Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
жители
ОБЩИНА СРЕДЕЦ
Община Средец попада в северозападните склонове на Странджа планина, около които е разположена обширна равнина, покрай западните брегове на бургаския залив, заобиколена от ниски хълмове. Уникални са природните дадености на Странджа със специфичните климатични характеристики и флористично богатство. Затова видовото разнообразие е голямо и интересно.
СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН НАДЕЖДА
 |
 София, жк. Надежда, ул.Кирил Дрангов 55 024951157, 024951181 info@so-nadejda.com http://so-nadejda.com |
Район Надежда е един от най-старите райони на София. На мястото на днешния кв. Надежда до 1906 г. е имало само голо поле, пресечено от шосето София-Лом. През 1905-1906 година се появили първите къщички, сякаш, за да съживят пустото поле.
Железничари от софийската железопътна работилница били първите заселници по тези места. През 1908 година по тези места вече са живяли 30-40 заселника. Така се оформила първата махала Надежда. Обликът на махалата бързо се променял, поради стремежа на жителите й По-голяма част от жителите са били работници, като техния поминък бил занаятчийството, дребната търговия, дребното чиновничество и селското стопанство.
С указ 522, обнародван на 18.12.1923 година махала Надежда е призната като самостоятелно село. От 1 януари 1924 г. се обособява в самостоятелна административна единица, а от септември 1934 г. става център на съставна община, включваща селата Връбница, Илиянци, Обеля /с махала Модерно предградие/. В началота на 1936 г. посочените села се отделят и Надежда продължава да съществува като самостоятелна община.
Името й е дадено от първите заселници в чест на най-малката сестра на цар Борис ІІІ – Нейно Царско Височество княгиня Надежда. Името въплътило красотата на княгинята и копнежа на местните жители селото им да расте и преуспява.
Днес район Надежда е разположен на площ от 19 300 дка и има 77 000 души население. Обхваща кварталите Надежда І, ІІ, ІІІ, и ІV-та част, жк. Толстой, жк. Свобода, кв. Триъгълника, кв. Илиянци и кв. Требич. Територията му граничи с районите Нови Искър, Връбница, Илинден и Сердика.
Празнично – обредната система на днешния квартал Надежда е определен от първите заселници. Всяка година празникът Свети Дух се празнувал и като събор на Надежда , но по-късно бил прекратен.
През 1989 година старият Надежденски събор е възстановен като празник на общината.
Желанието и стремежът на район Надежда е да се съхрани тази традиция , за да се приобщят жителите му към ценностите по запазване на православната вяра, християнските добродетели и морал.
Населението на район Надежда по данни от преброяването през 2011г. е с обща численост 67 905 жители.
Съотношението по пол е както следва: 32 184 души или 47% са мъже, а 35 721 души или 53% са жени.
Населението в трудоспособна възраст е 44 211 или 65%, населението в над трудоспособна възраст е 14 819 души или 22%, населението в под трудоспособна възраст е 8 875 души или 13%.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ НА РАЙОНА
Район Надежда е разположен в Североизточната част на Столична община с граници: на север Околовръстння път, на изток ж. п. линията София–Г. Оряховица /изкл. Централна гара/, на юг – ж. п. линията София–Банкя /изкл. Централна гара/, на запад по улици: 202, Хан Кубрат, Бели Дунав, Росна китка, Тричко Велев,по р. Какач до кв. Илиянци и от кв. Илиянци на запад до Околовръстния път.Районът граничи с районите :на Изток – Нови Искър и Сердика, на Юг – Илинден и Връбница,на Запад – Връбница,на Север – обработваеми селскостопански площи около Околовръстен път.Общата площ на района обхваща 19,3км² /1 930ха/.
Релефът е равнинен, с лек наклон на североизток. Селскостопанският фонд земя е разположен северозападно от кв. Илиянци и около Околовръстин път. Връзката между отделните квартали в условията на интензивно градско движение е ограничено затруднена, като с централната част на София входните артерии към района са ограничени по бул. Ломско шосе, бул. Рожен и ул. Ген. Никола Жеков.
КЛИМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
Климатът в район „Надежда” е умерен, характерен за затвореното от планински вериги Софийско поле. Преобладават източни и западни ветрове по протежението на Стара планина.
Средногодишните валежи са 481,8 л./кв.м., като за 24 часа максималното им количество е достигало до 24,9 л./кв.м. Периодите на слани са 20 август -23 април, на мраз – 10 ноември до 22 април и на снежна покривка – 14 ноември до 12 април.
ВОДИ
През територията на район „Надежда” преминават реките „Суходолска”, „Църна бара”, „Какач” и „Блато”.
Река „Суходолска” преминава през южната част на района в ограничен участък между комплексите „Триъгълника „Надежда” и „Надежда – 1” и „Лев Толстой” с отток на изток. Река „Какач” преминава северозападно от ж.к. „Илиянци”, с дължина 1600 м. В района, с отток на североизток, през обработваеми площи. Коритото на реката е с криви участъци. Река „Църна бара” се влива в река „Блато” непосредствено до северозападните окрайнини на кв. „Требич”. Дигите на река „Блато” са на земна корекция, а реката е предпочитано място за риболов. В района не са изградени язовири или други хидромелиоративни съоръжения.
Жилищно настаняване
Необходими документи за първоначално картотекиране на граждани за настаняване в общинско жилище:
– Заявление – по образец;
– Декларация по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /подписана от всички пълнолетни членове на семейството или домакинството в присъствието на длъжностно лице от районната администрация или заверена от нотариус/
– Удостоверение от Адресна служба на СДВР за адресна регистрация през последните 10 години за всички пълнолетни членове на семейството /домакинството/;
– Удостоверение от Данъчна служба за декларирани имоти за всички членове на семейството /домакинството/;
– Удостоверение от Служба по вписванията за извършени сделки с недвижими имоти за всички членове на семейството /домакинството/;
– Служебни бележки за годишните доходи от трудово правоотношение за предходната година за всички пълнолетни членове на семейството /домакинството/;
- Основание за обитаване на жилището, копие на договор за наем или копие от документ за собственост на имота, който се обитава;
– Копие от решение на ТЕЛК, ако има такова;
– Копие от удостоверението за брак или от бракоразводно решение, ако има такова;
– Копие от документ за застрахователна стойност на МПС, селскостопански машини и други пазарни оценки, определени от лицензиран експерт-оценител, ако е декларирано такова имущество;
– Декларация от домоуправителя за всички живущи на адреса;
– Копия от лични карти;
– Копия от акт за раждане на непълнолетни лица, ако има такива.
Картотекирането на гражданите се извършва по реда на Закона за общинската собственост и Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. (ttp://web2.apis.bg/sofiacouncil/p.php?i=108355&b=0 )
След подаване на заявлението за картотекиране, придружено от всички необходими документи, последното се разглежда в 2-месечен срок от Комисия,определена от Кмета на район „Надежда”, която определя съответната група и точки и включва заявителите в регистъра на картотекираните в район „Надежда” или се произнася с отказ, в случаите, в които не са спазени необходимите изисквания.
Картотеката се актуализира ежегодно през м.декември чрез подаване на декларация по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община.
При подаване на заявлението се заплаща такса от 20,00 лева – в касата на район „Надежда“, находяща се в ст. 101, ет. 1.
Необходимите формуляри и консултиране на гражданите по всички въпроси, свързани с подане на заявления за картотекиране, се осъществява от служители на отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд, регистрация и контрол на търговската дейност”, стая 111, ет. 1 и стая 214, ет. 2, в приемно време, всеки вторник и четвъртък от 14.00 ч. до 17.00 ч.
Здравеопазване
На територията на район „Надежда” са разположени два диагностично консултативни центъра (ДКЦ)
ДКЦ 8 София ЕООД
адрес: София, ж.к. Надежда, ул. „Христо Силянов“ 77
уебсайт: http://www.dcc8.com/
e-mail: dcc8@dcc8.com
телефон: +359/ 2/936 12 27
Консултации по следните специалности: Педиатрия, кардиология, ендокринология, неврология, пулмология, УНГ, офталмология, хирургия, дерматология, акушерство и гинекология, клинична лаборатория, физиотерапия, гастроентерология.
ДКЦ 24 София ЕООД
Адрес: ж.к. Надежда, ул. „Ген. Никола Жеков“ 3
e-mail:dkc24@abv.bg
телефони: +359/ 2/898 12 01
Консултации по следните специалности: детски болести, вътрешни болести, акушерство и гинекология, неврология, ендокринология, белодробни болести, хирургия, кардиология, очни болести, УНГ, ревматология, дерматовенерология, гастроентерология; съвременна физикална терапия; рентгенова и ехографска диагностика; експресни клинико-лабораторни изследвания; изследване на слуха (аудиометрия).
Транспортна мрежа
По данни от Центъра за градска мобилност през 2010 г. средния брой превозени пътници по един маршрут за един ден с трамваен транспорт е 22 191 души, с тролейбусен транспорт – 20 025 души и с автобусен транспорт – 6 790 души.
Район „Надежда” разполага с много добре развит обществен транспорт. През района преминават:
1. Трамвайни линии № 1, 6, 7, 11, 12 и 19;
Линия 1 се обслужва от 8 коли, преминаващи средно през 10 минути през деня и през 20 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 6 се обслужва от 8 коли, преминаващи средно през 12 минути през деня и през 19 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 7 се обслужва от 9 коли, преминаващи средно през 5 минути през деня и през 20 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 11 се обслужва от 15 коли, преминаващи средно през 10 минути през деня и през 21 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 12 се обслужва от 8 коли, преминаващи средно през 14 минути през деня и през 21 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 19 се обслужва от 6 коли, преминаващи средно през 26 минути през деня и през 50 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
2. Автобусни линии № 53, 83, 85, 86, 108 и 150;
Линия 53 се обслужва от 2 коли, преминаващи средно през 120 минути през деня и през 120 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 83 се обслужва от 21 коли, преминаващи средно през 15 минути през деня и през 20 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 85 се обслужва от 15 коли, преминаващи средно през 10 минути през деня и през 15 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 86 се обслужва от 6 коли, преминаващи средно през 13 минути през деня и през 18 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 108 се обслужва от 6 коли, преминаващи средно през 19 минути през деня и през 25 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
Линия 150 се обслужва от 8 коли, преминаващи средно през 15 минути през деня и през 22 минути в интервала между 5 и 7 часа и след 20 часа.
ОБЩИНА ХИСАРЯ
 |
Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631 contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg |
Кмет на Община Хисаря
Инж. Пенка Ганева
Имейл: p.ganeva@hisarya.bg
Тел.: 0337 62 405
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.
Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името
Хисаря .
В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
– МОМИНА БАНЯ,
– ВЕРИГОВО,
– МИРОМИР,
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на
Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:
– Град Хисаря
– Беловица;
– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”
– Красново;
– Кръстевич;
– Мало Крушево;
– Михилци;
– Мътеница;
– Ново Железаре;
– Паничери ;
– Старо Железаре;
– Старосел ;
– Черничево.
Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.
Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.