с. Петково, Общ. Елин Пелин 072560219

Петково е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Селото е разположено на около четири км източно от град Елин Пелин и на дваесет и два км от София в Софийското поле.

Селото е основано по времето на цар Иван Александър. През 1380 година е превзето и напълно разрушено от османските турци.

През деветнадесети век е основано наново под турското име – Коджаматлиево. Васил Левски организира събирания в механата на Стоил Менджийски. Между Първата и Втората световна война е изградена църквата Св. Петка. От 1937 година насам селото носи името на Света Петка – Петково.

През 1957 г. е открито читалището на селото. През 1967 година пътищата до съседните села са асфалтирани. През 1969 година е открит пощенски клон. От 1974 година в селото се прокарва водопроводна мрежа.

По времето на Коджа Ахмед, средата на деветнадесети век, не е могло и да се мисли за строеж на църква, тъй като българите в Коджаматлиево са били малко, а и вече е имало малка джамия в североизточния край на селото. С времето тази джамия е била занемарена и изоставена.

Обществени институции
Целодневен пенсионерски клуб.
Здравна служба.
НЧ Отец Паисий 1912
Пощенски клон.
ЦДГ Звездичка

Всяка година, ден преди Свети Дух, в село Петково се прави курбан в двора на църквата Св. Петка.

Съборът на селото е на Петковден, който се празнува на 14 октомври всяка година.

с. Чурек, Общ. Елин Пелин 071505220

Чурек е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Село Чурек се намира на двадесет и шест км от София на територията на общ. Елин Пелин. Разположено на юг от вр. Мургаш. През селото минават две реки, които се вливат в една на центъра на селото — река Метликовица и река Витинска, извиращи от Стара Планина.

През сформирането на Действуващата Руска армия е назначен за началник на военните съобщения (свързочни войски). Развръща система от девет военнопроходни телеграфни парка, които през времето на войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действуващата Руска армия (началник на щаба, генерал-лейтенант Артур Непокойчицки).

Преминава на строева служба, командир на III-а Гвардейска Пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при Плевен.

През м. декември 1877 година дивизията е в състава на Западния Руски отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда (31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия). Участва в зимното преминаване на Стара планина.

Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш – село Чурек (13-25 декември / 23 декември-4 януари). Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега.

На следващия ден се води бой при село Негушево завършил с превземането на село Потоп и село Чурек. Авангардът на главните сили: Кавказката казашка бригада и Гродненски Хусарски полк (генерал-майор Отон Раух) участва в превземането на София (22-23 декември / 3-4 януари).

Едновременно е преследвана разбитата Орханийска османска армия. На 21 декември / 2 януари, генерал-лейтенат Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич (Средногорие).

Във възникналата от движение ожесточената престрелка е убит на място. Заедно с него е ранен генерал-майор Дмитрий Философов (командир на I-а Стрелкова бригада от III Гвардейска Пехотна дивизия), който умира от раните си в град Орхание (дн. Ботевград).

с. Елешница, Общ. Елин Пелин 071502220

Елешница е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Село Елешница (бивше Йорданкино) се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на двадесет и пет км североизточно от София и на десет км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш.През селото минава стария път от София за Ботевград и в непосредствена близост е автомагистрала Хемус.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино. Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година. Край село Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на османците.

На четири км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през 14 век. През 16-18 век той е бил оживен книжовен център. В църквата му Света Богородица са запазени ценни стенописи от 16 и 19 век. През 18 век в него е открито килийно училище.

В близост до селото се намира Елешнишкият манастир Свето Успение Богородично от 1499 година със забележителни стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор Топлика.

За връх мургаш има легенда от преди векове:Според легендата за връх Мургаш в някогашното село Якущица (сега Елешница) някъде около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива мома – за чудо и приказ. За нейната работливост и хубост се пеели песни и славата й стигнала надалеч. Казвала се Златка.

Но била и горделива. Идвали ергени от близо и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието, че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия връх планината! Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат.

Всички падали от умора още недостигнали средата към върха. Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, затуптяло юнашкото му сърце, главата му се замаяла. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора.

Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име – Мургаш.

А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.

с. Столник, Общ. Елин Пелин 071542320

Столник е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Село Столник са намира на пет километра северно от град Елин Пелин.

Село Столник се споменава под името Истолник (استولنیک) в османотурски документи, съхранявани в отдел Ориенталски сбирки на Националната библиотека. През 1618 г. селото е част от зиамет на Хюсеин Чавуш на стойност 68 000 акчета

Личности
Цвятко Анев (1911-2002 година) – политик от БКП, партизанин и един от участващите в опита за преврат срещу Тодор Живков
Недялко Велев (1908-1997 година) – деятел на съобщенията в България
Тоне Переновски (1909-1985 година) – български партизанин, участник в съпротивителното движение през Втората световна война.

Черквата Свети Николай Чудотворец построена през Второто българско царство. По време на турското робство е била заровена под земята. Камбанарията е построена от каменни блокове, с кръстове на всеки от тях.

Традиционен събор на селото, провеждащ се всяка година през месец юни.
През месец декември за коледните празници коледарска група изпълнява обичая коледуване.
На Лазаров ден лазарска група с песни и танци изпълнява обичая лазаруване.
Читалището организира и вече станалите традиция конни надбягвания за Тодоров ден.
За Великден се организират конкурси за най-здраво и най-шарено яйце с много награди и веселие.

с. Григорево, Общ. Елин Пелин 071569572, 071562011

Григорево е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Селото се намира на двадесет и три км източно от София, на три км от град Елин Пелин и на един км южно от подбалканския път София — Бургас.

По времето на османското владичество селото е било турски чифлик, за това в миналото е било известно сред местните с нарицателното Чифлико. Тук са снимани и части от българския филм Лачените обувки на незнайния воин, чийто режисьор е Рангел Вълчанов.

Понастоящем в Григорево се наблюдава голямо заселване на колония от щъркели, дори на места, които са доста неподходящи за птиците. На герба на село Григорево са изобразени два щъркела, а под тях на девизна лента е изписано Отлитат, но се връщат.

Друга забележителност на Григорево е едноименният язовир, който е място за отдих и разтуха на местните хора.

Съборът на селото се прави всяка година, на първата неделя от месец юни.

В деня преди събора става голямо оживление, привечер, когато по-възрастните дами излизат да пеят народни песни, децата танцуват и показват какво са научили на кръжоците по танци, всичко това се прави в читалището Георги Сава Раковски.

Когато се смрачи хората се отправят към паметника, построен в чест на загиналите във войните за национално обединение. Попът на селото чете молитва. Кулминацията на празника е зарята.

Друго ежегодно събитие в Григорево е курбанът, който се прави също всяка година, на Голяма Богородица, в църквата Св. Григорий, от където идва и името на селото.