Долна баня, ул. Търговска 134  071202121, 071202120 obshtinadb@abv.bg  http://www.dolna-banya.net

Община Долна баня се намира в Югозападна България. Разположен е в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила планина, а на север опира в подножието на Септемврийски рид.

Отстои на равни разстояния от София и Пловдив, южно от магистралата София – Пловдив – Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт и отстои на 8 км. от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-Дупница –Кулата /през Боровец-19 км. и Самоков/ По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.

През пролетта природата оживява и околността прилича на цъфнала булка, а през есента на грейнало родопско халище.

Мекият и здрав планински климат, чистият въздух, наличието на топли минерални извори са превърнали селището в курорт.

На територията на общината няма крупни промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда.

В биоклиматично отношение територията на община Долна баня се разделя на 4 височинни пояса: низинен, преходен, среднопланински и алпийски над 2000 м. Най-голям интерес представлява преходният пояс с надморска височина от 800 до 1200 м. Той е защитен от замърсяване, температурно прегряване и силно охлаждане. Този пояс има раздвижен релеф и добра залесеност със смесени гори, които благоприятстват изграждането на съоръжения за открити слънчево-въздушни процедури, за трениране и закаляване на организма. Физиологичните преимущества се изразяват с подчертан оздравителен ефект при сърдечно-съдови заболявания, неспецифични дихателни, нервни и други социално значими заболявания.

Много са природните предимства на Долна баня. Природната характеристика, свързана с влиянието на високата планина, разнообразието на релефа и растителността, различните надморски височини /от 800 до 2000 метра/, обуславят здравословен умереноконтинентален и планински климат, както и висока чистота на въздуха. Зимата е мека, пролетта – влажна, лятото – прохладно и приятно, а есента – топла и слънчева.

В подножието на Източна Рила, близо до стария “горен друм” се намират останките от старото селище ”Венетица”, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили и 3 самостоянелни надгробни могили. В западна посока около вр. “Църквище” има руини от две стари крепости.Едната, известна днес като “Голямо Градище”, в миналото е била крепостта „Кючук чаир”.Заедно с портата „Траянови врата” и Самуиловата крепост /над с.Костенец/ трите са били погранични крепости на Първата българска държава.В крепостта „Голямо градище” е имало изграден храм в чест на Св. Иван Рилски Чудотворец, а зад крепостта „Малко градище” – женски скит „Св. Петка”. В тази посока за запазени останки от две антични и късноантични селища, части от античен и средновековен път и надгробни могили.

Освен останките от древните селища, пътища и античните могили като паметници на културата с местно значение са обявени и различни сгради:

Осем къщи в гр. Долна баня /само две от тях са използваеми и в добро състояние/;
Старото училище, чието изграждане е започнало през 1879г. и е първият обществен строеж в селището след Освобождението.Сградата е реставрирана и превърната в музей, който в последното десетилетиена ХХ век е разрушен, предстои възстановяването му;
Хамамът (банята). Минералният извор е привличал около себе си хората още от дълбока древност, но сериозни разкопки не са правени. Към 1700г. Радослав от Костенец построява баня, която макар и в недобър вид, е запазена до днес.

Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на 19 век е наречено Долна баня.

Много племена и народи оставят тук своите следи – римляни и византийци, прабългари и славяни – всички привлечени от природните красоти и богатства – топлите минерални извори, чистия въздух и мек климат.

В миналото Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив – Самоков – Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.

Малко се знае за най–древната история на Долна баня. Съчетанието на местоположението, прекрасната природа и многобройните минерални извори е привличало хората от незапомнени времена.

Има исторически сведения, че около 5 век пр. н. е. по горното течение на река Марица са живеели тракийски племена. Те добивали руда, желязо и злато. Наричали ги “беси”. След това дошли римляните, византийците, славяните и прабългарите, които винаги се заселвали около минералните извори.

Археологическите проучвания и разкопки на различните паметници са доказателство за живота по тези земи. На един час от Костенец по т. нар. ”Горен друм ” в полите на Източна Рила се намират останките от историческия Костенечки манастир ”Св. Спас”. Близо до него са открити останки от две средновековни крепости, седем тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и три отделно разположени могили. В западна посока от града могат да се открият други археологически следи от две стари крепости, които и до днес населението нарича ”Голямо градище” и “Малко градище”, както и останки от антични селища. Открити са запазени части от античен и средновековен път.

Важни събития от по-новата история на Долна баня

През 1851 година се открива първото килийно училище.
Долна баня е освободена от османско робство на 11 януари 1878 година. Десет са опълченците, участвали в Руско-турската война.
През 1896 година в селището се създава Ловно-рибарско дружество “Сокол”. То е едно от първите дружества в Княжество България.
През 1896 година в селището се открива първата в района Временна летна пощенска станция, която през 1898 година става постоянна, наричана Стационарна поща.
Около 1900 година е открита първата амбулатория в селото. Днешната сграда на здравната служба е построена през 1948 година.
Туристическо дружество “Ибър” е създадено през 1902 година. То е първото селско туристическо дружество в България. Днешните туристически хижи са построени съответно – стара хижа “Венетица” през 1972 година, новата сграда – през 1983 година, хижа “Гергиница”- през 1976 година.
През 1925 година се открива Държавното практическо училище, днешната Професионална гимназия ”Христо Ботев”, чиято сграда е завършена през 1941 година.
През 1903 година в Долна баня се създава първото спортно дружество по колоездене, което през 1919 година прераства в Общо физкултурно дружество.
Стадионът е открит през 1960 година.
От 1908 година до 1934 година в селището е имало Мирово съдилище.
През 1911 година е създадена Потребителна кооперация “Напредък”.
Клон на Популярната банка е работел в Долна баня от 1927 г. до 50-те години на XX век.
През 1918 година е довършена сградата на СОУ “Неофит Рилски”.
Допълнително земеделско училище съществува в селото от 1931 година до 1953 година.
През 1932 година се открива Ветеринарна лечебница.
През 1939 година се създава “Сиропиталище за селски девици” от тогавашния “Съюз за закрила на децата в България”. Сградата и прилежащата територия са дарение от Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател Андрей Ляпчев. Днес това е Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа “К. Ляпчева”.
През 1956 година е открито Общинско радио “Рила”.
Долна баня е призната за град с Указ на Държавния съвет на 4 септември 1974 година.

Кмет на Община Долна Баня е Владимир Джамбазов.

Дипломираният юрист от 2001 до 2003 г. е бил управител на почивна база към Авиокомпания „Балкан”, а от 2003 г. до настоящия момент – юрисконсулт в „Марани-Тур” ЕООД.

От 1996 г. е Изпълнителен директор на футболен клуб „Левски” гр. Долна баня.

Владимир Джамбазов е член на Управителния съвет на Обществения съвет за развитие на селски туризъм към Община Долна баня.

Приемен ден: вторник от 09.00 часа до 14.00 часа.

Кметът на общината:

– ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
– насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
– назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
– отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
– организира изпълнението на общинския бюджет;
– организира изпълнението на дългосрочните програми;
– организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
– организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
– поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното – самоуправление в страната и в чужбина;
– организира и ръководи управлението при кризи в общината;
– председателства съвета по сигурност и управление при кризи;
– възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за – части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им;
– изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние и на длъжностни лица от общинската администрация;
– представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
– утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
– изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им.

Вижте по-голяма карта