събира народни песни и поговорки от дупнишко.
УСЛУГИ:
- Екология
- Транспорт
- Технически
- Местни Данъци и Такси
- Етажна собственост
- Други
- Местно развитие
- Гражданска регистрация
- Търговски
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ:
ОБЩИНА БЯЛА (РУСЕ)
 |
Бяла, пл. Екзарх Йосиф І № 1 0817 72015, 0817 72150 byala.rs@byala.bg http://byala.bg |
Община Бяла е входната врата за област Русе от Западна и Централна България. Граничи с Търговищка и Великотърновска област.
Площта на общината е 341 кв. км. Общинският център отстои на 55 км от Русе, на 58 км от Велико Търново, на 22 км от Полски Тръмбеш и на 53 км от Попово.
Местоположението на общината от географска гледна точка е стратегическо и определя мястото й в националната транспортна, енергийна и съобщителна инфраструктура. Освен че е граница на две области, през нейната територия минават важни пътища и комуникационни възли – първостепенните пътни артерии за София и южната граница, железопътната линия Русе – София, магистрален оптичен кабел, международни кабелни връзки и др.
КМЕТ
Димитър Крумов Славов
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
Лични данни
Роден: 13.09.1970г.
Професионален опит
Oт 5.11.2015г. – досега – кмет на община Бяла
2007г. – 2011г. – председател на Общински съвет – гр. Бяла
2001г. – 2015г. – мениджър “ЕТ Дана – Данка Славова”
1997г. – 2000г. – изпълнителен директор “Лактис – Бяла”
1996г. – 1997г. – началник отдел в “Птицекомбинат Шумен”
Образование
1991г.– 1996г. “Тракийски университет” – Стара Загора
1998г. – 2003г. СА “Д. А. Ценов” – гр. Свищов
Специалност
Зооинженер – магистър
Финанси – бакалавър
Чужди езици
Руски и Английски
Семейно положение
Женен, с две деца
ПРИЕМНИ ДНИ
Четвъртък 10:00ч – 12:00ч
Записването за приемен ден на кмета и неговия екип става на всяко първо число от месеца на телефони: 0817 72015.
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от жителите на общината при условия и по ред, определени от закона.
Общинският съвет е орган, който организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация и свой правилник.
Общинският съвет – Бяла, се състои от 17 общински съветници, избрани от населението на общината.
Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината. Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация; устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; образованието; здравеопазването; културата; благоустрояването и комуналните дейности; социалните услуги; опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; развитието на спорта, отдиха и туризма.
Общинският съвет осъществява своите правомощия въз основа на Конституцията на Република България, Европейската харта за местно самоуправление, Закона за местното самоуправление и местната администрация, действащото законодателство, както и въз основа на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.
Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет:
1.Създава постоянни и временни комисии и избира техните членове;
2.Одобрява структурата на общинската администрация по предложение на кмета на общината;
3.Избира и освобождава председателя на Общинския съвет;
4.Избира и освобождава заместник-кметове и кметски наместници по предложение на кмета на общината;
5.Определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината;
6.Приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема и изменя отчета за изпълнението му;
7.Определя размера на местните такси;
8.Приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на кметствата;
9.Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определя представителите на общината в тях;
10.Приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон;
11.Приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията;
12.Приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината;
13.Определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура;
14.Приема решения за създаване и за прекратяване на общински фондации и за управлението на дарено имущество;
15.Приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината в тях;
16.Създава райони и кметства при условия и по ред, определени със закон; **
17.Прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;
18.Приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;
19.Обсъжда и приема решения по предложения на кметове на кметства по въпроси от своята компетентност;
20.Приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност;
21.Одобрява символ и печат на общината;
22.Удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани.
Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.
Общинският съвет приема Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.
Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител и на кмета на общината в 7-дневен срок. Всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез Интернет.
Общинският съвет няма самостоятелен щат. Неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация.
Общинският съвет се свиква на първо заседание от областния управител в 14-дневен срок от обявяването на резултатите от изборите. Общинският съвет продължава да изпълнява своите функции до конституирането на новоизбрания общински съвет.
Общинският съвет избира от своя състав с тайно гласуване Председател на съвета.
Общинският съвет се свиква на заседание от неговия председател:
1.по негова инициатива;
2.по искане на една трета от общинските съветници;
3.по искане на една пета от избирателите на общината;
4.по искане на областния управител.
Заседанията на Общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците. Решенията на Общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Съветът може да реши гласуването да бъде и тайно.
Заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии са открити. По изключение Общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити. Гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места.
Гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на Общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по определени ред, начин и срок.