Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

експозиции

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СИЛИСТРА

Силистра, ул. Г. С. Раковски 24
086820388, 0878967468
museumsilistra@abv.bg
 http://www.museumsilistra.com

 

 

 

 

 

 

 

 

На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 учителският съвет при Държавното педагогическо училище взема решение за изграждане на музей. Съществуването на музея се узаконява с утвърждаване на Устава на 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов.

През лятото на 1913 г., когато Южна Добруджа е анексирана от Румъния, със закриването на всички български училища, се затваря и музеят. За да се спаси богатата колекция от експонати, те са пренесени в музеите в Русе и София. В деня на румънската окупация силистренският учител Методи Божинов с големи трудности е успял да пренесе до София и предаде на Етнографския музей атрибутите на последния гръцки владика на Силистра. В Русе са занесени други ценни реликви, между които и златните съдове, подарени на града от Русия през 1828 г.
В периода на румънското управление на града учителят по история Перикле Папахаджи създава значителна колекция от материали от античността и средновековието, която експонира в сградата на румънската гимназия. През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа на България, тази сбирка е отнесена в Констанца и Букурещ.

Untitled collage (1)На 19 октомври 1941 година се състои учредително събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В приетия устав се посочват основните цели на музея, а именно: „а) да сплоти всички любители на историята и етнографията в околията; б) да действа в околията за събиране и запазване на всички етнографски ценности; в) да създаде специално помещение – музей, в който да се съхраняват всички исторически и етнографски ценности“. В управата на музея се включват Стоян Анастасов, Новак Петров, Йордан Игнатов, Димитър Железаров, Жечко Русев, Драган Бобчев, Атанас Неделчев и други представители на местната интелигенция. Поради липса на специални помещения, музеят се настанява в една от стаите на читалище „Доростол“.

През есента на 1942 г. в югоизточните покрайнини на Силистра е открита римска сводеста гробница от ІV в. Местният Историко-етнографски музей предприема проучване на гробницата под ръководството на секретаря на музея Новак Петров и Жечко Русев, член на неговия управителен съвет. Откриването на гробницата става сензация не само за научните среди, но и за цялата общественост. Пълно научно изследване на силистренската гробница, нейното устройство, декоративна система и стенописи прави академик Димитър П. Димитров. Поради липса на подготвени специалисти в областта на археологията и музейното дело, ръководството на музея често търси методическа и научна помощ от Археологическия институт в София.
Затрудненията от финансово и организационно естество, които Историко-етнографския музей среща, предопределят по-нататъшната му съдба. На общо събрание на членовете на музея от 23 април 1943 г. се взема решение да прекрати съществуването си като самостоятелна институция и предаде имуществото си и събраните предмети на читалище „Доростол“, което да определи уредник на музея и да гласува отделен бюджет.

През 1947 г., под ръководството на кмета на града Тодор Топоров, учителя Жечко Русев и общественика Тодор Данев се провежда първото събрание за учредяването на музеен съвет. В него влизат адвокатът Константин Абаджиев, секретар Теодора Гигова, уредник Жечко Русев и членове: Тодор Топоров, Драган Бобчев, Атанас Неделчев, Борис Данев и Цветана Хаджидимитрова. Управата на града решава музеят да се помещава в тогавашната сграда на печатница на в-к „Свободна Добруджа“.

В периода 1947-1951 година уредник на музея е Жечко Русев. От 1951 г. с министерско постановление № 1608 музеят преминава към Околийския народен съвет и за уредник е назначена Цветана Хаджидимитрова.
С решение на ИК на ОНС – Русе от 26 юни 1952 г. се създава охраняема зона около Римската гробница и се изграждат първите защитни съоръжения. Съставя се комисия от арх. Марин Данев, Цветана Хаджидимитрова и Крум Шопов, които заснемат и описват всички паметници и музейни сбирки в околията. Регистрирани са 22 архитектурни паметници и 113 надгробни могили.
През 1954 г. на музея в Силистра се предоставя нова сграда по ул. „Илия Блъсков“, в която се подрежда за първи път постоянна музейна изложба „Каменно-медна епоха и родовото общество“.

След 1959 г., когато е създаден Силистренски окръг, се приема съвместен план с Института по опазване паметниците на културата за укрепване, консервиране и възстановяване на паметниците на културата в окръга. Създават се условия за реставрация на крепостта „Меджиди табия“ и крепостната стена на р. Дунав, извършват се археологически разкопки съвместно с Археологическия институт при БАН при с. Попина. Провеждат се експедиции по селищата на окръга, в резултат на което фондът се обогатява през 1961-1962 г. с ценни и оригинални експонати като римските: бронзов шлем-маска, мраморна статуя на жена, глава на лъвче, слънчев часовник и др.
На 1 юли 1961 г. музеят се мести в сградата на бившия затвор, заедно с дворното място по ул. „Отец Паисий“. В 23 общини се откриват изложби, за които се събират над 1000 предмета. С тях се подрежда голяма етнографска изложба в гр. Силистра, която се открива на 4 октомври 1961 г. Изложбата е подредена в 8 зали, 2 фоайета и заема 155 линейни метри.
На 1 април 1962 г. в една от залите на музея се открива първата по рода си изложба в страната „Икономическо и културно развитие на гр. Силистра след 9.ІХ.1944 година“.

През 1964 г. по случай 20-годишнината от социалистическата революция в България, в салона на читалище „Доростол“ музейните специалисти подреждат голяма изложба, посветена на работническото революционно движение в Силистренски окръг.
През 1966 г. се завършват строителните работи и реставрацията на крепостта „Меджиди табия“ и сградата на етнографския музей. Същата година започват първите спасителни археологически проучвания на римския град Дуросторум.
През 1967 г. официално са открити първите постоянни експозиции на музея: археологическата в крепостта „Меджиди табия“ и етнографската – в Етнографския музей.

През 1968 г. е направено изключително археологическо откритие в Силистра – гроб на висш римски военен, положен с цялото си въоръжение и личната си колесница.

През 1969 г., съвместно със СУ „Климент Охридски“, се поставя началото на планомерните разкопки на средновековния град Дръстър.
С Решение на МС № 627 от 28 декември 1971 г. е открит Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“.

През 1978 г. в Художествената галерия музеят открива още две постоянни експозиции: „История на капитализма и революционното работническо движение“ и „Социалистическо строителство“. В с. Калипетрово се оформя и открива етнографски комплекс.
През 1990 г. официално е открита новата археологическа експозиция в обновената сграда на Археологическия музей.
С ПМС № 80 от 7 април 2006 г. Историческият музей в Силистра придобива статут на Регионален исторически музей.
През 2012 г. археологическата експозиция на музея е изцяло обновена, като са изложени копие на римската колесница и макет на средновековния град.
В периода 2014-2015 г., по време на изкопни работи за подмяна на канализационната мрежа на града, са разкрити и проучени над 30 археологически обекта – основно антични и средновековни, сред които епископска и патриаршеска базилики, непозната крепостна система на античния Дуросторум, османска укрепителна система, десет римски представителни сгради.

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ

1970979_652453784831405_3415845984026802915_n Пловдив, ул.Съборна 14 A
032635322
ghgpl1952@gmail.com
 http://www.galleryplovdiv.com

 

 

 

 

 

 

 

Галерията е създадена през 1952 г. Тя е утвърден културен институт в Града на тепетата. В момента притежава 7210 творби, разпределени в няколко колекции – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии. Поддържа пет постоянни експозиции – една обща и четири тематични. Организира временни експозиции и други културни събития.

Основната експозиция се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.

Untitled collage (10)Постоянна експозиция

ул. „Съборна“ № 14 A, Пловдив 4000

тел.: 032/ 63 53 22; e-mail: ghgpl1952@gmail.com

През 1881 г. в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в.

През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство.

От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.

Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.

Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби, събрани от Народен археологически музей – Пловдив, Държавна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Окръжен музей при Окръжна постоянна комисия – Пловдив, Пловдивска общинска градска къща музей (от 1949 г. – Етнографски музей), сбирка на отдел „Наука, изкуство и култура“, музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин“ – Пловдив, Националната художествена академия – София, Националната художествена галерия – София.

В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скултура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии.

Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов Зографина (1846-1908), Станислав Доспевски (1823-1878), Николай Павлович (1835-1894), Михаил Лютов (1887-1965), Христо Станчев (1870-1950), Цанко Лавренов (1896-1978), Златю Бояджиев (1903-1976), Георги Атанасов (1878-1950), Крум Джаков (1909-1976), творби на голяма част от членовете на Дружеството на южнобългарските художници (1911-1945), както и на поколението от втората половина на ХХ в. – Георги Божилов (1933-2001), Йоан Левиев (1934-1994), Колю Витковски (1925-1998), Енчо Пиронков (1932), Димитър Киров (1935-2008), Христо Стефанов (1931) и др. Добре представени са пловдивските и свързани с Пловдив художници от края на ХХ и началото на ХХІ век.

Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.

Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.

Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портрета на Поликсения Стамболова рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862-1930) и Иван Мърквичка (1856-1938); „Негърчето” на Константин Величков (1855-1907), министър на народната просвета (1895-1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.

Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877-1953), Гошка Дацов (1885-1917), Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906-1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899-1986), художници от втората половина на ХХ в. Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926-2000), Генко Генков (1923-2006), Георги Баев (1924-2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935) и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.

Временна експозиция

ул.“Княз Александър I“ № 15, Пловдив 4000

тел.: 032/ 62 42 21; e-mail: ghgpl1952@gmail.com

Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на XX в. В залите на двата етажа се представят временни изложби с научен и приносен характер, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца.