Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
дъб
ДГС ВЪРБИЦА
 |
 Върбица, ул. Септ. въстание 133 053912106 dgs.varbica@dpshumen.bg https://dgsvarbitca.sidp.bg |
Държавно горско стопанство Върбица се намира в град Върбица.
В горското стопанство на територията на предприятието се отглеждат основно цер, дъб, обикновен габър, източен бук, липа, акация, черен бор и ясен. Освен това изкуствено са залесени бял и черния бор, бяла акация и червен дъб.
Наличната фауна и климатичните особености на региона се развъждат много видове птици и бозайници, част от които са обект на лов.
Най-разпространените видовете дивеч, обект на лов и ловен туризъм, са благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица и фазан. Освен тях може да бъде уловен муфлон, елен лопатар, пъдпъдък и патици.
В стопанството на ДГС Върбица се извършва и производство на фиданки.
Процедури на ТП ДГС Върбица:
Търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от държавните горски територии в района на дейност на “Североизточно държавно предприятие” ДП Шумен.
ОБЩИНА ЛОМ
 |
Лом, ул. Дунавска 12 097169101, 097166026 lom.municipality@lom.egov.bg http://www.lom.bg |
НОВИНИ
ЛЕВСКИ /ЛОМ/ НАКАЗА С 3:0 ПЪРВА АТОМНА /КОЗЛОДУЙ/
Отборът на Левски (Лом) взе класическа победа с 3:0 срещу тима на Първа Атомна (Козлодуй) в първия си домакински мач от своята лятна подготовка. Срещата се игра на градския стадион в Лом. Въпреки лошото време, момчетата на треньора Благой Кръстанов показаха сърцата игра и заслужено спечелиха контролната среща.
Ломчани поведоха в резултата още в 12-та минута с гол на Георги Цеков. В 47-та минута таранът Александър Славейков удвои резултата, а в 76-та отново Георги Цеков зарадва публиката с второто си попадение в мача. В досегашните си три изиграни контроли, футболистите на Левски (Лом) имат две победи и една загуба.
ЛЕВСКИ /ЛОМ/ СИ ГО ВЪРНА НА БДИН /ВИДИН/
Левски (Лом) си го върна на Бдин за загубата от преди няколко дни и постигна победа с 1:0 при визитата си в контролна среща, която се игра във Видин. Единственото попадение в мача бе дело на Александър Славейков, който се разписа в 43-ата минута и по този начин донесе успеха на ломчани.
Таранът е един от новите футболисти в състава на Благой Кръстанов.Левски (Лом) бяха по-добрият отбор на терена и при повече късмет можеха да стигнат до още по-изразителна победа над този опонент.
Лом се намира в област Монтана. Разположен е на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Намира се на 49 км северно от Монтана, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй.
Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.
В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.
Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.
Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.
Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.
В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.
Градът е свързан с живота и дейността на големия български етнограф и изследовател на българското минало Димитър Маринов, на писателката Яна Язова и др.
Културни институции
Народно читалище „Постоянство” 1856 Лом
Исторически музей
Достъп до обществена информация
Достъпът до обществена информация в Община Лом се предоставя въз основа на писмено заявление по образец, подадено лично, по пощата или по електронен път, или устно запитване.Заявлението се подава в Центъра за услуги и информация на гражданите (ЦУИГ) в Община Лом, ул. „Дунавска“ №12, на гише №3 при Главен специалист „Деловодител“, от 8,30 ч. до 17,00 ч. За контакти: тел: 0971/69 141
Заявлението може да се подаде и по електронен път на адрес: lom.municipality@lom.egov.bg.Заявление за достъп до обществена информация – тукЦени на услугата за достъп до обществена информация – тук
Вътрешни правила за достъп до обществена информация в Община Лом – тук
Заповед на кмета на Община Лом за упълномощаване на длъжностни лица, отговорни за вземане на решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация - тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2018 г. – тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2017 г. – тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2016 г. – тук
Годишен отчет за достъп до обществена информация в Община Лом за 2015 г. – тук
Списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет за сферата на дейност на администрацията на Община Лом и форматите, в които е достъпна – тук
Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна – тук
Данни за организацията, функциите и отговорностите на Общинската администрация и „Харта на клиента“ са публикувани в рубрика „Администрация“.
Решения и нормативни актове на Общинския съвет може да прочетете в рубрика „Общински съвет“. Видео на заседанията на Общинския съвет – тук
Информация за процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити след 1.10.2014 г. е публикувана в рубрика „Профил на купувача“.
Информация за обявените търгове, конкурси и обществени поръчки , открити до 1.10.2014 г. е публикувана в рубрика „Профил на купувача“.
Тук може да подавате „Сигнали за корупция“
Въпроси, сигнали и препоръки към ръководството на Общинската администрация и Общинския съвет може да отправяте в рубриката „Контакти“.
Образование:
Основни училища:
I ОУ “Никола Първанов”
II ОУ “Константин Фотинов”
IV ОУ “Христо Ботев”, кв. Младеново
ОУ “Св. Св Кирил и Методий”, с. Замфир.
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Ковачица.
ОУ “Свети Климент Охридски”, с. Сталийска махала
Средни училища:
СУ “Отец Паисий”
СУ “Димитър Маринов”
Гимназии:
ПГ “Найден Геров”
ПГХЗ “Дмитрий Менделеев”
ПГПТ
ПГСС “Дунавска земя”, с. Ковачица
Детски градини
ДГ №1 „Снежанка“ – тук
ДГ №2 „Червената шапчица“ - тук,
ДГ №3 „Звездица“ - тук
ДГ №7 „Калинка“ – тук
ДГ №12 „Звънче“ – тук
ОБЩИНА КРУМОВГРАД
 |
Крумовград, пл. България 5 036417113, 036417024 minkrum@abv.bg http://www.krumovgrad.bg |
Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи. Тя заема 26% от територията на област Кърджали и 0,75% от територията на страната.
На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад – с Кирково и Момчилград, на север – с Кърджали и Стамболово, а на юг – с Република Гърция.
Общата територия на общината е 843, 320 кв.км., от която 48,79% са горски територии, 47,83% – земеделски територии, 2,18% са територии на населени места и други урбанизирани територии, 1,2% са площите с водни площи, транспортна инфраструктура и други.
Общината се състои от 80 населени места, съставени от 403 махали.
Административен център е град Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Капитан Андреево, отстоящ на 130 км. Най-близкият воден граничен пункт е Бургас, отстоящ на 310 км от Крумовград. Най-близкият железопътен възел е Момчилград, отстоящ на 32 км. Проходът Маказа, където се изгражда гранично-пропускателен пункт, отстои на 40 км от гр.Крумовград и на 18 км от западната граница на общината.
Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 12 обекта.
Разкрити са останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи.
Архитектурно-строителни и художествени паметници са църквата „Св. Иван Рилски“ в гр. Крумовград, построена през 1934 година, църквата „Св.Илия“ в с. Аврен, построена през 1870 година и църквата „Св.Атанасий“ в с. Черничево, построена през 1847-1848 година.
Групов паметник на културата с местно значение са къщи на ул. „Съединение“ в историческата зона на гр. Крумовград, тютюневи складове и джамията „Сейтляр Джамиси“, строена през 1855 година.
За културно-историческото наследство на община Крумовград свидетелстват над 2 хиляди експоната, подредени в музейна сбирка с изложбена площ 250 кв.м. и обособени в отдели археология, нова история и етнография. Сбирката е открита през 1971 година и се помещава в сграда строена през 1901 година, която е обявена за паметник на културата.
В памет на загиналите в национално-освободителните борби в гр.Крумовград са издигнати паметници на Капитан Петко войвода и на убитите опълченци, в с. Черничево и с. Аврен – на загиналите през 1913 година и в местността „Лелек дере“ до с. Голям Девисил – на загиналите в Отечествената война.
В община Крумовград съществуват благоприятни предпоставки за развитие на селки и екологичен туризъм, тъй като тя разполага с разнообразни и атрактивни туристически ресурси. Характерното съчетание между ценната природна среда и културно-историческото наследство, би привлякло интереса на различен тип туристи.
Климат
Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,20°С, с максимална температура 37,00°С и минимална температура -16,00°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.
Релеф и полезни изкопаеми
Релефът на общината е полупланински и хълмист. Общата денивелация е от юг на север, следваща пониженията на Мъгленишките хребети в северна посока. Средната надморска височина е 425 м, а вертикалното разчленение 170 м.
На територията на общината са установени минерално-суровинни ресурси, без да са разработени, като: азбест, вермикулит, серпентизирани ултрабазити и дунити, талкошисти и скално-облицовачни материали.
При направени геоложки проучвания от “Болкан Минерал енд Майнинг” АД, в района на общината са открити находища на злато. Общото количество на запасите е 28 тона с високо процентно съдържание. След концесиониране на находището се предвижда да започне промишлен добив на злато по открит способ. Установени са, но не са разработени находища на минерално-суровинни ресурси, като азбест, трас и перлит в землищата на селата Аврен и Голямо Каменяне.
Растителен и животински свят
Общината не е богата на растителност. Преобладават храстовидните и дървесни видове. Горската растителност е представена от средиземноморските видове – благун, габър, дъб, цер и др. На отделни места се срещат клен, елша, мъждрян и др.
От животинските видове най-разпространени са влечугите, костенурките, зайците, гризачите и др.
ДАНЪЦИТЕ КЪМ ОБЩИНА КРУМОВГРАД ВЕЧЕ МОГАТ ДА СЕ ПЛАЩАТ АВТОМАТИЧНО ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА И ПО ИНТЕРНЕТ. ПЛАЩАНЕТО СТАВА САМО ПО ЕГН НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ИЛИ ЕИК НА ФИРМИТЕ
От 15 януари Община Крумовград пусна модерна услуга за жителите си. Данъчно задължените вече могат да плащат автоматично местните данъци и такси от всяка една точка на страната в касите на ИЗИПЕЙ (Easypay) и по интернет от целия свят чрез системата ИПЕЙ (ePay). Плащането се извършва само със съобщаване на ЕГН-то на физическите лица и ЕИК-а на фирмите.
Таксата за плащане от каса на ИЗИПЕЙ е минимална – от 1 до 5 лева в зависимост от дължимите суми. Само 0.40 лв. за транзакция е таксата за плащане през интернет (ePay) без оглед на дължимото.
По новия начин на плащане не е необходимо да се носят и представят печатните съобщения или да се попълват каквито и да са документи. ИЗИПЕЙ към момента има точно 2 300 каси и офиси в цяла България. ИЗИПЕЙ има 1 каса и в Крумовград. Тя се намира на пл. „България“ №6. На нея гражданите освен да платят битовите сметки, да извършат плащания към държавни институции, Съд, КАТ и МВР, да заредят ваучери за мобилни телефони, да получат или изпратят пари, вече могат да плащат данъците и към своята община, и към други общини в страната, където имат свои имоти.
Подробна информация, къде се намират всички каси на ИЗИПЕЙ в България,може да видите ето тук: http://www.easypay.bg/?p=offices_list
Новата услуга на автоматично разплащане на данъците улеснява неимоверно гражданите . Тя е в полза най-вече на живеещите извън общината и пести време, нерви и пари. Повишава и събираемостта от местните приходи. Услугата е безвъзмездна за Общината. Тя стана възможна след като кметът на Крумовград г-жа Себихан Мехмед подписа договор за предлагането й с дружествата ИЗИПЕЙ и ИПЕЙ. Така Крумовград стана поредната община в област Кърджали, внедрила модерно и европейско обслужване за жителите си и подобрила възможността за събираемост на местни приходи.
Облекчаването на административните услуги, снижването на цените им, предоставянето на широка възможност за избор от страна на гражданите иприближването на администрацията до тях са едни от основните приоритети вработата на кметския екип.
В допълнение ИЗИПЕЙ работи с партньор в Турция.Това е банка АКИФ. Банката има 14 000 офиса в цялата страна. Те работят с парични преводи към и от България с доста ниски такси. Тях може да видите на този линк: http://fexopay.com/?p=_turkey_fee. Двете дружества работят в посока внедряване на автоматичното разплащане и от Турция към България.
ОБЩИНА СИТОВО
 |
Ситово, ул. Трети март № 72 086 882 213, 08663 27 11 sitovo@mail.bg http://www.sitovo.bg |
НОВИНИ от Община Ситово … виж тук!
Територията на община Ситово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. Община Ситово се намира в северозападната част на област Силистра, Североизточен планов район и заема площ от 271 кв.км, на 120-150 м. надморска височина.
На запад и на юг граничи с общините Главиница и Дулово, а на изток с община Силистра.
На север достига до брега на р. Дунав.
Центърът на общината – с. Ситово, отстои на 25 км западно от областния център – гр. Силистра.
Релеф
Община Ситово се намира в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът е хълмисто-равнинен, наслоен с хоризонтални пластове от кредитни и терциерни варовици. Преобладаващата надморска височина е 100-150 м. В южната част, около селата Любен и Ирник, започват хълмовидни възвишения. Теренът е нарязан от суходолия – бивши речни долини, а там, където Дунавският бряг се е отделил от високия откос на междудолинните ридове, е образувана плодородната Попино-Гарванска низина.
Климат
Умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северо-западните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите на тереторията на общината е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум , очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари,февруари и март. Средната годишна температура е 14 оС.
Води
Територията на Общината е бедна на водни ресурси. Общината граничи с р. Дунав по крайбрежието на селата Гарван и Попина. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабият наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци.
Територията на общината е с неголяма гъстота на хидрогеографската мрежа. Граничещата с общината р. Дунав в участъка й от десет километра е единствената дренираща артерия на повърхностните и подземни води. Участъкът от реката, минаващ край общината, не се замърсява, тъй като няма заустване на битови и промишлени канализационни води.
Реки с постоянен повърхностен отток не преминават през територията на общината.
Минерални води на територията на общината няма.
Почви
Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека . Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващият почвен тип е излуженият чернозем, глинести и песъчливо глинести. Излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи –46,8%, силно излужени черноземи –16,4%, тъмно сиви горски – 5,8 % и други –3,3%.
Количеството на хумуса в орния слой е 2,2-3,0%.
Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до деградация на плоскостната, линейната и ветровата ерозия.
Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална.
Водният режим на почвите е добър и позволява производително изразходване на недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро.
Полезни изкопаеми
На територията на общината не са открити находища на рудни изкопаеми. Теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности. Природно богатство за общината е намиращата се в землището на с. Ястребна кариера за добив на варовик, която е публична общинска собственост. Общата й площ е 40.158 дка с доказани геоложки запаси от 2 835 600 куб.м. варовик. Варовиците са предимно седиментни от долна креда- горен барем, порцелановидни бели, плътни, покрити с плеистоценски чакъли, които преминават в кватерни пясъци и льосовидни глини.
Съгласно БДС варовиците отговарят на изискванията за произвоство на бетон 1,2, и 3 група до марка 30 МРа и трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития. На територията на общината се намира и кариера Слатина с площ 56,832 дка, разположена в землището на с. Слатина, също публична държавна собственост. Друг източник за добив на известно количество инертни материали – баластра и пясък за местни нужди е р. Дунав, чието дъно е песъчливо с дълбочина 6-7 метра.
Защитени територии и биоразнообразие
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. В Община Ситово има общо 2710 ха гори- частна, общинска, държавна собственост. Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех.
На територията на общината се срещат защитени видове растения и животни.
В землището на с. Гарван се намира местносттта “Гарвански блата” със статут на защитена територия.
Със Заповед № 853/06.08.1985 год. на Председателя на Комисията по опазване на природната среда към Министерски съвет, публикувана в ДВ бр.65/20.08.1985 год. водно-блатният комплекс “Гарвански блата” с площ 280 ха е обявен за природна забележителност. Целта е да се запазят естествените местообитания на редки водоплаващи птици, включително четири вида гмурци – голям, среден, черноврат и малък, както и белобрада рибарка и червена чапла, включени в Червената книга на Република България. В обекта е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, сред която се срещат редки видове растения, като водна жълта роза, бяла водна роза, блатно кокиче и водна лилия.
В Общината има четири броя вековни дървета. Със статут на защитена територия са още: находището на див божур в с. Добротица и в с. Любен “Острата канара”. Тъй като нямат достатъчна популярност и не е разработена стратегия за тяхното бъдещо развитие, засега тези обекти не са посещавани от туристи.
Съществува друга красива местност, необявена за природна забележителност – “Бялата канара” в землището на с. Ирник.
ОБЩИНА САТОВЧА
 |
Сатовча, ул. Тодор Шопов 37 075412116, 0887593950 satovchabl@abv.bg http://www.satovcha.bg |
Местоположение
Община Сатовча обхваща части от долината на р. Места и югоизточната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Граничи с Гърменска и Хаджидимовска община от Благоевградска област и с Велинградска и Доспатска от Пловдивска област. Включва общинския център село Сатовча и още 13 села.
На територията на общината преобладават планинският и полупланинският релеф. Климатът е преходносредиземноморски с подчертано планинско влияние във високите части. Горският фонд е богат. Преобладават иглолистните гори от бор, смърч и ела. В североизточната част на общината, в землището на с. Плетена, се намира резерватът Конски дол, обявен, за да съхрани вековната смърчово-буково-елхова гора. Резерватът е богат на растителни и животински видове, много от които са включени в Червената книга на България.
Обработваемата земя е предимно в малката вътрешнопланинска Сатовчанска котловина и по обезлесените планински ридове. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждане на тютюн, картофи, овце, кози и говеда.
Всички села в общината са свързани с второкласни и третокласни пътища с общинския център, а чрез него с град Гоце Делчев, Благоевград и София. Транспортното обслужване се извършва от редовни автобусни линии. През Сатовчанската котловина минава и шосето от Гоце Делчев за Доспат, Смолян и Пловдив.
Административен, стопански и културен център на общината е село Сатовча, разположено в едноименната котловина, на около 950 м надморска височина. Намира се на 28 км североизточно от град Гоце Делчев, на шосето Гоце Делчев – Доспат. Сгушено в склоновете на Родопите, заобиколено от естествена брезова гора, благоустроено и озеленено, село Сатовча е уютно през всички сезони на годината.
Особено очарование му придават неговите жители – естествени, дружелюбни, гостоприемни планинци, типични родопчани. Те свято пазят паметта за историческото минало и героите от родния край. В центъра на селото е издигнат паметник с имената на загинали войници от 9-ти пехотен пловдивски полк за освобождението на Сатовча от османско иго и на загиналите от селото във войните 1913 -1918 г., на читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на опълченците от с. Долен в Руско-турската освободителна война.
В Сатовча са съсредоточени институциите, обслужващи административно-стопански и икономически населението в общината, малки фирми и цехове за търговско и битово обслужване. Сатовча е център на Държавно лесничейство Дикчан, което осъществява мероприятия по стопанисването на горите и дивеча и опазване на природната среда.
Населението на общината към 2011 година е 18 998 души.
Горско стопанство
По-голямата част от общината е заета от иглолистни и широколистни дървесни видове. Иглолистните са представени основно от бор, смърч и др., а широколистните – от бук, дъб и бреза. Горският фонд обхваща 187 983 дка.
Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч, които се срещат в България. Най-разпространени в землището на община Сатовча са следните видове дивеч: заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, глухар, златка, лещарка, кафява мечка и др.
На територията на община Сатовча се намират следните защитени природни обекти:
Резерват КОНСКИ ДОЛ – намира се на североизток от село Плетена. Площта му е 32.5 хектара. Средната надморска височина е 1600 м. Той обхваща вековна смесена елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи 54 метра. Резерватът не е проучен основно.
Резерват ТЕМНАТА ГОРА – има площ 32.6 хектара. В него се срещат вековни гори от ела, смърч и бук, характерни за Западните Родопи. Надморската височина е 1400-1600 м. Дърветата са на възраст над 180 години. Някои са с височина 50-60 метра. Резерватът също не е проучен основно.
Защитени дървета на територията на общината има само в с. Годешево. Там се намира чинар, който е на 400 години, висок е 25 метра и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.
Културно-исторически резерват Долен. Включва територията на с. Долен със 70 паметника от национално значение от епохата на Възраждането. Намира се на 9 км западно от с. Сатовча и на 26 км североизточно от гр. Гоце Делчев. Със статут на исторически и архитектурен резерват е от 1977 г.
Индустрия
На територията на общината има 180 регистрирани фирми с различен предмет на дейност в следните области – хранително-вкусова, текстилна и обувна промишленост, селско стопанство, дърводобив и обработка на дървесина, производство на мебели, търговска дейност и др.
Предприятия за приватизация на територията на общината няма. Съществуват много парцели и обекти общинска собственост, подходящи за инвестиции.
Селско стопанство
Обработваемата земя в община Сатовча е 73360 дка. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, корнишони, боб и други. Най-голям дял заема тютюнопроизводството.
Напоследък се засилва интересът към отглеждането на различни билки, за което също има благоприятни условия. Немалко хора се занимават и с гъбарство – собствено производство, и събиране на диворастящи гъби.
Горско стопанство
По-голямата част от общината е заета от иглолистни и широколистни дървесни видове. Иглолистните са представени основно от бор, смърч и др., а широколистните – от бук, дъб и бреза. Горският фонд обхваща 187 983 дка.
Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч, които се срещат в България. Най-разпространени в землището на община Сатовча са следните видове дивеч: заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, глухар, златка, лещарка, кафява мечка и др.
На територията на община Сатовча се намират следните защитени природни обекти:
Резерват КОНСКИ ДОЛ – намира се на североизток от село Плетена. Площта му е 32.5 хектара. Средната надморска височина е 1600 м. Той обхваща вековна смесена елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи 54 метра. Резерватът не е проучен основно.
Резерват ТЕМНАТА ГОРА – има площ 32.6 хектара. В него се срещат вековни гори от ела, смърч и бук, характерни за Западните Родопи. Надморската височина е 1400-1600 м. Дърветата са на възраст над 180 години. Някои са с височина 50-60 метра. Резерватът също не е проучен основно.
Защитени дървета на територията на общината има само в с. Годешево. Там се намира чинар, който е на 400 години, висок е 25 метра и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.
Културно-исторически резерват Долен. Включва територията на с. Долен със 70 паметника от национално значение от епохата на Възраждането. Намира се на 9 км западно от с. Сатовча и на 26 км североизточно от гр. Гоце Делчев. Със статут на исторически и архитектурен резерват е от 1977 г.
Индустрия
На територията на общината има 180 регистрирани фирми с различен предмет на дейност в следните области – хранително-вкусова, текстилна и обувна промишленост, селско стопанство, дърводобив и обработка на дървесина, производство на мебели, търговска дейност и др. Предприятия за приватизация на територията на общината няма. Съществуват много парцели и обекти общинска собственост, подходящи за инвестиции.
Селско стопанство
Обработваемата земя в община Сатовча е 73360 дка. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, корнишони, боб и други. Най-голям дял заема тютюнопроизводството. Напоследък се засилва интересът към отглеждането на различни билки, за което също има благоприятни условия. Немалко хора се занимават и с гъбарство – собствено производство, и събиране на диворастящи гъби.