Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Елин Пелин
КМЕТСТВО НОВИ ХАН
 |
 с. Нови хан, Общ. Елин Пелин 072560653  |
Нови хан е селище в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. Намира се на 24 км от гр. София.
Първото споменаване името на Нови Хан е било Хан Джедид е от 1680 г., малко след построяването на кервансарая. То означава нов хан на арабски език. Записано на османоотурски е Han Cedit. По-късен вариант на името е преводът му на турски – Yeni Han. След Освобождението е преведено на български и става Нови хан.
В землището има останки от тракийски, римски и средновековни селища. През 1670 г. на мястото на днешното село Нови хан е построен голям кервансарай, който е бил станция и странноприемница по Царския друм до столицата Цариград.
Постепенно около кервансарая възниква днешното село. По време на османското владичество селището многократйно е нападано и опожарявано именно поради местоположението му на главния път. Много известни пътеписци са разказвали за Нови хан.
Останките от османския кервансарай, или (както го наричат местните) Калето, се намират в двора на основното училище Св. св. Кирил и Методий. Всъщност от него е запазена само западната стена.
Постройката на кервансарая е обхващала цялото пространство, където днес се намира ограждението на училището. Заради строежа на училището през 1872 г. някои части на хана са съборени. Кервансараят е построен през 1670 година по повелята на Ахмед паша. Намирал се на двадесет и пет километра източно от София – един ден преход.
С вътрешната си уредба е смайвал всички пътешественици, бил е с площ от двадесет декара. От изворите личи, че е имал голям оловен покрив, дворът е бил ограден с висока каменна стена, от която се е спускала навътре широка стряха, като навес, опряна на каменни стълбове. В двора му е имало шадраван с водоскок и чешма с обилна вода.
В селото има църква, построена около 1870 година. Не може да се каже точната дата, защото липсва в регистрите. Майстори-строители на черквата били Стойно, Миле, Митар и Божил от Слатина – това е издълбано на камък над вратата на черквата, без година, без дата.
Черквата е била дълга 10-15 метра, широка пет метра, със сводест таван. Стените, зидани изцяло от камък на хоросанов разтвор, са дебели шестдесет см. Прозорците отвън са тесни, а вътре в стените се разширяват 2 пъти. В черквата има две каменни свещника.
В основата на единия е издълбана годината 1871. След Освобождението църквата е удължена на запад с още 7 метра. Зографисана е първоначално от зограф руснак. Допреди няколко години името му е стояло в ъгъла на най-дясната икона на иконостаса, на сега е заличено.
По стените са изографисани светци в цял ръст, до вратата е изобразен Св. Христофор с кучешка глава.
Към църквата има дом за сираци. В него всеки помага с каквото може. За този дом се грижи свещеник Иван, който заради благотворителната си дейност е избран за мъж на годината за 2005.
КМЕТСТВО ДОГАНОВO
 |
с. Доганово, общ. Елин Пелин 071582113, 0893441428 |
Доганово е разположено на 8 километра от град Елин Пелин, на 30 километра източно от София. То граничи със седем села: на запад с Лесново, на изток с Огняново, на юг с Богданлия, на югоизток с Караполци, на североизток с Богданлия, на север с Априлово, и на северозапад с Петково.
В землището на селото се намират няколко обширни местности, това са: Курията, Мало село, Азмако, Къро, Могилката, Гьоло, Ливадето, Под буцата, Кюшето, Брего, Калдаръмо,Чубамбаро и Равнището.
Село Доганово за първи път е споменато в турски данъчен регистър през 1420 година под наименованието Доганджъ-Махмудъ. През 1446 година в друг турски документ е вписано като Доганджи.
Преведена от турски, думата доган означава сокол. Доганджии в превод означават соколари. Това са хора, които в Османската империя са отглеждали и дресирали ловни соколи. При избухването на Балканската война един човек от Доганово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Доганово има основно училище, детска градина, читалище и Дом за отглеждане на деца и юноши, лишени от родителски грижи. Училището се нарича Св. Св. Кирил и Методий. В сборник Килийните училища в България от 1967 година е упоменато, че в Доганово е съществувало килийно училище 1835 година.
То се е помещавало в три стаи, в двора на църквата. През 1934 година е построена нова сграда за него, но днес в нея е настанено кметството. През 1951 година е завършена днешната сграда на това учебно заведение.
В него учат деца и от съседните села Караполци, Богданлия, Огняново и Голяма Раковица. В тясна близост до училището се намира и Домът за деца и юноши лишени от родителски грижи, който е построен през 1953 година.
Читалище Възраждане е създадено през 1911 година. От 1933 година датират и първите театрални представления на сцената на читалищния салон.
Има хубав парк, селото е много чисто. В долната част на селото е разположена красивата, но стара църква Свети Димитър.
КМЕТСТВО МУСАЧЕВО
 |
с. Мусачево, Общ. Елин Пелин 072560217, 0893441422 |
Мусачево е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Селото е разположено в източната част на Софийското поле, на двадесет и един км на изток от София, на три км на запад от град Елин Пелин, на девет км северно от магистрала Тракия и на седем км южно от магистрала Хемус. Жилищната му територия заема площ от 1,079 кв.км, а цялото му землище – 13,777 кв. км. В източния край на селото има извор, от който води начало бара, пресичаща селището.
Край Мусачево минават две реки – Матица и Лесновска. От столицата до Мусачево може да се стигне с автобуси и маршрутки от жп гара Север, автогара Подуяне, автогара Юг и Окръжна болница, както и с влак от Централна гара София. Мусачево е гара на ЖП Възела – Казичане-Столник.
На един километър югоизточно от Мусачево, при вливането на река Матица в река Лесновска, се намират останки от крайпътна стражева кула (Стражница) с прилежащо към нея малко селище (Muzaca) от (четвърти век) от н.е., която е охранявала Виа Милитарис. Българинът Мусачио (Mussacio) е посочен, наред с много други от Винченцо Д`Амико като останали в днешна Италия от Алцековите прабългари. Неговият род е от селището Музаца (Muzaca).
В османски данъчен регистър от петнадесети век селото се споменава като Муса-и-кючук, а по-късно се среща с наименованието Муса кьой мюслим. Според легендата по името на турския бей Муса, чиято глава е била отрязана на дръвника в селото. В кондиките на Рилския манастир и на Етрополския манастир Варовитец са записани поклонници и дарители от Мусачево.
През 1870 година-1871 година в селото е основан таен революционен комитет от поп Манол Паунов, Георги Колев, Христо Кацарски и Тоне Гяков. По това време в селото е имало четиридесет български, двадесет турски и тридесет черкезки къщи. Четирима четници от Ботевата чета са се укривали няколко дни в къщите на Тоне Гяков и Георги Колев. При заминаването им за Самоков те са били открити от турците и трима от тях са били убити в местността Китанови вирове.
При настъпление на руските войски към София всички черкези и турци от селото се изселват в Османската империя. Мусачево е освободено на 20 декември 1877 година от ескадрона на поручик Орльов. Във войните, водени след Освобождението, мусачевци дават свидни жертви – един е убит в Сръбско-българската война, шестнадесет са убитите в Балканската и Междусъюзническа война, двадесет и един – през Първата и четирима – през Втората световна война.
В периода 1946-47 година е изграден парк и паметник на загиналите във войните. През 1937 Георги Колев името на селото е променено на Маслари, тъй като основният поминък по това време е производството и търговията с масло. От 1945 Георги Колев е възстановено старото название на селото.
По време на Втората световна война ливадите на юг от селото са ползвани за военно-полево летище от германците и от изтребители от XVII-та въздушна армия на Трети украински фронт. След 1947 година летището се ползва последователно като Централна школа за въздушен спорт към Народния съюз за спорт и техника и Централния аероклуб към ДОСО за развитието на авиомоделизма, парашутизма, безмоторното и моторното летене.
През 1955 година се създава самостоятелна работилница за ремонт на безмоторни самолети. През 1957 година по проект на инженерите Панов, Панчовски и Радомиров в нея започва строителството на двуместен учебно-тренировъчен безмоторен самолет Ястреб. През 1958 година са произведени 10 броя Ястреби и 10 броя БРО-11 по съветска документация.
В началото на 1960 година излита построеният в работилницата по български проект безмоторен самолет Комета-стандарт. Тази серия самолети са едни от най-добрите в света за своето време и с тях е достигната височина над 8000 м и дължина на полета 480 км. След Мюнхен, 1952 година, и Москва, 1956 година, през 1960 година в Мусачево е открито V-то световно първенство по парашутизъм с групов скок на военни парашутисти при много силен вятър.
Централният аероклуб е преместен в бившия Михайловград и от 1964 година до 23 юни 1975 година на неговата територия е настанена 86-а учебно парашутно-разузнавателна база, както и свързочен полк, които остават тук съответно до 1989 година.
От 20 октомври, 1974 година, до 27 август, 1998 година, на територията на селото носи дежурство ракетно поделение на ПВО. От 31 март 1989 година в Мусачево е разквартируван 38-ми полк за ядрено-химическа и бактериологична защита и екология.
Тук започва изграждане на централна база за ремонт на технически средства за ЯХБЗ, която е закрита през 2004 година.
КМЕТСТВО ЛЕСНОВО
 |
с. Лесново, Общ. Елин Пелин 071552278, 071552276 kmetstvo_lesnovo@abv.bg https://lesnovo.eu/ |
Новини и съобщения … виж тук!
Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 27 км източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър. В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“
Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Ганеви и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии – Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).
В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) – основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Джоров, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на дъщеря си (оттам и фамилията „дели балтия“, което ще рече „луда секира“). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.
Центърът на селото
В края на осемнадесети век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 година френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от град София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров Велик Круп на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на двадесети век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история Село Лесново – кратък исторически очерк.
Една от забележителностите на селото е църквата Свети Архангел Михаил построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в страната.
Редовни събития
От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Ивановден и Йордановден в селото се провежда празникът Деведжиите. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят Долната махала на селото.
Младежите от основната група пресъздават традиционна Шопска сватба и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с наниз пендари, с бели ръкави и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците.
Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и тъпанджията и гайдарджията, които пред всяка къща свирят деведжийската, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а сватбарите играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие.
На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят Горната махала, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне основната група – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от обществения и социален живот. Празникът завършва с добро настроение и кръшни хора.
ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ:
Конни състезания
Деведжии
Събор
КМЕТСТВО ГАРА ЕЛИН ПЕЛИН
 |
с. Гара Елин Пелин, ул. Левски 1А 072561361, 0893441423 |
Елин Пелин е село в Западна България. Намира се в община Елин Пелин, Софийска област.
Официалното име на селото е само Елин Пелин, без Гара, като понякога се дава за улеснение допълнително и неофициалната форма Гара Елин Пелин. Често жителите на общината го наричат само Гарата. Село то е разположено между град Елин Пелин и село Нови хан.
Намира се на 21-я километър източно от столицата, на железопътната линия София – Свиленград, на 4 км южно от общинския център. На около 3 км южно от селището преминава автомагистрала „Тракия“, която е свързана с автомагистрала „Хемус“ и магистрала София – Бургас с най-краткия път между Северна и Южна България, минаващ през селото.
Надморската височина е 550 метра. На югозапад от селото са Лозенската планина и Витоша. На изток са Вакарелските възвишения и Средна гора, а на север е Стара планина. При ясно време оттам се вижда връх Мургаш. Елин Пелин е селище, възникнало преди повече от 100 години край железопътната гара по линията Цариброд – Вакарел. Началото на заселването се поставя през 1887-1888 година, когато е пусната в експлоатация железопътната линия София – Септември. Има статут на село от 17 декември 1955 г. Всяка година в село Елин Пелин се провежда събор. Курбан се прави на св.св. Константин и Елена всяка година.
По-значими обекти на територията на село Елин Пелин са:
Техникум по керамика и стъкло „Илия Йорданов“
Керамичен завод „Изида“
Завод за огнеупорни материали
Малц АД
КМЕТСТВО ГАБРА
 |
общ. Елин Пелин, с. Габра, ул. Христо Ботев 25 0893442968 |
Село Габра се намира в Западна България, на територията на Община Елин Пелин, Софийска област. До 1934 г. името на селото е Чукурово.
Намира се на 29 km. oт центъра на гр. София. Разположено е в малка триъгълна котловина, в планински район на 890 м. надморска височина, затворена между Лозенската планина на север (връх Попов дел) и най-западните разклонения на Ихтиманска Средна гора на юг (Даутица), запад (Габровец) и изток. В землището на селото се намира най-старата въгледобивна мина в страната – Мина Чукурово, в която за първи път са добити въглища през 1856 година.
Първи сведения за село Габра има в османски регистър на джелепкешаните (търговци на добитък) от месец ноември 1576 г. Документът представлява подробен опис на джелепкешаните от 13 каази, между които и Софийска, съставен е от кадията на град Пазарджик Джафер. Документът се пази в Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ като архивна единица 23 под сигнатурен фонд 95. В този документ срещу село Чукурово (днес Габра), спадащо към софийска казаа, се четат имената на няколко жители на селото и е записан броят на предадените на Османската империя овце. Паметник на загиналите габренци във войните за национално обединение.
Предание разказва, че през първата половина на 16 век в района на сегашното село Габра отседнали малка група роби. Повечето били българи, живеещи в областта Шумадия (вероятно Поморавието), между които имало и сърби, бошняци и черногорци (в селото все още се срещат две фамилии — Сръбски и Бошнякови), които били закупени от саранбейския паша, който наредил на своите пазачи да избягват населените места, тъй като от стар спахийски ферман се знае, че когато феодал премине с някаква стока, включително и роби, през територията на друг феодал, следва да плати висок данък. Така конвоят заобиколил град Средец и се отправил за Саранбей (днес град Септември) през дълбоките и девствени гори на Лозенската планина. Тук сведенията, стигнали до нас през вековете, се разделят на две. Според едни — робите убили своите пазачи и заживели свой живот в местността Длъга ливада, а според други — те били застигнати от изпратената след тях потеря на средецкия паша в местността Банището, били отнети и оставени под разпореждане на новоселския онбашия.
Други сведения за село Габра има в списък за организиране на султански лов от 21 януари 1681 г.
През 1856 година в „Цариградски вестник“ излиза съобщение, че придошлата река Габра разкрила афльориментите на въглищните пластове. Вероятно габренци са знаели доста преди това за залежите на въглища в района, но са го укривали умишлено, за да не привлича вниманието на турците. По същия начин според друго местно предание, след едно земетресение в района на селото избликнал горещ минерален извор, който жителите на тогавашно Чукурово затрупали с овчи кожи и вълна. Паралено с лигнитните въглища в околните гори местното население е правело жижници, в които са произвеждали дървени въглища. Нуждата от въглища за самоковите в близкия Самоков е причината за началото на разработването на въглищни залежи от османската държава. Така през 1867 година отново в брой 311 на „Цариградски вестник“ излиза съобщението с подробности около Чукуровския въглищен басейн и решението на османското правителство за разработване на находището.