Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Държавно горско стопанство Котел

ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ

ScreenHunter 3366 гр. Котел, ул. Проф.Павлов 57
045342373; 0887797096
dgskotel@uidp-sliven.com

 

 

 

 

 

 

 

Държавно горско стопанство Котел е получило името си от град Котел, където е седалището на нейната администрация.
На север от нея се намират ДГС “Тича” и ДГС “Върбица”, на запад граничи с ДГС“Сливен” и ДГС “Стара река, на юг- с ДГС “Сливен” и ДГС “Тунджа” и на изток- с ДГС “Садово”.

Горите на ДГС Котел са разположени на част от територията на община Котел.
Общата площ на горите и земите на територията на ДГС Котел е 41820.3 ха

Изредените култури и насаждения (с пълнота до 0.3 включително) заемат само 0.3 % от залесената площ.
Приблизително по равно на територията на ДГС Котел са разпространени широколистните високостъблени гори и издънковите гори за превръщане в семенни.

Незалесената дървопроизводителна площ е само 669.4 ха.
Недървопроизводителната горска площ е 1379.5 ха или 3.6 % от общата площ на ДГС Котел. Най- голяма част от недървопроизводителната горска площ заемат поляните- 593.2 ха (1.5 % от общата площ), следвани от дивечовите ливади и нелесопригодните площи- по 0.4%.

Най-високият връх в района е и най- високият за територията на стопанството- вр. ”Разбойна” (1128 м н.в.). Самият планински рид “Разбойна”, също част от северната редица е добре обособен, ограден от долините на р. Сухойка и Котлешница на север и изток, Нейковска река на юг и обширната седловина “Равна” на запад. Други високи върхове по него са Истапич, с кота 1028 м., Осенишки връх- 1024 м. и Дрянова могила- 921 м.

Природни забележителности на територията на ДГС Котел се намират следните природни забележителности:

1. Природна забележителност “Злостен”
2. Природна забележителност “Пещера “Малка Маара” в м. “Равния букак””
3. Природна забележителност “Пещера “Приказна” в м. “Билярника””
4. Природна забележителност “Пещера Билярника в м. “Билярника
5. Природна забележителност “Пропаст в м. “Кървавата локва2.6 Природна забележителност “Дряноваска пещера в м. “Пиздра
6. Природна забележителност “Скални образувания на връх “Урушки скали”
6. Природна забележителност “Местност “Черните извори- Подземника”
7. Природна забележителност “Пещера “Ледницата в м. “Узунгьол”
8. Природна забележителност “Местностите “Сини вир”- “Малката пещера”- “Голямата пещера”
9. Природна забележителност “Пещера “Маарата”

Общ размер на ползуването от дървесина
Общият размер на ползуването от дървесина (стояща стъблена маса без клони) за десетилетието е 828 935 куб.м или средно годишно- 82 894 куб.м.

Лечебни растения

Установени общо 331 вида лечебни растения, принадлежащи към 4 отдела. Представителите на хвощовете са два вида, представителите на папратовидните са 8 вида, разпределени в 5 семейства, а иглолистните видове са три на брой и са включени в две семейства. Цветните растения са най-многобройни – общо 318 вида, принадлежащи към 69 семейства. С най-много представители са семействата на Сложноцветни – 37 вида, Устоцветни – 35 вида и Бобови – 27 вида. С по един представител са 27 семейства от покритосеменните растения, едно семейство от голосеменните и три семейства от папратовидните.