Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Елин Пелин
КМЕТСТВО ГОЛЕМА РАКОВИЦА
 |
 с. Голема Раковица, Общ. Елин Пелин 071587270  |
Голема Раковица е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Село Голема Раковица се намира в планински район, на 44 км източно от София, на 693 м надморска височина, в подножието на Западното Средногорие и Софийското поле. Разположено е главно около сливането на двете реки Лопушна и Равна, които образуват река Лесновска.
Къщите са разположени около двете реки, но има и много къщи, разположени амфитеатрално по околните височини, което придава на селото много живописен вид. В западния край на Голема Раковица започва горната част на язовир Огняново.
Старият път, водещ към селото, е залят от язовира, а новият минава през околните височини, откъдето се разкриват великолепни гледки към причудливи и високи червени канари.
Един черковен списък, отпечатан в Годишника на Народната библиотека в София за 1926-1928 година показва какъв е бил броят на българските къщи по турско време, през 1866 година, в селищата на Софийската кааза. Данните са: Голема Раковица 180 къщи, Байлово 30, Ботунец 46, Долни Богров 50, Бухово 60, Столник 30, Елешница 60, Григорево 40, Горни Богров 80, Челопечене 71, Макоцево 30, Каменица 50, Яна 50, Новоселци (дн. Елин Пелин) 125, Кремиковци 120 и др. Както се вижда, Голема Раковица е била най-голямото селище в този район. Самата София по това време е имала 5 000 къщи и е наброявала около 23 000 жители.
Тези данни показват тежестта на Голема Раковица като населено място в района, като това съотношение се е запазило до 50-те години на двадесети век. Единствено Новоселци в началото на века става по-многоброен, тъй като след Освобождението е определен за околийски център.
След Първата световна война Голема Раковица е имала 2 200 жители, но след петдесетте години населението ѝ започва да намалява поради отлив на младото население към София и Елин Пелин, за да се стигне при преброяването през 2004 година в началото на 21 век до 393 жители.
Историята на селото е богата със събития и имена. Два пъти е било опожарявано от турците — последния път след Априлското въстание. Поради местонахождението си и големината си не е било подминавано от организаторите на революционното движение в България — няколко пъти е посещавано от самия Васил Левски, от Димитър Общи, Георги Бенковски и други, а раковчанинът Гато Стоянов Шишков е бил сред сподвижниците на Дякона и председател на Раковишкия революционен комитет, създаден през януари 1876 година, преди Априлското въстание. Присъствал е на събранието на IV Панагюрски революционен окръг в местността Оборище 14-16 април 1876 година.
След Освобождението е бил народен представител във Великото народно събрание в Търново, бил е специално поканен от Комисията по откриването на паметника на Васил Левски в София, станало на 22 октомври 1895 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема Раковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Населението изповядва източноправославна религия. В селото има църква Свети Николай Марликийски, която е построена през 1857 година. Църквата е разположена в непосредствена близост до сградата на селското училище.
От височината, на която са построени, се разкрива чудесна гледка към голяма част от селото и негово землище. Част от религиозните обреди на жителите на Голема Раковица се случват в храма Св. Петка, който е изграден в едноименната местност благодарение на доброволен труд и дарения.
Също така хората посещават и църквицата на Спасова могила – стара постройка, която пази в себе си духа на старите семейни традиции на селото.
КМЕТСТВО ПОТОП
 |
с. Потоп, Общ. Елин Пелин 071502330 |
Потоп е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Село Потоп се намира в планински район. Най-високата точка е връх Вържа глава. През селото минава и маловодна река, която в миналото е била доста по-голяма и често е заливала дворовете на хората и от там идва името на селото.
По време на партизанското движение у нас в околностите на селото действат партизански отряди. Карали са телата на убитите партизани в центъра на селото за назидание на местните.
Не е било позволявано да бъдат погребвани. Били оставяни там, за да може всички хора да ги видят, когато изкарвали животните си на паша.
Близо до селото се намира местноста Жерково. В нея има паметник на отряд Чавдар. Има и малък музей.
Всички хора в селото изповядват източноправославното християнство. В една от планините му има стара църква, която все още е запазена, въпреки че липсват пари за поддръжка.
Селото е с население от петдесет и двама човека и това е причината, поради която неговите жители не избират своя кмет пряко. Той се назначава от кметството на община Елин Пелин.
КМЕТСТВО КРУШОВИЦА
 |
с. Крушовица, Общ. Елин Пелин 0715062035 |
Крушовица е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Село Крушовица се намира в Средна гора в близост до лозенския масив.
В землището на селото са разположени складовете на първа българска армия и жандармерия.
Поради ограничения достъп в района има голяма популация на диви зайци, чакали, лисици и диви прасета.
КМЕТСТВО КАРАПОЛЦИ
 |
с. Караполци, Общ. Елин Пелин 071582131 |
Караполци е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. Актуалният брой жители е седемдесет и шест души.
Караполци е малко селце, живописно разположено в края на Софийското поле, сгушено в полите на Средна гора.
Край него тече малката река Габра, която само през дъждовни периоди е пълноводна. Местните я наричат луда Габра. Околните склонове на планината са покрити с борови гори.
Името на селото идва от турската дума кара (на турски: kara) и някои го превеждат като Черно поле.
Според друга интерпретация кара на турски означава още и земя. Така името на селото може да се осмисли като кара-бол= много земя.
Преобладаващо жителите на селото са източноправославни христиани. В селото има църква Света Троица.
Денят на Светия дух се чества патрона на черквата и тогава е най-големият празник на селото.
В село Караполци има чешма, в която тече изворна вода.
КМЕТСТВО БОГДАНЛИЯ
|
с. Богданлия, Общ. Елин Пелин 071582090 |
Богданлия е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Село Богданлия се намира на девет километра от общинския център град Елин Пелин. В близост е до селата Доганово и Караполци.
При избухването на Балканската война един човек от Богданлия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Старши подофицер Сава Геров — от състава на Желязната Софийска дивизия. Загинал през Първата световна война в боевете срещу руснаци и румънци при Коман-Букурещ.
Като картечар, макар и ранен, прикрива оттеглянето на другарите си и ликвидира над триста вражески войници.
В селото се намира едно от хранилищата на Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий.
КМЕТСТВО ОГНЯНОВО
 |
с. Огняново, Общ. Елин Пелин 071582090 |
Огняново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Село Огняново се намира в северния склон на Ихтиманска Средна гора. През селото минава река Лесновска, на която е построен язовир Огняново.
Намира се на 35км. от град София.Климатът е умерено-континентален , студена и дълга зима и не много горещо лято. При ясно време се вижда цялото софийско поле с Витоша и възвишенията на Вискяр планина.
Старото име на селото е Гюреджия. През 1934 година е преименувано на Сгледници, а през 1950 година – на Огняново.
Населението е изцяло българско и са християни.
Манастирче, което е построено със средствата на жителите на Огняново върху нивата на един огнянчанин. Според местните баба Елена от селото, сънува, че на това място трябва да се построи манастир, но собственикът на нивата отказва.
След известно време на нивата му пада гръм, който убива няколко от овцете му. Тогава той дава съгласието си, а старата жена посочва къде да се копае. Селяните откриват в изкопа икони и кандило.
Манастирчето е построено на това място и всяка година на Симеоновден се прави курбан на това място, на което пристигат жителите на село Огняново и от околните села.
Всяка година на 1 септември се състои празник на манастира в село Огняново в чест на Св. Симеон Стълпник.
На 2 септември се поднасят цветя на паметника в селото в знак на признателност на загиналите за свободата на родината.
Идеята и организацията за този паметник е дошла от генерал Стефан Илиев Стефанов, кмет на селото по онова време.
В селото има хубава черква, която се казва Свети Георги Победоносец и всяка година Гергьовден се празнува от цялото село.
В манастира се празнува и празника на Св. Петка Българска, чиито патрон е светицата.