Дяволски езера
ОБЩИНА РИЛА
Рила, пл. Възраждане №1 070542020 municipality_rila@abv.bg http://www.grad-rila.bg |
Община Рила е разположена в Западна България,в югоизточната част на Кюстендилска област. Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия.
От 1978 година град Рила е обявен за седалище на Рилска община.Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населени места- с.Падала, с.Смочево, с.Пастра, и населено място Рилски манастир.
На Изток общината граничи с община Самоков и община Белица, на Запад с община Кочериново и община Бобошево,на Север с община Дупница и община Самоков, на Юг с община Благоевград и община Разлог.
На територията на Общината попадат 28 планински и високопланински езера, най-големите, от които са циркусни и имат ледников произход.
Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро.
От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 2 045 м. надморска височина и заема площ от 19.5 дка. То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина. В него се влива потокът, който отводнява северозападните склонове на седл. Кобилино бранище и потокът от Поповокапските езера. Представлява природен феномен поради факта, че вскриваг водите си през летния сезон. Сухото езеро няма видим отток, а се оттича подземно. Просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна.
Смрадливите езера са група от три постоянни и три плитки, пресъхващи през лятото езера. Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила. Най-малкото има водна площ 8.1 дка, второто по големина а9.6 дка. Обобщителното им наименование е свързано с името на най-голямото от езерата-Смрадливото езеро. То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров с обща площ 224 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 2 293 м.
Рибните езера са две а Горно и Долно. Горното Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка, а средната му дълбочина е 4.4м. Площта на Долното Рибно езеро е 131.5 дка, а средната му дълбочина е 2.8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м.
Дяволските езера са седем, разположени на юг от главното Рилецко било в Дяволския циркус, отводняван от р.Дяволска,ляв приток на р.Рилска. Най-високото езеро се намира на западния склон на вр. Рилец. Най – голямото е разположено на източния склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14.6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.
На 2 379 м. надморска височина се намира язовир „Калин“, което го прави най-високо разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.
На територията на община Рила се намира Резерват „Риломанастирска гора“ обявен през 1986 г., с площ 3 676 хка. Той е част от горската територия със средна възраст на повечето дървесни видове над 160 год. като горите от бор, бук и мура са на повече от 200, а отделни дървесни видове достигат до 300 години.
Друга защитена територия е Природен парк „Рилски манастир“ обявен през месец юни 2000 г. Обхваща площ от 27 370 хка. гори и високопланински пасища.
Тези територии включват местообитания на множество животински и растителни видове. От животинския свят това са: царски орел, картал, видра, сляпо куче, кафява катерица, балканска чучулига, южен белогръб кълвач. От растенията се срещат ендемити като рилска иглика, рилски ревен, светиивановото подрумиче. Съхраняват се около 230 вида лечебни растения и 38 вида ядливи гъби. Тук се намират едни от най-ценните в Европа и единствени в света масиви от царборисова ела и рилски дъб.
В Общината се очертават два добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е най – обширния пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и други. Гористия пояс над 1 500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлия силно разклонен бор а клек.
Тревистия пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2 600 м. надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион и други.
Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичия свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар,щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др.Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, алпийски тритон, речен рак и други.
Като селище гр.Рила има многовековна история,която води началото си от края на ІІ-началото на ІІІ век.За античността на града свидетелствуват находките при разкопки или случайни такива.
На територията на град Рила са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ – началото на ІІІ век, основи на сгради, битова керамика, гробница зидана с тухли и други.
Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия /дн.Кюстендил/.
Рилски манастир е уникален с изключително хармоничното съчетание на забележителни природни красоти и духовни ценности.
В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 година най-дълголетните и ценни гори около манастира
са обявени за защитена местност.От 1961г.Рилския манастир е превърнат в Национален музей, през 1983 година Организацията на обединените нации за образование наука и култура/ЮНЕСКО/,обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значения и включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство.
През 1986 година защитената територия е уголемена и е обявен резерватът”Рило-манастирска гора”.
От 1991 год.Манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква.
През 1992 година обширна площ около резервата е обявена за парк,за да се опазят най-високите и богати на биологично разнообразие части на Рила планина.
И днес манастирът и неговите околности са неизчерпаем източник на национална гордост,средище за всички православни християни и място за духовно пречистване.Скътан като райско кътче в пазвите на най – високата и величествена планина у нас.