Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
дърводобив
ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО РУСАЛКА
 |
 гр. Априлци, ул. Търговска 6 069582312 dlsrusalka@abv.bg http://dls-rusalka-aprilci.szdp.bg/ |
Администрацията на ДЛС „Русалка” се намира в гр. Априлци, който е административен център на едноименната община, разположена в южната част на Ловешка област.
В по-голямата си част горите образуват големи горски комплекси, разделени от реките Видима и Острешка и техните многобройни притоци. На север граничи с ДГС „Троян” и ДГС „Севлиево”; на изток с ДЛС „Росица”; на запад с ДГС „Троян” и ДГС „Черни Осъм”; а на юг територията на станцията е ограничена от териториите на НП „Централен балкан”. Територията на ДЛС „Русалка” попада изцяло в границите на община Априлци, в която влизат следните кметства: град Априлци, и селата; Велчово, Скандало и Драшкова поляна. Всяко кметство има своите землища, като в град Априлци землищата са диференцирани по квартали – Ново село (Центъра), Острец, Видима и Зла река, към квартал Зла река са махалите Злиевци и Салапийте. На територията на общината има много махали, които са в непосредствена близост до гората.
През територията на ловното стопанство минават следните шосета: Троян – Беров мост – Севлиево; Троян – Априлци – Стоките – Габрово; Априлци – Боаза – Севлиево; Априлци – Велчово – Ловеч. Посредством автобусни линии общината се свързва със София, Троян, Ловеч, Плевен, Габрово и Севлиево. Най – близката ЖП гара е Троян, която е на 11 км от външната граница на гората.
Горските комплекси в северозападната, източната и централната част на станцията са достъпни. С повишаването на надморската височина, в посока към главното било на Стара планина, достъпа до насажденията се затруднява от силно пресечения терен, големите наклони и липсата на удобни горски пътища.
Разположението на станцията и наличието на добри комуникации създават условия за правилно управление, стопанисване и охрана на горите.
ДЛС „Русалка” е разделено на два стопански участъка – „Острец” и „Видима”. В горскостопанско отношение ДЛС „Русалка” се числи към РДГ гр. Ловеч.
ДЛС „Русалка” е разположена в Мизийската горскорастителна област – подобляст Северна България. То включва част от северните склонове на Троянско-Калоферския дял на Централна Стара планина и южните части на Предбалкана
Релефът на станцията е с ясно изразен планински характер. От главното било на Стара планина – връх Зелениковец – връх Русалка (Марагидик) – връх Юрушки грамади – връх Ботев – връх Жълтец на север се спускат множество стръмни до непристъпни в горната си част била. По – важни от тези била са Зелениковско било – започва от връх Зелениковец и продължава в северозападна посока – по него минава границата на ДЛС „Русалка” с ДЛС „Росица”; връх Русалка – Горен и Долен чукар – вододела между Рибна и Острешка река; връх Русалка – Драгньов преслап – Голямо и Малко седло – вододел между реките Маришница и Рибна; връх Русалка – лобно място на Цанко Дюстабанов – Острата могила – вододел между Пръскалска река и река Маришница; било Големия Осрядък – вододел между Пръскалска река и река Лява Видима; било Пещера – Бъзов дял – вододел между река Лява Видима и Стърна река; било Горни Поленици – Долни Поленици – Голямата Кръш – връх Гроба – вододел между реките Видима и Зла река; било Горни и Долни Поленици, Велики Преслап – Здравченец – Берийски трап – граница с ДГС „Черни Осъм” и ДГС „Троян” и било Черни връх – връх Ослар – граница с ДГС „Севлиево”. Сравнително малка част от територията на стопанството е с полупланински релеф.
Най – ниската точка на станцията е в долната част на отдел 53, непосредствено до река Видима – 380 м.н.в. Най – високата точка на станцията е 1500 м.н.в. (отдел192).
Най – високият връх в района е първенеца на Стара планина връх Ботев (2376 м.н.в.), който се намира извън горския фонд във високопланинските пасища.
Хидроложките условия в района на ДЛС „Русалка” са много добри. Територията на станцията обхваща изцяло горната и средната част от водосбора на река Видима, която е нераздална част от хидрографската мрежа на река Росица.
Река Видима разполовява територията на станцията в посока север – юг. Тя е един от най – големите притоци на река Росица. Река Видима се образува от вливането на реките Лява Видима и Пръскалска река при ВЕЦ „Видима”. Пръскалска река и Лява Видима имат средно голям воден дебит, чийто максимум е през април, май – период на топене на снеговете.
Наклонът на водните течения е голям, поради което те са бързи с множество прагове.
Хидрографската им мрежа се състои от множество малки, но стръмни долове. Водите на Пръскалска река са хванати на вливането на дол Ожвска в рекат под Турски рът, а на река Лява Видима в местността Мазането, в закрити канали, откъдето по водопроводи се отвеждат до водоснабдителната група Севлиево – Велико Търново.
Пръскалска река извира непосредствено под връх Юрушка грамада. В горното течение на реката се намира красивия водопад Видимско пръскало.
Река Лява Видима извира под връх Малкия Юмрук.
В средата на квартал Видима река Видима приема водите на Стърна река, а при квартал Зла река на най – големия си приток река Острец.
Река Острец извира в местността Русалийски преслап. По – големите й притоци са река Рибна и река Маришница.
Максимумът на водите е през април-май, а минимумът през юли-август. Големият наклон на водното течение, множеството прагове, непостоянният воден отток и водохващането за питейни нужди правят реката практически неизползваема за производствената дейност на ДЛС „Русалка”.
ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО
 |
Кочериново, пл. Трети март 1 070532150, 070532011, 07053 2040 obst_kocherinovo@mail.bg http://www.ob-kocherinovo.bg |
Община Кочериново се намира в югозападната част на Република България, съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие в Югозападен район за планиране.
Разположена е от двете страни на средното течение на р. Струма и долната третина на р. Рилска. На Север общината граничи с община Бобошево, на изток с община Рила, на запад с община Невестино и на юг с община Благоевград. С изключение на последната всички останали са в териториалния обхват на Област Кюстендил.
Географското разположение, климатът и релефът на Община Кочериново предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката на общината, като селско стопанство, горско стопанство, дърводобив и дървопреработване, селски и еко туризъм, хотелиерство, преработка на селскостопанска продукция и други.
Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена Община Кочериново в днешния й вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други.
Още в ІХ век в покрайнините в района на с. Стоб се е издигал град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността “Градището” в околностите на гр. Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.
На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.
На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала”.
Във всички населени места в общината през 19-ти век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район. Това са:
Църквата “Св. Богородица” в гр. Кочериново – от 1863 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. БОГОРОДИЦА” В ГР. КОЧЕРИНОВО – ОТ 1863 ГОД.
Църквата “Успение Богородично” в с. Бараково – от края на 19 век.
ЦЪРКВАТА “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В С. БАРАКОВО – ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК.
Църквата “Св. Прокопий” в с. Стоб – построена през 1860 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. ПРОКОПИЙ” В С. СТОБ – ПОСТРОЕНА ПРЕЗ 1860 ГОД.
Църквата “Св. Никола” в с. Пороминово – построена през 1820 год.
Църквата “Св. Илия” в с. Мурсалево – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Богородица” в с. Драгодан – построена през 1888 год.
Църквата “Св. Спас” в с. Боровец – построена края на 19 век.
Църквата “Св. Пророк Илия” в с. Бураново – построена през 1866 год.
Църквата “Св. Иван Рилски” в с. Крумово – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Петка” в с. Цървище – построена през 1877 год.
Църквата “Св. Троица” в с. Фролош – построена през 1876 год.
В края на миналия век към църквите в селата на общините са били открити и килийни училища.
Историческо и културно наследство в Община Кочериново
Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена Община Кочериново в днешния й вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други.
Още в ІХ век в покрайнините в района на с. Стоб се е издигал град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността “Градището” в околностите на гр. Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.
На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.
На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала”.
Във всички населени места в общината през 19-ти век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район. Това са:
Църквата “Св. Богородица” в гр. Кочериново – от 1863 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. БОГОРОДИЦА” В ГР. КОЧЕРИНОВО – ОТ 1863 ГОД.
Църквата “Успение Богородично” в с. Бараково – от края на 19 век.
ЦЪРКВАТА “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В С. БАРАКОВО – ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК.
Църквата “Св. Прокопий” в с. Стоб – построена през 1860 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. ПРОКОПИЙ” В С. СТОБ – ПОСТРОЕНА ПРЕЗ 1860 ГОД.
Църквата “Св. Никола” в с. Пороминово – построена през 1820 год.
Църквата “Св. Илия” в с. Мурсалево – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Богородица” в с. Драгодан – построена през 1888 год.
Църквата “Св. Спас” в с. Боровец – построена края на 19 век.
Църквата “Св. Пророк Илия” в с. Бураново – построена през 1866 год.
Църквата “Св. Иван Рилски” в с. Крумово – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Петка” в с. Цървище – построена през 1877 год.
Църквата “Св. Троица” в с. Фролош – построена през 1876 год.
В края на миналия век към църквите в селата на общините са били открити и килийни училища.