Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Добрич

ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – ДОБРИЧ

Добрич, ул. Отец Паисий 1
058601185
opu_dobrich@api.bg
 

 

 

 

 

 

 

Специализирано звено „Областно пътно управление Добрич“

Адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15, п.к. 9300

Код за междуселищно избиране: 058

Телефон за връзка: 058/601-185

Факс: 058/601-254

Работно време:08:00 до 16:30 ч.

opu_dobrich@api.bg

КМЕТСТВО ОБРОЧИЩЕ

 с. Оброчище, обл. Добрич, ул. Комсомолска 2
057967095, 057967094
obrochishte@balchik.bg

 

 

 

 

 

 

Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в общ. Балчик, обл. Добрич. В миналото името му е било Текке. То се намира в близост до черноморските курорти Кранево, Албена, Златни пясъци.

Село Оброчище е разположено между Варна и Балчик и само на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува живописната долина на река Батова. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово.

Старото име на Оброчище (до 1942 г.) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси).

За пръв път селото се споменава в турски летопис от 1676 г. под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано – още в началото на шестнадесети век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на бекташкия духовен водач Акязълъ баба.

Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на деветнадесети век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия.

Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци.

На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Акязълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Михо Димитров и Димитър Стамболията. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Маруловци, Паприцови, Армудовци, Пауновци, Карамфиловци, Мишонови.

Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година. Тук те заварили двадесет черкезки къщи, от които в момента съществува една без никакво архитектурно изменение – дядовата Маринова къща. По това време в село Текке имало само едно българско домакинство на братята Стоян и Никола Гечелиеви, които през лятото работили в Добруджа по чифлиците, а през зимата живеели в землянки в селото.

Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и през 1896 г. бил построен православен храм в архитектурен стил XIII – XIV век, съществуващ и до днес. През 1898 г. пък е построена сградата на кметството. Не след дълго било издигнато и училище.

В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени 3 чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село.

Новите преселници дълго време запазили някои от обредите за късмет и здраве в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село.

На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Акязълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните.

Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.

От есента на 1918 година до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация. Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение.

В Междусъюзническата война са взели участие Йови Сакалиев, Иван Апостолов, Марко Ангелов, Апостол Цветков и др. Във Войнишкото въстание пък са участвали Димо Илиев, Иван Ник. Гечелиев, Илия Стоев, Наум Иванов и др. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година на три км на север от с. Текке е била на бивак руска дивизия с командир генерал Цимерман.

Пътят, по който са слезли в долината руските богатири, е наречен Казашки път. Над 45 бойци от селото са взели участие в боевете на Първа и Втора фаза на Втората световна война в Югославия и Унгария. Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна.

До 1956 г. селото е управлявано от няколко кмета. Сред тях са Ангел Стоянов Филен, Войнов, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работят за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 г.

През 1956 г. населението на Оброчище наброява 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: копанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от селото по това време е лозарство, зеленчуково производство. Има и работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници – тепавичари, коларо-железари, воденичари, строители, шивачи и др.

В селското стопанство работят тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите са частни стопани, които обработвали земята с животинска тяга. Почти нямало механизация – както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършвало само на ръка.

ОБЩИНА КРУШАРИ

Крушари, ул. Девети септември 3А
057712024, 057712136
krushari@dobrich.net
 http://www.krushari.bg

 

 

 

 

 

 

Община Крушари е с административен център с.Крушари, област Добрич и е разположена в североизточната част на Република България, граничеща на север с Република Румъния, на изток с Община Ген. Тошево, на запад с Община Кайнарджа обл. Силистра и Община Тервел, на юг граничи с Община Добричка.

Общината се намира в източната част на Дунавската равнина, състои се от 19 населени места с обща площ 417,5 км2.

Крушари се намира на 32 км. от областния център, на 85 км. от гр. Варна, на 70 км. от Балчик и Силистра.

Климатът в община Крушари е умерено континентален. Средната годишна температура варира около 11,7 оС., средните максимални стойности отчетени през месец юли са около 36,7 оС., а минималните през декември – януари варират около -13 оС. Относителната влажност на въздуха е 73%.

Средногодишния размер на валежите е 402 мм., а снежната покривка се задържа за около 38 дни в годината.

Теренът в голямата си част е равнинен с надморска височина 200м. Плодородните площи и подходящият климат благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.

Община Крушари е бедна на повърхностни водни ресурси. На територията й са изградени два микроязовира, захранвани от естествени водоизточници, като водната площ на двата язовира е 325 дка.

Единият от тях е на границата с община Тервел и се захранва от река Добричка.

Горският фонд в община Крушари се стопанисва от лесничейски участък, подчинен на държавно лесничейство гр. Ген. Тошево. Общата площ на ГСУ Крушари възлиза на 6043,5 ха., от която залесена – 50743,3 ха., незалесена – 867,7 ха. и 101,5 ха. горски пасища. Полезащитните горски пояси обхващат площ от 74,1 ха.
Предвиденото средногодишно ползване на дървесина по лесоустройствения план е 8000 м3. стояща маса. За залесяване през десетилетието са предвидени 469,7 ха. или 47,0 ха. годишно. Горските пасища могат да осигурят паша за 1206 глави едър рогат добитък и 8199 глави дребен добитък.

Основните дървесни видове са: цер, благун, червен дъб, акация, орех, гледичия и липа. Горите се обитават от благороден елен, сърна, дива свиня, фазан, яребица, пъдпъдък, гургулик, заек и други.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ДОБРИЧКА

ScreenHunter 3105  Добрич, ул. Независимост 20
058600889
obshtina@dobrichka.bg
 http://www.dobrichka.bg

 

 

 

 

 

 

Новини от Община Добричка … виж тук!

 

 

PixObshtina

Община Добричка е разположена в земите на южна Добруджа, около град Добрич, който е самостоятелен общински център. Съседни общини с които граничи са: Добрич, общини-Балчик и Г.Тошево на изток, община Тервел на запад, община Крушари на север всичките от област Добрич, и общини Аксаково и Вълчи дол на юг от Варненска област. На практика в област Добрич общината не граничи само с общините Каварна и Шабла. Административно-териториалното и устройство е нетрадиционно предвид факта, че няма административен център.

 

 

Територията на общината е 1298 кв. км. и се дели по предназначение на:

земеделска -1025217дка.

горска – 195028дка.
населени места – 65384дка.
водни терени – 4370дка.
територии за полезни изкопаеми -1614дка.
транспорт и инфраструктура – 7227дка.

Теренът в който попада община Добричка представлява част от Дунавската хълмиста равнина и се характеризира с плоски и загладени хълмове, не дълбоки и широки долини с полегати склонове, разсичани от долината на река Суха.

Преобладаващ климат в общината е умерено континентален, характерен със студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 10.2град.по целзии. Количеството на валежите през годината е сравнително малко-571л./кв.м.

Относителната влажност на въздуха е 78%средногодишно,с нисък процент на тихо време и благоприятен ветрови режим,основно от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски на летните ветрове.

Община Добричка е разположена в Североизточна България и е в състава на област с административен център град Добрич. Тя е една от най-големите по територия в страната и граничи с четири общини от област Добрич/Ген.Тошево, Крушари, Балчик и Тервел/ и с две от област Варна /Вълчи дол и Аксаково. Общината е разположена в земите на Южна Добруджа върху хълмиста равнина, със средна надморска височина 240 м. Преобладаващият климат е умерено-континентален, характерен със студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 10.1 оС. Количеството на валежите е сравнително малко-571 л/кв.м. Относителната влажност на въздуха е 78% средногодишно, с нисък процент на тихо време и благоприятен ветрови режим.

Община Добричка е създадена с Указ №3005 на Държавния съвет за административно-териториални промени в страната от 09.10.1987 год.Общината включва 68 населени места, както следва: Алцек, Батово, Бенковски, Божурово, Бранище, Ведрина, Владимирово, Воднянци, Долина, Дончево, Драганово, Енево, Житница, Камен, Карапелит, Козлодуйци, Котленци, Ловчанци, Ломница, Лясково, Методиево, Овчарово, Одринци, Одърци, Паскалево, Плачидол, Победа, Подслон, Полковник Минково, Пчелино, Росеново, Свобода, Славеево, Сливенци, Смолница, Стефан Караджа, Стефаново, Стожер, Тянево, Фелдфебел Дянково, Хитово, Царевец, Черна, Бдинци, Богдан, Вратарите, Врачанци, Генерал Колево, Дебрене, Добрево, Дряновец, Златия, Крагулево, Малка Смолница, Медово, Миладиновци, Ново Ботево, Опанец, Орлова Могила, Полковник Свещарово, Попгригорово, Гешаново, Приморци, Прилеп, Пчелник, Полковник Иваново, Самуилово, Соколник. Те са разположени като пръстен около общинския и областен център, на максимално разстояние от него от 30 до 35 км., като в 43 от тях са образувани кметства, а останалите 25 населени места са с кметски наместници.

В териториално отношение базата в образованието е разположена в 36 населени места. Образователната система на общината разполага с достатъчно на брой и с високо професионално ниво педагогически кадри.

За осигуряване здравното обслужване на населението на територията на община Доблричка съгласно Националната здравна карта функционират 19 лекарски и 11 стоматологилни практики. С цел осигуряване на по-доброто обслужване на населението в общината, след одобрен проект на Министерството на здравеопазването бе доставено своевременно медицинско оборудване и извършени ремонти в почти всички лекарски практики. Предвид социалните функции, общината отдава общинските обекти за здравно обслужване под наем на символични цени.

 

 

 

Социални услуги:

 

Административни услуги:

 

 

 


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ДОБРИЧ

 Добрич, ул. България 12
058600001, 058600166
dobrich@dobrich.bg
 http://www.dobrich.bg

 

 

 

 

 

 

Община Добрич се намира в Добричка област, състояща се от осем общини: Добрич-град, Добричка, Балчик, Шабла, Каварна, Тервел, Генерал Тошево и Крушари. Общината е разположена в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато.

Съвременните условия определят двойственият характер на Добрич – той е център на едноименната община, а същевременно е седалище и на администрацията на Община Добричка, в която има общо 67 населени места. Ролята му на административен, икономически и обслужващ център на областта определят неговото влияние и връзки с населените места. Тези връзки са най-силни в границите на бившата селищна система и постепенно намаляват до границите на бившия окръг.

Регионалните връзки на града се определят от група икономически, социални и технически фактори. В съвременните условия тези връзки са придобили нов характер, който се определя и от принципа на самоуправление на общините. В този смисъл те трябва да се разглеждат като икономически и социално необходими и обосновани.
Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България.

Територията на град Добрич е част от Дунавската хълмиста равнина, която се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области – долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми.

 

Град Добрич е разположен върху равнинен терен. Преобладават терени с благоприятен наклон – от 1.5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12-15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10-12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона – на места достигат до 10-15%.

Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи.
Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.

Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.
Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.

Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габъри, брястове, лески и др. Сега преобладава културна и селскостопанска растителност.
Горската растителност в района е представена от различни видове дъб, липа, ясен, киселица, шестил, габър и др. в лесопарк “Кобаклъка” и изкуствено създадените горски пояси, които са характерен елемент на ландшафта.

Град Добрич е построен върху терен, който в основата си в геоложко отношение разкрива материали от горната миоценска възраст: сарматски варовици, глини и мергели със значителна мощност – 50-80 m.

Климат

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2°С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари – минус 22.7°С, а максимумът – през август и септември – плюс 39.1°С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината.
Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи.
Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.
Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.
Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.

История

Най-старите археологически останки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. Сегашният град възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Легендата разказва, че Добрич е основан от богатия търговец Хаджиоглу. Според историческите извори градът е създаден от огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза. Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.
На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство.
През епохата на Новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.
По време на румънското владичество (1913-1916 и 1919-1940 г.) той е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. Неслучайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея.
С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.

25 септември – Ден на Добрич

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.
Честването е комплексна проява за преосмисляне на ценностите от историческото минало на града от позициите на днешните реалности.
Основни акценти в честването са:
Общоградско поклонение на Военно гробище гр. Добрич
Тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич
Празничен митинг-концерт
Традиционен концерт “Здравей, Добрич”
В рамките на тържествата през септември са включени международен младежки музикален фестивал “Надежди, таланти, майстори” – Добрич-Албена и Международния фестивал на мажоретния танц „Златен помпон“ Албена – Добрич.
Организатор на Деня на Добрич е Община град Добрич.
тел. ++359 58 601 203
факс:++359 58 600 166.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

Генерал Тошево, ул. В.Априлов № 5
057312020, 057312505
mail@toshevo.org
 http://toshevo.org

 

 

 

 

 

 

 

Община Генерал Тошево се намира в Североизточната част на България в област Добрич. Състои се от 41 населени места, от които 1 град и 40 села, с население от 18745 души. Центърът на община Генерал Тошево е град Генерал Тошево.

Общината е разположена върху 982 кв. км. в най – североизточната част на страната граничи с Република Румъния и общините Добрич, Шабла, Каварна, Балчик и Крушари. Отстоянието на общинския център Генерал Тошево от Добрич е около 24 км.

ScreenHunter_6683 May. 11 19.54

Селищата на общината са отдалечени на 40 – 70 км. от Черно море. Общината се характеризира с добри природни дадености и ресурси – равнинен релеф, предполагащ развитието на модерно земеделие, значителни площи обработваема земя, разнообразни горски ресурси, защитени територии, микроязовир.

Климатът в Общината е умереноконтинентален. Плодородните черноземни почви допълнително благоприятстват развитието на земеделието.

Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка. Релефът е равнинен и изключително благоприятен за развитието на модерно земеделие и други дейности.

Климат – умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5°С. Средногодишно количество на валежите: 440 мм. / кв.м.

Изключително благоприятното съчетание на природно – климатичните условия в общината и дейността на най – големият в Източна Европа Добруджански Земеделски Институт е реална предпоставка за висока степен за развитие на селското стопанство.

Генерал Тошево е център на общината, разположен на 25 км. северо – източно от Добрич. На 5 км. от Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, създаден през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.

Съборът на Генерал Тошево датира от 1925 г., когато румънските власти обявяват тогавашното село Касъм за център на околия Свети Димитър. И тогава християнската църква е носела името на светеца, чийто празник е на 8 ноември – Димитровден.

Съборът продължава да се празнува на 8 ноември до 1970 г. От 1971 до 1980 г. съборът е на 22 април – рожденият ден на В. И. Ленин. Това име носи и създаденият на 28. 06. 1970 г. АПК. През тези години градът имаше два събора – по ново на 22 април и по традиция на Димитровден.

В Генерал Тошево функционират Многопрофилна болница за активно лечение Бялата лястовица, Спешна медицинска помощ и Медицински център І. Във всички населени места е осигурено необходимото качествено здравно обслужване. Кабинети са открити и в учебните заведения.

 

История на Генерал Тошево

obshtinskiqt-syvet-v-general-toshevo-se-obqvi-protiv-dobiva-na-priroden-gaz-v-nahodishteto-spasovo-473715През 47-годишнината от обявяването на Генерал Тошево за град – с Указ № 38 от 30 януари 1960 година

Малко известни факти от 434-годишната история на селището.

Първите исторически сведения за общинския център Генерал Тошево датират от 1573 год. в списъците на джелепкешаните. Там селището е упоменато с името Касъм. Животът по тези красиви земи обаче е имало далеч преди това. Открити находки са датирани още от времето на трако-римската епоха. Знае се също, че на територията на общината са съществували и няколко римски крепости. В летописната книга на общината е вписано, че след възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България през 1940г., първият кмет на Генерал Тошево е Илия С. Дженков от София, заменен само месец по-късно от Иван Тодоров. През 1944г. кмет е бил Стоян Желязков /Железчев/. След него кметове са били: Стойчо Г. Стойчев, Ангел Казанджиев, Гавраил Дичев, Стоян Паскалев, Васил Тодоров, Кирил Христов, Александър Ганчев, Доньо Стефанов, Веселин Господинов, Иван Ковачев, Димитър Михайлов, Атанас Атанасов и отново Димитър Михайлов.

В своята книга “Речник на селищните наименования в Добричка област” почетният краевед Георги Топалов посочва, че в най-ранен писмен документ село Касъм (в продължение на вече 64 години Генерал Тошево) е упоменато през 1573 г. в известния турски данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Там е записано с името Сезим Касъм с хаджи Енбиялар и са дадени имената на 8 овчари, дължащи общо 340 овце на държавата. По-нататък в книгата си г-н Топалов посочва:
Важното тук е, че четирима от тях са от фамилията на Касъмовите – Семиз Касъм. От това може да се приеме, че основателят на селото е първият заселил се тук, който дава неговото име. Посочени са и синовете му – Сюлейман Семиз Касъм, Муса Семиз Касъм, Торсун, брат на Семиз Касъм. През 1573 г. към с. Семиз Касъм се споменава и хаджи Янбиялар, но не можах да установя за какво се отнася.
През 1673 г. е записано с. Касъм, а през 1676 г. – с. Семиз Касъм.
Може да възникне спор за старото име на Генерал Тошево и на днешното с. Великово, което се споменава освен като Семиз Касъм, а и като Касъмджа, Касъм даде. Но в случая аз поддържам становището, че Семиз Касъм се отнася за днешното селище Генерал Тошево.
Заселването на овчарите (джелепкешаните) през първата половина на ХVІ в. съвпада с началния етап на турската колонизация на Североизточна България.
През 1870 г. се споменава като с. Касъм. Какво означава старото име, което официално е сменено през 1942 г.?
В първоначалния вариант името на селището (отначало се споменава и като чифлик) има две съставки – Семиз Касъм.
Семиз е прилагателно име и означава тлъст, угоен, изхранен.
Касъм, Касим е съществително собствено име. Но тази дума има още две значения:
1. Делител, който разделя.
2. Начало на зимата, 8-ми ноември, т.е. празника Димитровден. На думата Касъм се дава и друго обяснение. То означава “шепа”, т.е. село с малки размери, с малко население. Но това име може да се тълкува още, че първият заселил се тук Касъм бил пълен, тлъст, охранен и затова наречен Семиз Касъм.
През 1926 г. румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия “Свети Димитър”, и селото официално получава името Свети Димитър (Stantul Dumitru).
През 1934 г. името на селото пак е променено, отново му е дадено румънско наименование – Йон Георге Дука, румънски буржоазен политик, лидер на национал-либералите, партията на Константин Братияну. Бил е министър-председател на Румъния. Започва борба против фашистите. Убит е на 29. 12. 1933 г. на перона на гарата в Синая (курортен център в Карпатите) от привържениците на Желязната гвардия (от цинцарите).
Това е жестоко убийство, но в него има и нещо куриозно. Сред атентаторите-убийци на Й. Г. Дука (членове на фашистката партия Желязната гвардия), е бил и румънецът Костел Георге от с. Касъм – Св. Димитър. След атентата той се прибрал и укривал в дома на баща си, на сегашната ул. “Трети март” в Генерал Тошево. Когато научил, че селото му получава името Й. Г. Дука, изпаднал в депресия няколко години, до момента на изселването в Румъния. По-късната му съдба е неизвестна.
С протокол №10 от 01. 10. 1941 г. Общинският съвет в с. Касъм предлага старите имена на селищата да се подменят. Село Касъм да се преименува Кардамче. Предложението не е осъществено.
През 1941 г. има предложение името Касъм да се смени с Водниково. То е свързано с думата “водник”, употребявана от котленци за местните зетьове, подчинени напълно на съпругите си. Предложението е оценено за несериозно и отпада.
Придобитото име Генерал Тошево през 1942 г. става по следния начин:
На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19. 09. 1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев. Мотивът е, че командвал Трета българска армия в епичните боеве в Добруджа през 1916 г.
Това решение на Министерския съвет предопределя няколко месеца по-късно смяната на името на околийския център Касъм.
Със заповед № 2191 от 27. 06. 1942 г. е решено “с. Касъм да се преименува Генерал Тошево”. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев (тя носи и до днес това име), а селото – Генерал Тошево. И след 60 години се оспорваше – кое име е по-точно и по-приемливо. На този въпрос ще се спра по-нататък.
Кой е новият патрон на селото?
Стефан Тошев е роден на 18. 12. 1859 г. в Стара Загора, в родолюбиво семейство на търговец на медни съдове с битово предназначение. Майка му Анастасия Тошева завършва в Одеса института за благородни девици (1850-1857) и става една от деятелките на девическото образование в България.
Стефан Тошев участва в Сръбско-българската война. Служи във Видин. От там е назначен за командир на 11-ти пехотен сливенски полк. На 01. 04. 1887 г. е произведен в чин майор. По-късно е назначен за командир на 7-ми пехотен преславски полк и 8-ми пехотен варненски приморски полк (1890). На 02. 08. 1891 г. е повишен в чин подполковник, а на 02. 08. 1895 г. – полковник. През 1899 г. е назначен за командир на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. След това е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. През 1909 г. е назначен за командир на Първа пехотна софийска дивизия. От септември 1915 г. до декември 1916 г. командва Трета българска армия, която воюва против Румъния на Добруджанския фронт. Под негово ръководство става атакуването и превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г.
Трета армия е под общото командване на немския фелдмаршал Макензен. Има сериозни спорове и недоразумения с него, който се държи грубо, арогантно и надменно с българското командване.
Генерал Стефан Тошев се утвърждава и като военен теоретик. Автор е на няколко книги, от които най-известни са “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г.” и “Победени, без да бъдем бити”. Умира през октомври 1924 г.
За увековечаване на паметта му в центъра на Генерал Тошево на 21. 12. 1979 г. е открит бюст-паметник, дело на скулптора Асен Попов
През 1952 г. името на околийския център вече не се харесва на ръководителите му. По този повод се прави специално заседание на Изпълнителния комитет на Околийския народен съвет на депутатите на трудещите се. На 24. 05. 1952 г. този въпрос е поставен на обсъждане и решаване, но некомпетентно и неаргументирано. Докладва председателят на ИК на ОНСДТ: “Да се смени името на селото, защото “е на генерал от бившата фашистка армия и то за в бъдеще не може да носи горното название”. По-нататък в протокола е записано: “Същият предложи с. Генерал Тошево да бъде преименувано в Житомир и Орловград. В протокола се казва още, че името Житомир е подходящо, понеже районът на околията е изключително зърнопроизводителен и свързан с борбата за високи добиви. А за предложението Орловград докладващият говори, че е свързано с партизанското име на Орлов, на Димитър Атанасов (а собственото е Добри – б. м.). Той бил партизанин преди 09. 09. 1944 г. дълги години, живял нелегално и се крил и в нашата околия. При едно сражение с фашистката полиция край гр. Толбухин пада убит.
Това предложение се прави до Президиума на Народното събрание, но не е прието. Въпросът се разглежда и по-късно. С писмо № 356 / 11. 11. 1953 г. пред ИК на ОНС на Т. Т. в гр. Сталин (Варна) той се поставя пред Министерския съвет. В него между другото се казва: “Дори най-старите хора не познават това историческо събитие да е станало в Генерал Тошево или наблизо няма следи, които да увековечават това име”… “Желанието на населението е да се преименува в гр. Житомир”. Там се излагат аргументите, че името е подходящо поради масовото засяване на житни култури и най-много пшеница (жито). Името също трябва да се свърже и с борбата на добруджанци за мир и т. н.
Въпросът с новото име Житомир на околийския център беше много нашумял, но по неизвестни причини не бе прието.
От изнесените данни се вижда, че в продължение на около четири века името на това селище многократно търпи промени, че топоними и антропоними се преплитат.
С указ № 38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в “Държавен вестник” на 2 февруари) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име.
През 2002 г. от отделни места някои лица самоинициативно поставиха въпроса за името на града да не бъде Генерал Тошево, а Генерал Тошев. На искането веднага бе отговорено настойчиво и аргументирано, че името трябва да бъде Генерал Тошево.
През 1956 г. с. Маловец е слято със с. Генерал Тошево и заличено от списъка на населените места.
С указ № 5, обнародван на 08. 01. 1963 г. с. Пастир също е слято с Генерал Тошево и остава като квартал с дотогавашното си име.
В основата на фамилното име на генерала стои съществителното собствено име Тошо, а то е производно и умалително от Тодор – гръцки произход и в превод на български означава “божи дар”.

 

ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА:

Правила прием 1 клас 2019- 2020

Регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие на територията на Община Генерал Тошево -2018 г.

Образователна система

Читалища и храмове в общината

Правилник за клубовете на пенсионера

Програма, читалищна дейност 2016

СТРАТ ЗА РАЗВ. НА КУЛТУРАТА 2014 – 2020г.

Вътрешни правила на комисията за субсидиране на НЧ

 

Спорт и младежки дейности

Изградени са множество клубове както в града, така и в селата. Сред най-успешно развиващите се са: Спортен клуб по тенис на маса, Спортни клубове по волейбол и баскетбол, клуб по конен спорт, клуб по силов трибой, два футболни клубове в града и в селата Василево и Люляково, туристическо дружество и др.

През 2008 г. беше учреден и Спортен клуб по хокей на трева, който започна участия в Държавни първенства на открито и в зала през есента. Генерал Тошево е домакин на национални турнири по баскетбол, тенис на маса, на срещи от аматьорската волейболна лига и на регионални първенства по конен спорт.

Всяка година се определят 10-те най-добри спортисти и най-добър треньор. Във всички учебни заведения са изградени подходящи зали и площадки за развитието на спорта. В момента се извършва цялостен ремонт на комплекс “Басейна”, с което ще се развиват и водните спортове. Тази година приключи ремонтът на стадион “Спортист” в Генерал Тошево.

 

ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ И ИНФОРМАЦИ – ВИЖ ТУК!