Драгомир
КМЕТСТВО ДРАГОМИР
с. Драгомир, общ. Съединение 0897488478 |
Драгомир е село в Южна България. То се намира в община Съединение, Област Пловдив.
Драгомир е разположено в Южен-Централен район, в подножието на Средна гора, в непосредствена близост до язовир Пясъчник, Старосел, Панагюрище, Копривщица, Красновски бани, Хисар.
Надморската височина на селото е от 300-499м., като района е хълмист и в комбинация с подходящите почви и климатични условия е добра предпоставка за отглеждането на качествено грозде.
В село Драгомир се намира църковният храм Свети Димитър. По сведение на архитекта на митрополията в гр. Пловдив църквата е построена върху основите на стара църква, съществувала още от времето на турско робство.
През 2005 година, използвайки основите на вече съществуващият храм Свети Димитър родолюбиви драгомирци със собствени пожертвования и дарения възродиха храма отново, който беше осветен на 08.05.2005 година от Пловдивския митрополит Арсений.
Народно читалище Искра- село Драгомир е създадено на 23.10.1931 година по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6 750 тома книги.
Местни празници и обичаи, провеждани от читалището: Трифон зарезан- 14.02.- деня на лозаря се отбелязва с ритуално зарязване на лозята, тъй каторайона по традиция е лозарски. Пролетен карнавал Джумал- 22 март / в миналото/. Местен събор- 06.05.- Гергьовден.
В района около селото са разположени множество лозови масиви, в които преобладават винените сортове: мерло и каберне. В Драгомир се произвеждат едни от най-добрите домашни вина в Пловдивския регион.
Интересно е наименованието на една от махалите в селото. Името и е :Кършията. Възрастните жители на Драгомир , твърдят , че то е производно от турското-Кърши яка (бъл:от другата страна). Поради факта , че за да се стигне да тази махала се минава през мостче, под което тече малка река.
От север средногорските върхове , пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират Южняка. В настъпващата нощ забулени в сив воал остават 3-те хълма: Кара тепе, Дончова могила и Русински връх, в пазвите, на което от векове е скътано родното ни село Драгомир, където и да отидем, копнеем за него.
Истински подем в културно и духовно развитие на селото дойде, след като за библиотекар и секретар на читалището е назначена Спаска Атанасова Мирчева . Повече от двадесет години всички театрални и амодейни състави са минали под нейно ръководство.
През 2011 година е избрана за трети път за кмет на селото Даниела Русева изключителна личност, енергична, находчива жена, човек с интелект. Неслучайно хората и се възхищават, защото по нейно настояване и през нейно кметуване беше докарана питейна вода от 15 км. от град Съединение.
Другата известна личност в селото е поета, общественика, естета, политика – Атанас Ангелов Атанасов , завършил с отличие висшето си образование, написал поемата Луди млади която започва така : Ситни листа падат вече , двадесето лято отшумя , птичка малка към небето в жал по летото хвръкна. В село Драгомир е роден и завършва основното си образование проф. д-р Никола Петков Зяпков.
Той е известен специалист по алгебра и теория на числата. Автор и съавтор е на пет учебника за университетите и на над петдесет научни публикации. Създава научна школа по алгебра в Шуменския университет , която е известна на научните среди в света. В село Драгомир е роден Христо Георгиев Игнатов – световен младежки шампион по Борба.
ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ
Съединение, бул. 6 – ти септември 13 031822316, 031823517, 031823920, 031823921 oba_saedinenie@abv.bg http://saedinenie.org |
Община Съединение се намира в Тракийската низина, на север граничи с подножието на Средна гора. Средната надморска височина е 200 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение – общинският център, находящ се на 22 км. североизточно от Пловдив, и селата Церетелево, Царимир, Неделево, Правище, Любен, Малък Чардак, Голям Чардак, Найден Герово и Драгомир.
Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината. Гранични общини са: на север – община Хисар; на югоизток- община Марица; на изток – община Калояново, на юг община Родопи; на запад граничи с Пазарджишка област. Населението на общината наброява 11 577 души към момента. В непосредствена близост до общинският център е автомагистрала Тракия – основна пътна артерия и представляваща неразделна част от международния товарно- пътнически трафик.
През територията на общината преминава ж.п линия Пловдив – Панагюрище. Общината е разположена на площ от 297 721 дка, от които 256 148 дка е обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка. Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно – континентален климат. Забелязва се известно различие в количеството на валежите в сравнение със съседните райони. Тук са измерени едни от най – ниските техни средногодишни суми за Южна България (495 л. /м2).
По данни на метеорологическата станция най – рано сняг е падал през втората половина на ноември и се е задържал най – късно до втората половина на март. Снежната покривка е много тънка, а продължителността на снежния период – средно около 80 дни. Най – малка е тя през втората десетдневка на ноември и третата десетдневка на януари. Първият мраз в района настъпва средно към 27 октомври, а последният – към 9 април.
Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки. Релефът на общината е предимно равнинен. Средната надморска височина за общината е 200 м.
Под дългогодишното влияние на почвообразуващите фактори – материнска скала, климат, растителност и дейността на човека, на територията на община Съединение са се оформили следните почвени различия: чернозем – смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо – глинести; чернозем -смолници,слабо до средно оподзолени, силно излужени, еродирани; алувиално – светли и алувиално – ливадни светли, глинесто – песъчливи почви; канелено – горски почви, слабо и средно излужени; средно и леко песъчливо – глинести; делувиални почви, леко песъчливо – глинести.
Хидроложката система на общината се определя от реките Потока и Пясъчник. Постоянният дебит на двете реки се обуславя от значителните по площ водосборни области и това дава отражение и на подземните води в близост до техните течения. Подземните водни ресурси върху по – голямата част от територията на общината са с постоянно водно количество и поради това водоснабдяването на селищата се осъществява само от подземни води чрез тръбни и шахтови кладенци, разположени в терасата на р. Марица.
Почти цялата територия на общината е усвоена за земеделие. В северната част на района са запазени разпокъсани горички с доминиране на дървесните видове благун и цер, космат дъб а на места и горун. Коренната растителност в региона е била представена от смесени гори от цер и келяв габър и гори от полски бряст и полски ясен, но в резултат на антропогенните фактори тази кореннна растителност е претърпяла изменения и постепенно е преминала в производна.
Съвременната производна растителност е съставена от тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот на места белизма и по – рядко садина, главно по селските мери. Останалите площи са селскостопански, които са разположени на мястото на бивши гори от полски бряст, полски ясен и дръжкоцветен дъб.
Храстовата растителност в района е оскъдна и преобладават видове като обикновена шипка, червен глог и трънка. Непосредствено по поречията на реките се развиват блатни и водни растения, срещат се още върба, топола и акация. Фауната в района на общината е представена основно от птици и бозайници, влечуги, земноводни и риби.
Сред най – разпространените видове са: при птиците край водните площи – земеродно рибарче, бяла стърчиопашка, речен дъждосвирец, обикновен скорец, авлига, торбогнезден синигер; птици в населените места и откритите пространства – селска лястовица, зелен кълвач, кукумявка, полско врабче, обикновено белогушо коприварче, гугутка, качулата чучулига, сива овесарка, полска чучулига, ливаден дърдарец; при бозайниците – лалугер, полска мишка, малка оризищна мишка, воден плъх, обикновена сива полевка; при земноводни и влечуги – жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, жаба дървесница, голяма водна жаба, зелен гущер, ливаден гущер, смок стрелец, сива водна змия; при рибите –шаран, речен кефал, бяла риба, кустур,бял амур и др. В общината има и развъдни стопанства за дивеч. На територията на община Съединение има няколко находища за пясък и чакъл, но няма разкрити кариери.
В общината функционират 10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с:
– развитие и обогатяване на културния живот;
– запазване на българските традиции и обичаи;
– разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на изкуството, науката и културата;
– възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
– формиране на етническа и религиозна толерантност.