Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

заек

БЛРС

4580_pages гр. Елин Пелин, пл. Независимост 14
0879838444, 0879838467, 024210236
blrs@mail.bg
http://www.blrs.eu

 

 

 

 

 

 

 

 

30БЛРС е сдружение с нестопанска цел в обществена полза с членоващи юридически лица.

Целта на БЛРС е да обедини ловците и риболовците в България.

Членовете на БЛРС ползват компетентна методическа помощ свързана със стопанисването на дивеча и рибата от специалистите на БЛРС. За разрешаването на правни въпроси се грижи екип от адвокати. Оръжието, боеприпасите, аксесоарите, вестниците и списанията, задивечителният и зарибителният материал от партньорите на БЛРС са на преференциални цени.

Управителен съвет на БЛРС:

– Асен Пиперков – Елин Пелин – председател

– Гено Чобанов

– Миролюб Столарски

– Станислав Рименов

– Светлин Танчев

– Цвета Караянчева

– Иван Кокаланов

– Станислав Иванов

– Антоний Йорданов

– Иван Божилов

– Минуел Петров

Принципи на БЛРС:

– Равнопоставеност на членуващите;

– Прозрачност в работата;

– Представител от всяко сдружение, член на БЛРС, в УС на сдружението;

– Достъп на членовете до първичната счетоводна документация. /

Идеите на БЛРС:

– Национално и международно представяне;

– Опазване, развитие и охрана на дивеча;

01- 70% от стойността на разрешителните за лов остават в ловните дружинки и се оползотворяват за стопанисването на дивеча. По груби сметки една дружина за един ловен сезон при ежедневно издаване на разрешително за групов лов на едър дивеч и участие на 10 ловци в лова на дребен дивеч ще спестяват над 600 лева, които биха отишли в „съюза майка“ (21% от стойността на разрешителното за ловуване). Ние смятаме, че на местно ниво най-добре се знае от какви материали и мероприятия по стопанисване на дивеча имат нужда дружинките и е добре те да оперират с парите си.

– Защита интересите на членовете на всички нива – от общинско до международно ниво;

– Сътрудничество с фирми от различни браншове с цел отстъпки за членовете на БЛРС;

– Минимален членски внос (2 лв.) и щатен състав (до 4 човека);

– Активно участие в разработването и последваща работа по проекти финансирани от Европейските фондове;

– Методическа, консултантска, юридическа и др. помощ при разработването и внедряването на идеи дадени от членовете на БЛРС;

– Законодателна инициатива.

 

 

 

 

 

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – КАЗАНЛЪК

s1_onblogo Казанлък, бул. Освобождение 19
 043164776
dgskazanluk@uidp-sliven.com
 http://dgskazanluk.uidp-sliven.com

 

 

 

 

 

 

 

 

ДГС”Казанлък” е разположено на територията на община Казанлък , в сърцето на България, сред китната Розова долина. На север граничи с ДГС “Габрово” и ДГС”Плачковци”, на изток с ДГС”Мъглиж” , на юг с ДГС”Стара Загора” и ДГС”Чирпан” , а на запад с ДГС”Павел Баня” и ДДСс”Мазалат”.

Обхваща част от южните склонове на централна Стара планина , част от северните склонове на Средна гора и Казанлъшката котловина, разположена по поречието на река Тунджа .

– Обща площ на лесничейството : 24 720 хектара , от които :- държавен ГФ – 23 519 ха , Общински ГФ – 452 ха и ГФ частна собственост – 775 ха . Средна дължина – север – юг – 30 км.

Средна дължина – север – юг – 30 км.

– средна ширина – изток –запад – 23 км.

– най-висок връх: Атово падало – 1494 м. н. в.

на главното било на Стара планина

– най-ниска точка: по поречието на р. Тунджа ,300 м. н. в.

– Дървопроизводителна площ – 23 308 ха ,

от които – залесена площ – 23 029 ха

– не дървопроизводителната площ – 1 412 ха

image1

– 53,1% – са горите и земите с дървопроизводителни и скредообразуващи функции и 46,9 5 % – са горите със защитни и реакреационни функции и защитени територии.

– средна възраст на горите – 47 год. , среден прираст – 4.82 м3/ха , общ дървесен запас – 4 353 хил.м3 .

Релефът на лесничейството е твърде разнообразен със силно изразен планински характер. Южните склонове на Стара планина са стръмни , а на места и урвести.Средногорския масив се издига постепенно и умерено на юг от Казанлъшкака котловина, обхващаща част от водосбора р. Тунджа характеризираща се с широки разливища и речни тераси. На запад от гр. Казанлък на нея е построен един отнай- големите български язовири “Копринка”.

Поради специфичното си разположение районът на лесничейството обхваща част от двата хидроложки райони – Старопланински – със своите буйни речни течения, захранвани от обилни дъждове и снежна покривка , и Средногорски – с водни течения с по-малък дебит и пресъхвания през горещите летни месеци.

Климатът не се отличава с особености, които да крият изненади за вегетацията на дървесната и храстов растителност. Късна хладна пролет , не много горещо лято, топла есен и и не много задържаща се снежна покривка , създават благоприятни условия за развитие на растителноста и животинския свят.

На територията на лесничейството са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви – 62 % от площа , кафяви горски – 35.9 % и алувиални почви по поречието на р. Тунджа – 0.9 % .

Растителност и месторастения – Според класификационната схема на на типовете горски месторастения ДГС 4Казанлък “ попада в Горотракийската растителна подобласт .във вертикално отношение горските масиве са разположени в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни.те от своя страна са разделени на подпояса , с голямо видово разнообразие. Поречието на р.Тунджа е в подпояса на крайречните и лонгозни гори. Правилното и рационално разпределение на дървесните видове по типове месторастения пхрез последното десетилетие е довело до повишаване на производителноста на насажденията и повишаване процентът на естествено срещащите се широколистни дървесни видове : при бука – увеличение от 20 на 23 % , зимен дъб – от 28 % на 36 % , за сметка на намаление участието на иглолистните култури – 4 – 7% .

Възобновяване и залесяване – в района лесничейството условията за естествено възъбновяване на основните широколистни дървестни видове и създадените иглолистни култури са благоприятни.Възобновителния процес в буковия пояс на Стара планина , вследствие на водени успешни главни сечи е на добро ниво. Насаждението в 159 д се използва от няколко години като естествен разсадник за снабдяване с букови фиданки за залесяване.

image2

През последното десетилетие стопанисващите органи правилно са насочили вниманието си към залесяване предимно с широколистни видове и увеличаване на видовото разнообразие и участието на горскоплодни видове, съобразявайки се с местните климатични , почвени и хидроложки условия.

В района на лесничейството има обособени семепроизводствени насаждения -313.3 ха , географски култури – 32.4 ха и семепроизводни градини – 3.4 ха , които са в състояние да задоволяват нуждите от семена и гарантират запазването на генетичния фонд. На територията на ДГС”Казанлък” има един основен горски разсадник в землището на с. Бузовград , и два спомагателни в землищата на гр.Шипка и с. Горно Изворово .

Изградени са километри бариерни и лесокултурни противопожарни прегради.

Стопанисващите органи от ДГС и РУГ вземат сериозни мерки за подобряване на санитарното състояние на горите. Санитарните сечи за усвояване на съхнеща , гниеща от различни болести и вредители дървесина , както и повредена от ветроломи , снеголоми и пожари се извеждат своевременно .

Води се наземна химична борба в горските разсадници , а при сериозни нападения от вредители се прилага и авиоборба.

По най-болезнения проблем – опазване на горите и животните от престъпни посегателства в ДГС”Казанлък” се полагат всекидневни грижи – обхождане. даване на нощни и извъредни дежурства, съвместни охранителни действия с органите на МВР.

История на залесетелното дело – В началото на 20 -ти век засиленото изсичане на горите, повсеместната и безконтролна паша на добитък в тях и екстензивното планинско земеделие са причина пороищата в България и особено в казанлъшкия край да нанасят големи вреди . Тогавашното правителсгво на Бългалия възприема у нас да се създаде по подобие на Франция „специална служба за укрепване на пороищата и залесяването“.

През април 1905 год. у нас пристига горският инспектор Феликс Вожли и заема началническия пост на основаното бюро за укрепване на пороищата и залесяването в Казанлък. Вожли е бил енергичен и настойчив човек, много добър организатор, който е обичал извънредно много работата си.

Въпреки многото трудности от най – различно естество Вожли и неговия помощник П.Манджуков довеждат до успешен край започнатото дело. В продължение на 6 години са залесени около 4984 дка опороени земи. Построени са 1450 м3 каменни баражи, голям брой клеонажи, прагове, вследствие на кисти са укрепени много от най – опасните порои около селата Шипка, Енина, Горно Изворово и Мъглиж.

На Вожли и неговото дело в Казанлък ние дължим утвърждаването на някои ценни чуждестранни дървесни видове за залесяване, като зелената дугласка, корсиканския черен бор, веймутовия бор и др., успешното използване при наши условия на някои ценни френски методи за противосрозионни залесявания /книгата Укрепаване на пороищата и Залесяване/ , и прекрасните горски масиви разпрострели крайгр.Шипка ,селата Енина, Изворово ,гр.Мъглиж и с.Ветрен. В негова чест на мястото / на известния “Царски завой по пътя гр.Шипка – гр. Габрово на мястото на първите залесявания епоставена пламенна плоча. В гр. Шипка е изградена уникална музейна сбирка , посветена на поколенията всеотдайни лесовъди по овладяване на ерозията и залесяването на голите склонове на Стара планина.

Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. В района на ДГС”казанлък” се намират следните защитени територии – Резерват Каменещица”, стопанисван от МОСВ- разположен в землището на с. Енина, община Казанлък и съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян , келяв габър, ясен) и находища на редки и защитени растения и животни

image4

Обитават го мечка, благороден елен, дива свиня, сърна.

– Природните забелижителности – “Каваците” , “Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.

“Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.

– „Мечките“ е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на с. Крън.

Територията на Държавен дивечовъден участък “ Енинска река “ , върху площ от 2 644 ха. Останалата територия от ГФ е предоставена на ЛРД”Сокол” гр.Казанлък и ЛРС “Сокол” гр. Мъглиж за стопанисване със договор съгласно ЗЛОД.

В ДДУ ““ Енинска река “ – са разпространени популациите на благороден елен , дива свиня , сърна , заек , от представителите на хищниците – мечка, вълк , лисица , дива котка . Стопанисването е насочено към изграждане на интензивна ловно-стопанска единица за провеждане на организиран ловен туризъм , добив на ловни трофеи и дивечово месо, опазване на защитените животински видове.

От последната проведена таксация е установено ,че запасът на основния вид дивец – благороден елен , постепенно се увеличава към допустимия запас , сърната поддържа постоянен запас , а броят на дивата свиня постепенно се увеличава. За достигане на допустимите запаси от дивеч , планирасе ползване на дивата свиня. Към ДДУ е изградена фуражна база за подхранване – зърнохранилище със сеновал , необходимите сеновал-хранилки , хранилки-ясли и солища. На територията на ДДУ са построени две ловни хижи – “Картала и “ Синевръщица”.

ОБЩИНА КРУШАРИ

Крушари, ул. Девети септември 3А
057712024, 057712136
krushari@dobrich.net
 http://www.krushari.bg

 

 

 

 

 

 

Община Крушари е с административен център с.Крушари, област Добрич и е разположена в североизточната част на Република България, граничеща на север с Република Румъния, на изток с Община Ген. Тошево, на запад с Община Кайнарджа обл. Силистра и Община Тервел, на юг граничи с Община Добричка.

Общината се намира в източната част на Дунавската равнина, състои се от 19 населени места с обща площ 417,5 км2.

Крушари се намира на 32 км. от областния център, на 85 км. от гр. Варна, на 70 км. от Балчик и Силистра.

Климатът в община Крушари е умерено континентален. Средната годишна температура варира около 11,7 оС., средните максимални стойности отчетени през месец юли са около 36,7 оС., а минималните през декември – януари варират около -13 оС. Относителната влажност на въздуха е 73%.

Средногодишния размер на валежите е 402 мм., а снежната покривка се задържа за около 38 дни в годината.

Теренът в голямата си част е равнинен с надморска височина 200м. Плодородните площи и подходящият климат благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.

Община Крушари е бедна на повърхностни водни ресурси. На територията й са изградени два микроязовира, захранвани от естествени водоизточници, като водната площ на двата язовира е 325 дка.

Единият от тях е на границата с община Тервел и се захранва от река Добричка.

Горският фонд в община Крушари се стопанисва от лесничейски участък, подчинен на държавно лесничейство гр. Ген. Тошево. Общата площ на ГСУ Крушари възлиза на 6043,5 ха., от която залесена – 50743,3 ха., незалесена – 867,7 ха. и 101,5 ха. горски пасища. Полезащитните горски пояси обхващат площ от 74,1 ха.
Предвиденото средногодишно ползване на дървесина по лесоустройствения план е 8000 м3. стояща маса. За залесяване през десетилетието са предвидени 469,7 ха. или 47,0 ха. годишно. Горските пасища могат да осигурят паша за 1206 глави едър рогат добитък и 8199 глави дребен добитък.

Основните дървесни видове са: цер, благун, червен дъб, акация, орех, гледичия и липа. Горите се обитават от благороден елен, сърна, дива свиня, фазан, яребица, пъдпъдък, гургулик, заек и други.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА САТОВЧА

 

 Сатовча, ул. Тодор Шопов 37
075412116, 0887593950
satovchabl@abv.bg
 http://www.satovcha.bg

 

 

 

 

 

 

 

Местоположение

Община Сатовча обхваща части от долината на р. Места и югоизточната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Граничи с Гърменска и Хаджидимовска община от Благоевградска област и с Велинградска и Доспатска от Пловдивска област. Включва общинския център село Сатовча и още 13 села.

На територията на общината преобладават планинският и полупланинският релеф. Климатът е преходносредиземноморски с подчертано планинско влияние във високите части. Горският фонд е богат. Преобладават иглолистните гори от бор, смърч и ела. В североизточната част на общината, в землището на с. Плетена, се намира резерватът Конски дол, обявен, за да съхрани вековната смърчово-буково-елхова гора. Резерватът е богат на растителни и животински видове, много от които са включени в Червената книга на България.

Обработваемата земя е предимно в малката вътрешнопланинска Сатовчанска котловина и по обезлесените планински ридове. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждане на тютюн, картофи, овце, кози и говеда.

Всички села в общината са свързани с второкласни и третокласни пътища с общинския център, а чрез него с град Гоце Делчев, Благоевград и София. Транспортното обслужване се извършва от редовни автобусни линии. През Сатовчанската котловина минава и шосето от Гоце Делчев за Доспат, Смолян и Пловдив.

os

Административен, стопански и културен център на общината е село Сатовча, разположено в едноименната котловина, на около 950 м надморска височина. Намира се на 28 км североизточно от град Гоце Делчев, на шосето Гоце Делчев – Доспат. Сгушено в склоновете на Родопите, заобиколено от естествена брезова гора, благоустроено и озеленено, село Сатовча е уютно през всички сезони на годината.

Особено очарование му придават неговите жители – естествени, дружелюбни, гостоприемни планинци, типични родопчани. Те свято пазят паметта за историческото минало и героите от родния край. В центъра на селото е издигнат паметник с имената на загинали войници от 9-ти пехотен пловдивски полк за освобождението на Сатовча от османско иго и на загиналите от селото във войните 1913 -1918 г., на читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на опълченците от с. Долен в Руско-турската освободителна война.

В Сатовча са съсредоточени институциите, обслужващи административно-стопански и икономически населението в общината, малки фирми и цехове за търговско и битово обслужване. Сатовча е център на Държавно лесничейство Дикчан, което осъществява мероприятия по стопанисването на горите и дивеча и опазване на природната среда.

Населението на общината към 2011 година е 18 998 души.

Горско стопанство

По-голямата част от общината е заета от иглолистни и широколистни дървесни видове. Иглолистните са представени основно от бор, смърч и др., а широколистните – от бук, дъб и бреза. Горският фонд обхваща 187 983 дка.

Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч, които се срещат в България. Най-разпространени в землището на община Сатовча са следните видове дивеч: заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, глухар, златка, лещарка, кафява мечка и др.

На територията на община Сатовча се намират следните защитени природни обекти:

Резерват КОНСКИ ДОЛ – намира се на североизток от село Плетена. Площта му е 32.5 хектара. Средната надморска височина е 1600 м. Той обхваща вековна смесена елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи 54 метра. Резерватът не е проучен основно.

Резерват ТЕМНАТА ГОРА – има площ 32.6 хектара. В него се срещат вековни гори от ела, смърч и бук, характерни за Западните Родопи. Надморската височина е 1400-1600 м. Дърветата са на възраст над 180 години. Някои са с височина 50-60 метра. Резерватът също не е проучен основно.

Защитени дървета на територията на общината има само в с. Годешево. Там се намира чинар, който е на 400 години, висок е 25 метра и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.

satov

Културно-исторически резерват Долен. Включва територията на с. Долен със 70 паметника от национално значение от епохата на Възраждането. Намира се на 9 км западно от с. Сатовча и на 26 км североизточно от гр. Гоце Делчев. Със статут на исторически и архитектурен резерват е от 1977 г.

Индустрия

На територията на общината има 180 регистрирани фирми с различен предмет на дейност в следните области – хранително-вкусова, текстилна и обувна промишленост, селско стопанство, дърводобив и обработка на дървесина, производство на мебели, търговска дейност и др.

Предприятия за приватизация на територията на общината няма. Съществуват много парцели и обекти общинска собственост, подходящи за инвестиции.

Селско стопанство

Обработваемата земя в община Сатовча е 73360 дка. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, корнишони, боб и други. Най-голям дял заема тютюнопроизводството.

Напоследък се засилва интересът към отглеждането на различни билки, за което също има благоприятни условия. Немалко хора се занимават и с гъбарство – собствено производство, и събиране на диворастящи гъби.

Горско стопанство

По-голямата част от общината е заета от иглолистни и широколистни дървесни видове. Иглолистните са представени основно от бор, смърч и др., а широколистните – от бук, дъб и бреза. Горският фонд обхваща 187 983 дка.

Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч, които се срещат в България. Най-разпространени в землището на община Сатовча са следните видове дивеч: заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, глухар, златка, лещарка, кафява мечка и др.

На територията на община Сатовча се намират следните защитени природни обекти:

Резерват КОНСКИ ДОЛ – намира се на североизток от село Плетена. Площта му е 32.5 хектара. Средната надморска височина е 1600 м. Той обхваща вековна смесена елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи 54 метра. Резерватът не е проучен основно.
Резерват ТЕМНАТА ГОРА – има площ 32.6 хектара. В него се срещат вековни гори от ела, смърч и бук, характерни за Западните Родопи. Надморската височина е 1400-1600 м. Дърветата са на възраст над 180 години. Някои са с височина 50-60 метра. Резерватът също не е проучен основно.
Защитени дървета на територията на общината има само в с. Годешево. Там се намира чинар, който е на 400 години, висок е 25 метра и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.
Културно-исторически резерват Долен. Включва територията на с. Долен със 70 паметника от национално значение от епохата на Възраждането. Намира се на 9 км западно от с. Сатовча и на 26 км североизточно от гр. Гоце Делчев. Със статут на исторически и архитектурен резерват е от 1977 г.

Индустрия

На територията на общината има 180 регистрирани фирми с различен предмет на дейност в следните области – хранително-вкусова, текстилна и обувна промишленост, селско стопанство, дърводобив и обработка на дървесина, производство на мебели, търговска дейност и др. Предприятия за приватизация на територията на общината няма. Съществуват много парцели и обекти общинска собственост, подходящи за инвестиции.

Селско стопанство

Обработваемата земя в община Сатовча е 73360 дка. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, корнишони, боб и други. Най-голям дял заема тютюнопроизводството. Напоследък се засилва интересът към отглеждането на различни билки, за което също има благоприятни условия. Немалко хора се занимават и с гъбарство – собствено производство, и събиране на диворастящи гъби.

Вижте по-голяма карта