екотуризъм
КМЕТСТВО КАБЛЕШКОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Каблешково се намира на 10 км. северозападно от град Поморие, надморска височина: 55 – 80 м. В града има минерални извори, климата е умереноконтинентален, средногодишната температура е 12.7 С, средна юлска температура: 24 С
Населението на града е около 2881 жители.
Икономика:
* Селско и горско стопанство: Земеделие и животновъдство.
Лека промишленост
* Туризъм: Селски и екотуризъм.
Образование:
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ПАИСИЙ ХЕЛЕНДАРСКИ”
УЛ.”КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”№1;ТЕЛ.05968-3038
През 1906/07 година за първи път в село Даутлий / Каблешково/ е открито българско начално училище. Занятията се провеждат в сградата на старото гръцко училище.
Училището е съборено през 1908 година и на негово място още същата година е построена нова сграда, състояща се от 5 класни и една учителска стая.
През м. юни 1928 г. започва строежът на новата училищна сграда, северно от старото училище на отделенията.Строежът завършва през ноември 1929 г.
Учебните занятия през 1956/1959 г. се водят на две смени, поради недостиг на учебни стаи.
Надстройката и реконструкцията на учебната сграда започват на 25.05.1960 г. Демонтиран е покривът на училището и се изгражда третият етаж. Подменя се старата дограма, а дървеният под на старите два етажа е подменен с бетонен.
Строителството на допълнителното крило на училището започва през 1980 г. и завършва през 1984 г. Училището се сдобива с голям ученически стол, кухненски блок, още три класни стаи, просторна учителка стая, медицински кабинет. В приземния етаж са изградени работилници по трудово обучение. Цялата училищна сграда е топлофицирана.
По случай 100 годишния юбилей на училището / 2006г./, от 2003 год. до края на 2005 год. е ремонтиран покрива на училището, сменена е старата дограма с РVС, направи се външна мазилка, подменен бе плочника пред сградата и се обнови част от оградата.
Едновременно с това колективът се зае със събиране на сведения и документи, и в навечерието на юбилея откри постоянна изложба за историята на училището.
Учителите в Основно училище “Свети Паисий Хилендарски” възпитават и подготвят ученици, които с достойнство и чест посрещнаха 100- годишнината от неговото създаване.
Обществени институции
Основно училище „Свети Паисий Хилендарски““
Кметство
Народно читалище „Атанас Манчев“
Музеи и паметници
Атанас Иванов Манчев е български поет с литературен псевдоним Моц. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Партизански отряд “Народен юмрук”.
Атанас Манчев е роден на 28 януари 1921 г. в гр. Каблешково. Завършва гимназия в Бургас. Участва в театрални постановки, пише стихове. Най-известното му стихотворение е „Повеля на времето“. Студент по специалност “славянска филология” на Софийския университет (1940).Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Напуска университета и преминава в нелегалност. Български партизанин от партизански отряд “Народен юмрук” от пролетта на 1942 г. Загива в ожесточена престрелка с полицията на 21 май 1944 г.
Промишленост
Завод за технически въглен (ЗТВ);
Винена изба „Каблешково“
Клон на “Черноморско злато”, гр. Поморие
Цех за мебели “Сияна Мебел”
Цехове за дограма.
Личности
Атанас Манчев (1921-1944) – партизанин, поет и общественик.
Яна Лъскова – общественик.
Янко Палаузов – общественик.
Михаил Дойчев – общественик, допринесъл за развитието на гр.Каблешково.
Петко Дачев – акордеонист (поч.26.03.2010 г.)
Неделчо Колев – световен и европейски шампион по вдигане на тежести, спортист на България за 1973.
Туризъм
Край Каблешково се строи туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и се планира да бъде завършен през 2020 г.
ОБЩИНА РУДОЗЕМ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Рудозем е разположена в Рило-Родопския масив, често наричан още “Зеленото сърце на Европа” и заема най-югоизточните части на Западните Родопи по долината на р. Арда, р. Чепинска и р. Елховска. Територията й заема площ от 191,3 кв.км. Граничи с общините Смолян, Мадан, Златоград, а на юг с Република Гърция.
Град Рудозем се намира на 23 км. югоизточно от областния център Смолян, на 35 км от Пампорово, 292 км от София и 122 км от Пловдив. Населението на общината възлиза на 11336 души. По-голямата част от тях живеят в селата. Град Рудозем наброява 4600 жители.
Средновековна крепост Козник:
Тази интересна крепост е разположена на скала над град Рудозем. До нея се стига по екопътеката “Кечи Кая” – “Козник”. По време на турското робство крепостта е наричана от местното население “Ерим папа”, а от турците – “Кечи кая” (Кози камък, Козя скала). Крепостта е елемент от цяла крепостна система, която в миналото е служела за отбрана на Родопите. С подобно предназначение са били и крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, крепостта “Цепина” край Велинград и Асенова крепост. До момента от крепостта “Козник” е разкопан около 50 м. зид с дебелина от 1.5 до 2 м. На места височината му достига също 2 м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани. Открито е и древно римско светилище.
Древен храм под връх Циганско Градище:
Легендата за името на това място е родопски вариант на историята за Вавилонската кула. Събрали се цигани от околността и решили да съградят кула, с която да стигнат Бог. Започнали да градят, но нещо не се разбрали и кулата се срутила. Името обаче останало и се запазило еднакво на всички езици – “Циганско градище” (на български), “Ченгене хисар” (на турски), “Гифтокастро” (на гръцки). До тази историческа забележителност се стига по екопътеката “Циганско градище” – “Съдилището”.
В общината са открити 20 обекта с различен характер от предримската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. Това са селища, некрополи, руини от църкви, крепости и древни пътища. При проучването на керамичния материал е установено, че този край е бил населен още през ранножелязната епоха – 1200-600 г. пр. н.е. Особен интерес представлява обектът в местността ”Селище”. Той се намира на юг от село Поляна. Останките от зидове са с височина до 70 см. Използвани са два начина на градеж – суха зидария с ломени камъни и дялани камъни, споени с хоросан. Част от намерената керамика е сходна с керамиката от крепостта “Цепина” (край Велинград).
В околността е намерен тръбопровод от дъбови тръби, който е служил за поливане и датира от ІV-ІІІ-ти век пр.н.е. Открит е също глинен тръбопровод от същото време. При прокарването на пътя в местността “Ровището“ е разкрита ранна тракийска могила. В засегнатия от пътя участък са открити керамични фрагменти и каменна брадвичка от каменно-медната епоха, което ни кара да смятаме, че селището е съществувало през енеолита. То е било обитавано през ранния период на старожелязната епоха (ІХ век пр.н.е.) до началото на новожелязната епоха (VІІ-VІ век пр.н.е.).
В местността “Вълчан камък”– най-високата точка на рида, са открити следи от ранножелязната епоха. Селището е обитавано до края на V век пр.н.е. На повърхността изобилстват фрагменти от разнородна керамика, изработена на леко грънчарско колело. Местността “Черквището” заема височина североизточно от село Чепинци. По повърхността на платото е открита керамика от ІІІ век пр. н.е. В местностите “Енекишино”, “Левището” и “Поляната” са намерени буци шлака показващи, че рудодобивът и металолеенето са познати в района от дълбока древност, и че в този район е кипял активен стопански живот.
Съхранени са в повече или по-малко запазен вид редица църкви и манастири – манастир “Света Елена” (в миналото известен като „Света Ирина”) над село Пловдивци; църкви „Света Богородица” и „Свети Тодор” над село Равнината. Всички те са еднокорабни и се отнасят към епохата на късното Средновековие.
ОБЩИНА КАВАРНА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Град Каварна е разположен в южната част на приморска Добруджа, която е преобладаващо равнинна и в геоложко отношение представлява плоско наслоена земя с почти хоризонтално разположени пластове. Каварненският залив е сравнително спокоен и при най-силни бури. От северните ветрове го пази нос Калиакра и Зеления нос, а от западните — Чиракман.
Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките. Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техният поминък е свързан с лова и риболова, за което свидетелстват многобройните предмети, открити от археолозите.
Траките наричат своето селище Бизоне – мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци с всичко необходимо за отвъдния свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.
От Чиракман във фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли. Близостта на морето и удобният залив на Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и осъществяването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския регион.
От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове. Според ономастиката думата „Чиракман“ е от старотюркски произход и означава „светилник“ , „факел“.
В 5 в. пр. Хр. гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии. Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки. Траките предлагали восък, мед и др. стоки. Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония.
През втората половина на 1 в пр. Хр., вследствие на голямо земетресение голяма част от града, намиращ се на платото на Чиракман – откъм челната страна на носа, се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.
Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушения Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени. В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели.
Въпреки изградената отбранителна система през 6 в. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681 г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681 г. от хан Аспарух българска държава.
Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и е местност на 3 км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център. Тя е представлявана от кани с трилистно устие, ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета.
След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи, те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги.
През периода на Второто българско царство /12-14 в./ Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения, складове и църкви. Населението на града се увеличава и през 14 в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с владетел Балик.
През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците. В края на 14 в. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки, хвърлили се от скала на Калиакра, за да спасят своята чест. Християнското българско население се премества в Каварна – в района по-навътре от морския бряг. Името на града Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XV в. в множество морски и портоланни карти.
Въпреки тежките времена, животът в малкото крайморско градче не спира развитието си. През 1869 г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна. В самото начало свещеник и учител е рилският монах Евстратий. Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.
Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877 г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци, прогонени от руските войски, нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват. Начело на защитата застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден /21 юли 1877 г./ съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града, избивайки 100 души. За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян, който е разкрит и убит от башибозука.
След многовековното робство на 4 февруари 1878 г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.
Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния.
През 1916 г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци. През 1923 г. е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/ начело с Дочо Михайлов. Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа, възприемайки четническата тактика. По-късно в организацията вземат връх елементи, които прокарват политика на кървав терор сред населението. Затова през септември 1925 г. се създава нова организация, очистена от четническата тактика, носеща името Добруджанска революционна организация /ДРО/. През 1928 г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.
Повратен момент от историята на Добруджа става 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща в пределите на България. През този бурен период отглас намират социалистическите идеи сред каварненците Дончо Стойков /убит през октомври 1940 г. край Кюстенджа/ , Сава Ганчев /обесен във варненския затвор/ и Георги Сотиров /обесен в Добрич през 1943 г./ .
АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ: