Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
ечемик
КМЕТСТВО НОВО СЕЛО
 |
 с. Ново Село, общ. Русе 081132253 novoselo@ruse-bg.eu |
Ново село се намира в Централната част на Северна България, в община Русе, област Русе.
В България има още шест села със същото име. Те са намират в община Самоков (област София), в община Велико Търново (област Велико Търново), община Ново село (област Видин), община Кюстендил (област Кюстендил), община Стамболийски (област Пловдив) и община Стара Загора (област Стара Загора).
Отстои на около 23 км югоизточно от гр. Русе, на 57 км югозападно от гр. Тутракан, на 55 км северозападно от гр. Разград и на 100 км североизточно от гр. Свищов.
Населението наброява около 1200 души.
Ново село се намира в Дунавската равнина, на около 20 км от р. Дунав. Местността е с равнинно-хълмист релеф. Надморската височина е 199 м.
Попада в умереноконтиненталния климатичен пояс, характеризиращ се със сухи, горещи лета и студени зими.
Инфраструктура – На около 23 км се намира гр. Русе, който е важен транспортен център – през него минават няколко международни транспортни коридора, които свързват Централна, Северна и Западна Европа.
Селището е водоснабдено, електрифицирано и телефонизирано. В него функционират кметство, поща, църква, аптека и магазини. Здравното обслужване е представено от един лекарски и един стоматологичен кабинет. Има основно училище и детска градина. Читалище „Надежда“ организира различни културни мероприятия.
Основното препитание на населението е селското стопанство, като преобладава растениевъдството. Отглеждат се зърнени култури – ечемик и жито. Фирмите са малки и обхващат добивния, производствен и търговски сектор. Регионът около селото е подходящ за отглеждане на грозде за производство на вино.
Туризъм
Местна културна забележителност е църквата Св. Пророк Илия, построена през 1868 г.
В гориста местност край селото има приятен басейн, който е подходящ за почивка и слънчеви бани.
Недалеч от Ново село може да се посети Природен парк Русенски Лом, където могат да се видят Ивановските скални църкви и средновековната крепост Червен.
Природен парк Русенски Лом предлага много добри условия за пещерен и вело туризъм. За туристите, търсещи екстремни преживявания паркът предлага спускания с кану, преходи на коне и велосипеди, скално катерене.
ОБЩИНА КНЕЖА
 |
Кнежа, ул. М. Боев 69 091327136, 091327007 obstina_kneja@abv.bg http://www.kneja.acstre.com |
Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав , в равнината между р. Искър – на изток , р. Скът на запад и Предбалкана – на юг.
Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.
Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.
В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.
Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка.
В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.
Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.
Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност, но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.
В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.
Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.
Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.
Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.
ОБЩИНА ДЕВНЯ
 |
Девня, бул. Съединение 78 051947011, 051947012 kmet@devnia.bg https://devnya.bg |
Община Девня се намира в Североизточна България и е съставна община на Област Варна.
Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.
Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.
Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.
Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.
В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.
Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.
Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.
На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.
Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.
На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -„Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД.
За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.
Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.
Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище „Варна – Запад“, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала „Хемус“.
В общината функционира и общинска фирма „БКС – Девня ЕООД“, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.
Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.
Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация „Кипра“.
Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия, основан от император Траян през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.
В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни.
Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един – „Вълшебен извор“.
ОБЩИНА ВЪЛЧЕДРЪМ
 |
Вълчедръм, ул. България № 18–20 097443444, 097443406 vdrmkmet@yahoo.com http://www.valchedram.com |
Община Вълчедръм е разположена в Западната Дунавска равнина, Северозападен район за планиране и заема североизточната част на област Монтана. Разстоянието от центъра на общината до областния център – град Монтана, е 50 км. Територията на община Вълчедръм е 429 кв.км., представляващи 11,8% от територията на област Монтана ( 3 635,5 кв.км.).
След последните административни промени кметства в общината са с. Долни Цибър, с. Златия, с. Мокреш, с. Разград, с. Септемврийци и с. Черни връх. Населени места със статут на кметски наместничества – са с. Ботево, с. Бъзовец, с. Горни Цибър и с. Игнатово.
Общински център е град Вълчедръм. Селище с древна история, доказателство за което са многото археологически паметници от времето на траки и римляни.
Тук е роден поп Пунчо (Граматик Пунчо), който през 1780 година е основал първото училище в града. Вълчедръм е роднотно място и на Димитър Маринов – виден наш етнограф, фолклорист, историк.
Крепост на православието в града е внушителния храм „Света Параскева“, прочут с уникалния си иконостас. Богатата история на този край е събрана в голяма музейна сбирка – гордост на град Вълчедръм.
В общината има потенциал за развитието на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Тъй като общината е разположена изцяло в селски район, има възможност за развитие на земеделското производство. Наличието на подходящите климатични условия, достатъчно суровини, работна ръка и отсъствието на индустриални замърсители позволяват развитието на екологосъобразно селско стопанство.
Основната базисна инфраструктура е изградена или в процес на доизграждане, което е благоприятна предпоставка за развитие на бизнес.
В гр. Вълчедръм функционират Общинска служба по земеделие, филиал на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Лом, филиал на Бюро по труда – гр. Лом, Участък “Полиция”.
Земеделието е и ще бъде основен източник за осигуряване на доходи на населението в община Вълчедръм.
След възстановяването на земята на собствениците й се стигна до раздробяване на големите масиви и така възможностите за прилагане на съвременни земеделски технологии отпаднаха.
В последните години се забелязва тенденция към възстановяване на земеделието след критично ниските нива на производство в периода след 1989г.
Община Вълчедръм има 11 землища с обща площ 429 025 дка, като обработваемите земи представляват 86% от нея. Преобладаващата категория на земята е ІІІ и ІV.
Община Вълчедръм, област Монтана, в първоначалния си вид като административно-териториална единица с център град Вълчедръм е създадена с Указ № 2295 на ДС на НРБ (обн. ДВ, бр.101/м.12.1978 г.) включваща населените места:
– гр. Вълчедръм,
– с. Черни връх,
– с. Септемврийци,
– с. Бъзовец,
– с. Мокреш.
В сегашният си вид община Вълчедръм е създадена с Указ № 3005 на ДС на НРБ (обн.,ДВ бр.78 /м.10.1987г.) след закриване на Златийската община и присъединяване на включените в състава й населени места към Община Вълчедръм, в т.ч.:
– с. Златия,
– с. Игнатово,
– с. Разград,
– с. Ботево,
– с. Долни Цибър,
– с. Горни Цибър.
След последните административни промени (Решение № 5 от 18.11.2011г. на ОбС, обн., ДВ бр. 99/16.12.2011г., поправка, обн., ДВ бр. 100/20.12.2011г.) кметства в община Вълчедръм са:
– с. Долни Цибър,
– с. Златия,
– с. Мокреш,
– с. Разград,
– с. Септемврийци,
– с. Черни връх.
Населени места със статут на кметски наместничества са:
– с. Ботево,
– с. Бъзовец,
– с. Горни Цибър,
– с. Игнатово.
Селско стопанство
Селското стопанство е водещ отрасъл на общинската икономика в община Вълчедръм. То е основен източник на доходи и заетост за населението и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще. Отрасълът се благоприятства от редица фактори, като климатичните условия, географското положение и релефът, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на земеделски култури и селскостопански животни и др.
Обработваема земеделска земя в община Вълчедръм по населени места (дка)
Източник:ОСЗ – Монтана
Общият брой декари обработваема земеделска земя в община Вълчедръм е 396 182,36 дка. Най-голям относителен дял от 29% има обработваемата земеделска земя в гр. Вълчедръм, следван от с. Мокреш с 16% и с. Разград и с. Златия – 11%. Най-малък относителен дял само 1%, заема обработваемата земеделска земя в с. Ботево.
Брой регистрирани земеделски производители за периода 2007-2012 г.
Източник:ОСЗ – Монтана
За анализирания период броят на регистрираните земеделски производители в община Вълчедръм има постоянна тенденция на намаляване и през 2012 г. са 245, със 149 броя по-малко от 2007 г, когато са били 394.
Пазарът на земя в общината бележи ръст за 2010-2011 г. Броят на сделките през 2011 г. се увеличава два пъти – на 847 сделки спрямо 2010 г, когато има 419 сделки. Декарите продадена земя през 2011 г. се увеличават с 4036,924 дка спрямо 2010 г.
Пазар на земята в община Вълчедръм
Източник:ОСЗ – Монтана
Растениевъдство:
Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство, се развива сравнително добре през последните години. То е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически (маслодайни) култури – пшеница, царевица, маслодаен слънчоглед, ечемик и др.
За анализирания период засетите площи в община Вълчедръм намаляват с 81 190 дка и през 2012 г. са 145 370 дка спрямо 2007 г., когато са 226 560 дка. Намаляват засетите площи с ечемик, пшеница, маслодаен слънчоглед и царевица за зърно, единствено площите с рапица се увеличават повече от пет пъти за периода 2007-2012 г. Най-голям относителният дял за селскостопанската 2011-2012 г. имат засетите площи с пшеница 31%, а най-малък засетите площи с ечемик 10%.
Засети площи по видове култури община Вълчедръм
Източник: ОСЗ-Монтана
Средните добиви от пшеница са най-високи през 2007-2008 г. – 465 кг/дка, а най-ниски през 2008-2009 г. и 2010-2011 г. – по 359 кг/дка. През 2009-2010 г. средните добиви от рапица и маслодаен слънчоглед са най-високи – съответно 282 и 237 кг/дка. За ечемика най-добрата селскостопанска година е 2010-2011 г. със среден добив от 368 кг/дка, а най-слаба 2009-2010 г. – 300 кг/дка. Добивите от царевица и маслодаен слънчоглед са най-ниски през 2011-2012 г. – с 270 и 145 кг/дка. Царевицата има най-висок добив през селскостопанската 2008-2009 г. – 530 кг/дка.
Среден добив на основните култури, отглеждани в община Вълчедръм
Източник: ОСЗ-Монтана
В района има добри условия и за зеленчукопроизводството, което се развива все по- успешно.
Животновъдство:
Вторият подотрасъл на селското стопанство – животновъдството, бавно възстановява добрите си позиции. Водещи подотрасли на местното животновъдство са говедовъдство и овцевъдството. В козевъдството и свиневъдството се забелязва спад, а пчеларството е с лек ръст на броя отглеждани пчелни семейства.
Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчния контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени, сериозно задържат развитието на животновъдството. Високата цена на фуражите, липсващия или почти амортизиран сграден фонд също спират инвестициите в сектора. Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на животинската продукция са причина за отлив от този отрасъл на земеделските кооперации и големите агрофирми и преминаването му към частни стопани и семейни ферми, занимаващи се с угояване на животни.
Брой отглеждани животни и средна продуктивност за периода 2007-2012 г.
Източник:ОСЗ – Монтана
Анализът на данните в Таблицата показва, че броят на говедата в община Вълчедръм се увеличава с 409 за периода 2007-2012 г. и достига 2245 броя. Овцете също нарастват с 14% от 7116 през 2007 г. на 8245 броя през 2012 г.
В свиневъдството се забелязва спад и броя на отглежданите животни намалява повече от два пъти за последните пет години. През 2012 г. свинете в община Вълчедръм са 550 броя. Броят на отглажданите кози в общината намалява със 151 на 2564 броя през 2012 г., спрямо 2007 г., когато се отглеждат 2715 кози.
За анализираният период броят на пчелните семейства се увеличава и през 2012 г. е 2160.