Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
екпозиции
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА
 |
 Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6 061342533, 0882556599, 0882559133 muzei_bcherkva@abv.bg http://www.museumbcherkva.com |
Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.
Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.
Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.
През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.
През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.
След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.
През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.
Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.
НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
 |
София, ул. Витошко лале 16 029554280, 029554290, 029557604 nim1973@abv.bg https://historymuseum.org |
Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.
01. Съдебната палата
Първата представителна експозиция на музея открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в Съдебната палата в София на площ от 10 000 кв.м. През 2000 г. НИМ е преместен в подножието на планината Витоша – в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков. Чрез над 10 000 експонати на площ от около 6000 кв.м. тук е представена историята на днешните български земи (от VІІ хилядолетие пр. Хр. до средата на ХХ в.). Музеят разполага с прекрасен парк с лапидариум.
Експозицията в Съдебната палата
02. Експозицията в Съдебната палата
Със своите колекции Националният исторически музей е българският музей с най-широка тематика и представителна експозиция. В него се показват съкровищата на България. Сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Това са части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано в V хилядолетие пр. Хр. и златните огърлици от Дъбене, Карловско от началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр., изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. В музея са и златни дарове и предмети, принадлежали на тракийски царе – прочутото Панагюрско златно съкровище от края на ІV и началото на ІІІ в. Пр. Хр. с общо тегло 6.165 кг., златният венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от ІV в. Пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, Ямболско, обеца (наушник) от с. Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня и принадлежала на знатна тракийка (вероятно жрица) и др. Повечето от тези уникати най-често са в състава на представителни български изложби в чужбина.
03. Сегашната сграда на НИМ
Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава – третата империя в Европа (след Византийската и Франкската империи): каменни колони с летописни, триумфални, строителни и възпоменателни надписи; владетелски печати-моливдовули на цар Борис-Михаил (852-889), на цар Симеон Велики (893-927), цар Петър (927-970), богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, най-големият български златен средновековен пръстен (61.15 гр.) на цар Калоян (1197-1207), 11 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение; Свидетелства за епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий, извършили истински революционен акт за средновековна Европа със създаването през 855 г. на славянската азбука са произведения на Преславската и Охридската книжовни и духовни школи и др.
04. Експозицията.
Зала 3 в Бояна през 2000г.
Ценни експонати демонстрират запазената духовност на българите в периода на османското владичество (ХІV-ХІХ в.) – десетки забележителни произведения на изобразителното изкуство и на златарството, църковна утвар, тъкани и ръкописи, икони. Третото българско царство (1878-1946) е представено с оригинални експонати от “царската колекция” на българската Кобургготска династия, с лични вещи на видни български политици, културни дейци и общественици. Тук е и богатата етнографска колекция на музея, включваща традиционно облекло, накити и др. от всички краища на страната.
05. Експозицията.
Зала 4 в Бояна през 2000г.
Националният исторически музей има 5 филиали:
Национален музей Боянска църква (уникален паметник на източноевропейското средновековното църковно изкуство от 1207 г., под закрилата на ЮНЕСКО);
Земенски манастир, забележително творение на българската архитектура и стенопис от ХІ в., разположен в околностите на гр. Земен;
Национален музей параход “Радецки”, Козлодуй (национална светиня, свързана с подвига на четниците на Христо Ботев, загинали за свободата на България през 1876 г., построен с даренията на 1 200 000 български деца като точно копие на легендарния за българската история параход);
Музей България и славянският свят, съхраняващ над 100 000 паметници на културата свързани с историята на връзките на България с Русия и с другите славянски държави;
храм „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско, Разложко, известен с уникалните си средновековни стенописи.
В Националния исторически музей и филиалите му работят около 160 сътрудници – историци, археолози, изкуствоведи, етнографи, филолози, реставратори, охранители и персонал за техническа поддръжка на експозициите. Тук се намира и най-голямата в България Централна лаборатория за консервация и реставрация на експонати от всякакъв вид материали.